Татяна е любимата ми оперна героиня
СТЕФАНИ КРЪСТЕВА-ПАВЛОВА е родена през 1994 година във Варна. Завършва НУИ " Добри Христов " със компетентност " Класическо пеене ", а през 2017 година - магистърска степен във Вокалния факултет на НМА " Проф. Панчо Владигеров " в класа по класическо пеене на проф. доктор Иванка Нинова и в класа по актьорско майсторство на акад. Пламен Карталов. Лауреат е на национални и интернационалните състезания и фестивали. Сред функциите й са Татяна от " Евгений Онегин " на Чайковски, Джилда от " Риголето " на Верди, Бастиена от " Бастиен и Бастиена " на Моцарт, Долчина от " Сестра Анджелика " на Пучини, Християния от " Зографът Захарий " на Марин Големинов. Пяла е в " Стабат матер " от Перголези и в Четвърта симфония на Малер. Участвала е в майсторски клас и е пяла на една сцена с именитото сопрано Красимира Стоянова, която става неин наставник в плана " С старания към звездите " на певицата Ина Кънчева и фондацията й " Културни вероятности ". Съпругът й Емил Павлов е оперен артист, имат наследник.
- Госпожо Кръстева, стартирате годината с наситена стратегия. Репетирате за концерт-спектакъла по случай 269-ия рожден ден на Моцарт - на 27 януари в Централния боен клуб.
- Да, в концерта, отдаден на Моцарт, ще звучат едни от най-емблематичните му творби - Ave verum corpus, песен на Памина, песен на Царицата на нощта, аз ще се включа в дуета на Папагено и Папагена. Програмата ще бъде показана от двама водещи, ще има и балет.
- В същото време подготвяте " Веселата вдовица " от Лехар в Музикалния спектакъл, чиято премиера е на 8 март. Ролята на Хана Главари публиката познава в осъществяване на популярни певици.
- Откакто съм част от трупата на Музикалния спектакъл, имам опция да вляза по-надълбоко в света на оперетата и съзнавам, че тя на моменти е по-трудна като осъществяване от операта, тъй като, с изключение на майсторски фрагменти, доста сложни, виртуозни вокално, тя съчетава танци и говорни разговори. Това е огромно предизвикателство, само че, изненадващо за мен, от първия миг там се усещам в свои води. И с помощта на моите прелестни сътрудници, и на управлението, които ме одобриха в своето огромно семейство и през цялото време ме поведоха в първите ми стъпки в оперетата.
Хана Главари в действителност е един от най-интересните и красиви оперетни облици. Много съм щастлива, че ме поканиха за тази роля, тъй като за първи път имам опция да се превъплътя в облик на една по-зряла жена, с темперамент и по-голям житейски опит. Вече репетираме интензивно на сцена, където тече деятелен креативен развой, с режисьора Валентин Ганев, изпълнен с доста смях, забавление, веселба.
- На 20 март заминавате за Австрия. Какво ще пеете там?
- Там ще прекарам един месец, като ще дебютирам в операта " Парсифал " на Вагнер в Тиролския фестивал в град Ерл, Йонас Кауфман ще бъде в ролята на Парсифал. Благодаря на директорката на Музикалния спектакъл Еделина Кънева, на управлението и на всички мои сътрудници, че ми дават независимост да пътувам и да поемем разнообразни задължения, без, несъмнено, това да въздейства на работата ми в театъра. Голяма приятност е, обогатяващо като репертоар, като опит и прекарвания. И много ми оказва помощ да напредна професионално.
- В края на 2024 година участвахте в концертното осъществяване с Радиооркестъра на " Порги и Бес " от Гершуин - произведение, рядко звучащо на наша сцена в неговата целокупност. Доколкото зная, тази година Ви следва концертно осъществяване на тази творба със Симфоничния оркестър на Пражкото радио и Пражкия филхармоничен хор. Същите функции ли ще пеете?
- Да, същите сме и солистите - бразилецът Матеус Франка (бас), японката Юи Футаеда (сопран), Михаил Михайлов (тенор) и аз, дружно с маестро Владимир Кираджиев. Ще имаме опция още един път да преживеем това наслаждение. Щастлива съм и за първи път да видя Прага. " Порги и Бес " беше произведение, което не познавах в елементи, преди да стартира да го изучавам. Когато ни разпоредиха функциите, бях малко провокирана, тъй като трябваше да пея Серена и Клара, които в творбата се извършват от разнообразни гласове. При Клара, която стартира операта със " Summer Time ", звучи леко, ефирно, лирично осъществяване, а при Серена би трябвало да се съобщи болката на дамата, която преди малко е изгубила мъжа си и този драматизъм да се изрази с гласа. Но пък тя се трансформира в една от най-любимите ми арии. И това са единствено две от четирите функции, които извършвам в творбата.
- Преди няколко години дебютирахте на сцената на Софийската опера като Татяна в " Евгений Онегин " - роля, за която мечтаят всички сопрани.
- Бях на 23 години и това беше най-спонтанното решение, което бях взимала до тогава като певица. Татяна е обичаната ми оперна героиня. Когато акад. Пламен Карталов ми се обади и ме попита: " Ще дебютираш ли на 10 февруари ролята на Татяна? ", незабавно споделих: " Да! Разбира се! " А сега, в който затворих телефона, отворих клавира на операта и видях, че с изключение на писмото на Татяна, има толкоз доста материал за научаване и изпяване, а 10 дни по-късно трябваше да стартира режисьорски подготовки и да зная цялата опера наизуст. Работих интензивно с моята преподавателка Красимира Стоянова, която извършва прелестно ролята на Татяна. Говорихме доста за облика, за интерпретацията, вокално също, тъй като на 23 години гласът ми не беше толкоз узрял, липсваше ми и житейският и креативният опит, който имам в този момент. Благодарна съм на режисьорката Вера Петрова и на всички сътрудници, които ме поддържаха - те бяха репетирали 4 месеца за премиерата, а аз трябваше за 20 дни не просто да науча ролята и мизансцена, а да измина целия път на духовно съзряване на героинята. Без тях нямаше да съумея! Въпреки че тази роля пристигна вследствие на едно бързо взето решение, за мен си остава прелестен спомен за цялостен живот.
- Пеете Моцарт, Пучини, Верди, Малер, следва Ви Вагнер. Във Вашия репертоар са и творби на Лазар Николов, Марин Големинов... Имате ли желани композитори, произведения?
- Както всеки оперен артист, и аз бих споделила, че обичаните ми композитори са Верди, Пучини, Моцарт. Но всеки от създателите, с които съм имала среща, е оставил диря в мен и е съдействал за моето израстване. И в действителност съм ги обиквала, изпълнявайки техните творби. Една мечтана роля е Виолета-Валери, която имам вяра, че скоро бих осъществила, също Мими от " Бохеми " и доста други. Сигурна съм, че ще се появят, когато им пристигна времето, и ще мога да им се насладя изцяло.
- Освен преподавателите Ви в музикалното учебно заведение и в академията, по-късно в професионалното си развиване имате ли ментори, персони, от които продължавате да се учите или са образец за Вас?
- Тук е моментът да изкажа най-искрените си благодарности на проф. Иванка Нинова, която и до ден сегашен не стопира да ме въодушевява и поддържа по пътя ми като актьор. Интересното в работата с нея в Музикалната академия беше, че тя работеше с нас не като със студенти, правещи първите си стъпки в музиката, а като с актьори, които на следващия ден ще се качат на сцената. Имаше сериозна дисциплинираност, трябваше да си научаваме репертоара в периоди, искаше се, когато ариите са на непознат език, да бъдат преведени, когато репетираме на сцена - да бъдем със театралните обувки и костюми. Така че откакто се дипломираме, да бъдем подготвени за работа в спектакъл.
След като приключих академията, завоювах стипендия " С изпитание към звездите " на фондация " Културни вероятности " на Ина Кънчева. Мой наставник, за мое благополучие, беше Красимира Стоянова и от този момент стартира нашата интензивна взаимна работа. Благодарна съм й, че тя не просто отделя време да ми оказва помощ вокално, само че ме поучава като актьор и човек. В нашите среди е доста значимо да запазиш индивида в себе си, да бъдеш експерт, тя ми оказва помощ да работя и върху тези неща. Когато репетираше в Миланската канара " Ариадна на Наксос ", тя предложения мен и моя брачен партньор, който също беше финалист на стипендията. Беше по този начин блага да дава опция на няколкото финалисти на стипендията да се изявяват на избрани места. Помогна ни да отидем в Милано и да поработим с нея. Смяташе, че е значимо да работим освен когато тя си е в България, което е доста рядко, а по-често, в това число и онлайн, което се ускори по време на КОВИД-пандемията. В Милано направихме една седмица интензивна работа, сред подготовките на " Ариадна на Наксос " артистите имаха 20-минутни паузи, през които нейните сътрудници отиваха да хапнат и да починат, а тя се качваше с нас в стаята и работехме. Неуморна е, изключително що се отнася до учениците й. Умее да основава другарска атмосфера и сред учениците си.
- Конкурси, награди... какво е отношението Ви към тях? Особено в региона на изкуствата, допустимо ли е да има еднопосочна оценка за гения?
- Всеки си има усет, журиращите - също, а и това не е точна просвета. Ако мога да предпочитам, бих предпочела доста повече да пея на сцена и пред аудитория, в сравнение с конкурс. Но за нас състезанията са доста значими, изключително интернационалните, тъй като постоянно там участват импресарии, хора, които биха могли да ни възложат други задължения. Може би моята цел е била да се показва пред обещано общество в България или в чужбина. И дай Боже, да съм здрава и уговорките ми да разрешават, до момента в който не съм прескочила възрастовата граница, да се явя на някой от огромните международни състезания.
- Професията на оперния артист дава страсти, хубост, популярност, любовта на публиката, само че изисква и доста жертви.
- На първо място страда персоналният живот. Съпругът ми също е оперен артист, тенор, и много постоянно ни се ограбват персоналните моменти. Понякога единият пътува, различен път другият е на подготовки, само че постоянно, когато имаме няколко свободни дни, се стараем да ги прекарваме тримата със сина ни. Благодаря на моя брачен партньор, че ме поддържа, както и аз него. Сега, в случай че не е възпрепятстван професионално, доста желае да пристигна с мен в Австрия да гледа " Парсифал ". Не сме лишени от обществени контакти, непрестанно поддържаме връзка с разнообразни хора, най-вече от нашата среда, само че нямаме доста време за околните си, за излизания, за пътувания, едвам намираме време за малко спорт, откраднато преди работа или сред подготовките. Кариерата е едно, само че когато завърши в един миг, а и по време на КОВИД, когато си останахме в къщи, всички разбрахме какво ни е липсвало и какво ни е най-важно.
- Вашите преподаватели, ментори, учат ли Ви по какъв начин да не се поддавате на звездоманията и също нещо доста значимо - по какъв начин да се справяте при възможен крах?
- Отново ще загатна Красимира Стоянова, която сега е една от най-големите оперни звезди в международен мащаб. Тя е образец за човек, който доста добре знае какво може, само че крепко стъпил на земята, без да си придава значимост. Тя учи и нас, нейните възпитаници, навръх това. Често ни повтаря: " Остави хората да приказват по какъв начин си се показал и си прави работата, недей самичък да се хвалиш. "
А за неуспеха... Опитвам се с мъдрост да одобрявам неуспеха, вярвайки, че и той може да ни даде значими уроци.
- Полагате ли специфични грижи за гласа си, по какъв начин упражнявате физиката и душeвността си за напрежението, на което се подлагате непрекъснато?
- Да, полагам старание. Старая се да имам добър сън, което не всеки път е допустимо с малко дете. Физическата подготовка също е от голяма важност, по тази причина неотдавна започнах тренировки, които оказват помощ да вляза във форма, да подкрепям мощ и кондиция в тялото си. Нещо доста значимо, изключително в Музикалния спектакъл, където имаме повече придвижване и танци. Стремя се да лимитирам контактите с заболели хора. В зимния интервал се старая да не пия ледено или газирано пиво, да съм добре облечена на открито.
- В музикантско семейство ли сте родена, геният за класическата музика по завещание ли Ви е?
- Не съм от музикантско семейство, само че моите родители като дребна доста ме водеха на опера, на концерти, на спектакъл. Първото, от което се впечатлих: гледахме " Риголето " и не можех да се начудя по какъв начин, без да има микрофон, певицата може да огласи целия спектакъл. Като малко по-голяма гледах една оперна церемония, на която нашият прославен тенор Калуди Калудов извърши фамозната песен на Каварадоси - една от коронните му функции. Толкова красиво я изпя, че се влюбих в гласа му и тогава разбрах, че желая да стана певица. Свързах се с него, той ме чу и ме предложения на един от майсторските си класове, бях едвам на 15 години.
- А със брачна половинка Ви - тенора Емил Павлов, академията ли ви събра?
- Запознахме се, когато бях в първи курс в академията, а той - във втори. Но започнахме да поддържаме връзка, когато по време на следването и двамата работехме в операта като салонен личен състав. Трябваше да си оказваме помощ финансово и най-хубавата работа за студенти в академията беше да работиш в операта - имаш опция да гледаш всички спектакли, имаш допир с артисти, с публиката. Там се събрахме със брачна половинка ми, в никакъв случай няма да не помни първите ни срещи и по какъв начин си говорехме за опера. Той ми сподели, че има книгата на Гена Димитрова и ще ми я даде да я прочета, само че " желая да я пазиш като гласа си ". Имахме си нашите сантиментални моменти, обичани места, доста се разхождахме, разговаряхме по цели нощи. И до ден сегашен тази обич е свежа и още по-силна.
- Според Вас хубаво ли е съпрузите да имат една и съща специалност? Доверявате ли се изцяло и можете ли да бъдете обективно сериозни един към различен за обещано осъществяване, роля, създаване на облик и така нататък?
- Не бих могла да си показва, в случай че брачният партньор ми не беше от същата специалност. Не знам кой би могъл да разбере нашата ангажираност и това, че непрестанно изпадаме в някакви положения, изключително в случай че построяваме нова роля и от време на време я пренасяме във всекидневието. У нас непрестанно се пее. За мен е доста значимо той да участва на моите изяви, както и аз на неговите. Знам, че от позицията на актьор, на човек, който знае какво мога, той ще ми каже истината, ще изясним всичко и даже постоянно го апелирам да ми направи аудиозапис, с цел да може по-късно да проучваме осъществяването ми.
- В тази домашна музикална среда още от рождение - синът Ви първо проговори или първо пропя?
- Може би по едно и също време се случиха нещата, само че още напълно мъничък той направи първата си диригентска изява у дома. Любимият му откъс от опера е Триумфалният марш от " Аида ". Толкова решително се показа, със стойка и жестове, без никой да му е показвал. Непрекъснато пее и танцува, желае да му върша сцена, да се изявява и доста се вълнува. Без да предопределям неговото бъдеще, той ще си избере с какво да се занимава, тайничко си мисля, че по-скоро ще е креативна специалност - артист, диригент или музикант, само че несъмнено е артистична душа.
- Щастливи сте, че сте се срещнали със брачна половинка Ви още при започване на кариерата си и сте основали семейство и дете. Знаем, че изкуството изисква цялостна и безусловна отдаденост от всеки, който се стреми съм съвършенство. А това от време на време става за сметка на други скъпи неща в живота.
- И аз по този начин мисля и благодаря на Бог, че ни събра със брачна половинка ми и ни подари с тази прелестна рожба. Синът ни ни дава тласък да се развиваме. Да, мъчно ни е, първо, тъй като му ограбваме персоналното време с нас. Бях напълно отдадена на него в първата му година, той е доста обгрижвано дете, на което нищо не му е липсвало. След това започнах да се завръщам към специалността. В момента единственото, което той желае, е да прекарва повече време с нас. Но имам вяра, че всичко, което вършим е за нас като семейство и че всяко дете заслужава щастливи и задоволени родители - от живота, от работата си и от това, което са постигнали. Защото по този метод му дават добър образец. Благодаря на нашите родители, които ни поддържат и като актьори, и с грижи за дребния, тъй като без тях е безусловно невероятно да се оправим. Те са доста, доста значими за нас. Ако Бог е рекъл да имаме още чеда, добре пристигнали са в нашия дом, чакаме ги и имаме вяра, че както ни ги изпраща, по този начин ще ни даде сили да ги отгледаме.
- Със брачна половинка Ви имате общи изяви, както ще бъде и в концерта на 27 януари, отдаден на Моцарт. Но обсъждали ли сте да извършите да вземем за пример концерт с фамозни дуети?
- Непрекъснато обсъждаме това, имаме няколко хрумвания. Много забавен концерт се заформя и се надявам да намерим време, което да отделим за подготовка и реализиране на този план. За нас двамата постоянно е голямо наслаждение да пеем дружно, тъкмо както на 25 декември на Коледното матине в Софийската филхармония. Толкова прочувствено беше и за двама ни. Атмосферата беше доста приятна, не прекомерно строго публична, и хората като че ли усетиха силата сред нас и ни споделиха, че сме ги докоснали.
- Госпожо Кръстева, стартирате годината с наситена стратегия. Репетирате за концерт-спектакъла по случай 269-ия рожден ден на Моцарт - на 27 януари в Централния боен клуб.
- Да, в концерта, отдаден на Моцарт, ще звучат едни от най-емблематичните му творби - Ave verum corpus, песен на Памина, песен на Царицата на нощта, аз ще се включа в дуета на Папагено и Папагена. Програмата ще бъде показана от двама водещи, ще има и балет.
- В същото време подготвяте " Веселата вдовица " от Лехар в Музикалния спектакъл, чиято премиера е на 8 март. Ролята на Хана Главари публиката познава в осъществяване на популярни певици.
- Откакто съм част от трупата на Музикалния спектакъл, имам опция да вляза по-надълбоко в света на оперетата и съзнавам, че тя на моменти е по-трудна като осъществяване от операта, тъй като, с изключение на майсторски фрагменти, доста сложни, виртуозни вокално, тя съчетава танци и говорни разговори. Това е огромно предизвикателство, само че, изненадващо за мен, от първия миг там се усещам в свои води. И с помощта на моите прелестни сътрудници, и на управлението, които ме одобриха в своето огромно семейство и през цялото време ме поведоха в първите ми стъпки в оперетата.
Хана Главари в действителност е един от най-интересните и красиви оперетни облици. Много съм щастлива, че ме поканиха за тази роля, тъй като за първи път имам опция да се превъплътя в облик на една по-зряла жена, с темперамент и по-голям житейски опит. Вече репетираме интензивно на сцена, където тече деятелен креативен развой, с режисьора Валентин Ганев, изпълнен с доста смях, забавление, веселба.
- На 20 март заминавате за Австрия. Какво ще пеете там?
- Там ще прекарам един месец, като ще дебютирам в операта " Парсифал " на Вагнер в Тиролския фестивал в град Ерл, Йонас Кауфман ще бъде в ролята на Парсифал. Благодаря на директорката на Музикалния спектакъл Еделина Кънева, на управлението и на всички мои сътрудници, че ми дават независимост да пътувам и да поемем разнообразни задължения, без, несъмнено, това да въздейства на работата ми в театъра. Голяма приятност е, обогатяващо като репертоар, като опит и прекарвания. И много ми оказва помощ да напредна професионално.
- В края на 2024 година участвахте в концертното осъществяване с Радиооркестъра на " Порги и Бес " от Гершуин - произведение, рядко звучащо на наша сцена в неговата целокупност. Доколкото зная, тази година Ви следва концертно осъществяване на тази творба със Симфоничния оркестър на Пражкото радио и Пражкия филхармоничен хор. Същите функции ли ще пеете?
- Да, същите сме и солистите - бразилецът Матеус Франка (бас), японката Юи Футаеда (сопран), Михаил Михайлов (тенор) и аз, дружно с маестро Владимир Кираджиев. Ще имаме опция още един път да преживеем това наслаждение. Щастлива съм и за първи път да видя Прага. " Порги и Бес " беше произведение, което не познавах в елементи, преди да стартира да го изучавам. Когато ни разпоредиха функциите, бях малко провокирана, тъй като трябваше да пея Серена и Клара, които в творбата се извършват от разнообразни гласове. При Клара, която стартира операта със " Summer Time ", звучи леко, ефирно, лирично осъществяване, а при Серена би трябвало да се съобщи болката на дамата, която преди малко е изгубила мъжа си и този драматизъм да се изрази с гласа. Но пък тя се трансформира в една от най-любимите ми арии. И това са единствено две от четирите функции, които извършвам в творбата.
- Преди няколко години дебютирахте на сцената на Софийската опера като Татяна в " Евгений Онегин " - роля, за която мечтаят всички сопрани.
- Бях на 23 години и това беше най-спонтанното решение, което бях взимала до тогава като певица. Татяна е обичаната ми оперна героиня. Когато акад. Пламен Карталов ми се обади и ме попита: " Ще дебютираш ли на 10 февруари ролята на Татяна? ", незабавно споделих: " Да! Разбира се! " А сега, в който затворих телефона, отворих клавира на операта и видях, че с изключение на писмото на Татяна, има толкоз доста материал за научаване и изпяване, а 10 дни по-късно трябваше да стартира режисьорски подготовки и да зная цялата опера наизуст. Работих интензивно с моята преподавателка Красимира Стоянова, която извършва прелестно ролята на Татяна. Говорихме доста за облика, за интерпретацията, вокално също, тъй като на 23 години гласът ми не беше толкоз узрял, липсваше ми и житейският и креативният опит, който имам в този момент. Благодарна съм на режисьорката Вера Петрова и на всички сътрудници, които ме поддържаха - те бяха репетирали 4 месеца за премиерата, а аз трябваше за 20 дни не просто да науча ролята и мизансцена, а да измина целия път на духовно съзряване на героинята. Без тях нямаше да съумея! Въпреки че тази роля пристигна вследствие на едно бързо взето решение, за мен си остава прелестен спомен за цялостен живот.
- Пеете Моцарт, Пучини, Верди, Малер, следва Ви Вагнер. Във Вашия репертоар са и творби на Лазар Николов, Марин Големинов... Имате ли желани композитори, произведения?
- Както всеки оперен артист, и аз бих споделила, че обичаните ми композитори са Верди, Пучини, Моцарт. Но всеки от създателите, с които съм имала среща, е оставил диря в мен и е съдействал за моето израстване. И в действителност съм ги обиквала, изпълнявайки техните творби. Една мечтана роля е Виолета-Валери, която имам вяра, че скоро бих осъществила, също Мими от " Бохеми " и доста други. Сигурна съм, че ще се появят, когато им пристигна времето, и ще мога да им се насладя изцяло.
- Освен преподавателите Ви в музикалното учебно заведение и в академията, по-късно в професионалното си развиване имате ли ментори, персони, от които продължавате да се учите или са образец за Вас?
- Тук е моментът да изкажа най-искрените си благодарности на проф. Иванка Нинова, която и до ден сегашен не стопира да ме въодушевява и поддържа по пътя ми като актьор. Интересното в работата с нея в Музикалната академия беше, че тя работеше с нас не като със студенти, правещи първите си стъпки в музиката, а като с актьори, които на следващия ден ще се качат на сцената. Имаше сериозна дисциплинираност, трябваше да си научаваме репертоара в периоди, искаше се, когато ариите са на непознат език, да бъдат преведени, когато репетираме на сцена - да бъдем със театралните обувки и костюми. Така че откакто се дипломираме, да бъдем подготвени за работа в спектакъл.
След като приключих академията, завоювах стипендия " С изпитание към звездите " на фондация " Културни вероятности " на Ина Кънчева. Мой наставник, за мое благополучие, беше Красимира Стоянова и от този момент стартира нашата интензивна взаимна работа. Благодарна съм й, че тя не просто отделя време да ми оказва помощ вокално, само че ме поучава като актьор и човек. В нашите среди е доста значимо да запазиш индивида в себе си, да бъдеш експерт, тя ми оказва помощ да работя и върху тези неща. Когато репетираше в Миланската канара " Ариадна на Наксос ", тя предложения мен и моя брачен партньор, който също беше финалист на стипендията. Беше по този начин блага да дава опция на няколкото финалисти на стипендията да се изявяват на избрани места. Помогна ни да отидем в Милано и да поработим с нея. Смяташе, че е значимо да работим освен когато тя си е в България, което е доста рядко, а по-често, в това число и онлайн, което се ускори по време на КОВИД-пандемията. В Милано направихме една седмица интензивна работа, сред подготовките на " Ариадна на Наксос " артистите имаха 20-минутни паузи, през които нейните сътрудници отиваха да хапнат и да починат, а тя се качваше с нас в стаята и работехме. Неуморна е, изключително що се отнася до учениците й. Умее да основава другарска атмосфера и сред учениците си.
- Конкурси, награди... какво е отношението Ви към тях? Особено в региона на изкуствата, допустимо ли е да има еднопосочна оценка за гения?
- Всеки си има усет, журиращите - също, а и това не е точна просвета. Ако мога да предпочитам, бих предпочела доста повече да пея на сцена и пред аудитория, в сравнение с конкурс. Но за нас състезанията са доста значими, изключително интернационалните, тъй като постоянно там участват импресарии, хора, които биха могли да ни възложат други задължения. Може би моята цел е била да се показва пред обещано общество в България или в чужбина. И дай Боже, да съм здрава и уговорките ми да разрешават, до момента в който не съм прескочила възрастовата граница, да се явя на някой от огромните международни състезания.
- Професията на оперния артист дава страсти, хубост, популярност, любовта на публиката, само че изисква и доста жертви.
- На първо място страда персоналният живот. Съпругът ми също е оперен артист, тенор, и много постоянно ни се ограбват персоналните моменти. Понякога единият пътува, различен път другият е на подготовки, само че постоянно, когато имаме няколко свободни дни, се стараем да ги прекарваме тримата със сина ни. Благодаря на моя брачен партньор, че ме поддържа, както и аз него. Сега, в случай че не е възпрепятстван професионално, доста желае да пристигна с мен в Австрия да гледа " Парсифал ". Не сме лишени от обществени контакти, непрестанно поддържаме връзка с разнообразни хора, най-вече от нашата среда, само че нямаме доста време за околните си, за излизания, за пътувания, едвам намираме време за малко спорт, откраднато преди работа или сред подготовките. Кариерата е едно, само че когато завърши в един миг, а и по време на КОВИД, когато си останахме в къщи, всички разбрахме какво ни е липсвало и какво ни е най-важно.
- Вашите преподаватели, ментори, учат ли Ви по какъв начин да не се поддавате на звездоманията и също нещо доста значимо - по какъв начин да се справяте при възможен крах?
- Отново ще загатна Красимира Стоянова, която сега е една от най-големите оперни звезди в международен мащаб. Тя е образец за човек, който доста добре знае какво може, само че крепко стъпил на земята, без да си придава значимост. Тя учи и нас, нейните възпитаници, навръх това. Често ни повтаря: " Остави хората да приказват по какъв начин си се показал и си прави работата, недей самичък да се хвалиш. "
А за неуспеха... Опитвам се с мъдрост да одобрявам неуспеха, вярвайки, че и той може да ни даде значими уроци.
- Полагате ли специфични грижи за гласа си, по какъв начин упражнявате физиката и душeвността си за напрежението, на което се подлагате непрекъснато?
- Да, полагам старание. Старая се да имам добър сън, което не всеки път е допустимо с малко дете. Физическата подготовка също е от голяма важност, по тази причина неотдавна започнах тренировки, които оказват помощ да вляза във форма, да подкрепям мощ и кондиция в тялото си. Нещо доста значимо, изключително в Музикалния спектакъл, където имаме повече придвижване и танци. Стремя се да лимитирам контактите с заболели хора. В зимния интервал се старая да не пия ледено или газирано пиво, да съм добре облечена на открито.
- В музикантско семейство ли сте родена, геният за класическата музика по завещание ли Ви е?
- Не съм от музикантско семейство, само че моите родители като дребна доста ме водеха на опера, на концерти, на спектакъл. Първото, от което се впечатлих: гледахме " Риголето " и не можех да се начудя по какъв начин, без да има микрофон, певицата може да огласи целия спектакъл. Като малко по-голяма гледах една оперна церемония, на която нашият прославен тенор Калуди Калудов извърши фамозната песен на Каварадоси - една от коронните му функции. Толкова красиво я изпя, че се влюбих в гласа му и тогава разбрах, че желая да стана певица. Свързах се с него, той ме чу и ме предложения на един от майсторските си класове, бях едвам на 15 години.
- А със брачна половинка Ви - тенора Емил Павлов, академията ли ви събра?
- Запознахме се, когато бях в първи курс в академията, а той - във втори. Но започнахме да поддържаме връзка, когато по време на следването и двамата работехме в операта като салонен личен състав. Трябваше да си оказваме помощ финансово и най-хубавата работа за студенти в академията беше да работиш в операта - имаш опция да гледаш всички спектакли, имаш допир с артисти, с публиката. Там се събрахме със брачна половинка ми, в никакъв случай няма да не помни първите ни срещи и по какъв начин си говорехме за опера. Той ми сподели, че има книгата на Гена Димитрова и ще ми я даде да я прочета, само че " желая да я пазиш като гласа си ". Имахме си нашите сантиментални моменти, обичани места, доста се разхождахме, разговаряхме по цели нощи. И до ден сегашен тази обич е свежа и още по-силна.
- Според Вас хубаво ли е съпрузите да имат една и съща специалност? Доверявате ли се изцяло и можете ли да бъдете обективно сериозни един към различен за обещано осъществяване, роля, създаване на облик и така нататък?
- Не бих могла да си показва, в случай че брачният партньор ми не беше от същата специалност. Не знам кой би могъл да разбере нашата ангажираност и това, че непрестанно изпадаме в някакви положения, изключително в случай че построяваме нова роля и от време на време я пренасяме във всекидневието. У нас непрестанно се пее. За мен е доста значимо той да участва на моите изяви, както и аз на неговите. Знам, че от позицията на актьор, на човек, който знае какво мога, той ще ми каже истината, ще изясним всичко и даже постоянно го апелирам да ми направи аудиозапис, с цел да може по-късно да проучваме осъществяването ми.
- В тази домашна музикална среда още от рождение - синът Ви първо проговори или първо пропя?
- Може би по едно и също време се случиха нещата, само че още напълно мъничък той направи първата си диригентска изява у дома. Любимият му откъс от опера е Триумфалният марш от " Аида ". Толкова решително се показа, със стойка и жестове, без никой да му е показвал. Непрекъснато пее и танцува, желае да му върша сцена, да се изявява и доста се вълнува. Без да предопределям неговото бъдеще, той ще си избере с какво да се занимава, тайничко си мисля, че по-скоро ще е креативна специалност - артист, диригент или музикант, само че несъмнено е артистична душа.
- Щастливи сте, че сте се срещнали със брачна половинка Ви още при започване на кариерата си и сте основали семейство и дете. Знаем, че изкуството изисква цялостна и безусловна отдаденост от всеки, който се стреми съм съвършенство. А това от време на време става за сметка на други скъпи неща в живота.
- И аз по този начин мисля и благодаря на Бог, че ни събра със брачна половинка ми и ни подари с тази прелестна рожба. Синът ни ни дава тласък да се развиваме. Да, мъчно ни е, първо, тъй като му ограбваме персоналното време с нас. Бях напълно отдадена на него в първата му година, той е доста обгрижвано дете, на което нищо не му е липсвало. След това започнах да се завръщам към специалността. В момента единственото, което той желае, е да прекарва повече време с нас. Но имам вяра, че всичко, което вършим е за нас като семейство и че всяко дете заслужава щастливи и задоволени родители - от живота, от работата си и от това, което са постигнали. Защото по този метод му дават добър образец. Благодаря на нашите родители, които ни поддържат и като актьори, и с грижи за дребния, тъй като без тях е безусловно невероятно да се оправим. Те са доста, доста значими за нас. Ако Бог е рекъл да имаме още чеда, добре пристигнали са в нашия дом, чакаме ги и имаме вяра, че както ни ги изпраща, по този начин ще ни даде сили да ги отгледаме.
- Със брачна половинка Ви имате общи изяви, както ще бъде и в концерта на 27 януари, отдаден на Моцарт. Но обсъждали ли сте да извършите да вземем за пример концерт с фамозни дуети?
- Непрекъснато обсъждаме това, имаме няколко хрумвания. Много забавен концерт се заформя и се надявам да намерим време, което да отделим за подготовка и реализиране на този план. За нас двамата постоянно е голямо наслаждение да пеем дружно, тъкмо както на 25 декември на Коледното матине в Софийската филхармония. Толкова прочувствено беше и за двама ни. Атмосферата беше доста приятна, не прекомерно строго публична, и хората като че ли усетиха силата сред нас и ни споделиха, че сме ги докоснали.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ