Притча за разликата между страстта, любовта и обичта, която трябва да знаете!
Стигнахме, – сподели Учителят. – Сега ще ти описа една история с макове. А ти ще схванеш какво е пристрастеността, любовта и обичта…
Двамата направиха няколко крачки измежду красивото алено море.
– Ето ни тук, измежду това безпределно поле от макове, – говореше Учителят. – Разхождаме се из него и очите ни се къпят в хубостта му. Изведнъж погледът ти е притеглен от едно съответно алено клонче. Уж всички са идентични, само че ти не можеш да откъсне очи от тъкмо това. Навеждаш се към него, докосваш нежните му листенца, очите ти го изпиват цялото. Искаш го. Да е единствено и само твое. Завинаги.
Учителят спря за момент, наведе се и откъсна едно маково стръкче…
– Протягаш ръка и го откъсваш. За да го запазиш за себе си. Без да си даваш сметка, че по този начин го убиваш. После продължаваш по пътя си удовлетворен, усмихнат… Докато макът не увехне и не го изхвърлиш, с цел да потърсиш различен.
Това е Страстта.
Учителят хвърли откъснатия мак и продължи.
– Отново вървиш из полето, радваш се на хубостта му. И още веднъж погледът ти се стопира върху едно съответно клонче мак. То ти се коства по-различно от останалите. Сякаш ти приказва и сърцето ти го чува. Навеждаш се деликатно, виждаш единствено него. Не смееш да го докоснеш, с цел да не го нараниш.
Гледаш го, гледаш го, желае ти се времето да спре, да останеш тук вечно. Иска ти се нищо да не ви разделя. Да умреш даже, единствено постоянно да си го него… Но ненадейно навява ветрец и довява до теб омайващия мирис на някакво друго цвете. За момент забравяш за мака и тръгваш, с цел да откриеш от кое място идва това прелестно благоухание. Макът остава в сърцето ти, усещаш тъга, когато мислиш за него, но… всичко това е към този момент минало…
Това е Любовта.
– А какво тогава е Обичта, Учителю?
– Продължаваш да вървиш измежду полето. Погледът ти танцува с вятъра. Изведнъж го виждаш. Стръкче мак, което като че ли е основано за тази ваша среща. Сякаш ти си бил основан за тази ваша среща. Сядаш покрай него. Не можеш да откъснеш очи.
Знаеш, че най-накрая си намерил мястото, на което принадлежиш. Намерил си себе си. Това клонче мак става смисълът на твоето битие. Грижата за него става твоята задача. Правиш всичко допустимо, с цел да го опазиш и да удължиш живота му. И оставаш там завинаги…
Това е Обичта.
източник: iwoman.bg
