Стефан Командарев: Липсата на доверие в институциите е ключов проблем и при трансплантациите
Стефан Командарев е един от най-продуктивните и поредно работещи режисьори в България - филмографията му включва " Пансион за кучета " (2000), " Светът е огромен и избавление дебне отвред " (2008), " Съдилището " (2014), концептуално обвързваните " Посоки " (2017, взел участие на фестивала в Кан) и " В кръг " (2019, награден в Сараево). В последните си заглавия режисьорът е предан на това да осветява мрачните трендове в българското общество. В новия си филм, документалния " Живот от живота ", той още веднъж го прави, само че от доста друг ъгъл - Командарев наблюдава за какво обстановката с трансплантациите у нас е толкоз сложна. " Процесът лиши месеци на срещи, доближаване с хората ", споделя Командарев, който наблюдава живота на нуждаещите се в продължение на една година.
Подтик да навлезе в тематиката е Георги Пеев, единственият българин, минал през две присаждания. Впоследствие той става три пъти европейски първенец и шест пъти вицешампион по плуване в надпревари за спортисти с трансплантации. Пеев, един от участниците във кино лентата, е също по този начин измежду деятелите, които приканват България коренно да усъвършенства политиката си за донорство, а обществото да е по-добре осведомено по тематиката - в страната ни има дребен брой трансплантации по принцип, само че България прекомерно евентуално е единствената европейска страна, в която за известно време процесът спря изцяло на фона на коронавирус пандемията.
За хилядите хронично заболели, за които присаждането на орган е единственият късмет за живот, здравната система предлага малко признаци за каквото и да било реформиране, даже и при цялостна отдаденост на ангажираните лекари. Темата е белязана и от сложността да бъде посочен един-единствен проблем - за околните на евентуалните донори има психическа преграда и съмнение в системата, а и при единодушие самата система усложнява процеса с незадоволително развити закони и регулации.
Проектът е значим за Командарев и поради първата му специалност - преди да избере киното, той приключва медицина и специализира психиатрия. За режисьора това е първи документален филм от 2009 година, когато излизат " Русенска кървава женитба " и " Градът на дамите баданте ".
На 9 октомври беше маркиран Европейският ден на донорството и трансплантацията на органи. По данни на Министерството на здравеопазването у нас присаждане на орган чакат 1016 души. През 2021 година сполучливо са осъществени 11 донорски обстановки след настъпила мозъчна гибел, а 43 нуждаещи се са получили сполучливи трансплантации. От началото на годината до 1 октомври са осъществени 14 трансплантации от жив донор и 29 от трупно донорство.
" Живот от живота " споделя за хора, минали през трансплантация или в очакване на подобаващ донор, само че първичната посока на кино лентата е била да показа спортните триумфи на Георги Пеев. В какъв миг фокусът се измести?
Може да се каже, че бяхме принудени да създадем това. С Пеев се познаваме от " Посоки ", където той и доктор Марияна Симеонова бяха консултанти в основаването на сюжета, защото в сюжета има нишка, обвързвана с донорството. Останахме другари. През есента на 2019 година се видяхме и той сподели, че нещата с трансплантациите се утежняват доста, да си чакащ на листата става призрачен сън, смъртна присъда. Междувременно тимът към Пеев се готвеше за параолимпиада през май 2020 година, планирахме филмът да наблюдава подготовката му. Вирусът пристигна, игрите бяха анулирани.
Графит в центъра на София, част от осведомителна акция в поддръжка на донорството Капитал - брой 42
Решихме да изместим фокуса върху хората, които чакат трансплатации, да извадим от анонимност тази тематика, тези хора, с техните истории, техните имена. Ако на някого му се случи да изпадне в мозъчна гибел, а околните имат съмнения по тематиката за донорството, в този момент тази неизясненост се разсейва, към този момент виждаме същинските хора, които чакат, с техните сълзи, усмивки, всекидневие. Включих доктор Вилиян Платиканов, който е необикновен експерт. Не желаех да има професор, който изнася научна лекция пред камерата, а действително да забележим по какъв начин работи един координатор по трансплантиране.
Голяма част от сцените са снимани в болнични отделения. Как успяхте да съчетаете снимането и спазването на ограничения?
Всъщност обстановката не повлия кой знае какъв брой, защото, когато се снима документален филм, колкото по-малък е екипът, толкоз по-добре. Все отново влизаме в живота, в домовете, в персоналното пространство на тези хора. Понякога бяхме трима - аз, оператор, звукар, от време на време двама.
За нас беше доста значимо да бъдем прецизни в спазването на ограниченията. Имахме огромната отговорност да пазим хората, с които приказваме, тъй като хората, които чакат трансплантации, имат здравословни проблеми и нарушен имунитет, а тези, които са минали през присаждане, пият медикаменти, които им потискат имунитета. А и идваме от София, преди и в този момент най-голямото огнище на случаи. Бяхме постоянно с маски, и то верните, а когато излезе първата опция - ваксинирахме се. Тези ограничения са въпреки всичко обикновени и не мога да кажа, че са ни затруднили изключително.
Повече ме шокира по какъв начин в по-малките градове и даже в хемодиализни отделения ограниченията са пожелателни. Получавал съм стряскащи отговори като " нашите заболели нямат коронавирус ". Месец откакто ми го споделиха, две трети от пациентите бяха с коронавирус.
Колко оказа помощ здравното ви обучение?
Много ми оказа помощ, освен като нахлуване в тази комплицирана тематика, само че и в процеса лекарите ме одобряваха като сътрудник. Благодарен съм на тези единадесет години в медицината - шест години като студент и санитар, пет години като доктор. Това ми даде голям човешки и житейски опит. Научих доста.
Как изглеждаше тематиката с донорството по време на вашата процедура?
Работех през 90-те години, когато също имаше съществени проблеми. През 1986 година България беше първата страна в Източна Европа, в която се извърши сърдечна трансплантация. След това, през 90-те години, нещата потънаха, с епизодични трансплантации. Около 2000 година, когато към този момент не бях в медицината, имаше известно усилване, само че постоянно надалеч от това, което се случва в други страни.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Как да... 2 Политика 3 Коронавирус 1 Коронавирус 2 Коментари и разбори 3 Политика 1 Как да... 2 Свят 3 Коронавирус
Лекари ми споделиха, че откогато се подвигна звук към кино лентата, има оживление, нека да имаме някакъв принос. Наскоро е имало донорски обстановки в места, в които в никакъв случай не е имало преди, примерно в Стара Загора (бел. авт. донорска обстановка значи цялостно единодушие на фамилията след консултация с координатора и настъпване на мозъчна гибел на пострадалия). Вече са избавени няколко човешки живота и уповавам се, че това оживление ще се задържи.
Мечтата ми е, когато се случва трансплантация, да не влиза в новините, да се случва всеки ден и респективно да няма листи с чакащи. Не е обикновено в страна като България, където има толкоз пътнотранспортни катастрофи, и толкоз доста инфарктни и инсулти, да няма донорски обстановки.
Става ли гибелта все по-анонимна у нас? Десетки, от време на време стотици умират дневно в България около пандемията, само че това не предизвика реакция в обществото.
Да, а най-абсурдното е, че когато се появи вест за дневната численост умряли в обществените мрежи, има доста хора, които реагират със смеещи се емоджита. Трудно ми е да разясня това.
Подтик да навлезе в тематиката е Георги Пеев, единственият българин, минал през две присаждания. Впоследствие той става три пъти европейски първенец и шест пъти вицешампион по плуване в надпревари за спортисти с трансплантации. Пеев, един от участниците във кино лентата, е също по този начин измежду деятелите, които приканват България коренно да усъвършенства политиката си за донорство, а обществото да е по-добре осведомено по тематиката - в страната ни има дребен брой трансплантации по принцип, само че България прекомерно евентуално е единствената европейска страна, в която за известно време процесът спря изцяло на фона на коронавирус пандемията.
За хилядите хронично заболели, за които присаждането на орган е единственият късмет за живот, здравната система предлага малко признаци за каквото и да било реформиране, даже и при цялостна отдаденост на ангажираните лекари. Темата е белязана и от сложността да бъде посочен един-единствен проблем - за околните на евентуалните донори има психическа преграда и съмнение в системата, а и при единодушие самата система усложнява процеса с незадоволително развити закони и регулации.
Проектът е значим за Командарев и поради първата му специалност - преди да избере киното, той приключва медицина и специализира психиатрия. За режисьора това е първи документален филм от 2009 година, когато излизат " Русенска кървава женитба " и " Градът на дамите баданте ".
На 9 октомври беше маркиран Европейският ден на донорството и трансплантацията на органи. По данни на Министерството на здравеопазването у нас присаждане на орган чакат 1016 души. През 2021 година сполучливо са осъществени 11 донорски обстановки след настъпила мозъчна гибел, а 43 нуждаещи се са получили сполучливи трансплантации. От началото на годината до 1 октомври са осъществени 14 трансплантации от жив донор и 29 от трупно донорство.
" Живот от живота " споделя за хора, минали през трансплантация или в очакване на подобаващ донор, само че първичната посока на кино лентата е била да показа спортните триумфи на Георги Пеев. В какъв миг фокусът се измести?
Може да се каже, че бяхме принудени да създадем това. С Пеев се познаваме от " Посоки ", където той и доктор Марияна Симеонова бяха консултанти в основаването на сюжета, защото в сюжета има нишка, обвързвана с донорството. Останахме другари. През есента на 2019 година се видяхме и той сподели, че нещата с трансплантациите се утежняват доста, да си чакащ на листата става призрачен сън, смъртна присъда. Междувременно тимът към Пеев се готвеше за параолимпиада през май 2020 година, планирахме филмът да наблюдава подготовката му. Вирусът пристигна, игрите бяха анулирани.
Графит в центъра на София, част от осведомителна акция в поддръжка на донорството Капитал - брой 42
Решихме да изместим фокуса върху хората, които чакат трансплатации, да извадим от анонимност тази тематика, тези хора, с техните истории, техните имена. Ако на някого му се случи да изпадне в мозъчна гибел, а околните имат съмнения по тематиката за донорството, в този момент тази неизясненост се разсейва, към този момент виждаме същинските хора, които чакат, с техните сълзи, усмивки, всекидневие. Включих доктор Вилиян Платиканов, който е необикновен експерт. Не желаех да има професор, който изнася научна лекция пред камерата, а действително да забележим по какъв начин работи един координатор по трансплантиране.
Голяма част от сцените са снимани в болнични отделения. Как успяхте да съчетаете снимането и спазването на ограничения?
Всъщност обстановката не повлия кой знае какъв брой, защото, когато се снима документален филм, колкото по-малък е екипът, толкоз по-добре. Все отново влизаме в живота, в домовете, в персоналното пространство на тези хора. Понякога бяхме трима - аз, оператор, звукар, от време на време двама.
За нас беше доста значимо да бъдем прецизни в спазването на ограниченията. Имахме огромната отговорност да пазим хората, с които приказваме, тъй като хората, които чакат трансплантации, имат здравословни проблеми и нарушен имунитет, а тези, които са минали през присаждане, пият медикаменти, които им потискат имунитета. А и идваме от София, преди и в този момент най-голямото огнище на случаи. Бяхме постоянно с маски, и то верните, а когато излезе първата опция - ваксинирахме се. Тези ограничения са въпреки всичко обикновени и не мога да кажа, че са ни затруднили изключително.
Повече ме шокира по какъв начин в по-малките градове и даже в хемодиализни отделения ограниченията са пожелателни. Получавал съм стряскащи отговори като " нашите заболели нямат коронавирус ". Месец откакто ми го споделиха, две трети от пациентите бяха с коронавирус.
Колко оказа помощ здравното ви обучение?
Много ми оказа помощ, освен като нахлуване в тази комплицирана тематика, само че и в процеса лекарите ме одобряваха като сътрудник. Благодарен съм на тези единадесет години в медицината - шест години като студент и санитар, пет години като доктор. Това ми даде голям човешки и житейски опит. Научих доста.
Как изглеждаше тематиката с донорството по време на вашата процедура?
Работех през 90-те години, когато също имаше съществени проблеми. През 1986 година България беше първата страна в Източна Европа, в която се извърши сърдечна трансплантация. След това, през 90-те години, нещата потънаха, с епизодични трансплантации. Около 2000 година, когато към този момент не бях в медицината, имаше известно усилване, само че постоянно надалеч от това, което се случва в други страни.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Как да... 2 Политика 3 Коронавирус 1 Коронавирус 2 Коментари и разбори 3 Политика 1 Как да... 2 Свят 3 Коронавирус
Лекари ми споделиха, че откогато се подвигна звук към кино лентата, има оживление, нека да имаме някакъв принос. Наскоро е имало донорски обстановки в места, в които в никакъв случай не е имало преди, примерно в Стара Загора (бел. авт. донорска обстановка значи цялостно единодушие на фамилията след консултация с координатора и настъпване на мозъчна гибел на пострадалия). Вече са избавени няколко човешки живота и уповавам се, че това оживление ще се задържи.
Мечтата ми е, когато се случва трансплантация, да не влиза в новините, да се случва всеки ден и респективно да няма листи с чакащи. Не е обикновено в страна като България, където има толкоз пътнотранспортни катастрофи, и толкоз доста инфарктни и инсулти, да няма донорски обстановки.
Става ли гибелта все по-анонимна у нас? Десетки, от време на време стотици умират дневно в България около пандемията, само че това не предизвика реакция в обществото.
Да, а най-абсурдното е, че когато се появи вест за дневната численост умряли в обществените мрежи, има доста хора, които реагират със смеещи се емоджита. Трудно ми е да разясня това.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ