Паметниците, които разделиха Америка
Статуя на военачалник от гражданската война в Америка стана мотив за гибелта на млада жена в Шарлотсвил, щата Вирджиния. Трагичният случай се разигра по време на проява на бели националисти против проекти за унищожаване на монумента.
До съдбовния свършек се стигна, откакто обожател на Хитлер вряза колата си в представители на леви и правозащитни организации, които се събраха в опит да спрат проявата.
Гражданското неодобрение набъбна лавинообразно. Насилието в Шарлотсвил даде нов живот на акцията за унищожаване на знаците на Конфедерацията. Тя набра инерция след убийствата на деветима чернокожи църковни жители от бял националист в Южна Каролина през юни 2015 година
В голям брой градове имаше показни акции за унищожаване на паметници от Конфедерацията и Гражданската война сред 1861 година и 1865 година
Един от най-емблематичните паметници от тази ера е точно този в Шарлотсвил, на метри от който стана кървавият случай. На статуята на ген. Робърт Лий е отредено централно място в града. Той е останал в историята като нечовечен робовладелец, командващ войските на Конфедерацията по време на Гражданската война.
Друг сходен монумент се намира в Александрия, Вирджиния – изобразява невъоръжен боец на Юга, който е устремил взор към бойните полета. Mонументът, наименуван " Appomattox ", демонстрира мястото на бунтовническото проваляне през 1865 година след опустошителния четиригодишен спор. Той е един от стотиците сходни монументи в американския Юг.
Общото сред тези два монумента е, че има законова уредба, която регламентира съществуването им.
Докато на едни места разрушават монументи, а другаде ги тачат, Съединените щати не престават да търсят отговори на въпросите, които комплицираното им историческо завещание задава и до ден сегашен.
Именно неналичието на генерално решение подтиква противостоящите страни да вземат нещата в свои ръце. В понеделник стачкуващи от град Дърам в Северна Каролина изтеглиха скулптура на конфедерален боец, намираща се пред остарелия областен съд в града от далечната 1924 година
Междувременно в Гийнсвил, Флорида, скулптура на Конфедерацията, известна като " Старият Джо ", която стои пред окръжна постройка от 1904 година насам, също бе свалена и отнесена до частно гробище.
В събота, в деня на кръвопролитията в Шарлотсвил, кметът на Лексингтън, Кентъки разгласи проектите си да реалокира две други сходни скулптури. Той отбрани решението си с аргумента, че градът е бил един от най-големите пазари за плебеи, което е „ срамна част от историята”
В Нешвил, Тенеси, десетки деятели проведоха митинг, с цел да изискат премахването на бюст на Нейтън Бедфорд Форест, конфедерален военачалник и създател на познатата и до през днешния ден организация „ Ку-Клукс клан”.
Едно от най-забележителните неотдавнашни сваляния на знаците на Конфедерацията беше в Ню Орлиънс, където монументите бяха отстранени при засилени ограничения за сигурност.
Последната акция за унищожаване на монумент на Конфедерацията се случи в сряда в Бирмингам, щата Алабама. Той беше затрупан с черни дъски в очакване на удостоверение за преместването му.
Защитниците на знаците на Конфедерацията настояват, че те служат като увещание за гордото завещание на Юга и че премахването им съставлява заличаване на историята. Стигна се даже до изявление на водача на ККК в Северна Каролина, който сподели, че е удовлетворен от гибелта на дамата.
Войната сред северните и южните щати се трансформира в най-голямото клане на американска земя. Тя е провокирана от конфликт сред робовладелската класа, от една страна, и буржоазията, фермерите и служащите – от друга.
Избирането на претендента на Републиканската партия Ейбрахам Линкълн за президент (1860 г.) служи като претекст за отцепването на 11 южни щата в Конфедерация и за начало на военните дейности. Линкълн е съперник на разширението на робството. Изгубили президентския пост и болшинството си в Камарата на представителите, робовладелците стават все по-склонни да се отделят от Съединените американски щати.
През първия стадий на войната войските на Юга имат превъзходство и неведнъж заплашват федералната столица Вашингтон. Решителните дейности на новото държавно управление като приемането на закона за освобождението на робите, води до поврат в хода на войната.
Изходът на борбата при Гетисбърг е неуспех на последния опит на Юга за нахлуване. Силите на Севера под командването на военачалник Шърман и военачалник Грант разгромяват Конфедерацията.
Век и половина по-късно по-късно, знаците на този спор към момента са разпръснати из цяла Америка. В отчет, оповестен през април 2016 година от Центъра за проучване на бедността на Юга (SPLC) – група за покровителство в региона на гражданските права, излиза наяве, че повече от 1500 признака на Конфедерацията към момента съществуват на американска земя.
Те включват повече от 700 монументи и скулптури, както и наименования на 100 държавни учебни заведения на военни или политически фигури.
Към момента можем единствено да се надяваме, че ориста на всеки от останалите паметници да провокира толкоз яд и принуждение, колкото видяхме в Шарлотсвил.
До съдбовния свършек се стигна, откакто обожател на Хитлер вряза колата си в представители на леви и правозащитни организации, които се събраха в опит да спрат проявата.
Гражданското неодобрение набъбна лавинообразно. Насилието в Шарлотсвил даде нов живот на акцията за унищожаване на знаците на Конфедерацията. Тя набра инерция след убийствата на деветима чернокожи църковни жители от бял националист в Южна Каролина през юни 2015 година
В голям брой градове имаше показни акции за унищожаване на паметници от Конфедерацията и Гражданската война сред 1861 година и 1865 година
Един от най-емблематичните паметници от тази ера е точно този в Шарлотсвил, на метри от който стана кървавият случай. На статуята на ген. Робърт Лий е отредено централно място в града. Той е останал в историята като нечовечен робовладелец, командващ войските на Конфедерацията по време на Гражданската война.
Друг сходен монумент се намира в Александрия, Вирджиния – изобразява невъоръжен боец на Юга, който е устремил взор към бойните полета. Mонументът, наименуван " Appomattox ", демонстрира мястото на бунтовническото проваляне през 1865 година след опустошителния четиригодишен спор. Той е един от стотиците сходни монументи в американския Юг.
Общото сред тези два монумента е, че има законова уредба, която регламентира съществуването им.
Докато на едни места разрушават монументи, а другаде ги тачат, Съединените щати не престават да търсят отговори на въпросите, които комплицираното им историческо завещание задава и до ден сегашен.
Именно неналичието на генерално решение подтиква противостоящите страни да вземат нещата в свои ръце. В понеделник стачкуващи от град Дърам в Северна Каролина изтеглиха скулптура на конфедерален боец, намираща се пред остарелия областен съд в града от далечната 1924 година
Междувременно в Гийнсвил, Флорида, скулптура на Конфедерацията, известна като " Старият Джо ", която стои пред окръжна постройка от 1904 година насам, също бе свалена и отнесена до частно гробище.
В събота, в деня на кръвопролитията в Шарлотсвил, кметът на Лексингтън, Кентъки разгласи проектите си да реалокира две други сходни скулптури. Той отбрани решението си с аргумента, че градът е бил един от най-големите пазари за плебеи, което е „ срамна част от историята”
В Нешвил, Тенеси, десетки деятели проведоха митинг, с цел да изискат премахването на бюст на Нейтън Бедфорд Форест, конфедерален военачалник и създател на познатата и до през днешния ден организация „ Ку-Клукс клан”.
Едно от най-забележителните неотдавнашни сваляния на знаците на Конфедерацията беше в Ню Орлиънс, където монументите бяха отстранени при засилени ограничения за сигурност.
Последната акция за унищожаване на монумент на Конфедерацията се случи в сряда в Бирмингам, щата Алабама. Той беше затрупан с черни дъски в очакване на удостоверение за преместването му.
Защитниците на знаците на Конфедерацията настояват, че те служат като увещание за гордото завещание на Юга и че премахването им съставлява заличаване на историята. Стигна се даже до изявление на водача на ККК в Северна Каролина, който сподели, че е удовлетворен от гибелта на дамата.
Войната сред северните и южните щати се трансформира в най-голямото клане на американска земя. Тя е провокирана от конфликт сред робовладелската класа, от една страна, и буржоазията, фермерите и служащите – от друга.
Избирането на претендента на Републиканската партия Ейбрахам Линкълн за президент (1860 г.) служи като претекст за отцепването на 11 южни щата в Конфедерация и за начало на военните дейности. Линкълн е съперник на разширението на робството. Изгубили президентския пост и болшинството си в Камарата на представителите, робовладелците стават все по-склонни да се отделят от Съединените американски щати.
През първия стадий на войната войските на Юга имат превъзходство и неведнъж заплашват федералната столица Вашингтон. Решителните дейности на новото държавно управление като приемането на закона за освобождението на робите, води до поврат в хода на войната.
Изходът на борбата при Гетисбърг е неуспех на последния опит на Юга за нахлуване. Силите на Севера под командването на военачалник Шърман и военачалник Грант разгромяват Конфедерацията.
Век и половина по-късно по-късно, знаците на този спор към момента са разпръснати из цяла Америка. В отчет, оповестен през април 2016 година от Центъра за проучване на бедността на Юга (SPLC) – група за покровителство в региона на гражданските права, излиза наяве, че повече от 1500 признака на Конфедерацията към момента съществуват на американска земя.
Те включват повече от 700 монументи и скулптури, както и наименования на 100 държавни учебни заведения на военни или политически фигури.
Към момента можем единствено да се надяваме, че ориста на всеки от останалите паметници да провокира толкоз яд и принуждение, колкото видяхме в Шарлотсвил.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ




