Добре дошли в страната на безхаберието!
Стелиян Димитров*
Днес прегледът из утринните блокове по малките екрани е като следващото deja-vu! Репортери разпитват хора, чиито къщи са наводнени, те приказват за " невижадан проливен дъжд " и " пъкъл ", пита се за какво не се е задействала система за предизвестие, приказва се за вреди и други все чувани и виждани неща през последните години!
Как пък никой в тази страна не разбра, че разпоредбите на играта са изменени - нещата с климата не са такива, каквито бяха! " Географията ", в която живеем, бързо се трансформира, а ние очевидно не сме в положение сполучливо да се приспособяваме. Всъщност хората доста неправилно възприемат понятия като " интелигентен град ", " интелигентна община " и " интелигентна страна ". Всички смятат, че технологиите (в случая Bg-Alert) са задоволителни те да " поуменят ". А в действителност умният град, страна или община са тези, които сполучливо и дейно се приспособяват към изменящата се география и изискванията, които тя дава, в това число и посредством потребление на технологии.
Системата за ранно предизвестие несъмнено работи от информационна позиция, само че експертизата, която я задейства, липсва, допълнена и добре " захранена " с огромна доза безхаберие! Не е мъчно да го схванеш, просто би трябвало да направиш един крaтък ретроспективен разбор из медиите през последните 5-6 години, а по-късно да видиш какви решения се вземат след бедствията, които постоянно (и все по-често!) се случват.
1.) Да вземем последните две съществени такива - това, което се случи в Карловско през 2022 година и в Царево 2023-та. И двете са неочаквани (поройни) наводнения, и двете не са просто наводнения, а дебрисни потоци, носещи дървета, парчета, коли.
Държавата знае ли къде са рисковите региони, където тези наводнения могат да причинят съществени проблеми и какви ограничения взема за тях? Не, не знае! И май не желае да знае. Справка - сега е оповестена социална поръчка за предварителна оценка на опасността и риска от наводнения на стойност към 200 хиляди лева За цялата страна! И същата се базира на методика отпреди 20 години!
2.) Правителството, след бедствието в Царево, взе решение да се обследват всички дерета по Южното Черноморие, които са доста рискови (по предложение на екипа на Националния академични център за геопространствени изледвания и технологии при СУ " Св. Климент Охридски " ). Ха в този момент познайте какъв брой дерета са обследвани и картографирани със модерни софтуерни принадлежности? Отговорът е " НИТО ЕДНО "!
3.) Какви решения и къде са вземани и прилагани за намаляване на риска? На фотографията по-долу е показан образец от с. Каравелово - селският стадион в горната част на селото е послужил като място за отсрочване на 4800 куб. м. изкоренени дървета, които са носени от придошлата вода. Той е разрешил да се понижи скоростта и транспортната мощ на водата, носените дървета и парчета са се отсрочили и това евентуално е избавило доста хора и къщи в селото. Но кой, с изключение на учените, видя това и му обърна внимание? Отговорът е " НИКОЙ "! Нито медии, нито страна, нито община...
Какъв е изводът? Живеем в страна на некомпететност и безхаберие, тъй като това е само вероятният извод, като гледаме по какъв начин се случват нещата... И по този начин до идващия път с " невиждани " порои и наводнения...
*Авторът е географ и учител, шеф на Националния академични център за геопространствени проучвания и технологии към СУ " Св. Климент Охридски "
Медиапул
Интензивните превалявания са най-честата
причина за наводненията у нас
Емил Гачев,
Валентин Симеонов
Наводненията са преди всичко по брой измежду естествените бедствия с човешки жертви в света, като всяка година се записват към 10 хиляди наводнения, по данни на Организация на обединените нации. Науката класифицира като наводняване повишението на водното равнище високо над естествените стойности, което води до заливане на територии, които нормално не са под вода. Наводнението е особено, само че незакономерно събитие, което по предписание има бурен темперамент. Според определението, което употребяват учените, наводнението става злополучие, когато аргументи материални вреди на стопанството или вземе човешки жертви.
Какви са данните и трендовете за България?
Наводненията са особено събитие за България, като най-честите и публикувани наводнения у нас са породени от интензивни превалявания и снеготопене. Наводненията в речните басейни са най-чести и многочислени, следвани от нагонните наводнения, които са главно по низините край Черноморието. Третият най-разпространен тип са наводнения, породени от разливи на язовири.
За интервала 1990 - 2001 година у нас е имало 450 наводнения - с 37 жертви и 113 906 650 лева вреди (по данни на И. Костова, 2014 г.). За интервала 2004 - 2016 година наводненията в България са били с максимален дял от 57.72% от спешните събития от естествени бедствия.
През интервала 2010 - 2020 година в България са регистрирани 3533 наводнения, поставяйки ги на второ място измежду естествените бедствия след пожарите, по данни на Национален статистически институт.
Какво би трябвало да се направи?
Част от структурните ограничения, които би трябвало да се подхващат, са поддържане на естествените отводнителни артерии, основаване на спомагателна отводнителна инфраструктура. Важно е и построяването на защитни уреди, които могат да бъдат както зелени, когато са построени от естествени материали, по този начин и сиви, когато са построени от бетон и други строителни материали.
Дигите би трябвало да се построяват по този начин, че поправеното корито да може да организира висока вълна, протичаща се един път на 20 година, и да защищити от заливане на висока вълна един път на 100 година
Неструктурните ограничения са свързани с така наречен триалогичен модел на ръководство на водите, в който би трябвало да има присъединяване както на държавното управление и институциите, по този начин и на науката и обществото.
Необходимо е да има и проекти за отбрана от наводнения, които дефинират дейностите за реагиране при наводнения и разпределят функциите на заинтригуваните страни.
В по-рисковите региони следва да има постоянни тренировки за изключителни обстановки, както и по-засилена информация и предупредителни обозначения.
Възстановяване и поддържане на горите е основно за отбраната от наводнения, за съществуването на питейна вода и за възстановяване на климата. Залесеността, тревната и изключително горската растителност са извънредно значими, тъй като понижават доста рисковете от наводнения, заради водозадържащата си дарба.
Със съкращения
climateka.bg
Днес прегледът из утринните блокове по малките екрани е като следващото deja-vu! Репортери разпитват хора, чиито къщи са наводнени, те приказват за " невижадан проливен дъжд " и " пъкъл ", пита се за какво не се е задействала система за предизвестие, приказва се за вреди и други все чувани и виждани неща през последните години!
Как пък никой в тази страна не разбра, че разпоредбите на играта са изменени - нещата с климата не са такива, каквито бяха! " Географията ", в която живеем, бързо се трансформира, а ние очевидно не сме в положение сполучливо да се приспособяваме. Всъщност хората доста неправилно възприемат понятия като " интелигентен град ", " интелигентна община " и " интелигентна страна ". Всички смятат, че технологиите (в случая Bg-Alert) са задоволителни те да " поуменят ". А в действителност умният град, страна или община са тези, които сполучливо и дейно се приспособяват към изменящата се география и изискванията, които тя дава, в това число и посредством потребление на технологии.
Системата за ранно предизвестие несъмнено работи от информационна позиция, само че експертизата, която я задейства, липсва, допълнена и добре " захранена " с огромна доза безхаберие! Не е мъчно да го схванеш, просто би трябвало да направиш един крaтък ретроспективен разбор из медиите през последните 5-6 години, а по-късно да видиш какви решения се вземат след бедствията, които постоянно (и все по-често!) се случват.
1.) Да вземем последните две съществени такива - това, което се случи в Карловско през 2022 година и в Царево 2023-та. И двете са неочаквани (поройни) наводнения, и двете не са просто наводнения, а дебрисни потоци, носещи дървета, парчета, коли.
Държавата знае ли къде са рисковите региони, където тези наводнения могат да причинят съществени проблеми и какви ограничения взема за тях? Не, не знае! И май не желае да знае. Справка - сега е оповестена социална поръчка за предварителна оценка на опасността и риска от наводнения на стойност към 200 хиляди лева За цялата страна! И същата се базира на методика отпреди 20 години!
2.) Правителството, след бедствието в Царево, взе решение да се обследват всички дерета по Южното Черноморие, които са доста рискови (по предложение на екипа на Националния академични център за геопространствени изледвания и технологии при СУ " Св. Климент Охридски " ). Ха в този момент познайте какъв брой дерета са обследвани и картографирани със модерни софтуерни принадлежности? Отговорът е " НИТО ЕДНО "!
3.) Какви решения и къде са вземани и прилагани за намаляване на риска? На фотографията по-долу е показан образец от с. Каравелово - селският стадион в горната част на селото е послужил като място за отсрочване на 4800 куб. м. изкоренени дървета, които са носени от придошлата вода. Той е разрешил да се понижи скоростта и транспортната мощ на водата, носените дървета и парчета са се отсрочили и това евентуално е избавило доста хора и къщи в селото. Но кой, с изключение на учените, видя това и му обърна внимание? Отговорът е " НИКОЙ "! Нито медии, нито страна, нито община...
Какъв е изводът? Живеем в страна на некомпететност и безхаберие, тъй като това е само вероятният извод, като гледаме по какъв начин се случват нещата... И по този начин до идващия път с " невиждани " порои и наводнения...
*Авторът е географ и учител, шеф на Националния академични център за геопространствени проучвания и технологии към СУ " Св. Климент Охридски "
Медиапул
Интензивните превалявания са най-честата
причина за наводненията у нас
Емил Гачев,
Валентин Симеонов
Наводненията са преди всичко по брой измежду естествените бедствия с човешки жертви в света, като всяка година се записват към 10 хиляди наводнения, по данни на Организация на обединените нации. Науката класифицира като наводняване повишението на водното равнище високо над естествените стойности, което води до заливане на територии, които нормално не са под вода. Наводнението е особено, само че незакономерно събитие, което по предписание има бурен темперамент. Според определението, което употребяват учените, наводнението става злополучие, когато аргументи материални вреди на стопанството или вземе човешки жертви.
Какви са данните и трендовете за България?
Наводненията са особено събитие за България, като най-честите и публикувани наводнения у нас са породени от интензивни превалявания и снеготопене. Наводненията в речните басейни са най-чести и многочислени, следвани от нагонните наводнения, които са главно по низините край Черноморието. Третият най-разпространен тип са наводнения, породени от разливи на язовири.
За интервала 1990 - 2001 година у нас е имало 450 наводнения - с 37 жертви и 113 906 650 лева вреди (по данни на И. Костова, 2014 г.). За интервала 2004 - 2016 година наводненията в България са били с максимален дял от 57.72% от спешните събития от естествени бедствия.
През интервала 2010 - 2020 година в България са регистрирани 3533 наводнения, поставяйки ги на второ място измежду естествените бедствия след пожарите, по данни на Национален статистически институт.
Какво би трябвало да се направи?
Част от структурните ограничения, които би трябвало да се подхващат, са поддържане на естествените отводнителни артерии, основаване на спомагателна отводнителна инфраструктура. Важно е и построяването на защитни уреди, които могат да бъдат както зелени, когато са построени от естествени материали, по този начин и сиви, когато са построени от бетон и други строителни материали.
Дигите би трябвало да се построяват по този начин, че поправеното корито да може да организира висока вълна, протичаща се един път на 20 година, и да защищити от заливане на висока вълна един път на 100 година
Неструктурните ограничения са свързани с така наречен триалогичен модел на ръководство на водите, в който би трябвало да има присъединяване както на държавното управление и институциите, по този начин и на науката и обществото.
Необходимо е да има и проекти за отбрана от наводнения, които дефинират дейностите за реагиране при наводнения и разпределят функциите на заинтригуваните страни.
В по-рисковите региони следва да има постоянни тренировки за изключителни обстановки, както и по-засилена информация и предупредителни обозначения.
Възстановяване и поддържане на горите е основно за отбраната от наводнения, за съществуването на питейна вода и за възстановяване на климата. Залесеността, тревната и изключително горската растителност са извънредно значими, тъй като понижават доста рисковете от наводнения, заради водозадържащата си дарба.
Със съкращения
climateka.bg
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ