Европа и Америките под заплаха: Критична система от течения в Атл...
Става дума за Атлантическата меридионална циркулация (AMOC) – главен детайл от световната климатична система, който придвижва топли тропически води към северните ширини, в това число Европа и Арктика. Там водата се охлажда, става по-плътна и потъва в дълбините, като задвижва световен „ конвейер “ от океански течения.
Според учените тази система към този момент е най-слаба от към 1600 години вследствие на климатичните промени, като още през 2021 година са засечени сигнали, които могат да демонстрират доближаване към сериозна „ точка на изкривяване “. В геоложкото минало AMOC към този момент се е срутвала.
Досегашните климатични модели дават доста разнообразни прогнози – от съвсем никакво в допълнение закъснение до трагично намаляване с към 65% до края на века, даже при сюжет с внезапно ограничение на въглеродните излъчвания. Новото проучване сплотява действителни океански наблюдения с моделите и стеснява тази неустановеност. Заключението е, че до 2100 година е евентуално намаляване сред 42% и 58%, което съгласно учените съвсем неизбежно ще докара до колапс.
Последствията от сходен сюжет биха били световни. AMOC въздейства върху валежните зони, от които зависят милиони хора за земеделие. Негов срив би изместил тропическия дъждовен пояс, би довел до по-сурови зими и засушавания в Западна Европа, и би ускорил покачването на морското ниво с сред 50 и 100 сантиметра в регионите към Атлантика.
Ръководителят на проучването Валентин Портман от френския проучвателен център Inria показва, че моделите демонстрират по-силно намаляване от предстоящото и че системата се приближава до сериозна граница на непоклатимост.
Германският климатолог проф. Щефан Рамсторф от Института за климатични проучвания в Потсдам дефинира резултатите като „ значими и доста притеснителни “. По думите му точно най-песимистичните модели се оказват най-съвместими с действителните наблюдения, което значи, че бързото намаляване на течението до края на века е по-вероятният сюжет. Той предизвестява също по този начин, че рискът от прекосяване на „ точката на необратимост “ може да се осъществя още в средата на този век и че сходен срив би трябвало да бъде предотвратен непременно. Според него даже при по-ранни оценки за дребна възможност следствията са били прекомерно съществени, а в този момент вероятността наподобява доста по-висока.
Учените изясняват, че отслабването на AMOC се дължи главно на стоплянето на Арктика, което забавя охлаждането и потъването на водите. По-топлата вода е по-лека, а спомагателното увеличение на преваляванията и притока на сладка вода понижава солеността и плътността, което в допълнение отслабва циркулацията в циничен кръг.
Новото проучване, оповестено в списание Science Advances, употребява разнообразни способи за сравнение на наблюдения и модели и открива, че един по-рядко употребен статистически метод – така наречен „ ридж регресия “ – дава най-надеждни резултати. Според учените моделите даже подценяват риска, защото не включват спомагателното нахлуване на сладка вода от топенето на ледовете в Гренландия, което в допълнение би ускорило отслабването на течението.
Според учените тази система към този момент е най-слаба от към 1600 години вследствие на климатичните промени, като още през 2021 година са засечени сигнали, които могат да демонстрират доближаване към сериозна „ точка на изкривяване “. В геоложкото минало AMOC към този момент се е срутвала.
Досегашните климатични модели дават доста разнообразни прогнози – от съвсем никакво в допълнение закъснение до трагично намаляване с към 65% до края на века, даже при сюжет с внезапно ограничение на въглеродните излъчвания. Новото проучване сплотява действителни океански наблюдения с моделите и стеснява тази неустановеност. Заключението е, че до 2100 година е евентуално намаляване сред 42% и 58%, което съгласно учените съвсем неизбежно ще докара до колапс.
Последствията от сходен сюжет биха били световни. AMOC въздейства върху валежните зони, от които зависят милиони хора за земеделие. Негов срив би изместил тропическия дъждовен пояс, би довел до по-сурови зими и засушавания в Западна Европа, и би ускорил покачването на морското ниво с сред 50 и 100 сантиметра в регионите към Атлантика.
Ръководителят на проучването Валентин Портман от френския проучвателен център Inria показва, че моделите демонстрират по-силно намаляване от предстоящото и че системата се приближава до сериозна граница на непоклатимост.
Германският климатолог проф. Щефан Рамсторф от Института за климатични проучвания в Потсдам дефинира резултатите като „ значими и доста притеснителни “. По думите му точно най-песимистичните модели се оказват най-съвместими с действителните наблюдения, което значи, че бързото намаляване на течението до края на века е по-вероятният сюжет. Той предизвестява също по този начин, че рискът от прекосяване на „ точката на необратимост “ може да се осъществя още в средата на този век и че сходен срив би трябвало да бъде предотвратен непременно. Според него даже при по-ранни оценки за дребна възможност следствията са били прекомерно съществени, а в този момент вероятността наподобява доста по-висока.
Учените изясняват, че отслабването на AMOC се дължи главно на стоплянето на Арктика, което забавя охлаждането и потъването на водите. По-топлата вода е по-лека, а спомагателното увеличение на преваляванията и притока на сладка вода понижава солеността и плътността, което в допълнение отслабва циркулацията в циничен кръг.
Новото проучване, оповестено в списание Science Advances, употребява разнообразни способи за сравнение на наблюдения и модели и открива, че един по-рядко употребен статистически метод – така наречен „ ридж регресия “ – дава най-надеждни резултати. Според учените моделите даже подценяват риска, защото не включват спомагателното нахлуване на сладка вода от топенето на ледовете в Гренландия, което в допълнение би ускорило отслабването на течението.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ