&format=webp)
Една гадна и зла песничка: Как Every Breath You Take раздели Стинг и The Police
Стинг и някогашните му сътрудници от The Police – Стюарт Копланд и Анди Съмърс – тази седмица се изправят един против различен във Висшия съд поради спор за авторски хонорари. Това е следващата глава от удивително конфликтната история на една ария.
Сякаш отрицателната сила на Every Breath You Take се е пропила в действителния живот, отбелязва Бен Бомонт-Томас, музикален редактор на The Guardian. Тя е предмет на дело, заведено от Копланд и Съмърс против Стинг. Те настояват, че той им дължи авторски хонорари, свързани с приноса им към извънредно известната комбинация – изключително от приходите от стрийминг, оценени общо на към 2 млн. $.
Юридическият екип на Стинг възразява, че предходните съглашения сред него и сътрудниците му по отношение на разпределението на приходите не включват стрийминг, и в предсъдебни документи даже показва, че на двамата може да е платено повече от нужното. В първия ден на чуванията стана ясно, че след завеждането на делото Стинг е изплатил на Копланд и Съмърс 870 000 $, с цел да компенсира това, което юристът му назова „ дължими суми “. Но идните евентуални доходи, които занапред ще се разпределят, остават сериозен предмет на разногласието.
Това не е спор за някой прашен, пропуснат шлагер, при който членовете на групата просто се пробват да преразпределят остарели облаги. Всяка интерпретация на договорите сред тях ще има голямо и дълготрайно финансово отражение. В началото на чуванията Every Breath You Take е в топ 10 на най-стриймваните песни в света в Spotify, с към 3,5 млн. слушания на ден единствено в тази платформа. Това е повече от някои от най-популярните части в последно време, като Birds of a Feather на Били Айлиш и Die With a Smile на Лейди Гага и Бруно Марс. В Spotify стриймовете на песента са скочили с 89% през 2024 година и са траяли да порастват с още 36% през предходната година, с особена известност в Съединени американски щати, Мексико и Бразилия, както и в Германия и Англия.
Това трансформира Every Breath You Take в извънредно мощен генератор на издателски (т.е. авторски) доходи, които сега в по-голямата си част отиват при Стинг (той е единственият публично кредитиран създател на песента, въпреки Копланд и Съмърс да получават 15% от издателските права по съглашение от 1977 г.). Песента получи спомагателен подтик, откакто беше включена в саундтрака на Stranger Things – появявайки се във втори и четвърти сезон. Тя, както и доста други песни, завоюва нова известност поради научнофантастична сага. Но тя е и голям шлагер в TikTok, без значение от сериала.
При първичното си излизане през 1983 година Every Breath You Take оглавява класациите във Англия и Съединени американски щати. Вечният триумф на парчето прикрива другите форми на спор, заложени в самото ѝ сърце.
Стинг споделя, че в началото е желал да напише „ сантиментална, ненапълно съблазнителна “ ария и признава, че тя „ никога не е истинска – има общоприета акордна поредност, която евентуално е заимствана от Stand By Me на Бен Е. Кинг “. Песента е толкоз класическа, че откриватели от университета в Орхус, Дания, я дефинират като най-универсално привлекателната във връзка с това по какъв начин се вписва в ритъма на всекидневието: „ доста приятна, може би даже малко безлична ария “.
Силата на Every Breath You Take се крие в изкусния психически капан, който Стинг слага на слушателя. Под прикритието на нежна балада с класическа конструкция и успокояващо звучене, песента видимо дава обещание безконечна честност. Тази фасада е толкоз безапелационна, че Фейт Евънс съвсем не трансформира оригинала, трансформирайки го в откровено посвещение към починалия си брачен партньор The Notorious B.I.G, а хиляди двойки не престават да я избират за своя брачен танц.
Но зад тази маска Стинг втъкава обсесия, която граничи със злокобното. Любовната декларация незабелязано се трансформира в монолог на сталкер. Самият създател разказва творбата си като „ зла “ и „ гадна “. Стинг е дотолкоз обезпокоен от токсичното ѝ въздействие, че през 1985 година издава If You Love Someone Set Them Free. Той я дефинира като наложителна „ противоотрова “ за отровата, която самичък е пуснал в пространството.
Every Breath You Take не е просто шлагер, а плод на същински креативен призрачен сън. По време на записите на албума Synchronicity, атмосферата в The Police е наелектризирана от ненавист. Продуцентът Хю Падгам спомня, че Стинг и Стюарт Копланд безусловно не са се понасяли, стигайки до физически конфликти в студиото. Основната ябълка на раздора се оказва точно тази ария – Копланд се усеща задушен от условието на Стинг за принципен и изчистен темп. Споровете за всяка нота са толкоз яростни, че след 10 дни денонощна работа групата няма нито един кадърен запис.
Спасението идва от Анди Съмърс. По негови думи, първичната версия е била „ цялостна боза “, до момента в който той не прибавя своя емблематичен китарен риф върху органа на Стинг. Когато напрежението сред бас и барабани става отвратително, Стинг предава щафетата на Съмърс с думите: „ Влизай и я направи твоя “. Анди записва партията си от първия опит, предизвиквайки бурни овации от сътрудниците си и трансформирайки застрашената от изхвърляне ария в международен шедьовър.
Физическите конфликти не престават и по време на турнето Synchronicity, като Копланд даже чупи едно от ребрата на Стинг. По-късно той омаловажава случилото се като „ задявка “, само че разломите се оказват прекомерно дълбоки. Стинг желае да изследва музиката с други хора и The Police се разпадат на върха на триумфа си, затвърждавайки легендата си като една от най-конфликтните рок групи в историята, написа Бомонт-Томас.
В отговор на въпрос на четец на The Guardian през 2024 година Копланд споделя, че тази известност не е изцяло обективна: „ В студиото си разкъсвахме гърлата, само че тези двама копелета създаваха невероятни неща и отвън него се разбирахме отлично – на сцената, във вана, в самолета. И до през днешния ден си пращаме тъпи клипчета в Instagram. Мит е, че Стинг и аз сме се карали непрестанно. “
Между членовете на The Police съществува една горчива вътрешна смешка, обвързвана с мегахита им. Стюарт Копланд споделя по какъв начин, когато Пъф Деди употребява обикновен от песента за своя шлагер I’ll Be Missing You, той заимства точно китарната партия на Анди Съмърс, а не мелодията на Стинг. „ С Анди постоянно го закачаме: „ Хайде, Стинг, заплати му авторските! “, споделя Копланд, „ а Стинг единствено се съгласява на думи, без въобще да допира портфейла си. “
Сякаш отрицателната сила на Every Breath You Take се е пропила в действителния живот, отбелязва Бен Бомонт-Томас, музикален редактор на The Guardian. Тя е предмет на дело, заведено от Копланд и Съмърс против Стинг. Те настояват, че той им дължи авторски хонорари, свързани с приноса им към извънредно известната комбинация – изключително от приходите от стрийминг, оценени общо на към 2 млн. $.
Юридическият екип на Стинг възразява, че предходните съглашения сред него и сътрудниците му по отношение на разпределението на приходите не включват стрийминг, и в предсъдебни документи даже показва, че на двамата може да е платено повече от нужното. В първия ден на чуванията стана ясно, че след завеждането на делото Стинг е изплатил на Копланд и Съмърс 870 000 $, с цел да компенсира това, което юристът му назова „ дължими суми “. Но идните евентуални доходи, които занапред ще се разпределят, остават сериозен предмет на разногласието.
Това не е спор за някой прашен, пропуснат шлагер, при който членовете на групата просто се пробват да преразпределят остарели облаги. Всяка интерпретация на договорите сред тях ще има голямо и дълготрайно финансово отражение. В началото на чуванията Every Breath You Take е в топ 10 на най-стриймваните песни в света в Spotify, с към 3,5 млн. слушания на ден единствено в тази платформа. Това е повече от някои от най-популярните части в последно време, като Birds of a Feather на Били Айлиш и Die With a Smile на Лейди Гага и Бруно Марс. В Spotify стриймовете на песента са скочили с 89% през 2024 година и са траяли да порастват с още 36% през предходната година, с особена известност в Съединени американски щати, Мексико и Бразилия, както и в Германия и Англия.
Това трансформира Every Breath You Take в извънредно мощен генератор на издателски (т.е. авторски) доходи, които сега в по-голямата си част отиват при Стинг (той е единственият публично кредитиран създател на песента, въпреки Копланд и Съмърс да получават 15% от издателските права по съглашение от 1977 г.). Песента получи спомагателен подтик, откакто беше включена в саундтрака на Stranger Things – появявайки се във втори и четвърти сезон. Тя, както и доста други песни, завоюва нова известност поради научнофантастична сага. Но тя е и голям шлагер в TikTok, без значение от сериала.
При първичното си излизане през 1983 година Every Breath You Take оглавява класациите във Англия и Съединени американски щати. Вечният триумф на парчето прикрива другите форми на спор, заложени в самото ѝ сърце.
Стинг споделя, че в началото е желал да напише „ сантиментална, ненапълно съблазнителна “ ария и признава, че тя „ никога не е истинска – има общоприета акордна поредност, която евентуално е заимствана от Stand By Me на Бен Е. Кинг “. Песента е толкоз класическа, че откриватели от университета в Орхус, Дания, я дефинират като най-универсално привлекателната във връзка с това по какъв начин се вписва в ритъма на всекидневието: „ доста приятна, може би даже малко безлична ария “.
Силата на Every Breath You Take се крие в изкусния психически капан, който Стинг слага на слушателя. Под прикритието на нежна балада с класическа конструкция и успокояващо звучене, песента видимо дава обещание безконечна честност. Тази фасада е толкоз безапелационна, че Фейт Евънс съвсем не трансформира оригинала, трансформирайки го в откровено посвещение към починалия си брачен партньор The Notorious B.I.G, а хиляди двойки не престават да я избират за своя брачен танц.
Но зад тази маска Стинг втъкава обсесия, която граничи със злокобното. Любовната декларация незабелязано се трансформира в монолог на сталкер. Самият създател разказва творбата си като „ зла “ и „ гадна “. Стинг е дотолкоз обезпокоен от токсичното ѝ въздействие, че през 1985 година издава If You Love Someone Set Them Free. Той я дефинира като наложителна „ противоотрова “ за отровата, която самичък е пуснал в пространството.
Every Breath You Take не е просто шлагер, а плод на същински креативен призрачен сън. По време на записите на албума Synchronicity, атмосферата в The Police е наелектризирана от ненавист. Продуцентът Хю Падгам спомня, че Стинг и Стюарт Копланд безусловно не са се понасяли, стигайки до физически конфликти в студиото. Основната ябълка на раздора се оказва точно тази ария – Копланд се усеща задушен от условието на Стинг за принципен и изчистен темп. Споровете за всяка нота са толкоз яростни, че след 10 дни денонощна работа групата няма нито един кадърен запис.
Спасението идва от Анди Съмърс. По негови думи, първичната версия е била „ цялостна боза “, до момента в който той не прибавя своя емблематичен китарен риф върху органа на Стинг. Когато напрежението сред бас и барабани става отвратително, Стинг предава щафетата на Съмърс с думите: „ Влизай и я направи твоя “. Анди записва партията си от първия опит, предизвиквайки бурни овации от сътрудниците си и трансформирайки застрашената от изхвърляне ария в международен шедьовър.
Физическите конфликти не престават и по време на турнето Synchronicity, като Копланд даже чупи едно от ребрата на Стинг. По-късно той омаловажава случилото се като „ задявка “, само че разломите се оказват прекомерно дълбоки. Стинг желае да изследва музиката с други хора и The Police се разпадат на върха на триумфа си, затвърждавайки легендата си като една от най-конфликтните рок групи в историята, написа Бомонт-Томас.
В отговор на въпрос на четец на The Guardian през 2024 година Копланд споделя, че тази известност не е изцяло обективна: „ В студиото си разкъсвахме гърлата, само че тези двама копелета създаваха невероятни неща и отвън него се разбирахме отлично – на сцената, във вана, в самолета. И до през днешния ден си пращаме тъпи клипчета в Instagram. Мит е, че Стинг и аз сме се карали непрестанно. “
Между членовете на The Police съществува една горчива вътрешна смешка, обвързвана с мегахита им. Стюарт Копланд споделя по какъв начин, когато Пъф Деди употребява обикновен от песента за своя шлагер I’ll Be Missing You, той заимства точно китарната партия на Анди Съмърс, а не мелодията на Стинг. „ С Анди постоянно го закачаме: „ Хайде, Стинг, заплати му авторските! “, споделя Копланд, „ а Стинг единствено се съгласява на думи, без въобще да допира портфейла си. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ