Стивън Риц е учител в Бронкс. С нищо не се

Стивън Риц е преподавател в Бронкс. С нищо не се различавал от останалите си сътрудници. Докато един ден не претърпял най-лошото, което човек може да преживее – едно от децата му умряло.

Тази персонална покруса имала голямо влияние върху Стивън, само че не го пречупила.

Скоро той концентрирал напъните си върху това да оказва помощ на децата с най-непривилегированите деца в квартала. Започнал да преподава в учебно заведение, в което единствено 17% от учениците завършвали учебно заведение – останалите не можели да си вземат изпитите и отпадали.

Училището било раздирано от принуждение и беднотия, а доста от децата, които ходели там, ежедневно гладували макар безплатната храна в учебно заведение.

Бронкс е измежду местата, които диетолозите назовават „ хранителна пустиня “ – което значи, че жителите на региона нямат опция да си набират здравословна храна. Голямата част от хората купуват евтини нездравословни артикули или бързи закуски от кварталните будки.

Лошото качество на храните, като се изключи че предизвиква физически болести, може да докара и до психически проблеми, изключително при дете, което не знае от кое място идва яденето му.

Стивън преподавал на деца, страдащи от най-различни проблеми. Някои от учениците му били в приемни домове или даже бездомни. 70% от тях имали били с разнообразни увреждания като директен резултат от некачествено пренатално хранене.

Един ден на Стивън му хрумнала концепция. Всичко почнало, когато някой му подарил кутия с луковици на нарциси. Той ги скрил в класната стая зад един нагревател, тъй като се страхувал, че децата ще ги открият и ще стартират да се замерват с тях. Скоро обаче те почнали да порастват, след което и разцъфнали. Растежът им впечатлил децата до необикновена степен.

Стивън си помислил, че в случай че децата харесват нарцисите толкоз доста, евентуално ще се заинтригуват и от други растения – да вземем за пример такива, които стават за ястие. С други думи, децата ще могат да отглеждат сами да си отглеждат храна, в класната стая.

И по този начин дава началото на благотворителната организация Green Bronx Machine. Тя учи децата и младежите основите на здравословното хранене, дава им опция сами да отглеждат зеленчуци и да носят реколтата вкъщи, с цел да я споделят със фамилиите си. Така прави допустимо да се сътвори образователна стратегия, центрирана към здравословното хранене и градинарството.

Днес с помощта на тази стратегия през днешния ден има голям брой учебни градинки и оранжерии освен в Бронкс, само че и в останалите елементи на Ню Йорк, както и в други градове в Съединени американски щати. Тази процедура оказва помощ младежите да се хранят по-здравословно и да се ангажират със смислена работа. Същевременно, защото здравословното хранене оказва помощ на децата с концентрацията и оправянето с образователните задания, през днешния ден както триумфът, по този начин и посещаемостта на часовете измежду младите градинари е по-висока от всеки път. В класът на Стивън посещаемостта се повишава от 40 на 93% и всички негови възпитаници сполучливо взимат изпитите си.

Ето какво споделя Стивън:

Да осигуриш достъп на децата до здравословна храна; да я отглеждат; да я предвиждат, да я проучват, да я разбират; да се занимават с нея там, където имат най-голяма потребност: тъкмо тук, в учебно заведение.

И да можеш да го правиш със система, която им разрешава да я споделят с родителите си вкъщи?

Какво по-хубаво от това?

Източник: Bright Side