Стефан Секулов Захариев (1810-13 април 1871) е изтъкнат български възрожденец,

Стефан Секулов Захариев (1810-13 април 1871) е бележит български възрожденец, просветник, началник на църковно-националното придвижване на българите в Пазарджик.

Роден е в Пазарджик. Занимава се с търговия, търси средновековни ръкописи, старинни монети и антики. Като османски финансов чиновник ок. 1840 година и като наместник на пловдивския митрополит в родния си град през 50-те години на XIX в. Захариев постоянно обикаля из близките села и последователно у него се заражда концепцията да сформира едно изложение на земите, заключени сред Западните Родопи и южните скатове на Средна гора. Като непрекъснат член на българското църковно-училищно настоятелство в града той провежда прогонването на гръцките духовници от най-голямата черква в Пазарджик - " Св. Богородица " (1859), интензивно сътрудничи на редица вестници с дописки по хода на църковните битки в града си и води оживена преписка с редица изтъкнати български възрожденци - Стоян Чомаков, Найден Геров, Йоаким Груев, Драган Цанков, както и със Стефан Веркович.

През 1870 година със съдействието на Христо Г. Данов във Виена е оповестено неговото най-значимо съчинение " Географико-историко-статистическо изложение на Татар-Пазарджишката кааза ". В тази книга той апропо помества и текста на така наречен Летописен роман за помохамеданчване на чепинските българи от поп Методий Драгинов, чиято достоверност се оспорва от редица модерни историци.

След гибелта му по-голямата част от неговия списък е изгубена по време на освободителната Руско-турска война (1877-1878), а част от събраните от него славянски ръкописи са отнесени от съветския откривател Полихроний Сирку (1855-1905) в Санкт-Петербург, където през днешния ден се съхраняват в сбирката на Ръкописния отдел при Библиотеката на Руската академия на науките. Портрет на Стефан Захариев от известния български художник Станислав Доспевски се пази в портретната колекция на Националната художествена изложба в София.