Как моделът на възпитание бележи самите родители
Стилът, който родителите ползват при образование на децата си, остава отпечатък върху здравето и самочувствието им.
Повечето изследвания изследват противоположното – по какъв начин методите на образование се отразяват на детето и никой до момента не е погледнал противоположната страна. Именно това проучва английският професор по социология Кевин Шафер от университета „ Бригам Янг “.
Според него хората не дооценяват каква може да е противоположната взаимозависимост. Например вторите татковци доста по-често изпадат в меланхолия, тъй като не могат да дефинират метода си на образование към непознатото дете.
Ето трите стила на образование, които съгласно Шафер остават отпечатък и върху самите родители:
Родителят " хеликоптер "
Той е прекалено угрижен и се стреми да защищити оптимално детето си. Непрекъснато го „ избавя “. Ако то си не помни в къщи маратонките или не си напише домашните, този родител е податлив да го свърши вместо него. Или пък е подготвен да мие ръцете му с мокри кърпи на всеки 30 минути.
И като хеликоптер кръжи над хлапето и се пробва да управлява всяка негова стъпка.
В какво е заплахата
Този вид родители са перфекционисти, иската да държат всичко под надзор. Не гледат на детето като на обособена независима персона, а като на свое умалено копие – отражение и продължение на персоналните им успехи.
Подобно държание тласка родителите към меланхолия, а в далечна вероятност може да докара до здравословни проблеми със стомаха, жлъчката, имунната система и съня. И те са застрашени от бодърствуване и заболявания на сърцето.
Какво да се направи
Съвет дава психотерапевта Еми Морин – учител в Североизточния университет на Бостън. Тя предлага на родителите да пробват със следната техника за справяне със обстановката.
Да си зададат въпрос, какво биха посъветвали своя другарка при пораждане на сериозна обстановка с нейното дете. Защото, като погледнат от страни, държанието им ще е по-рационално и лишено от непотребна суматоха.
Там, където родителят хеликоптер вижда заплаха, по-спокойният и рационален човек ще мисли рационално. Всеки път, когато в главата на паникьосаната майка изниква следващ смут, е добре да спре и да си напомни личното детство. Да се сети, че не е имало нищо плашещо, даже в случай че детето отиде единствено до магазина, и не помни да остави записка на родителите си, за какво е излязло от къщи.
А в тези години изобщо никой не е разчитал на мобилни телефони, тъй като такива е нямало, а всички са пораснали.
Така че е добре родителите да оставят децата си да създадат личните си неточности. Това, колкото и да е необичайно, може да окаже удобно влияние и на техния психологичния комфорт и здраве.
Авторитарните родители
Мама и баща постоянно знаят най-добре. Те санкционират детето и като мантра повтарят: „ Аз нали ти споделих “. Авторитарните родители реализират всичко с крясъци и непрестанно са гневни.
В какво е заплахата
Гневът е страст, която има далечни проваляне върху здравето. И когато гневът излезе отвън надзор, той стартира да разрушава здравето – сърцето бие по-ускорено, мускулите се напрягат, човек мъчно се управлява. Това може да докара до разнообразни пристъпи, изключително, в случай че обстановката се повтаря няколко пъти денем. Например, в случай че майката буйно реагира на разсипаната по пода храна, на ненаписаното домашно, на счупената ваза … организмът ѝ може да не издържи на натоварването.
Какво да се направи
Да държи под надзор обстановки, които водят до яд. Ако родителите са на ясно, какво може да ги извади от кожата, може умишлено да отложат този миг и да озаптят избухването си. Смисълът на сходно изпитание е, че то икономисва автоматизираната реакция.
Седнете. В директния смисъл на думата. При ентусиазъм на яд, седнете на стола и пребройте до 10.
Упражнението се споделя „ Стоп. Седни. Дишай “. Мозъкът приема седналото или легнало състояние като безвредно и разтоварващо. Това просто физическо упражнение, прекъсва прилива на химически субстанции, които гневът освобождава.
А седнали на стола, е съвсем невъзможно да се почувствате гневни.
" Обикновено хората стават и тогава стартират да крещят ", изяснява психиатърът проф. Роберт Най, от Медицинския факултет на университет " Джорджтаун " във Вашингтон.
Продължава на страницата на
