Аладжов: Гунди замина за Германия, вътрешният министър нареди да го спрат
Стефан Аладжов е една от огромните митове на Левски. Той е играл като бранител, а при " сините " има общо 14 сезона от 1967 година до 1981 година Рекордьор по изиграни мачове за клуба в " А " група. Обявен за Футболист № 1 на България през 1970 година Носил е също екипите на Спартак София (1964-1966), ДНА Сливен (1966-1967) и ЖСК-Спартак Варна (1981-1982).
С националния тим на България взе участие на две международни шампионати - Мексико " 70 и Германия " 74. Стефан Аладжов приказва пред Gong.bg , в което приказва за своите мемоари за легендата на Левски Георги Аспарухов - Гунди, като показа доста забавни моменти от предишното.
Поводът за диалог със Стефан Аладжов е филмът " Гунди - Легенда за любовта ", който ще излезе по кината през октомври.
- Господин Аладжов, Вие сте измежду хората, коило персонално са познавали добре Гунди и по тази причина може да ни разкажете какви мемоари сте запазили за него.
- С Гунди играх от 1967-а година до 1971-а година, към пет години бяхме дружно. Той беше, с изключение на извънреден футболист, и като човек пример за съвършенство. Винаги, когато съм бил с него, даже и на мачове, или в съблекалнята ми е било доста забавно. Не съм предполагал и в най-смелите си фантазии, че ще играя в този тим и то един до друг с Георги Аспарухов. Нелепо починаха те с Никола Котков. Напуснаха този свят 1971-а година, 30 юни. Пак споделям - извънреден човек, футболист, цел за головете и за националния тим, освен за Левски. Около 20-30 души избягаха в Чикаго, един от тях бе Лозан, огромен левскар. Гунди постоянно го спохотстваха травми, поради позицията на която играеше. Много треньори на анализи поставяха задачата на централния бранител само да спре Аспарухов, без значение от средствата. Краката му бяха задачите в рани, интервенции и белези. При мен идваше Лозан, всяка седмица ме питаше дали Гунди ще играе и аз го осведомих. Няма да не помни по какъв начин ми сподели, че Гунди и на стол да е, би трябвало да е на терена и да играе, тъй като публиката се удвоява. Имах някои случки с него, само че той ме одобри доста задушевно. Като минаваш в различен тим те питат просто дали си склонен, а аз се съгласих. Първият ми мач бе за Купата против Спартак София, като ме взеха с рейс от хотела до стадиона. Аз бях седнал на кондукторското място, а Гунди по едно време ми пристигна и ме попита какво съм се стегнал. Каза ми, че ме картотекират на идващия ден, да играя и да покажа на какво съм кадърен. Няма да не помни, тъй като не съм предполагал, че тези думи ще дойдат от най-хубавия в тима - великия Гунди. Имах някои забавни случки с него след това. Бяхме на морето съвсем половината тим - Бисер Михайлов, Вуцов, Янко Кирилов, Сашо Костов и други. Тогава едни риболовци ни бяха усетили, откриха ни десетина души и ни предложиха да се забележим някоя вечер на морето. Организирахме се, Гунди пусна музика на брега, фаровете на колата и хората стояха на пет-десет метра от нас. Аспарухов ги предложения да дойдат, само че те не пожелаха, гледаха ни от разстояние като извънземни - беше доста забавно. Гунди споделяше, че искаше да мине 10-15 минути по бул. Витоша, без да познават, без да му скачат на врата и да го прегръщат. Понякога и славата носи някои сложни моменти.
Когато вие играехте с него в Левски, усещаше ли се, че играете с една огромна звезда, той ли беше водачът на този " наследник " тим тогава?
- Той беше водачът, стискахме палци да играе, тъй като бележеше надали не всеки мач. Когато бихме 7:2 ЦСКА, той вкара три гола. Аз почнах като полузащитник в Левски 67-а година, само че счупиха крайници на Иван Здравков и трябваше да се преквалицифирам в ляв бранител, а бях със мощен десен крайник. Гунди видя това и ми предложи да му центрирам топки след подготовка - два пъти седмично по 30-40 минути. Предимно за глава му подавах, а той тактично ми предложи и аз да си подобря играта с глава. Много се зарадвах, че мога да стана по-добър аз, а и да центрирам на звездата на тима. Първият му треньор Коце Георгиев му споделяше да не затваря очите си, когато стреля с глава към вратата, с цел да знае къде да я насочи. Гунди ми го показа това след една от тренировките. Много хубави неща могат да се кажат за него. Помня, че бяхме у нас, живеех на " петте кьошета " и пътувахме след това в кола на лагер преди мача със Славия - аз, брат ми, неговия началник и Гунди. Беше късна есен, а Гунди носеше и бомбе, което не помни. Шефът на брат ми бе огромен левскар и видя това и извади една салфетка и пинсета и стартира да събира косъмчета от бомбето на Гунди, като го пазеше известно време. До токава степен хората го боготворяха. Гунди израсна доста в средата на 60-те. Беше вкарал 27 гола за сезона, футболист на година и във " Франс Футбол " беше на осмо място, само че класацията бе направена преди Нова година, а тъкмо в края на годината Гунди вкара два гола против Белгия, което ни класира за Световното състезание в Англия. Ако класацията бе след този бараж, можеше да влезе в тройката. Народът за него споделяше, че е жив, тъй като го помним. Жалко, че рано си отиде, можеше още да даде на Левски и на българския футбол.
- Кое смятате, че бе най-силното качество на Гунди на самия терен?
- Той имаше превъзходна техника, потвърди го и на Уембли, аз бях на аварийна пейка 1969-а година. От центъра с лекост преодоляваше, който пожелае. Бе мощен с глава, играеше добре и с двата гола, безукорен беше. Един централен бранител постоянно беше като сянка застанал до него.
- Имаше ли бранител, против който на Гунди не му беше удобно да играе и е изпитвал усложнения?
- Не се е оплакал в никакъв случай, Пенев бе добър футболист, с добър отскок. Никодимов, Божил Колев също бяха на положително равнище, само че Гунди играеше постоянно. Имаше повече упоритост в избрани мачове.
- Всички знаем отношението на почитателите към легендата Георги Аспарухов - те са го обожавали, обожествявали са го, само че по какъв начин той приемеше тази цялата популярност?
- Той беше доста непретенциозен човек, искаше да се скрие, да не го преследват и да има независимост. Славата от време на време не е доста приятна.
- Има разнообразни клюки, че преди дадени мачове на Гунди са му носени разнообразни неща - храна, предмети, правилно ли е това, какви са били тези неща?
- Не си спомянм преди мач да са му носили, може би на лагери е имало.
- Той беше ли религиозен, имаше ли някакви ритуали, вярваше ли в шанса преди даден мач?
- Не мога да кажа, въпреки всичко най-близки до него бяха Сашо Костов, Иван Вуцов, Бисер Михайлов. Аз бях с по-младите в тима. Не знам да е бил религиозен.
- Мислите ли, че в случай че Гунди играеше в друго време, щеше да е също толкоз огромно име за Левски и неговото име да носи тази мощ, коята се усеща и до през днешния ден?
- По наше време се играеше по-бавен, само че по-техничен футбол. Сега се играе силов футбол, с повече физика. Гунди играеше в друго време. Те му предложиха да играе в Милан, само че той сподели, че се е родил в Левски и там ще почине. Гунди имаше много фенове в Германия, той отпътува за там и беше минал границата, като вътрешният министър тогава подреди да го спрат, да не би да остане там, само че Аспарухов се върна и всичко беше тъкмо. Нямаше желание да напуща Левски, публиката го боготвореше.
- На вас персонално Гунди съдействал ли е във футболен проект, пък даже и в житейски?
- Когато излизахме на терена, едно е, когато Гунди играе титуляр, друго е да го няма. По-трудно вървеше тимът. Единствено, когато ме окуражи и още си припомням думите му.
- Ако можехте да опишете с една дума Георги Аспарухов, коя би била тя?
- Велик футболист. Хората го боготворяха, кумир за Левски, извънреден състезател и човек. Лидер в тима, само че той просто помагаше във всеки един миг, на който му се наложи от тима.
С националния тим на България взе участие на две международни шампионати - Мексико " 70 и Германия " 74. Стефан Аладжов приказва пред Gong.bg , в което приказва за своите мемоари за легендата на Левски Георги Аспарухов - Гунди, като показа доста забавни моменти от предишното.
Поводът за диалог със Стефан Аладжов е филмът " Гунди - Легенда за любовта ", който ще излезе по кината през октомври.
- Господин Аладжов, Вие сте измежду хората, коило персонално са познавали добре Гунди и по тази причина може да ни разкажете какви мемоари сте запазили за него.
- С Гунди играх от 1967-а година до 1971-а година, към пет години бяхме дружно. Той беше, с изключение на извънреден футболист, и като човек пример за съвършенство. Винаги, когато съм бил с него, даже и на мачове, или в съблекалнята ми е било доста забавно. Не съм предполагал и в най-смелите си фантазии, че ще играя в този тим и то един до друг с Георги Аспарухов. Нелепо починаха те с Никола Котков. Напуснаха този свят 1971-а година, 30 юни. Пак споделям - извънреден човек, футболист, цел за головете и за националния тим, освен за Левски. Около 20-30 души избягаха в Чикаго, един от тях бе Лозан, огромен левскар. Гунди постоянно го спохотстваха травми, поради позицията на която играеше. Много треньори на анализи поставяха задачата на централния бранител само да спре Аспарухов, без значение от средствата. Краката му бяха задачите в рани, интервенции и белези. При мен идваше Лозан, всяка седмица ме питаше дали Гунди ще играе и аз го осведомих. Няма да не помни по какъв начин ми сподели, че Гунди и на стол да е, би трябвало да е на терена и да играе, тъй като публиката се удвоява. Имах някои случки с него, само че той ме одобри доста задушевно. Като минаваш в различен тим те питат просто дали си склонен, а аз се съгласих. Първият ми мач бе за Купата против Спартак София, като ме взеха с рейс от хотела до стадиона. Аз бях седнал на кондукторското място, а Гунди по едно време ми пристигна и ме попита какво съм се стегнал. Каза ми, че ме картотекират на идващия ден, да играя и да покажа на какво съм кадърен. Няма да не помни, тъй като не съм предполагал, че тези думи ще дойдат от най-хубавия в тима - великия Гунди. Имах някои забавни случки с него след това. Бяхме на морето съвсем половината тим - Бисер Михайлов, Вуцов, Янко Кирилов, Сашо Костов и други. Тогава едни риболовци ни бяха усетили, откриха ни десетина души и ни предложиха да се забележим някоя вечер на морето. Организирахме се, Гунди пусна музика на брега, фаровете на колата и хората стояха на пет-десет метра от нас. Аспарухов ги предложения да дойдат, само че те не пожелаха, гледаха ни от разстояние като извънземни - беше доста забавно. Гунди споделяше, че искаше да мине 10-15 минути по бул. Витоша, без да познават, без да му скачат на врата и да го прегръщат. Понякога и славата носи някои сложни моменти.
Когато вие играехте с него в Левски, усещаше ли се, че играете с една огромна звезда, той ли беше водачът на този " наследник " тим тогава?
- Той беше водачът, стискахме палци да играе, тъй като бележеше надали не всеки мач. Когато бихме 7:2 ЦСКА, той вкара три гола. Аз почнах като полузащитник в Левски 67-а година, само че счупиха крайници на Иван Здравков и трябваше да се преквалицифирам в ляв бранител, а бях със мощен десен крайник. Гунди видя това и ми предложи да му центрирам топки след подготовка - два пъти седмично по 30-40 минути. Предимно за глава му подавах, а той тактично ми предложи и аз да си подобря играта с глава. Много се зарадвах, че мога да стана по-добър аз, а и да центрирам на звездата на тима. Първият му треньор Коце Георгиев му споделяше да не затваря очите си, когато стреля с глава към вратата, с цел да знае къде да я насочи. Гунди ми го показа това след една от тренировките. Много хубави неща могат да се кажат за него. Помня, че бяхме у нас, живеех на " петте кьошета " и пътувахме след това в кола на лагер преди мача със Славия - аз, брат ми, неговия началник и Гунди. Беше късна есен, а Гунди носеше и бомбе, което не помни. Шефът на брат ми бе огромен левскар и видя това и извади една салфетка и пинсета и стартира да събира косъмчета от бомбето на Гунди, като го пазеше известно време. До токава степен хората го боготворяха. Гунди израсна доста в средата на 60-те. Беше вкарал 27 гола за сезона, футболист на година и във " Франс Футбол " беше на осмо място, само че класацията бе направена преди Нова година, а тъкмо в края на годината Гунди вкара два гола против Белгия, което ни класира за Световното състезание в Англия. Ако класацията бе след този бараж, можеше да влезе в тройката. Народът за него споделяше, че е жив, тъй като го помним. Жалко, че рано си отиде, можеше още да даде на Левски и на българския футбол.
- Кое смятате, че бе най-силното качество на Гунди на самия терен?
- Той имаше превъзходна техника, потвърди го и на Уембли, аз бях на аварийна пейка 1969-а година. От центъра с лекост преодоляваше, който пожелае. Бе мощен с глава, играеше добре и с двата гола, безукорен беше. Един централен бранител постоянно беше като сянка застанал до него.
- Имаше ли бранител, против който на Гунди не му беше удобно да играе и е изпитвал усложнения?
- Не се е оплакал в никакъв случай, Пенев бе добър футболист, с добър отскок. Никодимов, Божил Колев също бяха на положително равнище, само че Гунди играеше постоянно. Имаше повече упоритост в избрани мачове.
- Всички знаем отношението на почитателите към легендата Георги Аспарухов - те са го обожавали, обожествявали са го, само че по какъв начин той приемеше тази цялата популярност?
- Той беше доста непретенциозен човек, искаше да се скрие, да не го преследват и да има независимост. Славата от време на време не е доста приятна.
- Има разнообразни клюки, че преди дадени мачове на Гунди са му носени разнообразни неща - храна, предмети, правилно ли е това, какви са били тези неща?
- Не си спомянм преди мач да са му носили, може би на лагери е имало.
- Той беше ли религиозен, имаше ли някакви ритуали, вярваше ли в шанса преди даден мач?
- Не мога да кажа, въпреки всичко най-близки до него бяха Сашо Костов, Иван Вуцов, Бисер Михайлов. Аз бях с по-младите в тима. Не знам да е бил религиозен.
- Мислите ли, че в случай че Гунди играеше в друго време, щеше да е също толкоз огромно име за Левски и неговото име да носи тази мощ, коята се усеща и до през днешния ден?
- По наше време се играеше по-бавен, само че по-техничен футбол. Сега се играе силов футбол, с повече физика. Гунди играеше в друго време. Те му предложиха да играе в Милан, само че той сподели, че се е родил в Левски и там ще почине. Гунди имаше много фенове в Германия, той отпътува за там и беше минал границата, като вътрешният министър тогава подреди да го спрат, да не би да остане там, само че Аспарухов се върна и всичко беше тъкмо. Нямаше желание да напуща Левски, публиката го боготвореше.
- На вас персонално Гунди съдействал ли е във футболен проект, пък даже и в житейски?
- Когато излизахме на терена, едно е, когато Гунди играе титуляр, друго е да го няма. По-трудно вървеше тимът. Единствено, когато ме окуражи и още си припомням думите му.
- Ако можехте да опишете с една дума Георги Аспарухов, коя би била тя?
- Велик футболист. Хората го боготворяха, кумир за Левски, извънреден състезател и човек. Лидер в тима, само че той просто помагаше във всеки един миг, на който му се наложи от тима.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ