Потуленият доклад на БНБ предсказа проблемите на Хърватия
Стефан АНТОНОВ
Анализът на Българската национална банка, който предизвести, че приемането на еврото крие доста повече опасности и чисто хипотетични изгоди за България на този стадий от развиването ни като стопанска система, предсказа случилото се повишаване на потребителските цени в Хърватска.
Апологетите на еврото включиха набор от причини, че не еврото е повода, а алчността, че това е резултат, който ще отмре за дни и статистиката няма да го улови, че пазарът се саморегулира и ще принуди спекулантите да върнат цените си към естествените.
Експертът по всичко Юлиян Попов, който за малко даже беше длъжностен министър през 2013 година, само че като цяло се изживява като влъхва и ни поучава от някъде в Англия, също заобяснява какъв брой комичен бил плачът, тъй като ние, видиш ли, към този момент сме в еврозоната и не може да се чака проблем при превалутирането. > Дали обаче е по този начин? > Според Българска народна банка първите дни след въвеждането на еврото са рискови за повишаване на цените по три аргументи.
Първата, изцяло естествена, е търговците да трансферират върху клиентите си разноските за превалутиране на цените. Ако би трябвало да трансформират менютата в заведенията за хранене, табелките с цените си, а това ще се случи, тъй като в месеците преди приемането на еврото се разгласяват цени и в евро, и в националната валута, става дума за разход. Разход е пренастройването на мобилните приложения и нужните IT услуги, поддържането на касови наличия в две валути, смяната на дизайна на седмичните каталози, краткотрайното усложняване на счетоводното отчитане и така нататък, и така нататък
При втората закръглянето на цените към х.99 значи шоколад за 3,8 лева да се превалутира на 1,94 евро, само че по някое време да стане 1,99 евро - да вземем за пример, в първите дни откакто отпадне задължението цените да се разгласяват и в лв., и в евро.
Третата причина се изяснява с така наречен резултат на " рационално нехайство ". При него хората внимават, само че до един миг. След това, да вземем за пример, незабавно откакто отпадне задължението цените да се показват и в левове, и в евро, търговци може да умножат старите цени, не по 1,96, какъвто е курсът на лв. към еврото, а по 2. Това ще оскъпи стоките и услугите с два %, което по никакъв начин не е малко.
След всичко това остава и чисто присъщият блян на всеки търговец да печели повече. Ако човек е бакалин, коафьор или поправя коли с повече от 10 години стаж, няма по какъв начин да не е забелязал, че първо се замогват тези, които продават на интернационалните пазари - първични материали, IT, парцели и конкурентоспособна продукция, и чак по-късно техните снабдители на материали, артикули и услуги. Това апропо е разказано в теорията като резултата " Балаша-Самуелсън " и допуска последни от развиването да се замогнат хората, чиято икономическа активност е напълно обвързвана с локалния пазар.
Но бакалинът осъзнава това и усеща, че настава времеви прозорец. Ако нацията е на път да се замогне поради приемането на еврото или в противен случай, да затъне, той е задължен да опита да извлече моментна облага. Това е логиката на психиката на пазара и се удостоверява от срещите на хърватския стопански министър с представители на комерсиалните вериги, които го разочароваха с новината, че си имат политика, която не считат да приспособяват според държавни апели.
Поскъпването, съпровождащо превалутирането на цените, е единствено първият конник на икономическия апокалипсис.> Далеч по-притеснителен е рискът > от раздуването на капиталови балони - било то на финансовия пазар или на пазара на недвижими парцели. Преди влизането в еврозоната банките правят оценка всеки строител по способността му да продаде парцелите, които строи. След като Европейската централна банка стартира да рефинансира банките, те ще са склонни да понижат предпазливостта си, знаейки, че даже и да изгубят от някой заем, ще имат достъп до запас за последващи заеми и с тях да покрият загубата от предходния заем.
Това, което във финансовата просвета се назовава ливъридж (leverage) или " лостов резултат ", допуска, че в случай че дадена активност или инвестиция носи предстояща възвращаемост от х%, то вкарването на двойно повече запас (заемен) ще обезпечи двойно по х% рентабилност. Ако се вложат три пъти повече пари, отново взети назаем, доходността ще бъде три пъти по х% и така нататък, колкото повече заем, толкоз повече възвращаемост на базовия капитал, откакто предприемачът разплати заема си.
Никой обаче не изяснява, че това си има край, а за този модел от ден едно след влизането ни в еврозоната са се подготвили класа от олигарси. За елементарния българин това ще значи пред балкона му да изникнат още няколко блока и максимума, на който може да се надява, е да си купи апартамент с рента от 2,5% вместо за 4%. Това си е чисто класово опълчване на финансовия хайлайф, който разполага с навременната информация и е квалифициран да заеме стартови позиции, с цел да се възползва от присъединението към валутния съюз.
Обратно, за работническата класа ще остане отговорността един ден да заплати с налозите си, когато шоуто свърши.> България носи характерния риск > това да се случи в даже по-големи размери, както и инфлацията да се форсира още повече поради 13-те милиарда лв., които сега банките държат в Българска народна банка под формата на минимални наложителни запаси. Когато влезем в еврозоната условието (сегашното) за запаси в размер на 10% от активите ще падне на 1% и това стремително ще влее 13 милиарда лева в стопанската система. А без да се намерят незабавно нови капиталови благоприятни условия и артикули за придобиване, няма по какъв начин да не стигнем до повишаване на цените.
Изследователите на Българска народна банка предизвестиха за всичко това, само че нейното управление и държавното управление не желаят да знаете за тези опасности. Кой знае, може би Хърватска ще ни даде опция да се поучим от нейните неточности, когато не желаем да се вслушаме в експертността на централната ни банка, тъй като управлението й е заето да слугува на политическата класа.
Гласове
>
Анализът на Българската национална банка, който предизвести, че приемането на еврото крие доста повече опасности и чисто хипотетични изгоди за България на този стадий от развиването ни като стопанска система, предсказа случилото се повишаване на потребителските цени в Хърватска.
Апологетите на еврото включиха набор от причини, че не еврото е повода, а алчността, че това е резултат, който ще отмре за дни и статистиката няма да го улови, че пазарът се саморегулира и ще принуди спекулантите да върнат цените си към естествените.
Експертът по всичко Юлиян Попов, който за малко даже беше длъжностен министър през 2013 година, само че като цяло се изживява като влъхва и ни поучава от някъде в Англия, също заобяснява какъв брой комичен бил плачът, тъй като ние, видиш ли, към този момент сме в еврозоната и не може да се чака проблем при превалутирането. > Дали обаче е по този начин? > Според Българска народна банка първите дни след въвеждането на еврото са рискови за повишаване на цените по три аргументи.
Първата, изцяло естествена, е търговците да трансферират върху клиентите си разноските за превалутиране на цените. Ако би трябвало да трансформират менютата в заведенията за хранене, табелките с цените си, а това ще се случи, тъй като в месеците преди приемането на еврото се разгласяват цени и в евро, и в националната валута, става дума за разход. Разход е пренастройването на мобилните приложения и нужните IT услуги, поддържането на касови наличия в две валути, смяната на дизайна на седмичните каталози, краткотрайното усложняване на счетоводното отчитане и така нататък, и така нататък
При втората закръглянето на цените към х.99 значи шоколад за 3,8 лева да се превалутира на 1,94 евро, само че по някое време да стане 1,99 евро - да вземем за пример, в първите дни откакто отпадне задължението цените да се разгласяват и в лв., и в евро.
Третата причина се изяснява с така наречен резултат на " рационално нехайство ". При него хората внимават, само че до един миг. След това, да вземем за пример, незабавно откакто отпадне задължението цените да се показват и в левове, и в евро, търговци може да умножат старите цени, не по 1,96, какъвто е курсът на лв. към еврото, а по 2. Това ще оскъпи стоките и услугите с два %, което по никакъв начин не е малко.
След всичко това остава и чисто присъщият блян на всеки търговец да печели повече. Ако човек е бакалин, коафьор или поправя коли с повече от 10 години стаж, няма по какъв начин да не е забелязал, че първо се замогват тези, които продават на интернационалните пазари - първични материали, IT, парцели и конкурентоспособна продукция, и чак по-късно техните снабдители на материали, артикули и услуги. Това апропо е разказано в теорията като резултата " Балаша-Самуелсън " и допуска последни от развиването да се замогнат хората, чиято икономическа активност е напълно обвързвана с локалния пазар.
Но бакалинът осъзнава това и усеща, че настава времеви прозорец. Ако нацията е на път да се замогне поради приемането на еврото или в противен случай, да затъне, той е задължен да опита да извлече моментна облага. Това е логиката на психиката на пазара и се удостоверява от срещите на хърватския стопански министър с представители на комерсиалните вериги, които го разочароваха с новината, че си имат политика, която не считат да приспособяват според държавни апели.
Поскъпването, съпровождащо превалутирането на цените, е единствено първият конник на икономическия апокалипсис.> Далеч по-притеснителен е рискът > от раздуването на капиталови балони - било то на финансовия пазар или на пазара на недвижими парцели. Преди влизането в еврозоната банките правят оценка всеки строител по способността му да продаде парцелите, които строи. След като Европейската централна банка стартира да рефинансира банките, те ще са склонни да понижат предпазливостта си, знаейки, че даже и да изгубят от някой заем, ще имат достъп до запас за последващи заеми и с тях да покрият загубата от предходния заем.
Това, което във финансовата просвета се назовава ливъридж (leverage) или " лостов резултат ", допуска, че в случай че дадена активност или инвестиция носи предстояща възвращаемост от х%, то вкарването на двойно повече запас (заемен) ще обезпечи двойно по х% рентабилност. Ако се вложат три пъти повече пари, отново взети назаем, доходността ще бъде три пъти по х% и така нататък, колкото повече заем, толкоз повече възвращаемост на базовия капитал, откакто предприемачът разплати заема си.
Никой обаче не изяснява, че това си има край, а за този модел от ден едно след влизането ни в еврозоната са се подготвили класа от олигарси. За елементарния българин това ще значи пред балкона му да изникнат още няколко блока и максимума, на който може да се надява, е да си купи апартамент с рента от 2,5% вместо за 4%. Това си е чисто класово опълчване на финансовия хайлайф, който разполага с навременната информация и е квалифициран да заеме стартови позиции, с цел да се възползва от присъединението към валутния съюз.
Обратно, за работническата класа ще остане отговорността един ден да заплати с налозите си, когато шоуто свърши.> България носи характерния риск > това да се случи в даже по-големи размери, както и инфлацията да се форсира още повече поради 13-те милиарда лв., които сега банките държат в Българска народна банка под формата на минимални наложителни запаси. Когато влезем в еврозоната условието (сегашното) за запаси в размер на 10% от активите ще падне на 1% и това стремително ще влее 13 милиарда лева в стопанската система. А без да се намерят незабавно нови капиталови благоприятни условия и артикули за придобиване, няма по какъв начин да не стигнем до повишаване на цените.
Изследователите на Българска народна банка предизвестиха за всичко това, само че нейното управление и държавното управление не желаят да знаете за тези опасности. Кой знае, може би Хърватска ще ни даде опция да се поучим от нейните неточности, когато не желаем да се вслушаме в експертността на централната ни банка, тъй като управлението й е заето да слугува на политическата класа.
Гласове
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ