Стефан Цанев за Кирил Петков: Това момче много греши, сам влиза в капана си
Стефан Цанев, Българска национална телевизия
Аз съм в доста неизгодно състояние по отношение на това държавно управление, тъй като говорех, че би трябвало да дойдат младите да ръководят. Давах образец с Мойсей и Стамболов, с цел да дойдат да ръководят хората незаразени с иго. Така че би трябвало да съм доста удовлетворен, обаче не съм доста удовлетворен, тъй като, помните ли, имаше един виц за парния локомотив, който употребявал цялата си пара да надува свирката. Локомотивът стои на едно място, а надува свирката колкото може – сякаш се движи бързо. Това значи, че доста приказват, а малко правят.
Това държавно управление за мен е продължение на двете служебни държавни управления – те главните са същите. „Продължаваме промяната“ не престават политиката на предходните две държавни управления – към този момент станаха 10 месеца, година съвсем. На мен ми е мъчно да кажа, че нещо е направено през това време.
Мен като човек, който е живял към този момент твърдо дълго, ме стъписват някои неща, които съм чувал преди 70 година Не може да приказва един министър-председател и да приказва с самоувереност по тази причина по какъв начин вика службите и вика по кое време ще стартират арестите – това съм го чувал някъде 1946 година Да ме извини доста този човек, който не е расъл тук и не е живял тогава, само че тези думи аз не желая да слушам повторно, нито да претърпявам този призрачен сън – споделям му го в упор. Защото изпълнителната власт да диктува арести, без да има учредения и доказателства – този филм към този момент сме го гледали, и то с доста нечовечен край.
Така че това момче – да ме извини, че по този начин го назовавам, само че доста бърка с тези прибързани и жестоки изречения и той самичък влиза в клопката си. Включително с тези 19 души, които е докладвал пред прокуратурата – всеки от тези хора може да го даде под съд, в случай че няма задоволително доказателства по тази причина. Как става това оскверняване – авансово да наречеш някой нарушител, без да има съд. Съдът е единственият, който може да каже това, а не ръководещият, и то в 21 век, и то в Европа.
Аз не мога да схвана от кое място пристигна тази ненавист към нас – може би от африканските нации. Нашите партии се отнасят една към друга като врагове – не разбирам за какво в другите страни партиите си сътрудничат и откакто са изгубили, те стават съпротива, само че в действителност поддържат ръководещата партия. У нас е деструктивно и пагубно за страната ни, на живот и гибел. И не рецесията с тока, а психическата рецесия и омразата е най-страшният феномен, който ще разсипе всичко в нас.
За Петър Стоянов аз мога да приказвам единствено прелестни неща, тъй като той се оправи чудесно тогава, преодоля омразата към другите. Тоест, той не прояви никаква ненавист, а се схванаха с Първанов. Ако те не се бяха разбрали тогава, ситуацията беше пред революция.
Значи може сред хората и политиците да има съгласие, без значение от тяхната противоречивост на политическите им убеждения.
Петър Стоянов е различен вид президент, какъвто аз скърбя, че към този момент нямаме, споделям го искрено. Той е възрожденски вид. Той можеше да приказва същински от сърце, вярвайки в концепциите, които изповядва, а не като наставник. Времето през 1997-а бе напълно друго време и той се оправи идеално. Заради това аз желая да се означи тази негова годишнина като знак – по какъв начин демокрацията побеждава и по какъв начин демократичните сили тогава победиха и народът потегли след тях с целия си възторг. Това, че след това се провалиха е различен въпрос, само че Петър Стоянов няма виновност за това.
Аз съм в доста неизгодно състояние по отношение на това държавно управление, тъй като говорех, че би трябвало да дойдат младите да ръководят. Давах образец с Мойсей и Стамболов, с цел да дойдат да ръководят хората незаразени с иго. Така че би трябвало да съм доста удовлетворен, обаче не съм доста удовлетворен, тъй като, помните ли, имаше един виц за парния локомотив, който употребявал цялата си пара да надува свирката. Локомотивът стои на едно място, а надува свирката колкото може – сякаш се движи бързо. Това значи, че доста приказват, а малко правят.
Това държавно управление за мен е продължение на двете служебни държавни управления – те главните са същите. „Продължаваме промяната“ не престават политиката на предходните две държавни управления – към този момент станаха 10 месеца, година съвсем. На мен ми е мъчно да кажа, че нещо е направено през това време.
Мен като човек, който е живял към този момент твърдо дълго, ме стъписват някои неща, които съм чувал преди 70 година Не може да приказва един министър-председател и да приказва с самоувереност по тази причина по какъв начин вика службите и вика по кое време ще стартират арестите – това съм го чувал някъде 1946 година Да ме извини доста този човек, който не е расъл тук и не е живял тогава, само че тези думи аз не желая да слушам повторно, нито да претърпявам този призрачен сън – споделям му го в упор. Защото изпълнителната власт да диктува арести, без да има учредения и доказателства – този филм към този момент сме го гледали, и то с доста нечовечен край.
Така че това момче – да ме извини, че по този начин го назовавам, само че доста бърка с тези прибързани и жестоки изречения и той самичък влиза в клопката си. Включително с тези 19 души, които е докладвал пред прокуратурата – всеки от тези хора може да го даде под съд, в случай че няма задоволително доказателства по тази причина. Как става това оскверняване – авансово да наречеш някой нарушител, без да има съд. Съдът е единственият, който може да каже това, а не ръководещият, и то в 21 век, и то в Европа.
Аз не мога да схвана от кое място пристигна тази ненавист към нас – може би от африканските нации. Нашите партии се отнасят една към друга като врагове – не разбирам за какво в другите страни партиите си сътрудничат и откакто са изгубили, те стават съпротива, само че в действителност поддържат ръководещата партия. У нас е деструктивно и пагубно за страната ни, на живот и гибел. И не рецесията с тока, а психическата рецесия и омразата е най-страшният феномен, който ще разсипе всичко в нас.
За Петър Стоянов аз мога да приказвам единствено прелестни неща, тъй като той се оправи чудесно тогава, преодоля омразата към другите. Тоест, той не прояви никаква ненавист, а се схванаха с Първанов. Ако те не се бяха разбрали тогава, ситуацията беше пред революция.
Значи може сред хората и политиците да има съгласие, без значение от тяхната противоречивост на политическите им убеждения.
Петър Стоянов е различен вид президент, какъвто аз скърбя, че към този момент нямаме, споделям го искрено. Той е възрожденски вид. Той можеше да приказва същински от сърце, вярвайки в концепциите, които изповядва, а не като наставник. Времето през 1997-а бе напълно друго време и той се оправи идеално. Заради това аз желая да се означи тази негова годишнина като знак – по какъв начин демокрацията побеждава и по какъв начин демократичните сили тогава победиха и народът потегли след тях с целия си възторг. Това, че след това се провалиха е различен въпрос, само че Петър Стоянов няма виновност за това.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ