Контролираният и купен вот е продължил да пада и до изборите през ноември
Става дума за общо 1 738 изборни секции в страната, в които е имало висок риск от платен и следен избор в най-малко два парламентарни избора за интервала 2013 – 2021 година
Забелязва се преднамерен спад на следения и платен избор от април до ноември. Установен е спад в изборната интензивност. През ноември изборната интензивност в рисковите секции е спаднала с още 10 %, а подадените гласове са с 22 хиляди по-малко в сравнение с през юли 2021.
На места наклонността към по-ниска изборна интензивност в рисковите секции е по-осезаема.
Едно от вероятните пояснения са засиленитe акции на Министерство на вътрешните работи против купения избор в общината, както и необятното им медийно отразяване. Друга допустима причина е пониженият тласък на политическите артисти да прибягват до този механизъм за обезпечаване на гласове.
Най-много гласове от рисковите секции получават Движение за права и свободи. Движението се оплака от репресии от страна на Министерството на вътрешните работи и атакува служебният (вече редовен) министър Бойко Рашков поради акциите против следения и платен избор в някои елементи на страната.
Движението за права и свободи резервира лидерското място по дял на гласове, получени в рискови секции, със загуба от едвам 2,2 % по отношение на резултатите си от юли. Поради това и делът на Движение за права и свободи от общия рисков избор в страната се усилва от 34,4 % през юли на 37,7 % през ноември 2021.
На второ място по дял гласове, получени в рискови секции, остава Политическа партия ГЕРБ. На тези избори ГЕРБ регистрира най-съществените загуби в рисковите секции: поддръжката за тях спада с 14,3 % или с към 11 500 гласа. Така делът на ГЕРБ от всички гласове от рисковите секции в страната спада от 24 % през юли на 21 % през ноември 2021.
На трето място по индикатора дял от вота в риск е Българска социалистическа партия с 11 % от рисковия избор.
Забелязва се преднамерен спад на следения и платен избор от април до ноември. Установен е спад в изборната интензивност. През ноември изборната интензивност в рисковите секции е спаднала с още 10 %, а подадените гласове са с 22 хиляди по-малко в сравнение с през юли 2021.
На места наклонността към по-ниска изборна интензивност в рисковите секции е по-осезаема.
Едно от вероятните пояснения са засиленитe акции на Министерство на вътрешните работи против купения избор в общината, както и необятното им медийно отразяване. Друга допустима причина е пониженият тласък на политическите артисти да прибягват до този механизъм за обезпечаване на гласове.
Най-много гласове от рисковите секции получават Движение за права и свободи. Движението се оплака от репресии от страна на Министерството на вътрешните работи и атакува служебният (вече редовен) министър Бойко Рашков поради акциите против следения и платен избор в някои елементи на страната.
Движението за права и свободи резервира лидерското място по дял на гласове, получени в рискови секции, със загуба от едвам 2,2 % по отношение на резултатите си от юли. Поради това и делът на Движение за права и свободи от общия рисков избор в страната се усилва от 34,4 % през юли на 37,7 % през ноември 2021.
На второ място по дял гласове, получени в рискови секции, остава Политическа партия ГЕРБ. На тези избори ГЕРБ регистрира най-съществените загуби в рисковите секции: поддръжката за тях спада с 14,3 % или с към 11 500 гласа. Така делът на ГЕРБ от всички гласове от рисковите секции в страната спада от 24 % през юли на 21 % през ноември 2021.
На трето място по индикатора дял от вота в риск е Българска социалистическа партия с 11 % от рисковия избор.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ