Стигнахме до там през пандемията средната продължителност на живота да

...
Стигнахме до там през пандемията средната продължителност на живота да
Коментари Харесай

Предстои ли краят на пандемията и в България? Д-р Симидчиев пред ДВ.


Стигнахме до там през пандемията междинната дълготрайност на живота да се редуцира с година и половина, споделя в изявление за Дъждовни води доктор Александър Симичиев.

Дъждовни води: Доктор Симидчиев, до каква степен основателна е вярата, че вирусът е измършавял и краят на пандемията към този момент се вижда на хоризонта?

доктор Александър Симидчиев: Не бих споделил, че имаме задоволително данни, с цел да сме безапелационни за това. В другите страни има разнообразни фактори. В някои страни разпоредбите се съблюдават добре, което лимитира скоростта на разпространяването, а в други имунизационният статус е висок, което защищава огромна част от популацията. Но не може да обобщим какво би се случило в България, защото демографията и здравният ни статус са много разнообразни. Дори и в международен мащаб да има наклонност към спад, у нас е малко по-проблематично какво ще се случи.
Редакцията предлага
Дъждовни води: Заговори се за анулиране на зеления документ в България и за облекчение на ограниченията. Това не би ли било малко прибързано в страна с сходни имунизационни равнища?

доктор Александър Симидчиев: От здравна позиция е тъкмо по този начин. Но казусът със зеления документ е, че той е повече политическо решение. Научните изявления демонстрират, че този вид ограничения имат няколко съставния елемент с друго влияние върху пандемията. Един от тях е, че се подтикват хората да се имунизират, т.е. документът е средство за повишение на равнището на имунизацията. На второ място - той е механизъм за установяване на рисковите елементи измежду обществото. И на трето - той облекчава интензивността на ограниченията, прилагани върху по-малко рисковите групи.

Той работи, в това число и у нас, въпреки да не е правена официална оценка на неговото влияние. Може обаче да се види по какъв начин след въвеждането му броят на имунизираните се усилва, като тази наклонност за известно време се резервира. И в България имаме позитивния резултат, който беше следен в целия свят.

Дъждовни води: Какъв е процентът на имунизираните в страната сега? И кой е най-достоверният настоящ източник за тази информация?

доктор Александър Симидчиев: Малко под 30% са имунизираните съгласно последните данни. Единият източник е уеб сайтът, а другият е. И двата са с отворени данни, като Министерство на здравеопазването ги поддържа и носи отговорност за тяхната меродавност. Разбира се, не можем да сме 100% сигурни, че всеки един от имунизационните записи е достоверен. Със сигурност има прочут % на неистинска информация. Не можем обаче да кажем какъв е той.

Дъждовни води: Знае ли се кой от разновидностите на вируса господства сега у нас и какъв относителен дял заемат останалите варианти?

доктор Александър Симидчиев: Правено е секвениране на прочут брой проби, което сподели, че двата варианта - Делта и Омикрон - се състезават. Въпросът е дали на дневна база новият вариант надвишава 50 %. Но неотдавна имахме над 11 000 инфектирани, което значи, че даже и Омикрон да е малко над 50 %, колкото инфектирани с Делта имахме преди време - 5000-6000 души - толкоз е техният брой и в този момент.

Дъждовни води: Т.е. няма съображение да считаме, че разновидността Делта в България изчезва?

доктор Александър Симидчиев: Поне по последните данни за секвенирането, които видях - не. Нараства пропорцията на Омикрон в действителност, само че има и задоволителен % от Делта, който циркулира.

Дъждовни води: В момента страни като Дания, Холандия и Англия облекчават съществено ограниченията. Какъв е рискът страната ни да се отдели през 2022 година от сходна наклонност в останалата част на Европа поради незадоволителната имунизация?

доктор Александър Симидчиев: Аз не виждам към този момент вид, при който имунизационният % да се форсира трагично. Не се поставят особени старания хората да бъдат захранвани с надеждна информация. Това, което виждаме в общественото пространство, е, че продължава релативно непринудено да се смесват същински вести с подправени, както и с откровена дезинформация. Това води до комплициране на хората и отвращение да се подхващат здравни ограничения.

За да може да се случи нещо свястно, би трябвало да имаме доста добре направена осведомителна акция. Прозорецът за сходно нещо беше преди няколко месеца. Сега сходно изпитание би било по-малко ефикасно. Във Facebook видях едно забавно и правилно съпоставяне. Общественото мнение е като бетон - до момента в който то е течно, може да се образува доста, само че един път откакто се стегне, единствено доста трагични подходи могат да го трансформират.

Хората - и едната, и другата страна - към този момент са се окопали в личните си тези и преобладаващо желаят да приказват и потвърждават какъв брой са прави, а не да се вслушват в останалите и схванат къде са проблемите. Това се отнася както за проваксърите, по този начин и за тези, които се въздържат от имунизация.

Д-р Симидчиев е зам.-председател на комисията по опазване на здравето в Народното събрание.

Дъждовни води: Наскоро се появи изказване, че 2021 година е била най-смъртоносната за България след 1918 година - последната година на Първата международна война и първата на пандемията от испански грип. Може ли да се направи прилика сред това по какъв начин се оправя страната ни с ковид в този момент и по какъв начин - с испанския грип тогава?

доктор Александър Симидчиев: Ако се направи сходна прилика или съпоставяне, то няма да е в интерес на последната година. Не за друго, ами тъй като сред 1918 година и 2021 година има голяма смяна в разбиранията за медицина, биология, вирусология и епидемиология. Разполагаме с способи, които разрешават в границите на годината на разкриване на вируса да бъде основана ваксина. Имаме и генетични проби, които да ни кажат какъв е разновидността. Инструментариумът ни за управление на пандемията е надалеч по-добър и огромен от оня, с който сме разполагали преди век. Затова е и малко неправилно да съпоставяме абсолютния брой починали. Можем обаче да съпоставяме опциите да влияем върху пандемичния развой.

Не знам дали е въпрос единствено на политическа воля или става въпрос за осведомително комплициране, което пречи на реализирането на медицински и научно обосновани ограничения. Но тогава, когато е ставало въпрос за имунизиране против полиомелит, туберкулоза и други големи социално-здравни проблеми, нещата са се случвали много подредено, свястно и човешкият живот се е удължавал с години. А в този момент ние стигнахме до предходната година, когато междинната дълготрайност на живота се редуцира с година и половина.

Дъждовни води: Какво съгласно Вас ще написа в учебниците по история за този интервал? Как ще бъде обяснено челното място на България в международните отрицателни ранглисти?

доктор Александър Симидчиев: Един от основните съставни елементи, свързани с ръководството на пандемията, е фрагментирането на публичното мнение. Сигурен съм, че ще бъдат изтъкнати два фактора, освен за нашата страна, само че и по принцип. Първият е глобализацията и опцията човек да обиколи земното кълбо до 48 часа, както и интензивната връзка. Вторият е епидемията на дезинформация посредством обществените и нетрадиционните медии, така наречен инфодемия. Това, което имаме сега е комбиниране на тези два типа пандемичен развой - медицински и информативен. Смесването им аргументи общото страдалчество, наричано синдемия, което докара до това, че здравният аспект на тази рецесия се управлява доста по-трудно.

Александър Симидчиев е доктор, академични учител и депутат от " Демократична България " в последните три Народното събрание.

***

Вижте и това видео от Враца:
" Елате да се ваксинирате ": един ден с двама лекари от Враца
Източник: dw.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР