Защо гербаджиите говорят за рестарт, нали управляваха прекрасно?
Стефан Софиянски, икономист, някогашен министър-председател на България и кмет на София, лекар хонорис идея на Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Г-н Софиянски, не е загадка, че вие имате подготвен план за конституция. Да влезем в тематиката през публичния портал: с изключение на ултиматума „ оставка “, митингите шумят към две основни „ К “ – корупция и конституция. Обществото чака второто „ К “ да осветли първото, властта прави всичко допустимо първото да бъде затулено от второто. Как преценявате този пасианс?
Хубава прилика. Да подходим кардинално: нужна ли е на България нова конституция? Категорично да. През 1991 година, когато приемахме сегашната, страната беше член на Съвет за икономическа взаимопомощ и на Варшавския контракт. От 2004 година сме член на НАТО, а от 2007 година - на Европейски Съюз. Или, този прославен преход, който сегашните ръководещи отхвърлят, а те са на власт тъкмо в резултат на него, беше сбъднат. Къде щеше да работи през днешния ден Борисов без прехода? Най-вероятно като партиен секретар в пожарната.
Той обществено държеше на участието си в Българска комунистическа партия.
Точно по този начин. Та, когато влязохме в новата публично икономическа обстановка, трябваше да приспособяваме формата си на държавно ръководство и институциите към новите условия. България към този момент 13 година е член на Европейски Съюз, само че по никакъв метод не се възползва от участието си. Нещо повече, ние спряхме развиването си – предприсъединителния интервал 1997-2007 година беше по-силен като икономическа макрорамка и напредък от интервала на пълноправно участие. Когато влязохме в Европейски Съюз, бяхме предпоследни, а Румъния беше след нас. Сега сме закотвени на последното място и сме единствената страна в съюза с Брутният вътрешен продукт на човек от популацията под 10 000 евро. Вместо да си сложим за цел да се изравним най-малко с Вишеградската четворка, ние увеличихме изоставането и се утвърдихме като най-бедната и корумпирана страна в Европейски Съюз.
Какви конституционни решения оферирате?
В моя план за конституция аз съм се управлявал от това, че тя би трябвало да отразява организацията на обществото - по какъв начин то излъчва хората, които да го съставляват, а не да го ръководят, в какви институции се разпределят те, какви са връзките сред тези институции и къде е мястото на гражданското общество. Във импортирания от ГЕРБ план на конституция, гражданското общество не попада като функционалност. Усеща се мощен безпорядък в ръководството, имаме недобре дефиниран Министерки съвет, в който не е ясно кой защо дава отговор. Какви са функционалностите на другояче стараещия се вицепремиер Дончев? Валери Симеонов на какво беше министър? Не може да си министър на нищото. Хаосът се усеща на всички равнища в страната. Учените от Българска академия на науките също взеха безапелационна позиция. Именно по тази причина би трябвало да съградим отначало организацията на нашето общество.
Да тръгнем от общото – каква е философията на вашия парламентарен план?
Написал съм, че България е република със споделено ръководство. Развитието и ръководството на страната да се споделя сред институциите. В сегашната конституция е заложено опълчване на институциите.
И зависимости сред тях.
Противопоставяне и зависимости. А хората чакат шерване на отговорности и функционалности. Да стартираме от изборната система – обществото чака по-голяма представителност, а вместо това им се оферират 120 народни представители, концентрация.
Жаргонно казано, „ извършването на покупки “ се опростява.
Точно по този начин. Заложени са несъгласия премиер-президент. На президента му се дава някакво право на несъгласие.
И след съвсем всяко несъгласие той получава от Народното събрание по една „ реконтра “. Вместо да има синергия.
А той е непосредствено определен и би трябвало да има право на законодателна самодейност. Така би се получила взаимна работа. Друго несъгласие на локално равнище е сред кмет и регионален шеф. Кметът е директно определен, дружно с общински съвет, а регионалният шеф, който е назначена от държавното управление политическа фигура, има правото да анулира решенията на определените от народа. В правосъдната система квотният принцип допуска зависимости – аз те предлагам, ти ми връщаш услуга.
Мястото на прокуратурата в правосъдната система ли е въобще?
Една система е самостоятелна или когато се избира непосредствено от хората, или когато се самоуправлява. Аз предлагам правосъдната система да е самоуправляваща се – съдиите провеждат вътрешен избор и си сформират Висш съдебен съвет.
Проблемът с независимостта на прокуратурата е най-болезнен, а прокурорът би трябвало да е юристът на обществото?
Прокурорът е публичен обвинител. Кой да го избира, в случай че не обществото. Тук идва мястото на териториалното разделяне на България, което не е уредено в сегашната конституция. Аз деля страната конституционно на 6 области плюс столицата. Там регионалните шефове и препоръки се избират директно. Заедно с тях, всяка област си избира публичния обвинител – локалният прокурор. Шестимата регионални прокурори плюс столичния образуват върховен прокурорски съвет със 7-годишен мандат и всяка година на ротационен принцип един от тях е основен прокурор. Това административно разделяне обезпечава и други функционалности на националното посланичество. В националния парламент депутатите стават 160, по 1 на 40 000 души от популацията. Но хората имат и друго равнище на посланичество – през региона.
Как ще се балансират обособените структури на посланичество?
Президентът поема вътрешната и външната сигурност и показва съответните министри. Стопанските и филантропичните министерства се поемат от Министерския съвет, като всеки министър, препоръчан от най-голямата парламентарна група, поотделно се гласоподава от Народното събрание. Българският министър би трябвало да е министър, а не лакей.
Сглобени дружно, по какъв начин ще работят тези структури?
Министерският съвет дефинира политиката на страната, регионалният шеф – политиката на районно равнище, а кметът се грижи за всекидневието на хората. И, с цел да бъде синхронът добре регламентиран, в конституцията се вкарва нова глава – „ Публични финанси “. Сега всички финанси се събират по места, отиват в централния бюджет и след това се преразпределят назад по разнообразни схеми. Предлагам 20% да си остават по общините, 40% да са за развиването и салдото на района и 40% да отиват в страната.
Какъв е софтуерният път на един самостоятелен парламентарен план?
Трябва да бъде импортиран в Народното събрание и, в случай че бъде утвърден, да се свика Велико народно събрание за разискването и гласуването му. Аз считам, че премахването на Велико народно събрание е безродствено, то е неповторима национална традиция. Но какъв е дневният ред на обществото сега? Има ли заем на доверие сегашният парламент, с цел да бъде внасян в него план за нова конституция? Категорично не! Освен това, стига сме правили конституции на ура и на палатки – 1991 година беше по този начин, в този момент историята се повтаря. Не е съществено.
Дневният ред на обществото какво сочи?
Правителството си подава оставка, следват избори и нов парламент с по-добро посланичество. Нищо ужасно няма в служебното държавно управление. Между другото, в моя план предлагам всички избори – постоянни или изключителни – да се вършат не от ръководещите, а от служебни държавни управления, с цел да са почтени. Готов съм още в първия ден на новото Народно заседание да внеса моя план за конституция и чакам да има спортно начало, подробни разисквания, работа по места, с цел да се избистри моделът. Чак тогава идва ред на Великото национално заседание.
В чисто духовен проект, обикновено ли е хора, които отхвърлят да изчистят имената си след скандални записи и фотоси, да търсят публично доверие, да пишат и да оферират нови конституции?
Всичко това наруши съществено външния облик на България. Виждаме котерия, присъща за воюващи силови групировки. Защо гербаджиите приказват като папагали за рестарт, нали управляваха прелестно страната през последните 11 години?
Разговора води: Емил Янев
Г-н Софиянски, не е загадка, че вие имате подготвен план за конституция. Да влезем в тематиката през публичния портал: с изключение на ултиматума „ оставка “, митингите шумят към две основни „ К “ – корупция и конституция. Обществото чака второто „ К “ да осветли първото, властта прави всичко допустимо първото да бъде затулено от второто. Как преценявате този пасианс?
Хубава прилика. Да подходим кардинално: нужна ли е на България нова конституция? Категорично да. През 1991 година, когато приемахме сегашната, страната беше член на Съвет за икономическа взаимопомощ и на Варшавския контракт. От 2004 година сме член на НАТО, а от 2007 година - на Европейски Съюз. Или, този прославен преход, който сегашните ръководещи отхвърлят, а те са на власт тъкмо в резултат на него, беше сбъднат. Къде щеше да работи през днешния ден Борисов без прехода? Най-вероятно като партиен секретар в пожарната.
Той обществено държеше на участието си в Българска комунистическа партия.
Точно по този начин. Та, когато влязохме в новата публично икономическа обстановка, трябваше да приспособяваме формата си на държавно ръководство и институциите към новите условия. България към този момент 13 година е член на Европейски Съюз, само че по никакъв метод не се възползва от участието си. Нещо повече, ние спряхме развиването си – предприсъединителния интервал 1997-2007 година беше по-силен като икономическа макрорамка и напредък от интервала на пълноправно участие. Когато влязохме в Европейски Съюз, бяхме предпоследни, а Румъния беше след нас. Сега сме закотвени на последното място и сме единствената страна в съюза с Брутният вътрешен продукт на човек от популацията под 10 000 евро. Вместо да си сложим за цел да се изравним най-малко с Вишеградската четворка, ние увеличихме изоставането и се утвърдихме като най-бедната и корумпирана страна в Европейски Съюз.
Какви конституционни решения оферирате?
В моя план за конституция аз съм се управлявал от това, че тя би трябвало да отразява организацията на обществото - по какъв начин то излъчва хората, които да го съставляват, а не да го ръководят, в какви институции се разпределят те, какви са връзките сред тези институции и къде е мястото на гражданското общество. Във импортирания от ГЕРБ план на конституция, гражданското общество не попада като функционалност. Усеща се мощен безпорядък в ръководството, имаме недобре дефиниран Министерки съвет, в който не е ясно кой защо дава отговор. Какви са функционалностите на другояче стараещия се вицепремиер Дончев? Валери Симеонов на какво беше министър? Не може да си министър на нищото. Хаосът се усеща на всички равнища в страната. Учените от Българска академия на науките също взеха безапелационна позиция. Именно по тази причина би трябвало да съградим отначало организацията на нашето общество.
Да тръгнем от общото – каква е философията на вашия парламентарен план?
Написал съм, че България е република със споделено ръководство. Развитието и ръководството на страната да се споделя сред институциите. В сегашната конституция е заложено опълчване на институциите.
И зависимости сред тях.
Противопоставяне и зависимости. А хората чакат шерване на отговорности и функционалности. Да стартираме от изборната система – обществото чака по-голяма представителност, а вместо това им се оферират 120 народни представители, концентрация.
Жаргонно казано, „ извършването на покупки “ се опростява.
Точно по този начин. Заложени са несъгласия премиер-президент. На президента му се дава някакво право на несъгласие.
И след съвсем всяко несъгласие той получава от Народното събрание по една „ реконтра “. Вместо да има синергия.
А той е непосредствено определен и би трябвало да има право на законодателна самодейност. Така би се получила взаимна работа. Друго несъгласие на локално равнище е сред кмет и регионален шеф. Кметът е директно определен, дружно с общински съвет, а регионалният шеф, който е назначена от държавното управление политическа фигура, има правото да анулира решенията на определените от народа. В правосъдната система квотният принцип допуска зависимости – аз те предлагам, ти ми връщаш услуга.
Мястото на прокуратурата в правосъдната система ли е въобще?
Една система е самостоятелна или когато се избира непосредствено от хората, или когато се самоуправлява. Аз предлагам правосъдната система да е самоуправляваща се – съдиите провеждат вътрешен избор и си сформират Висш съдебен съвет.
Проблемът с независимостта на прокуратурата е най-болезнен, а прокурорът би трябвало да е юристът на обществото?
Прокурорът е публичен обвинител. Кой да го избира, в случай че не обществото. Тук идва мястото на териториалното разделяне на България, което не е уредено в сегашната конституция. Аз деля страната конституционно на 6 области плюс столицата. Там регионалните шефове и препоръки се избират директно. Заедно с тях, всяка област си избира публичния обвинител – локалният прокурор. Шестимата регионални прокурори плюс столичния образуват върховен прокурорски съвет със 7-годишен мандат и всяка година на ротационен принцип един от тях е основен прокурор. Това административно разделяне обезпечава и други функционалности на националното посланичество. В националния парламент депутатите стават 160, по 1 на 40 000 души от популацията. Но хората имат и друго равнище на посланичество – през региона.
Как ще се балансират обособените структури на посланичество?
Президентът поема вътрешната и външната сигурност и показва съответните министри. Стопанските и филантропичните министерства се поемат от Министерския съвет, като всеки министър, препоръчан от най-голямата парламентарна група, поотделно се гласоподава от Народното събрание. Българският министър би трябвало да е министър, а не лакей.
Сглобени дружно, по какъв начин ще работят тези структури?
Министерският съвет дефинира политиката на страната, регионалният шеф – политиката на районно равнище, а кметът се грижи за всекидневието на хората. И, с цел да бъде синхронът добре регламентиран, в конституцията се вкарва нова глава – „ Публични финанси “. Сега всички финанси се събират по места, отиват в централния бюджет и след това се преразпределят назад по разнообразни схеми. Предлагам 20% да си остават по общините, 40% да са за развиването и салдото на района и 40% да отиват в страната.
Какъв е софтуерният път на един самостоятелен парламентарен план?
Трябва да бъде импортиран в Народното събрание и, в случай че бъде утвърден, да се свика Велико народно събрание за разискването и гласуването му. Аз считам, че премахването на Велико народно събрание е безродствено, то е неповторима национална традиция. Но какъв е дневният ред на обществото сега? Има ли заем на доверие сегашният парламент, с цел да бъде внасян в него план за нова конституция? Категорично не! Освен това, стига сме правили конституции на ура и на палатки – 1991 година беше по този начин, в този момент историята се повтаря. Не е съществено.
Дневният ред на обществото какво сочи?
Правителството си подава оставка, следват избори и нов парламент с по-добро посланичество. Нищо ужасно няма в служебното държавно управление. Между другото, в моя план предлагам всички избори – постоянни или изключителни – да се вършат не от ръководещите, а от служебни държавни управления, с цел да са почтени. Готов съм още в първия ден на новото Народно заседание да внеса моя план за конституция и чакам да има спортно начало, подробни разисквания, работа по места, с цел да се избистри моделът. Чак тогава идва ред на Великото национално заседание.
В чисто духовен проект, обикновено ли е хора, които отхвърлят да изчистят имената си след скандални записи и фотоси, да търсят публично доверие, да пишат и да оферират нови конституции?
Всичко това наруши съществено външния облик на България. Виждаме котерия, присъща за воюващи силови групировки. Защо гербаджиите приказват като папагали за рестарт, нали управляваха прелестно страната през последните 11 години?
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ