„Растения-завоеватели“ превземат крепостните стени на Истанбул
Стените на Стария град в Истанбул, които са един от най-дългите исторически артефакти в света, са под опасността на “инвазивни ” растения.
Хюсеин Дирик, професор във факултета по горско стопанство на Истанбулския университет, сподели, че растения и дървета като смокини, коприва, ailanthus altissima (дърво на боговете), акации, върби и тополи могат да накарат камъните да се разделят със своите дебели и мощни корени, унищожавайки културното завещание и превръщането на добре непокътнатите исторически структури в руини.
Говорейки пред осведомителната организация Демирйорен, професорът съобщи, че такива структури са необятно наранени от флората на района, в допълнение към климатичните условия, и корените на тези по този начин наречени “инвазивни растения ” – без значение дали под формата на бурени или дървета – могат да бъдат пагубни за запазването на исторически артефакти, защото те предизвикват огромни вреди във времето.
Дирик, който учи вредите, породени от растенията на исторически структури, предизвести, че историята би трябвало да бъде непокътната посредством постоянно наблюдаване и от време на време разчистване.
“Тези растения са с дребни семена и се популяризират бързо. Те са красиви, несъмнено, само че когато съумяват да се открият на исторически здания, те стартират да поникват и да се разрастват бързо по тях. За къси интервали от време те нанасят огромни вреди на такива структури с техните бързо растящи корени ”, съобщи ученият.
“Те порастват при сложни условия, само че бързо се развъждат. Тревистите растения не нацепват и не унищожават структурите първоначално, само че предизвикват образуването на плесен по камъните и стените, където се захващат, създавайки идеалната почва за дървета ”, сподели още той.
Изграждането на 1600-годишните стени стартира през V век и за дълго време те са правели града непревзимаем за непознатите завоеватели – от арабските армии до османските турци. Близо 200 наблюдателни кули, всяка с височина 25 метра, са давали спомагателна сигурност на града, който се сблъсквал с непрекъснати набези в своята история. /БГНЕС
Хюсеин Дирик, професор във факултета по горско стопанство на Истанбулския университет, сподели, че растения и дървета като смокини, коприва, ailanthus altissima (дърво на боговете), акации, върби и тополи могат да накарат камъните да се разделят със своите дебели и мощни корени, унищожавайки културното завещание и превръщането на добре непокътнатите исторически структури в руини.
Говорейки пред осведомителната организация Демирйорен, професорът съобщи, че такива структури са необятно наранени от флората на района, в допълнение към климатичните условия, и корените на тези по този начин наречени “инвазивни растения ” – без значение дали под формата на бурени или дървета – могат да бъдат пагубни за запазването на исторически артефакти, защото те предизвикват огромни вреди във времето.
Дирик, който учи вредите, породени от растенията на исторически структури, предизвести, че историята би трябвало да бъде непокътната посредством постоянно наблюдаване и от време на време разчистване.
“Тези растения са с дребни семена и се популяризират бързо. Те са красиви, несъмнено, само че когато съумяват да се открият на исторически здания, те стартират да поникват и да се разрастват бързо по тях. За къси интервали от време те нанасят огромни вреди на такива структури с техните бързо растящи корени ”, съобщи ученият.
“Те порастват при сложни условия, само че бързо се развъждат. Тревистите растения не нацепват и не унищожават структурите първоначално, само че предизвикват образуването на плесен по камъните и стените, където се захващат, създавайки идеалната почва за дървета ”, сподели още той.
Изграждането на 1600-годишните стени стартира през V век и за дълго време те са правели града непревзимаем за непознатите завоеватели – от арабските армии до османските турци. Близо 200 наблюдателни кули, всяка с височина 25 метра, са давали спомагателна сигурност на града, който се сблъсквал с непрекъснати набези в своята история. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ