Стивън Спилбърг от десетилетия снима в мислите си прочутия мюзикъл

Стивън Спилбърг от десетилетия " снима " в мислите си фамозния мюзикъл " Уестсайдска история ", само че когато най-сетне се заема с екранизацията на своята версия, осъзнава, че е поел най-големия риск в кариерата си.

Половин век откакто мюзикълът на Ленард Бърнстейн и Стивън Сонхайм печели 10 оскара, режисьорът се заема с любовната история, обхващаща две враждуващи банди, с цел да я опише за новото потомство. Както и от почитание към същинските фенове на това произведение.

" Текстовете на песните са част от живота ми към този момент 65 години. Всичките ми деца помнят албума и имам домашни видеозаписи по какъв начин извършват " Уестсайдска история " във всекидневната ни ", споделя той.

Сондхайм, считан за една от най-важните и авторитетни фигури в този род, умря преди дни на 91 години, без да дочака премиерата. Мюзикълът излиза на " Бродуей " през 1957 година и въпреки да споделя за най-вече за пуерториканци, е основан от четирима бели мъже. Филмът от 1961 година е разгласен за най-хубавия, а в Съединени американски щати към историята се връщат още веднъж и още веднъж.



Спилбърг за пръв път режисира мюзикъл, в който героите от латиноамерикански генезис се играят от артисти със същата еднаквост, а хореографията отдава респект на революционната за времето си режисура, без непосредствено да я копира.

" Всеки от изпълняващите функциите на от бандата " Шарк " (във омраза с бандата на белите " Джетс " ), девойки или момчета, е от латиноамерикански генезис... Не искахме да гримираме който и да е, единствено с цел да убеждаваме феновете, че е от пуерторикански генезис ", споделя Спилбърг. (Натали Ууд в основната женска роля във кино лентата от 1961 година е бяла)

Мюзикълът е въодушевен от " Ромео и Жулиета " на Уилям Шекспир, а новата екранизация слага повече акцент върху въпроси като расата, имиграцията, бедността и маргиналиирането, доминирали най-бедните квартали на Ню Йорк през 50-те години.

" Макар да сме разположили кино лентата в 1957 година, доста значимо е да го конструираме по метода, по който през днешния ден хората от това потомство беседват и се отнасят между тях ", разказва режисьорът. " Трябваше да приспособяваме цялата история, с цел да я създадем по-приемлива за комплицираните обстановки, които хората претърпяват в днешното общество - в учебните общежития, политиката, идеологическото разделяне... "



Спилбърг е присъединил и 89-годишната Рита Морено (навремето извършва ролята на неудържимата Анита и печели първия оскар за латино актриса), а рецензията реагира със суперлативи, в това число че това е най-хубавият му филм от 20 години. Рейчъл Зеглър се въплъщава доста по-нюансирано в основната героиня Мария, въпреки да е единствено на 20 години и това да е дебютът ѝ в огромното кино.

Един от обсъжданите преди премиерата въпроси е за какво " Уестсайдска история " оставя толкоз мощен културен отпечатък, за какво се спори за изобразяването в него на стандарти за пуерториканците.

В Съединени американски щати някои се отнесоха сериозно към потреблението на носталгията по златните времена на Холивуд и наливането на стотици милиони долари за коригиране на грешките на оригинала. Чуха се апели по-скоро да се вършат по-смели опити за интерпретиране на този мюзикъл по метода, по който пиесата " Розенкранц и Гилденщерн са мъртви " на Том Стопард го прави с " Хамлет ".

Едни хвалят хиперреализма на снимането и пишат за " страховит римейк ", други подлагат на критика, че няма такова нещо като " страховит " римейк.

Всичко, което би трябвало да знаете за: