Ако Румен Спецов не става за особен управител, тогава кой?
Стефан Антонов,
Гласове
Сегашното назначение на Румен Спецов за необикновен шеф на компаниите от българската група „ Лукойл “ провокира жужене не поради минусите на Румен Спецов, а поради характерите и душиците, които са заели позиции на държавния връх като лястовици по жица. За четирите си години като основен изпълнителен шеф на Националната организация за приходите Румен Спецов сподели, че може да ръководи администрация от близо осем хиляди души (числеността е изведена от обява на страницата на самата агенция). Под негово управление организацията не стана за смях, с цел да бъде пробита от външни хакери. Не беше забъркана в корупционен скандал. Успя да събира приходите на страната, както ги е събирала и преди Спецов. Тоест Румен Спецов ще остави Национална агенция за приходите минимум в същото положение, в което я оглави напролет на 2021 година, в случай че не и в по-добро.
Първият му мандат отпред на НАП
както и вторият, би трябвало ясно да потвърдят, че Спецов се оправи по едно и също време да запази администрацията си, да угоди на политическите си началници и да излезе чист. Да се рови в предишното му преди Национална агенция за приходите след демонстрирания опит, е добре, само че единствено в случай че сме подготвени да одобряваме действителността и логическите пояснения. Защото разполагаме единствено с такива при наслагване на обстоятелствата и нито едно документално опровергаване.
Ако Румен Спецов е направил нещо нелегално и по-късно се е изкачил до върха на страната, това ще значи две неща. Или сме най-изтърбушената страна на света. Или обясненията са, че мръсната игра продължава, само че днешните ни съдружници и сътрудници ни тикат в калта, с която се замеряме.
Някой може ли да изясни по какъв начин стана допустимо България, като главен снабдител на оръжия за Украйна, да не може да тропне с крайник на украинците и да си прибере Брендо по легален път посредством екстрадиция? Кой беше по-големият шеф, пред който Украйна отговаряше, с цел да има кураж да откаже на съдружника си България да й съобщи наказания нарушител, който търси с години? Да не би Путин да пазеше Брендо в Украйна?
На целия свят е ясно, че индивидът се ползваше с подкрепи от Съединените щати. Същата страна, с чийто дипломат се снима и Румен Спецов преди няколко години. Тази фотография значи доста. Въобще тези два образеца приказват и за Таки, и за Къро, и за това кой държи именитата локва на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “. И за какво? Очевидно е, че има хора, които по невидими пътища в действия и взаимоотношения, за които ние научаваме не повече от половин % от цялата информация - през престъпните летописи, шпионските романи и тайните теории - един ден израстват до степен, че са съвсем толкоз огромни и авторитетни, колкото най-високопоставените представители на политическия хайлайф. И се чудим дали те не са по-големи даже и от елита, който всекидневно гледаме по малките екрани.
Надявам се, че когато същите хора са били млади, някой като комисар Попов от „ Под прикритие “ ги е подбрал и ги е подготвил да работят в едни от най-мръсните типове престъпност, само че да помнят, че информацията и всичко друго като резултат от активността им би трябвало да се дава на страната. Обратната догадка е елементарни нарушители с повече разсъдък и смелост да въртят на пръста си оперативните ченгета, които им отварят порти, и през днешния ден да има престъпен хайлайф, който е неподвластен на страната и еднообразно мощен с политическия хайлайф. Нещо като воин на Марио Пузо да оглави страната.
Опитах да предложа инструментариум, през който да преглеждаме въпросителните в биографията на Румен Спецов и да си разбираем по какъв начин макар тези въпросителни той ще стане необикновен шеф на групата „ Лукойл “. Сега дано поразсъждаваме
какво би трябвало да се случи и какво не трябва
да се позволява от разпореждането с рафинерията, което ни натресоха последните наказания на Съединени американски щати против Русия.
Най-безболезнено за България би било, в случай че „ Лукойл “, т.е. Русия, се разбере с някоя интернационална група да купи активите й и да се погрижи руснаците да си получат парите. В този сюжет особеният шеф ще е нещо като надзирател на имение, който би трябвало да съобщи ключовете на новия притежател.
Подобно на особения шеф и синдикът има задача да ръководи едни активи и хора за да запази обещано дружество, до момента в който ориста му не се реши от кредиторите. В случая с „ Лукойл “ българските активи на групата би трябвало да се съхраняват по този начин, че да обезпечат непрекъснатост на доставките за вътрешния пазар на горива преди всичко, а по-късно и за възможни непознати клиенти. Също толкоз значима задача ще бъде България да запази възможни парични средства на „ Лукойл “, тъй че да може да им ги даде още веднъж, когато Русия и Съединени американски щати се схванат за деескалация на геополитическото напрежение.
Когато през 2008 година кредиторите на „ Кремиковци “ се схванаха синдик да бъде Цветан Банков, те заложиха на човек с репутацията, че сполучливо съхранява активите най-близо до тяхното работещо положение, до момента в който кредиторите или страната, или обективната действителност не трансформират обстановката. И Цветан Банков се оправи, доколкото съумя да продаде на пазарна цена цялата площадка с всички индустриални мощности в тяхната целокупност, допустимо най-добре съхранени. На части се продаваха жилища, почивни станции, влакови композиции, рейсове и така нататък
За да успее в задачата си
Банков се обкръжи с неомърсените представители на оперативното управление на комбината. Те му подсигуряваха софтуерното действие на предприятието, активите да се съхраняват, до момента в който за това има средства, а когато настъпват промени, той научаваше и информираше кредиторите какво се задава. Въпросните ръководители движеха комбината оперативно. Цветан Банков се грижеше за връзките с кредиторите и страната, до момента в който се вземе стратегическо решение. Той не беше дълготраен специалист по стоманодобив с магистратура по „ Технология на металургията “ и докторат по „ Икономика на промишлеността “, управлявал стоманени компании у нас и по света. Не е и в този момент, въпреки да имам вяра, че с добития опит би се справил отпред на работещо дружество.
Примерът с Цветан Банков демонстрира няколко неща. Недоволните от Румен Спецов би трябвало или да докарат чужденец с опит в петролните компании, тъй като в България няма съвършен претендент от промишлеността, или да одобряват, че в миналото заложените критерии за реализатор на поста „ необикновен шеф “ са несъответстващи.
Румен Спецов има опит в управлението на близо 8000 души. Под негово управление данъчната администрация не западна. Той също може да се обкръжи с надеждните мениджъри в групата от компании на „ Лукойл “. Спокойно - Икономическа полиция, ДАНС посредством финансовото си разузнаване и вероятно още не една конструкция на Министерство на вътрешните работи елементарно ще ориентират хората, които го назначават, кого да задържи и с кого да се обкръжи в тесния си кръг.
В ролята си на необикновен шеф той ще има предизвикването да осигури
непрекъснатост на доставките на гориво
само че и неповторимия късмет да види от вътрешната страна същинската себестойност и ценообразуването на петролните артикули.
В сюжет, при който Америка оставя на нас сами да търсим покупател и да дефинираме цената на рафинерията, складовете, тръбите и дистрибуторската мрежа, човек като Спецов и възможният му екип ще имат задачата да посочат цената на групата „ Лукойл “. Важни са входните данни. Последващите техники за оценка на активи, пазарен капацитет, парични потоци и финансов резултат са добре познати.
България би трябвало да се погрижи освен за активите на „ Лукойл “, само че и за правата на съветската група върху бъдещи облаги, които ще се генерират оттук насетне - с активите й у нас. И по този начин, до момента в който не се откри някой равносилен на Русия, който да дава отговор, ако България реши да ги експроприира окончателно. Разбира се, в случай че рафинерията и дистрибуцията стартират да печелят в директно бъдеще, страната и Спецов като реализатор на задачата „ добър собственик “ би трябвало да си получат дължимото. Един ден.
На доктрина има едно особено преимущество, в случай че Спецов оглави групата „ Лукойл “: като данъчен човек отсега нататък ще знае, когато идващите притежатели решат да си играят на хитри и да опитат да точат облагите в чужбина посредством трансферно ценообразуване.
Разбира се, изцяло допустимо е всички фактори и условия, които изброих, да са
цел на опознаване и придобиване на знание
което няма да послужи на публичния интерес, а на тясно партийни ползи - на ГЕРБ и на Движение за права и свободи „ Ново начало “. Засега обаче сходни апетити виждаме в скимтенето на Асен Василев, че тогавашното му протеже през днешния ден ще оглави „ Лукойл “ - група, към която цялата партия „ Продължаваме промяната “ и присъдружната й „ Демократична България “ дълго се облизваха и си позволяваха няколко откровени властови флирта.
Можем основателно да се тормозим, че в случай че ориста на групата от компании „ Лукойл “ в България се остави на произвола на политическата ни класа, може да произлязат неизброимо доста нездравословни последствия. В същото време няма кой различен, с изключение на страната, да встъпи в този миг. Но фокусирането към личността на Румен Спецов приказва повече за злоба, че за следващ път едни са се добрали до софрата, до момента в който други остават да се облизват в профил.
Гласове
Сегашното назначение на Румен Спецов за необикновен шеф на компаниите от българската група „ Лукойл “ провокира жужене не поради минусите на Румен Спецов, а поради характерите и душиците, които са заели позиции на държавния връх като лястовици по жица. За четирите си години като основен изпълнителен шеф на Националната организация за приходите Румен Спецов сподели, че може да ръководи администрация от близо осем хиляди души (числеността е изведена от обява на страницата на самата агенция). Под негово управление организацията не стана за смях, с цел да бъде пробита от външни хакери. Не беше забъркана в корупционен скандал. Успя да събира приходите на страната, както ги е събирала и преди Спецов. Тоест Румен Спецов ще остави Национална агенция за приходите минимум в същото положение, в което я оглави напролет на 2021 година, в случай че не и в по-добро.
Първият му мандат отпред на НАП
както и вторият, би трябвало ясно да потвърдят, че Спецов се оправи по едно и също време да запази администрацията си, да угоди на политическите си началници и да излезе чист. Да се рови в предишното му преди Национална агенция за приходите след демонстрирания опит, е добре, само че единствено в случай че сме подготвени да одобряваме действителността и логическите пояснения. Защото разполагаме единствено с такива при наслагване на обстоятелствата и нито едно документално опровергаване.
Ако Румен Спецов е направил нещо нелегално и по-късно се е изкачил до върха на страната, това ще значи две неща. Или сме най-изтърбушената страна на света. Или обясненията са, че мръсната игра продължава, само че днешните ни съдружници и сътрудници ни тикат в калта, с която се замеряме.
Някой може ли да изясни по какъв начин стана допустимо България, като главен снабдител на оръжия за Украйна, да не може да тропне с крайник на украинците и да си прибере Брендо по легален път посредством екстрадиция? Кой беше по-големият шеф, пред който Украйна отговаряше, с цел да има кураж да откаже на съдружника си България да й съобщи наказания нарушител, който търси с години? Да не би Путин да пазеше Брендо в Украйна?
На целия свят е ясно, че индивидът се ползваше с подкрепи от Съединените щати. Същата страна, с чийто дипломат се снима и Румен Спецов преди няколко години. Тази фотография значи доста. Въобще тези два образеца приказват и за Таки, и за Къро, и за това кой държи именитата локва на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “. И за какво? Очевидно е, че има хора, които по невидими пътища в действия и взаимоотношения, за които ние научаваме не повече от половин % от цялата информация - през престъпните летописи, шпионските романи и тайните теории - един ден израстват до степен, че са съвсем толкоз огромни и авторитетни, колкото най-високопоставените представители на политическия хайлайф. И се чудим дали те не са по-големи даже и от елита, който всекидневно гледаме по малките екрани.
Надявам се, че когато същите хора са били млади, някой като комисар Попов от „ Под прикритие “ ги е подбрал и ги е подготвил да работят в едни от най-мръсните типове престъпност, само че да помнят, че информацията и всичко друго като резултат от активността им би трябвало да се дава на страната. Обратната догадка е елементарни нарушители с повече разсъдък и смелост да въртят на пръста си оперативните ченгета, които им отварят порти, и през днешния ден да има престъпен хайлайф, който е неподвластен на страната и еднообразно мощен с политическия хайлайф. Нещо като воин на Марио Пузо да оглави страната.
Опитах да предложа инструментариум, през който да преглеждаме въпросителните в биографията на Румен Спецов и да си разбираем по какъв начин макар тези въпросителни той ще стане необикновен шеф на групата „ Лукойл “. Сега дано поразсъждаваме
какво би трябвало да се случи и какво не трябва
да се позволява от разпореждането с рафинерията, което ни натресоха последните наказания на Съединени американски щати против Русия.
Най-безболезнено за България би било, в случай че „ Лукойл “, т.е. Русия, се разбере с някоя интернационална група да купи активите й и да се погрижи руснаците да си получат парите. В този сюжет особеният шеф ще е нещо като надзирател на имение, който би трябвало да съобщи ключовете на новия притежател.
Подобно на особения шеф и синдикът има задача да ръководи едни активи и хора за да запази обещано дружество, до момента в който ориста му не се реши от кредиторите. В случая с „ Лукойл “ българските активи на групата би трябвало да се съхраняват по този начин, че да обезпечат непрекъснатост на доставките за вътрешния пазар на горива преди всичко, а по-късно и за възможни непознати клиенти. Също толкоз значима задача ще бъде България да запази възможни парични средства на „ Лукойл “, тъй че да може да им ги даде още веднъж, когато Русия и Съединени американски щати се схванат за деескалация на геополитическото напрежение.
Когато през 2008 година кредиторите на „ Кремиковци “ се схванаха синдик да бъде Цветан Банков, те заложиха на човек с репутацията, че сполучливо съхранява активите най-близо до тяхното работещо положение, до момента в който кредиторите или страната, или обективната действителност не трансформират обстановката. И Цветан Банков се оправи, доколкото съумя да продаде на пазарна цена цялата площадка с всички индустриални мощности в тяхната целокупност, допустимо най-добре съхранени. На части се продаваха жилища, почивни станции, влакови композиции, рейсове и така нататък
За да успее в задачата си
Банков се обкръжи с неомърсените представители на оперативното управление на комбината. Те му подсигуряваха софтуерното действие на предприятието, активите да се съхраняват, до момента в който за това има средства, а когато настъпват промени, той научаваше и информираше кредиторите какво се задава. Въпросните ръководители движеха комбината оперативно. Цветан Банков се грижеше за връзките с кредиторите и страната, до момента в който се вземе стратегическо решение. Той не беше дълготраен специалист по стоманодобив с магистратура по „ Технология на металургията “ и докторат по „ Икономика на промишлеността “, управлявал стоманени компании у нас и по света. Не е и в този момент, въпреки да имам вяра, че с добития опит би се справил отпред на работещо дружество.
Примерът с Цветан Банков демонстрира няколко неща. Недоволните от Румен Спецов би трябвало или да докарат чужденец с опит в петролните компании, тъй като в България няма съвършен претендент от промишлеността, или да одобряват, че в миналото заложените критерии за реализатор на поста „ необикновен шеф “ са несъответстващи.
Румен Спецов има опит в управлението на близо 8000 души. Под негово управление данъчната администрация не западна. Той също може да се обкръжи с надеждните мениджъри в групата от компании на „ Лукойл “. Спокойно - Икономическа полиция, ДАНС посредством финансовото си разузнаване и вероятно още не една конструкция на Министерство на вътрешните работи елементарно ще ориентират хората, които го назначават, кого да задържи и с кого да се обкръжи в тесния си кръг.
В ролята си на необикновен шеф той ще има предизвикването да осигури
непрекъснатост на доставките на гориво
само че и неповторимия късмет да види от вътрешната страна същинската себестойност и ценообразуването на петролните артикули.
В сюжет, при който Америка оставя на нас сами да търсим покупател и да дефинираме цената на рафинерията, складовете, тръбите и дистрибуторската мрежа, човек като Спецов и възможният му екип ще имат задачата да посочат цената на групата „ Лукойл “. Важни са входните данни. Последващите техники за оценка на активи, пазарен капацитет, парични потоци и финансов резултат са добре познати.
България би трябвало да се погрижи освен за активите на „ Лукойл “, само че и за правата на съветската група върху бъдещи облаги, които ще се генерират оттук насетне - с активите й у нас. И по този начин, до момента в който не се откри някой равносилен на Русия, който да дава отговор, ако България реши да ги експроприира окончателно. Разбира се, в случай че рафинерията и дистрибуцията стартират да печелят в директно бъдеще, страната и Спецов като реализатор на задачата „ добър собственик “ би трябвало да си получат дължимото. Един ден.
На доктрина има едно особено преимущество, в случай че Спецов оглави групата „ Лукойл “: като данъчен човек отсега нататък ще знае, когато идващите притежатели решат да си играят на хитри и да опитат да точат облагите в чужбина посредством трансферно ценообразуване.
Разбира се, изцяло допустимо е всички фактори и условия, които изброих, да са
цел на опознаване и придобиване на знание
което няма да послужи на публичния интерес, а на тясно партийни ползи - на ГЕРБ и на Движение за права и свободи „ Ново начало “. Засега обаче сходни апетити виждаме в скимтенето на Асен Василев, че тогавашното му протеже през днешния ден ще оглави „ Лукойл “ - група, към която цялата партия „ Продължаваме промяната “ и присъдружната й „ Демократична България “ дълго се облизваха и си позволяваха няколко откровени властови флирта.
Можем основателно да се тормозим, че в случай че ориста на групата от компании „ Лукойл “ в България се остави на произвола на политическата ни класа, може да произлязат неизброимо доста нездравословни последствия. В същото време няма кой различен, с изключение на страната, да встъпи в този миг. Но фокусирането към личността на Румен Спецов приказва повече за злоба, че за следващ път едни са се добрали до софрата, до момента в който други остават да се облизват в профил.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ