Докторант от подписката срещу забраната на хомосексуалната пропаганда: Не съм се подписвал в този списък!
Не съм се подписвал в този лист!
Чудих се дали въобще да се занимавам, само че като разбрах, че има и други „ написани “ хора в моето състояние, които обаче ги е боязън или позор да приказват, тъй като считат, че сами ще би трябвало да се изправят против добре смазана машина от добре финансирани фондации, НПО-та, медии… Е, мен не ме е боязън и имам вяра, че човек не би трябвало да си мълчи, а да приказва истината.
Вчера един сътрудник от Софийския университет ме попита правилно ли съм се подписвал в листата срещу новоприетия закон, забраняващ хомосексуалната агитация в учебно заведение. Аз в началото бях малко в потрес, защото, първо, въобще не знаех, че има поименен лист (само бях чувал по новините, че се размотават някакви описи от „ хиляди учени “ срещу закона, само че не ги бях разглеждал).
Проверих листата, направен от Станимир Панайотов и Стойо Тетевенски. (линк в коментарите)
И в действителност видях, че ме има записан там с имената ми по персонална карта и длъжността ми – докторант в Медицински университет.
А истината е, че аз освен че изрично НЕ съм се подписвал срещу закона, забраняващ хомосексуалната агитация в учебно заведение, ами дори предходната седмица особено бях отишъл в комисия в Народно събрание по тематиката, с цел да споделя мнение (в персонално качество и на една организация, на която съм член) в ПОДКРЕПА на закона и ПРОТИВ хомосексуалната агитация в учебно заведение!
Което е още по-нагло и нахално да се намесва името на университета ми зад такива политически позиции. Аз, като се изказвах в комисията, не съм си разрешавал да въвличам Медицинския университет, в който работя и преподавам, само че в този лист се оказах написан тъкмо като представител на Медицински университет.
Не знам по какъв начин съм попаднал в този лист. Но знам, че аз в никакъв случай не съм попълвал и подписвал сходен лист, нито съм разрешавал някой различен да ме запише.
В това отношение съвестта ми е чиста.
Впоследствие разбрах, че има и други „ написани “ хора, които като мен в никакъв случай не са се разписвали и не са се съгласявали да ги впишат, само че които се опасяват (или срамуват) да излезнат напред. Е, мен не ме е боязън, нито позор.
Даже считам, че да си мълча за наличието на името ми и името на моята Алма матер, на която дължа здравното си обучение, да стои записано в лист в отбрана на хомосексуално обучение в учебно заведение е извънредно срамно нещо, което петни и моето име, само че и това на университета, тъй като Медицински университет няма НИЩО ОБЩО, нито с тематиката, нито с учебна хомосексуална агитация.
Не знам дали този, който ме е записал в листата, го е направил преднамерено или инцидентно, само че аз персонално нямам АБСОЛЮТНО НИЩО ОБЩО С ТОЗИ СПИСЪК, и КАТЕГОРИЧНО ОТХВЪРЛЯМ ВСЯКАКВИ ВРЪЗКИ С НЕГО.
И с цел да е още по-ясно, имам намерение да подхваща всички разрешени ми от закона дейности да защитя името си, като възнамерявам с помощ от другари адвокати да подам сигнал до Прокуратурата за корист с персоналните ми данни и също по този начин персонално да заведа дело към Станимир Панайотов и Стойо Тетевенски, за които написа, че са изготвили и популяризирали из медиите листата, за накърняване на достолепието ми, обвързвайки името ми със отбрана на учебна хомосексуална агитация.
Ще желая в съда най-малкото господата Станимир Панайотов и Стойо Тетевенски да се извинят на мен и най-много на управлението на Медицински университет задето го намесват в политически въпрос в отбрана на сексуализирането на възпитаници.
Авторите на листата е извънредно безконтролно да разгласяват лист с 666 души (без мен) и да го популяризират по медиите без да ревизират дали действително въпросните хора са тези, за които се показват, откакто, доколкото видях в листата, се събират имейли и телефони. Мен никой не ме е питал, нито по телефон, нито по мейл дали аз съм попълнил анкетата, и ми е забавно този, който я е попълнил, кой имейл и телефон е поставил (ще ми е забавно да го разберем в съда).
Съветвам и други другари и сътрудници от академията деликатно да ревизират дали инцидентно и те да не се окажат присъстващи в този лист. Да не се окаже, че в отбрана на хомосексуална агитация в учебно заведение са им се подписали десетина индивида и след това са решили, че техните неподозиращи сътрудници също са съгласни и не биха имали срещу тяхното име също да го включат в подобен неприличен лист.
А по тематиката за въздействието на хомосексуалната агитация мога да приказвам доста, защото самият аз съм човек, който е потърпевш от хомосексуална агитация, която в тийнейджърските ми години ме бе вкарала в сходен ялов метод на живот, който пропиля над 3 години от живота ми.
Мога да приказвам доста и по тематиката за дискриминирането и омразата към „ другите “ в България, защото, до момента в който бях изрусен деен педераст върху мен не е имало никаква дискриминация, нито ненавист от елементарните българи, само че сега, в който започнах да задавам избрани въпроси към хора от така наречен „ ЛГБТ общество “ и да работя върху себе си по това да спра да върша хомосексуални дейности (слава Богу сполучливо и след това и хомосексуалните стремежи изчезнаха), към мен се отприщиха талази от дискриминация и език на омразата от същите тези „ бранители на права “, че съм интернализиран хомофоб “, че съм „ бягал от себе си “, че „ не съм приемал себе си “, че съм ненавиждал себе си, а да не приказваме за по нецензурни изрази, като „ инертен п…с или нали знаеш, че няма някогашни служители на реда и п….си..
Бившите хомосексуалисти не са добре пристигнали в „ ЛГБТИ+ обществото “.
Може би тъй като аз – и доста други някогашни хомосексуални хора, които познавам, някои от които даже към този момент си имат същинско семейство с жена и деца, сме извънредно неуместни за ЛГБТИ+ обществото, защото сме живо доказателство, оборващо „ модерните догмите “, че „ си роден по този начин “ и че в случай че си тръгнал по веднъж, в случай че поискаш – имаш свободната воля да го промениш.
Явно някогашните хомосексуалисти не сме задоволително „ разнообразни “ и нашите права няма потребност да се пазят.
Моят опит демонстрира, че няма по-големи разпространители на ненавист и разделяне към другите (а и в обществото като цяло) от хората, самоопределили се за „ Защитници на другите “, които получават заплата за това.
Разбираемо е и по тази тематика познавам доста някогашни хомосексуалисти, които имат доста какво да кажат, само че заради стигма не желаят да го кажат..
Е, още веднъж мен не ме е боязън и имам вяра, че човек не би трябвало да си мълчи, а да приказва истината.
