Неочакван обрат и мистерия - Кенджи Ивамура и неговият SOS
Стечение на годините алпинизмът се трансформира във все по-популярно занимание. Всяка година хиляди хора се насочат към планините на планетата, с цел да изпитат себе си, да се насладят на гледките и да се потопят в хубостта на природата.
Но алпинизмът не е занимание без опасности. Алпинистите постоянно се забъркват в неприятности и се нуждаят от помощ от страна на управляващите.
Тези избавителни интервенции могат да бъдат рискови, само че са се трансформирали в нещо всекидневно. С изключение на любопитния случай с Кенджи Ивамура и неговия SOS. Това, което стартира като избавителна интервенция по учебник, се трансформира в нещо доста по-странно, което озадачава японските управляващи в продължение на десетилетия.
Кенджи Кавамура: Все още в неопределеност
A Miracle and a Tragedy: Kenji Iwamura and his SOS
— Catherine Hislop (@cshislop)
Историята ни стартира в следобеда на 24 юли 1989 година в националния парк Дайсецузан, ситуиран в центъра на северния японски остров Хокайдо. Двама мъже от Токио се занимават с алпинизъм по пътеката от връх Куродаке към връх Асахидаке, когато се изгубват. Вместо да следват пътеката, те се обърнали и тръгнали на юг, към река Чубецугава.
Когато двамата мъже не пристигнали съгласно упованията, се вдигнала паника и полицията на Хокайдо изпратила избавителен хеликоптер да ги потърси. Районът за търсене бил огромен, изключително откакто двамата мъже се отклонили от планувания маршрут, само че за благополучие полицията скоро се натъкнала на голям SOS знак, формиран от 19 брези, всяка с дължина към 5 метра.
Полицията не е могла да види мъжете на SOS мястото, само че е разкрила двамата градски хитреци на към 2-3 км северно от знака . Хеликоптерът се спуснал и ги прибрал. Още една сполучлива избавителна акция за полицията в Хокайдо. Но по-късно нещата взели чудноват поврат.
След като се качили на хеликоптера, полицията провела разпит на мъжете. Дали им храна и вода, а един от спасителите отбелязал какъв брой съобразителни са били двамата мъже, с цел да построят подобен впечатляващ знак. Двамата мъже от Токио нямали визия защо приказва служителят на реда.
Хеликоптерът бързо се върна назад, с цел да покаже на спасителите знака, който беше тяхното избавление. Никога преди този момент те не го виждали. Не било нищо друго с изключение на знамение, че се изгубили толкоз покрай съществуващия знак. Тогава служителите на реда осъзнали, че някой различен е затънал в планината и се нуждае от избавяне.
За страдание, към този момент било прекомерно късно, с цел да се изпрати различен избавителен екип. Полицаите просто трябвало да се надяват, че този, който е затънал в планината, ще оцелее до идващия ден. На идващия ден, 25 юли 1989 година, стартира втора интервенция по търсене и избавяне. Мястото на SOS се намирало на към 4 км от върха на планината Асахидаке и полицията претърсила обширно региона.
Смразяващо изобретение
Полицията открива многочислени фрагменти от човешки кости наоколо до мястото на SOS, множеството от които са със следи от ухапвания от животни. Някои от тези кости са били счупени, може би до момента в който индивидът е бил жив, което дава на полицията визия за крайната му орис.
Докато служителите на реда не престават да търсят, те вършат още едно тъмно изобретение. В една дупка покрай SOS, задоволително огромна, с цел да побере един човек, те разкрили изоставена раница.
В чантата имало четири касетки, касетофон, няколко бижута, статив, чифт мъжки баскетболни обувки, два фотоапарата и бележник. Имало и човешки череп, както и шофьорска брошура, принадлежаща на 25-годишен мъж на име Кенджи Ивамура.
Скоро полицията научава, че Кенджи е офис чиновник от Конан в префектура Аичи. Той е липсващ пет години по-рано, на 10 юли 1984 година, откакто е тръгнал на пешеходен поход в района. Сигналът е подаден седмица по-късно, когато той не се е явил на работа. Тогава полицията го е търсила, само че той е липсващ безследно.
Не е изненадващо, че полицията е стигнала до заключението, че откритите кости и череп принадлежат на бедния Кенджи. Останките били изпратени в Медицинския университет в Асахикава, където казусът претърпял още един непредвиден поврат. Съдебните лекари открили, че костите принадлежат на жена на възраст 20-40 години.
В този миг полицията в Хокайдо взема решение да пусне откритите касети с вярата, че те съдържат някакви улики за случилото се. На една от касетите е записан млад мъж, който се чува да крещи в продължение на 2 минути и 17 секунди, като се чува по какъв начин споделя:
„ SOS, помогнете ми, не мога да се движа по скалата, SOS, помогнете ми "
Служителите били малко сюрпризирани да открият, че другите касети съдържат музика от разнообразни известни аниме телевизионни излъчвания, в това число „ Магическа принцеса Минка Момо “. След като разпитали прочут на Ивамура обаче, те научили, че по това време младият мъж е носил касети с мелодии на анимета. Същият човек декларирал също, че баскетболните обувки са били с неговия размер.
Служителите се съветвали и с Японската организация по горите и Японската географска работа. Двете организации прегледали данни от остарели топографски карти и разкрили въздушни фотоси, които удостоверяват, че SOS знакът е бил на ската на планината най-малко от 20 септември 1987 година, а може би и по-рано.
Нещата почнали да се подреждат, само че чиновниците към момента трябвало да изясняват човешките остатъци. Не единствено че скелетът бил на жена, а не на 25-годишен мъж, само че и правосъдните лекари твърдели, че костите може да принадлежат на повече от един човек. Сега проверяващите смятаха, че в парка са изчезнали двама мъже и една жена.
Но те разполагаха единствено с движимостите на Ивамура. Освен това нямало данни за изчезнала жена, а тези, които познавали Ивамура, споделили, че той щял да тръгне на поход самичък. Коя е била тази жена и каква е била връзката ѝ с Ивамура? Този въпрос провокира огромно комплициране в следствието и доста спекулации от страна на медиите.
Накрая, на 28 февруари 1990 година, е оповестено, че костите са били изследвани още веднъж. Сега полицията счита, че те принадлежат на един скелет, който в действителност е мъжки, а не женски. Най-вероятно Кенджи Ивамура е починал в планината и скелетът е негов. Случаят бил съвсем завършен.
Въпроси без отговор
Това не значи, че всички са били удовлетворени от окончателното умозаключение на полицията. Все още има шепа въпроси, на които и до през днешния ден някои хора считат, че нямат приемливи отговори.
По подигравка на ориста най-голямо безпокойствие буди фактът, кой е сложил знака SOS . Буквите са направени посредством нареждане на огромни и тежки паднали брези, а специалистите считат, че за изработването на подобен огромен знак са били нужни два дни и неимоверни старания.
Проблемът е, че е мъчно да се повярва, че Кенджи Ивамура би бил в положение да построи подобен знак. След аутопсията на скелета, специалистите дефинират притежателя му като слаб и слаб, заявявайки, че няма по какъв начин да е бил в положение да направи знака самичък. Посочва се също по този начин, че на мястото в никакъв случай не е открита секира.
Съществува и фактът, че съгласно специалистите костите са били счупени преди гибелта, най-вероятно от рухване от огромна височина. Това прави още по-невероятно Ивамура да е направил знака самичък. Освен в случай че не го е построил, уморил се е да чака, а по-късно се е опитал да се изкачи на безвредно място и е паднал.
Последната мистерия се върти към магнетофонния запис. Предполага се, че мъжът на записа се е опитвал да се запише, с цел да може, в случай че стане прекомерно слаб, с цел да приказва, да пусне записа за възможни спасители. Може би инцидентно го е оставил включен, записвайки последните си молби за помощ.
Смята се, че мъжът на записа е Ивамура, само че родителите му не са толкоз сигурни. След като записът им бил пуснат, те не можали да потвърдят или отрекат, че на записа е гласът на сина им.
Липсващо пояснение
И по този начин, какво се е случило с Кенджи Ивамура? Най-вероятното пояснение наподобява е, че е ходил самичък, изгубил се е и е съумял да построи своя SOS знак, преди да се поддаде на пострадванията си и на естествените стихии.
Що се отнася до подозренията, свързани със способността му да построи знака? Отчаяните хора са способни на невероятни неща.
За страдание обаче евентуално в никакъв случай няма да разберем сигурно какво се е случило с него. Дали е бил самичък, или не, дали гибелта му е била акцидент, или нещо по-зловещо. Възможно ли е да е отишъл в планината с някой различен, само че те да са го оставили там да почине? Случвали са се и по-странни неща.
Но в последна сметка постоянно най-разумният отговор е верният. Бедният Кенджи Ивамура се е качил самичък в планината и най-вероятно е починал там самичък. Предупреждение към другите планинари да се отнасят съществено към заниманието си.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Но алпинизмът не е занимание без опасности. Алпинистите постоянно се забъркват в неприятности и се нуждаят от помощ от страна на управляващите.
Тези избавителни интервенции могат да бъдат рискови, само че са се трансформирали в нещо всекидневно. С изключение на любопитния случай с Кенджи Ивамура и неговия SOS. Това, което стартира като избавителна интервенция по учебник, се трансформира в нещо доста по-странно, което озадачава японските управляващи в продължение на десетилетия.
Кенджи Кавамура: Все още в неопределеност
A Miracle and a Tragedy: Kenji Iwamura and his SOS
— Catherine Hislop (@cshislop)
Историята ни стартира в следобеда на 24 юли 1989 година в националния парк Дайсецузан, ситуиран в центъра на северния японски остров Хокайдо. Двама мъже от Токио се занимават с алпинизъм по пътеката от връх Куродаке към връх Асахидаке, когато се изгубват. Вместо да следват пътеката, те се обърнали и тръгнали на юг, към река Чубецугава.
Когато двамата мъже не пристигнали съгласно упованията, се вдигнала паника и полицията на Хокайдо изпратила избавителен хеликоптер да ги потърси. Районът за търсене бил огромен, изключително откакто двамата мъже се отклонили от планувания маршрут, само че за благополучие полицията скоро се натъкнала на голям SOS знак, формиран от 19 брези, всяка с дължина към 5 метра.
Полицията не е могла да види мъжете на SOS мястото, само че е разкрила двамата градски хитреци на към 2-3 км северно от знака . Хеликоптерът се спуснал и ги прибрал. Още една сполучлива избавителна акция за полицията в Хокайдо. Но по-късно нещата взели чудноват поврат.
След като се качили на хеликоптера, полицията провела разпит на мъжете. Дали им храна и вода, а един от спасителите отбелязал какъв брой съобразителни са били двамата мъже, с цел да построят подобен впечатляващ знак. Двамата мъже от Токио нямали визия защо приказва служителят на реда.
Хеликоптерът бързо се върна назад, с цел да покаже на спасителите знака, който беше тяхното избавление. Никога преди този момент те не го виждали. Не било нищо друго с изключение на знамение, че се изгубили толкоз покрай съществуващия знак. Тогава служителите на реда осъзнали, че някой различен е затънал в планината и се нуждае от избавяне.
За страдание, към този момент било прекомерно късно, с цел да се изпрати различен избавителен екип. Полицаите просто трябвало да се надяват, че този, който е затънал в планината, ще оцелее до идващия ден. На идващия ден, 25 юли 1989 година, стартира втора интервенция по търсене и избавяне. Мястото на SOS се намирало на към 4 км от върха на планината Асахидаке и полицията претърсила обширно региона.
Смразяващо изобретение
Полицията открива многочислени фрагменти от човешки кости наоколо до мястото на SOS, множеството от които са със следи от ухапвания от животни. Някои от тези кости са били счупени, може би до момента в който индивидът е бил жив, което дава на полицията визия за крайната му орис.
Докато служителите на реда не престават да търсят, те вършат още едно тъмно изобретение. В една дупка покрай SOS, задоволително огромна, с цел да побере един човек, те разкрили изоставена раница.
В чантата имало четири касетки, касетофон, няколко бижута, статив, чифт мъжки баскетболни обувки, два фотоапарата и бележник. Имало и човешки череп, както и шофьорска брошура, принадлежаща на 25-годишен мъж на име Кенджи Ивамура.
Скоро полицията научава, че Кенджи е офис чиновник от Конан в префектура Аичи. Той е липсващ пет години по-рано, на 10 юли 1984 година, откакто е тръгнал на пешеходен поход в района. Сигналът е подаден седмица по-късно, когато той не се е явил на работа. Тогава полицията го е търсила, само че той е липсващ безследно.
Не е изненадващо, че полицията е стигнала до заключението, че откритите кости и череп принадлежат на бедния Кенджи. Останките били изпратени в Медицинския университет в Асахикава, където казусът претърпял още един непредвиден поврат. Съдебните лекари открили, че костите принадлежат на жена на възраст 20-40 години.
В този миг полицията в Хокайдо взема решение да пусне откритите касети с вярата, че те съдържат някакви улики за случилото се. На една от касетите е записан млад мъж, който се чува да крещи в продължение на 2 минути и 17 секунди, като се чува по какъв начин споделя:
„ SOS, помогнете ми, не мога да се движа по скалата, SOS, помогнете ми "
Служителите били малко сюрпризирани да открият, че другите касети съдържат музика от разнообразни известни аниме телевизионни излъчвания, в това число „ Магическа принцеса Минка Момо “. След като разпитали прочут на Ивамура обаче, те научили, че по това време младият мъж е носил касети с мелодии на анимета. Същият човек декларирал също, че баскетболните обувки са били с неговия размер.
Служителите се съветвали и с Японската организация по горите и Японската географска работа. Двете организации прегледали данни от остарели топографски карти и разкрили въздушни фотоси, които удостоверяват, че SOS знакът е бил на ската на планината най-малко от 20 септември 1987 година, а може би и по-рано.
Нещата почнали да се подреждат, само че чиновниците към момента трябвало да изясняват човешките остатъци. Не единствено че скелетът бил на жена, а не на 25-годишен мъж, само че и правосъдните лекари твърдели, че костите може да принадлежат на повече от един човек. Сега проверяващите смятаха, че в парка са изчезнали двама мъже и една жена.
Но те разполагаха единствено с движимостите на Ивамура. Освен това нямало данни за изчезнала жена, а тези, които познавали Ивамура, споделили, че той щял да тръгне на поход самичък. Коя е била тази жена и каква е била връзката ѝ с Ивамура? Този въпрос провокира огромно комплициране в следствието и доста спекулации от страна на медиите.
Накрая, на 28 февруари 1990 година, е оповестено, че костите са били изследвани още веднъж. Сега полицията счита, че те принадлежат на един скелет, който в действителност е мъжки, а не женски. Най-вероятно Кенджи Ивамура е починал в планината и скелетът е негов. Случаят бил съвсем завършен.
Въпроси без отговор
Това не значи, че всички са били удовлетворени от окончателното умозаключение на полицията. Все още има шепа въпроси, на които и до през днешния ден някои хора считат, че нямат приемливи отговори.
По подигравка на ориста най-голямо безпокойствие буди фактът, кой е сложил знака SOS . Буквите са направени посредством нареждане на огромни и тежки паднали брези, а специалистите считат, че за изработването на подобен огромен знак са били нужни два дни и неимоверни старания.
Проблемът е, че е мъчно да се повярва, че Кенджи Ивамура би бил в положение да построи подобен знак. След аутопсията на скелета, специалистите дефинират притежателя му като слаб и слаб, заявявайки, че няма по какъв начин да е бил в положение да направи знака самичък. Посочва се също по този начин, че на мястото в никакъв случай не е открита секира.
Съществува и фактът, че съгласно специалистите костите са били счупени преди гибелта, най-вероятно от рухване от огромна височина. Това прави още по-невероятно Ивамура да е направил знака самичък. Освен в случай че не го е построил, уморил се е да чака, а по-късно се е опитал да се изкачи на безвредно място и е паднал.
Последната мистерия се върти към магнетофонния запис. Предполага се, че мъжът на записа се е опитвал да се запише, с цел да може, в случай че стане прекомерно слаб, с цел да приказва, да пусне записа за възможни спасители. Може би инцидентно го е оставил включен, записвайки последните си молби за помощ.
Смята се, че мъжът на записа е Ивамура, само че родителите му не са толкоз сигурни. След като записът им бил пуснат, те не можали да потвърдят или отрекат, че на записа е гласът на сина им.
Липсващо пояснение
И по този начин, какво се е случило с Кенджи Ивамура? Най-вероятното пояснение наподобява е, че е ходил самичък, изгубил се е и е съумял да построи своя SOS знак, преди да се поддаде на пострадванията си и на естествените стихии.
Що се отнася до подозренията, свързани със способността му да построи знака? Отчаяните хора са способни на невероятни неща.
За страдание обаче евентуално в никакъв случай няма да разберем сигурно какво се е случило с него. Дали е бил самичък, или не, дали гибелта му е била акцидент, или нещо по-зловещо. Възможно ли е да е отишъл в планината с някой различен, само че те да са го оставили там да почине? Случвали са се и по-странни неща.
Но в последна сметка постоянно най-разумният отговор е верният. Бедният Кенджи Ивамура се е качил самичък в планината и най-вероятно е починал там самичък. Предупреждение към другите планинари да се отнасят съществено към заниманието си.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ