Непознатата история на Статуята на свободата
Статуята на свободата, издигаща се на остров Либърти, е един от най-известните и разпознаваеми паметници, създавани в миналото. Тя изобразява римската богиня на свободата Либертас, облечена в роба, държаща факла в едната си ръка, а в другата – книга. Статуята е подарък на Съединени американски щати от Франция по случай 100-годишнината от оповестяването на американската самостоятелност и е знак на другарството сред двете народи. В продължение на дълги години, тя било първото нещо, което милиони емигранти виждали, пристигайки в Съединени американски щати от Европа. По публични данни, сред 3 и 4 млн. туристи я посещават всяка година, а от 1984 година е част от Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО.
Aerial view of face and crown of the Statue of Liberty.
— National Geographic Magazine (@NatGeoMag) Статуята на свободата и Суецкият канал
Днес, Статуята на свободата е считана за един от знаците на Съединени американски щати. В интерес на истината, тя в началото била предопределена за друга страна – Египет. Паметникът е плод на въображението на френския ваятел Фредерик Огюст Бартолди. Когато бил млад, той посетил Египет и останал мощно впечатлен от прокопаването на Суецкия канал, свързващ Средиземно и Червено море. В резултат на това, по време на Световното ревю в Париж, състояло се през 1867 година, той предложил да сътвори няколко творби на изкуството, които, по думите му, да бъдат сравними с пирамидите. Една от неговите хрумвания била издигането до Суецкия канал на гигантска скулптура на жена, която държи лампа. Проектът, обаче, по този начин и не бил сбъднат. Завършването на канала се оказало голямо предизвикателство и лишило доста повече време и средства от в началото плануваното, а египетските управляващи не разполагали с задоволително пари за построяването на сходна скулптура. Бартолди, обаче, бил твърдо решен да реализира амбициозния си план и напълно скоро се появила друга опция – да го осъществя в Съединени американски щати.
По план на Густав Айфел
Густав Айфел е прославен френски инженер, прочут най-вече с проектирането на признака на Париж – Айфеловата кула. Сравнително малко хора знаят, че той е взел присъединяване и в построяването на Статуята на свободата. След като през 1879 година умрял Виоле льо Дюк, който по това време работел по построяването на главата и ръката на монумента, Бартолди се свързал с Айфел, който незабавно се съгласил да се включи в плана. Любопитна детайлност е, че огромна част от детайлите, употребявани за сглобяването на структурата, били създадени в завода на Айфел, намиращ се в парижкото предградие Льовалоа-Пере. Той също по този начин нанесъл обилни промени в проектите на льо Дюк за вътрешността на статуята, както задачата му била да ѝ придаде по-модерен тип.
The Statue of Liberty photographed in Paris just before it was disassembled and shipped to New York. 1884.
— Fascinating (@fasc1nate) Построена във Франция
Бартолди в началото възнамерявал Статуята на свободата да бъде издигната на мястото ѝ на остров Бедлоу (днес той носи името Либърти), само че след това се отказал от това желание и решил да сглоби паметника във Франция, да го разглоби и придвижи до Съединени американски щати, след което да го сглоби наново. Първият нит от обшивката бил алегорично подложен от тогавашния американски дипломат в Париж Ливай Мортън. Строежът на статуята провокирал огромен интерес, като през 1882 година, откакто тя била подготвена от кръста надолу, Бартолди поканил група публицисти на обяд, състоял се на платформа във вътрешността ѝ. Готовият паметник бил публично показан на дипломат Мортън на гала в Париж на 4 юли 1884 година Именно тогава станало ясно, че френското държавно управление е приело да заплати за транспорта му до Ню Йорк. Статуята била разглобена и опакована при започване на 1885 година, а на 17 юни пристигнала в Съединени американски щати. Повторното ѝ сглобяване лишило малко повече от година, като американският президент Гроувър Кливланд я показал на публична гала на 28 октомври 1886 година
Какъв е истинският цвят на статуята?
Една от най-известните характерности на Статуята на свободата е нейният зелен цвят. По подигравка на ориста, основателят ѝ въобще не възнамерявал тя да наподобява по този метод. Когато паметникът бил подарен на Съединени американски щати, цветът му бил червеникаво-кафяв. С течение на времето повърхността на статуята, покрита с медна сплав, се окислила, вследствие на което позеленяла. През 1906 година управляващите предложили тя да бъде пребоядисана, само че концепцията била отхвърлена и Статуята на свободата останала във типа, в който е позната и до през днешния ден.
A rare shot of the Statue of Liberty taken from the balcony at its torch. The entrance to it has been closed since 1916.
— Historic Vids (@historyinmemes)
Новата факла
Едва ли има човек, който да не знае, че Статуята на свободата съставлява фигура на жена, която е вдигнала едната си ръка над главата и държи в нея факла. Именно с този детайл е обвързван един любопитен факт. Докато всяка друга част от паметника е истинска, единствено факлата не е. Тя била сменена с нова през 1985 година, като остарялата е изложена в музея на Статуята на свободата, намиращ се на остров Либърти. Той отвори порти на 16 май 2019 година и съдържа огромен брой експонати, разкриващи забавни обстоятелства, свързани с историята и символиката на емблематичния паметник.
Гласът на статуята
Фонографът е един от първите уреди, служещи за записването и възпроизвеждането на звуци. Негов основател е популярният откривател Томас Едисън. Той показал фонографа за пръв път през 1877 година и го патентовал на идната година. По това време построяването на Статуята на свободата към този момент било почнало, а Едисон решил да се възползва от това, с цел да разпространява творението си. Той предложил на американското държавно управление да направи великански фонограф, който да бъде подложен навътре в статуята. Така, тя щяла да „ има собствен личен глас “. С помощта на мощни високоговорители, предаваните записи можели да бъдат слушани от хората, живеещи в северната част на Манхатън. Проектът на Едисон по този начин и не бил утвърден.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Aerial view of face and crown of the Statue of Liberty.
— National Geographic Magazine (@NatGeoMag) Статуята на свободата и Суецкият канал
Днес, Статуята на свободата е считана за един от знаците на Съединени американски щати. В интерес на истината, тя в началото била предопределена за друга страна – Египет. Паметникът е плод на въображението на френския ваятел Фредерик Огюст Бартолди. Когато бил млад, той посетил Египет и останал мощно впечатлен от прокопаването на Суецкия канал, свързващ Средиземно и Червено море. В резултат на това, по време на Световното ревю в Париж, състояло се през 1867 година, той предложил да сътвори няколко творби на изкуството, които, по думите му, да бъдат сравними с пирамидите. Една от неговите хрумвания била издигането до Суецкия канал на гигантска скулптура на жена, която държи лампа. Проектът, обаче, по този начин и не бил сбъднат. Завършването на канала се оказало голямо предизвикателство и лишило доста повече време и средства от в началото плануваното, а египетските управляващи не разполагали с задоволително пари за построяването на сходна скулптура. Бартолди, обаче, бил твърдо решен да реализира амбициозния си план и напълно скоро се появила друга опция – да го осъществя в Съединени американски щати.
По план на Густав Айфел
Густав Айфел е прославен френски инженер, прочут най-вече с проектирането на признака на Париж – Айфеловата кула. Сравнително малко хора знаят, че той е взел присъединяване и в построяването на Статуята на свободата. След като през 1879 година умрял Виоле льо Дюк, който по това време работел по построяването на главата и ръката на монумента, Бартолди се свързал с Айфел, който незабавно се съгласил да се включи в плана. Любопитна детайлност е, че огромна част от детайлите, употребявани за сглобяването на структурата, били създадени в завода на Айфел, намиращ се в парижкото предградие Льовалоа-Пере. Той също по този начин нанесъл обилни промени в проектите на льо Дюк за вътрешността на статуята, както задачата му била да ѝ придаде по-модерен тип.
The Statue of Liberty photographed in Paris just before it was disassembled and shipped to New York. 1884.
— Fascinating (@fasc1nate) Построена във Франция
Бартолди в началото възнамерявал Статуята на свободата да бъде издигната на мястото ѝ на остров Бедлоу (днес той носи името Либърти), само че след това се отказал от това желание и решил да сглоби паметника във Франция, да го разглоби и придвижи до Съединени американски щати, след което да го сглоби наново. Първият нит от обшивката бил алегорично подложен от тогавашния американски дипломат в Париж Ливай Мортън. Строежът на статуята провокирал огромен интерес, като през 1882 година, откакто тя била подготвена от кръста надолу, Бартолди поканил група публицисти на обяд, състоял се на платформа във вътрешността ѝ. Готовият паметник бил публично показан на дипломат Мортън на гала в Париж на 4 юли 1884 година Именно тогава станало ясно, че френското държавно управление е приело да заплати за транспорта му до Ню Йорк. Статуята била разглобена и опакована при започване на 1885 година, а на 17 юни пристигнала в Съединени американски щати. Повторното ѝ сглобяване лишило малко повече от година, като американският президент Гроувър Кливланд я показал на публична гала на 28 октомври 1886 година
Какъв е истинският цвят на статуята?
Една от най-известните характерности на Статуята на свободата е нейният зелен цвят. По подигравка на ориста, основателят ѝ въобще не възнамерявал тя да наподобява по този метод. Когато паметникът бил подарен на Съединени американски щати, цветът му бил червеникаво-кафяв. С течение на времето повърхността на статуята, покрита с медна сплав, се окислила, вследствие на което позеленяла. През 1906 година управляващите предложили тя да бъде пребоядисана, само че концепцията била отхвърлена и Статуята на свободата останала във типа, в който е позната и до през днешния ден.
A rare shot of the Statue of Liberty taken from the balcony at its torch. The entrance to it has been closed since 1916.
— Historic Vids (@historyinmemes)
Новата факла
Едва ли има човек, който да не знае, че Статуята на свободата съставлява фигура на жена, която е вдигнала едната си ръка над главата и държи в нея факла. Именно с този детайл е обвързван един любопитен факт. Докато всяка друга част от паметника е истинска, единствено факлата не е. Тя била сменена с нова през 1985 година, като остарялата е изложена в музея на Статуята на свободата, намиращ се на остров Либърти. Той отвори порти на 16 май 2019 година и съдържа огромен брой експонати, разкриващи забавни обстоятелства, свързани с историята и символиката на емблематичния паметник.
Гласът на статуята
Фонографът е един от първите уреди, служещи за записването и възпроизвеждането на звуци. Негов основател е популярният откривател Томас Едисън. Той показал фонографа за пръв път през 1877 година и го патентовал на идната година. По това време построяването на Статуята на свободата към този момент било почнало, а Едисон решил да се възползва от това, с цел да разпространява творението си. Той предложил на американското държавно управление да направи великански фонограф, който да бъде подложен навътре в статуята. Така, тя щяла да „ има собствен личен глас “. С помощта на мощни високоговорители, предаваните записи можели да бъдат слушани от хората, живеещи в северната част на Манхатън. Проектът на Едисон по този начин и не бил утвърден.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ