БСП качи Спасителя си на кръста
Стефан Продев е единственият български интелектуалец, „ глас и съвест на епохата ” (по думите на Маяковски), за който би трябвало да си спомняме когато и да е. Ако беше жив, на 15 септември щеше да навърши 90 години. Имах щастието да се докосна до брилянтния есеист два пъти. Но пък тези къси срещи ще помня до края на дните ми.
Първият път бе в Клуба на журналистите. Току-що бях получил заповедта си за съкращение от в. „ Демокрация”. Вече не си спомням имаше ли мотиви или не, но бях един от първите. Всъщност причината не бе тайна - десетина колеги започнахме стачка срещу решението на Филип Димитров вестникът да стане орган на Координационния съвет на СДС. Нещо като официоз за времето си. Пълно безумие! Изплатиха ми и последната заплата – 500 лв. по 1 левче, навярно дарения за синята кауза. Реших да разпусна в любимото заведение. Толкова ми беше притъмняло пред очите, такъв гняв бушуваше в мен, та нямах нужда от отдушник. Исках да си пия сам. До момента, в който не дочух игривия глас на колегата Румян Георгиев: „ Наздраве, Жорка!”. Отвърнах му със същото и в миг видях до него моя кумир Стефан Продев. И той надигна чашата си. А само до преди половин час би трябвало да бъде моят най-голям враг, лидер на червената журналистика. Двамата нещо си подшушнаха и ме поканиха на тяхната маса. Приех от раз, но явно съм ги смутил с мрачната си физиономия. Тогава им разказах какви дивотии стават на „ Раковски” 134, че съм бесен и ще търся справедливост в съда. Да съдиш „ Демокрация”, която в този момент беше на върха, наистина по него време бе почти безумие. Това явно се хареса на Продев. Той запали лулата си, почеса разкошната си бяла брада и ми отправи най-невероятната оферта в живота: „ От утре започваш във в. „ Дума”. Ако не дойдеш до 12 ч., значи си се отказал”.
С Петър Увалиев
Не знаех как да нарека светинята в моя живот, не върви нито „ другарю”, нито „ господине”, още по-малко „ байосването”. Отказах му на мига: „ Виж какво, приятелю, все още съм млад и ми е рано да ставам ренегат. От утре съм на трудовата борса. Благодаря ти все пак за предложението. То е върховно за мен. Знам, че най-накрая ще имам един умен главен редактор за разлика от много от предишните. Но съвестта е онова зрънце, което все още работи на чисто в душата ми. Дай по-добре да си говорим за „ Разказите на палача”. „ До сега никой не ми е отказвал в професионален план. Ти си първият, навярно и за това ще те запомня!”, отсече майсторът на блестящото слово.
Продев поръча още няколко канички с кехлибарена течност, смирено попита давам ли съгласието си всичко това да се опише във в. „ Дума”. Не знам дали беше честно или не, но се съгласих.
След 9-месечната безработица се закотвих във в. „ Стандарт” като кореспондент от Кюстендил. Поканиха ме на купон за годишнина на изданието в дипломатическия корпус в Горна баня. Дузина барчета на гола поляна разливат най-различни напитки, скари, мезета на поразия… И изведнъж виждам на един малък рид Стефан Продев, самотен, вглъбен в себе си, но вперил ангелски очи към небето. Втората ни среща. Разприказвахме се, беше удържал на думата си да не ме забрави. Не си спомням колко ракии изпихме, но пък си спомням, че ни в клин, ни в ръкав изведнъж отсече: „ Смъртта е занимание самотно!”…
Георги АНДОНОВ
Той беше любимец на мнозина Своите и ракът го довършиха Ако Продев беше отишъл в СДС, БСП нямаше да съществува, написах навремето. А той имаше достатъчно основание да го направи. Особено след последното му, дванадесето уволнение, от вестник „ Култура”. Но той реши друго. На конгреса на БСП, когато го избраха за главен редактор, старите кадри свойски го потупваха по рамото: Сега ще направиш от „ Работническо дело” голяма работа нали? Отговорът ми ги попари: От утре такъв вестник няма да има. Така се роди „ Дума”. В сините редици я наричаха „ Чума”. Тя именно, предвождана от Продев, спаси партията на социалистите, които веднага след 10 ноември 1989 година силно уплашени, отново преминаха в нелегалност. Дори любимия си вестник четяха тайно.
В навечерието на едни от парламентарните избори тиражите на основните опоненти на вестникарския пазар -„ Дума” и „ Демокрация”, достигнаха космически висоти. Лидерите на БСП се посъвзеха, излязоха от землянките и понапериха перушината, а червените бабички гледаха на Продев като божество:
„ Иди да пипнеш този човек, той е Бог”, побутваше възрастна другарка внука си.
Сините пък го обявиха за педофил и мечтаеха да го вкарат в затвора. Секретарката му каратистка, висок дан, го следваше на всяка крачка. Да не се случи нещо с него. Той пък се чудеше как да се отърве от нея. Отявленият антикомунист и изгнаник Петър Увалиев не криеше симпатиите и искреното си уважение към автора на „ Фред или пролетта”, Продевата книга за младия Маркс.
Но за Продев явно е било съдба да бъде на нож с всяка власт. Когато БСП отново се изкачи на върха и подкара държавната машина, големият публицист не се отдаде на блажено спокойствие. С острото си перо той започна да боде своите. Когато попита чия партия е БСП – на червените бабички или на червените мобифони, социалистическите лидери не издържаха. Кампания срещу човека, който някога ги спаси, се водеше масирано. Влязоха в употреба дори измислени писма от партийни организации, които настояваха той да бъде свален от поста си. Не беше сложно. Продев беше голям публицист, но не и мениджър. „ Не исках да превърна „ Дума” в стока”, казваше. И неговите „ доброжелатели” използваха този факт. Стиснаха го за гърлото икономически. Възмутен от подлостта на своите, той си тръгна. Прибра се в любимото си село, където ракът го довърши.
Опашка, проточила се от входа на партийния дом до царския дворец, бе събрала хората, които искаха да го изпратят. Както обикновено се случва моралните му убийци бяха най-отпред. И ръсеха огнени слова. А хилядите други плачеха.
Исак ГОЗЕС
Първият път бе в Клуба на журналистите. Току-що бях получил заповедта си за съкращение от в. „ Демокрация”. Вече не си спомням имаше ли мотиви или не, но бях един от първите. Всъщност причината не бе тайна - десетина колеги започнахме стачка срещу решението на Филип Димитров вестникът да стане орган на Координационния съвет на СДС. Нещо като официоз за времето си. Пълно безумие! Изплатиха ми и последната заплата – 500 лв. по 1 левче, навярно дарения за синята кауза. Реших да разпусна в любимото заведение. Толкова ми беше притъмняло пред очите, такъв гняв бушуваше в мен, та нямах нужда от отдушник. Исках да си пия сам. До момента, в който не дочух игривия глас на колегата Румян Георгиев: „ Наздраве, Жорка!”. Отвърнах му със същото и в миг видях до него моя кумир Стефан Продев. И той надигна чашата си. А само до преди половин час би трябвало да бъде моят най-голям враг, лидер на червената журналистика. Двамата нещо си подшушнаха и ме поканиха на тяхната маса. Приех от раз, но явно съм ги смутил с мрачната си физиономия. Тогава им разказах какви дивотии стават на „ Раковски” 134, че съм бесен и ще търся справедливост в съда. Да съдиш „ Демокрация”, която в този момент беше на върха, наистина по него време бе почти безумие. Това явно се хареса на Продев. Той запали лулата си, почеса разкошната си бяла брада и ми отправи най-невероятната оферта в живота: „ От утре започваш във в. „ Дума”. Ако не дойдеш до 12 ч., значи си се отказал”.
С Петър Увалиев
Не знаех как да нарека светинята в моя живот, не върви нито „ другарю”, нито „ господине”, още по-малко „ байосването”. Отказах му на мига: „ Виж какво, приятелю, все още съм млад и ми е рано да ставам ренегат. От утре съм на трудовата борса. Благодаря ти все пак за предложението. То е върховно за мен. Знам, че най-накрая ще имам един умен главен редактор за разлика от много от предишните. Но съвестта е онова зрънце, което все още работи на чисто в душата ми. Дай по-добре да си говорим за „ Разказите на палача”. „ До сега никой не ми е отказвал в професионален план. Ти си първият, навярно и за това ще те запомня!”, отсече майсторът на блестящото слово.
Продев поръча още няколко канички с кехлибарена течност, смирено попита давам ли съгласието си всичко това да се опише във в. „ Дума”. Не знам дали беше честно или не, но се съгласих.
След 9-месечната безработица се закотвих във в. „ Стандарт” като кореспондент от Кюстендил. Поканиха ме на купон за годишнина на изданието в дипломатическия корпус в Горна баня. Дузина барчета на гола поляна разливат най-различни напитки, скари, мезета на поразия… И изведнъж виждам на един малък рид Стефан Продев, самотен, вглъбен в себе си, но вперил ангелски очи към небето. Втората ни среща. Разприказвахме се, беше удържал на думата си да не ме забрави. Не си спомням колко ракии изпихме, но пък си спомням, че ни в клин, ни в ръкав изведнъж отсече: „ Смъртта е занимание самотно!”…
Георги АНДОНОВ
Той беше любимец на мнозина Своите и ракът го довършиха Ако Продев беше отишъл в СДС, БСП нямаше да съществува, написах навремето. А той имаше достатъчно основание да го направи. Особено след последното му, дванадесето уволнение, от вестник „ Култура”. Но той реши друго. На конгреса на БСП, когато го избраха за главен редактор, старите кадри свойски го потупваха по рамото: Сега ще направиш от „ Работническо дело” голяма работа нали? Отговорът ми ги попари: От утре такъв вестник няма да има. Така се роди „ Дума”. В сините редици я наричаха „ Чума”. Тя именно, предвождана от Продев, спаси партията на социалистите, които веднага след 10 ноември 1989 година силно уплашени, отново преминаха в нелегалност. Дори любимия си вестник четяха тайно.
В навечерието на едни от парламентарните избори тиражите на основните опоненти на вестникарския пазар -„ Дума” и „ Демокрация”, достигнаха космически висоти. Лидерите на БСП се посъвзеха, излязоха от землянките и понапериха перушината, а червените бабички гледаха на Продев като божество:
„ Иди да пипнеш този човек, той е Бог”, побутваше възрастна другарка внука си.
Сините пък го обявиха за педофил и мечтаеха да го вкарат в затвора. Секретарката му каратистка, висок дан, го следваше на всяка крачка. Да не се случи нещо с него. Той пък се чудеше как да се отърве от нея. Отявленият антикомунист и изгнаник Петър Увалиев не криеше симпатиите и искреното си уважение към автора на „ Фред или пролетта”, Продевата книга за младия Маркс.
Но за Продев явно е било съдба да бъде на нож с всяка власт. Когато БСП отново се изкачи на върха и подкара държавната машина, големият публицист не се отдаде на блажено спокойствие. С острото си перо той започна да боде своите. Когато попита чия партия е БСП – на червените бабички или на червените мобифони, социалистическите лидери не издържаха. Кампания срещу човека, който някога ги спаси, се водеше масирано. Влязоха в употреба дори измислени писма от партийни организации, които настояваха той да бъде свален от поста си. Не беше сложно. Продев беше голям публицист, но не и мениджър. „ Не исках да превърна „ Дума” в стока”, казваше. И неговите „ доброжелатели” използваха този факт. Стиснаха го за гърлото икономически. Възмутен от подлостта на своите, той си тръгна. Прибра се в любимото си село, където ракът го довърши.
Опашка, проточила се от входа на партийния дом до царския дворец, бе събрала хората, които искаха да го изпратят. Както обикновено се случва моралните му убийци бяха най-отпред. И ръсеха огнени слова. А хилядите други плачеха.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ