Стефан Данаилов вярваше в бъдещето на България. Политиката не го

Стефан Данаилов вярваше в бъдещето на България. Политиката не го оцапа, тъй като честността е нещо, което или го носиш, или не го носиш. Той би бил доста ранен от това, което се случва и в Народното събрание, и по какъв начин тази политическа класа изгуби своята класа. Би бил ядосан въобще на събитията, на целия този земетръс, в който е вкарана страната ни.

Това обявиха в изявление за БГНЕС журналистът Георги Тошев и племенницата на артиста, преподавател и народен представител, която е и негов дълготраен помощник в Театралната академия – Росица Обрешкова.

Георги Тошев описа по какъв начин се ражда концепцията за биографичната книга „ Стефан Данаилов. Игра на живот “ и какъв брой време лишава реализацията на кино лентата „ Ламбо от София “, които бяха показани пред публиката в салона на Народно читалище „ Николай Хайтов 1936 “ в столицата.

Журналистът е поканен от самия Данаилов да му помогне да напише своята автобиографична книга „ Романът на моя живот “. Тогава Тошев открива, че един от сниманите български артисти не е съхранявал доказателствата за неговата богата биография и изключителна кариера.

„ Много му се ядосах и той даде обещание, че ще попълни тази празнота “, показа Георги Тошев и изясни, че когато общуваш със Стефан Данаилов не може да си апатичен. Тошев има щастието да бъде позволен в неговия свят и дом, да прекара доста време с него. След многото прекарани часове в фотоси и записи, излиза „ Романът на моя живот “, която се радва на голям триумф.

В една от последните им срещи, артистът моли своя помощник да даде на Тошев две торби, в които се съхранява неговия списък. „ Като приказваме за Стефан Данаилов, ти си представяш един списък, цялостен с доста неща. Там имаше два бележника, в които той си е записвал. Не дневници, наричаше ги бележника “, описа журналистът. Откъси от неговия бележник има и в книгата „ Стефан Данаилов. Игра на живот “, доста персонални фотоси, които никой не е виждал, както и доста мемоари.

„ Реших да го опиша, само че не през известните му сътрудници и хората, които са го обичали, а да събера оня Стефан Данаилов, късчета живот, които ние не знаем за него “, изясни Тошев и добави, че когато човек го няма, би трябвало да бъдеш доста деликатен, би трябвало да излезе истината, с цел да няма спекулации по-късно.

„ Стефан Данаилов. Игра на живот “ към този момент има няколко тиража, а създателят показа, че доста се радва, че доста младежи преоткриват или напряко откриват Стефан Данаилов, за който не са знаели задоволително.

Стефан Данаилов приживе е казвал „ аз съм софиянчето “, което дава и името на кино лентата, отдаден на него – „ Ламбо от София “.

„ Роден на „ жълтите павета “, той е човек, който е доста обвързван с този град – нищо, че родът на татко му идва от Смолян, а родът на майка му идва от Ловеч, той е софиянец “, описа Тошев, който с помощта на историите на Данаилов, както и на историите, които описват неговите състуденти и другари Йосиф Сърчаджиев, Стефан Мавродиев, Елена Райнова и Цветана Манева, преоткрива града София.

Една от най-интересните истории е, че журналистът открива съученик на Стефан Данаилов от първи клас, с който артистът остава другар до края на живота си.

„ Филмът е доста друг и споделя за едно софийско момче, което става най-големият актьор на България – през града, през всички тези адреси, в които нещо се е случвало със Стефан Данаилов “, означи той и акцентира, че филмът е сниман в продължение на една година.

Написването на книгата лишава малко повече време, тъй като този път Тошев влиза в архивите, чете ужасно доста преписка, писма, досиета, рови се в остарели изявленията, интервюира доста хора.

„ За мен беше значимо Стефан Данаилов да звучи модерно, да звучи съответно на времето. Един от най-големите похвали, които получих е, че в тази книга прозира времето “, сподели той, като обърна внимание, че доста хора, които са родени след измененията, схващат, че изборите, които обществени персони са правили тогава, не са били по-лесни от изборите, които вършим през днешния ден.

Най-ценното, което Георги Тошев научава от Ламбо е, че достойните хора вървят изправени.

„ В житейските избори – верни или неправилни, Стефан Данаилов запази своето достолепие “, безапелационен е журналистът и акцентира, че артистът, преподавател и народен представител е бил един от най-големите оптимисти, които познава. Именно този оптимизъм го кара да оказва помощ на хората даже в най-мрачните години на прехода, тъй като „ вярваше в бъдещето на България “.

„ Неслучайно всички се чудеха за какво един толкоз обичан артист би трябвало да се цапа с политиката. Но Стефан не се оцапа. Никой не може да каже неприятна дума за Стефан Данаилов, тъй като честността е нещо, което или го носиш, или не го носиш “, съобщи Тошев.

Актьорът има вяра и в киното, даже в годините, в които се снимат на три години един филм. „ Той намираше вложители, които да оказват помощ българското кино да съществува “, описа още журналистът.

С думи като безрезервност, обич и живот въплъщава Росица Обрешкова облика на починалия Стефан Данаилов.

„ Колкото и необичайно да звучи, аз в този момент съзнавам какво съм научила от него “, сподели племенницата на артиста, която в продължение на 18 години е негов помощник в Театралната академия.

Според нея Стефан Данаилов би бил доста ядосан и ранен от това, което се случва в Народното събрание през днешния ден. „ Как тази политическа класа изгуби своята класа. Неговата борба за просвета беше до последно. Мисля, че в действителност би бил ядосан, би бил ядосан въобще на събитията – на целия земетръс, в който е вкарана страната ни “, добави племенницата, с която постоянно Ламбо гледал публицистичните стратегии.

Обрешкова прикани да помним Стефан Данаилов. „ Ако помним, ще имаме по-добро самочувствие, тъй като имаме какво да помним. Имаме велики хора и сме огромен народ – Мастъра вярваше в това, аз също имам вяра, единствено би трябвало малко да си дадем самочувствие, а ние няма защо да го нямаме “, сподели още тя. /БГНЕС