България осъдена в Страсбург заради глоба за паркиране
Става дума за случай от Пловдив през 2007 година
След 10-годишна национална и интернационална юридическа борба мъжът потвърди, че основателно се е борил за правата си против страната, въпреки това да е единственото му морално обезщетение. Варадинов искаше 1000 евро отплата, само че Европейският съд за правата на индивида постанови, че самото му решение би трябвало да бъде задоволително задоволство. Все отново страната ще би трябвало да му възвърне 300 евро за правосъдни разходи , заяви в. "Сега ".
В проблема прави усещане, че България сама си е признала, че е била в нарушаване на Конституцията посредством отхвърли си да допусне тъжителя до съд.
На 16 септември 2007 година Варадинов спрял колата си на улица в Пловдив и служители на реда му създали акт за административно нарушаване, тъй като решили, че затруднява придвижването. Той подписал със забележката, че на това място няма пътен знак, който да лимитира прекъсването или паркирането. Пет дни по-късно му било издадено наказателно разпореждане за санкция от 50 лв. и лишаване на 5 контролни точки.
На 15 октомври 2007 година Варадинов подал тъжба в съда с обяснението, че нито е паркирал, нито е създавал заплаха за придвижването по улицата. На 11 декември районният съд в Пловдив се произнесъл, че съгласно настоящия тогава член 189 на Закона за придвижване по пътищата санкциите до 50 лева не подлежат на обжалване .
При подобен отвод на правораздаване страната сама отворила път на Варадинов към Страсбург. Още на 29 февруари 2008 година жалбата била подадена в европейския съд. Оттогава стартира съпротивата на страната на европейски терен, която не стопира и откакто на 1 март 2012 година Конституционният съд дефинира противоречивия член 189 за противоконституционен. Тя се базира на правилото, че решенията на Конституционния съд нямат противоположна мощ и важат единствено за бъдещи проблеми. Според нея Варадинов трябвало да преглътне претърпяната неправда.
Той обаче не се отхвърля и съдът в Страсбург признава, че България е била длъжна да приложи директно член 6 (право на обективен съд) от Европейската спогодба за правата на индивида още през 2007 година
Европейската спогодба за правата на индивида има характера на междуправителствен контракт и би трябвало да се ползва директно от съдилищата в България като част от вътрешното право, и то преобладаваща над противоречащите й национални закони.
След 10-годишна национална и интернационална юридическа борба мъжът потвърди, че основателно се е борил за правата си против страната, въпреки това да е единственото му морално обезщетение. Варадинов искаше 1000 евро отплата, само че Европейският съд за правата на индивида постанови, че самото му решение би трябвало да бъде задоволително задоволство. Все отново страната ще би трябвало да му възвърне 300 евро за правосъдни разходи , заяви в. "Сега ".
В проблема прави усещане, че България сама си е признала, че е била в нарушаване на Конституцията посредством отхвърли си да допусне тъжителя до съд.
На 16 септември 2007 година Варадинов спрял колата си на улица в Пловдив и служители на реда му създали акт за административно нарушаване, тъй като решили, че затруднява придвижването. Той подписал със забележката, че на това място няма пътен знак, който да лимитира прекъсването или паркирането. Пет дни по-късно му било издадено наказателно разпореждане за санкция от 50 лв. и лишаване на 5 контролни точки.
На 15 октомври 2007 година Варадинов подал тъжба в съда с обяснението, че нито е паркирал, нито е създавал заплаха за придвижването по улицата. На 11 декември районният съд в Пловдив се произнесъл, че съгласно настоящия тогава член 189 на Закона за придвижване по пътищата санкциите до 50 лева не подлежат на обжалване .
При подобен отвод на правораздаване страната сама отворила път на Варадинов към Страсбург. Още на 29 февруари 2008 година жалбата била подадена в европейския съд. Оттогава стартира съпротивата на страната на европейски терен, която не стопира и откакто на 1 март 2012 година Конституционният съд дефинира противоречивия член 189 за противоконституционен. Тя се базира на правилото, че решенията на Конституционния съд нямат противоположна мощ и важат единствено за бъдещи проблеми. Според нея Варадинов трябвало да преглътне претърпяната неправда.
Той обаче не се отхвърля и съдът в Страсбург признава, че България е била длъжна да приложи директно член 6 (право на обективен съд) от Европейската спогодба за правата на индивида още през 2007 година
Европейската спогодба за правата на индивида има характера на междуправителствен контракт и би трябвало да се ползва директно от съдилищата в България като част от вътрешното право, и то преобладаваща над противоречащите й национални закони.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ