Как строителството и използването на сградния фонд влияят на климата?
Статията изследва връзката сред климата, климатичните промени, строителството и потреблението на сградния фонд. Строителният бранш е един от най-големите потребители на сила и запаси, както и един от трите съществени замърсители с нездравословни излъчвания, а тези фактори му дават и основна роля за постигането на амбициозната цел за въглеродна индиферентност до 2050 година Днес към момента строителната промишленост не е устойчива. Освен внедряването на софтуерни и организационни нововъведения, ефикасна и ефикасна позитивна смяна е допустима единствено, в случай че бъдат подхванати систематични и координирани действия и в случай че вземат участие всички организации по веригата – институции и консуматори.
Съществуващият сграден фонд (жилища, публични и бизнес здания, търговски обекти, учебни заведения, лечебни заведения, спортни зали, инфраструктура и т. н.), както и строителството на нови здания, имат отрицателен резултат върху климата. Този отрицателен резултат е резултат от нездравословните излъчвания, генерирани от производството и потреблението на сила, която е нужна за използването на постройките, тяхното поддържане, реновиране, както и за нови градежи. Според последния Доклад за световното положение на постройките и строителството (2020) 36% от употребяваната сила и 39% от въглеродните излъчвания идват от бранша на строителството, надлежно от обновяването, разрушаването и потреблението на сградния фонд. Докладът акцентира също, че до момента в който световното енергийно ползване на постройките остава релативно устойчиво през годините, то въглеродните излъчвания свързани с производството и потреблението на сила се усилват, достигайки най-високата си стойност от 9,95 гигатона CO2 за 2019 година
Демографските трендове и прогнозите за все по-ускорена и огромна урбанизация предвещават нарастване на търсенето и производството на сграден фонд и подчертават върху няколко тревожни трендове: без дейности, енергийните потребности и потреблението на материали за този бранш могат да се усилят с 50% до 2060 година, като обезвреждат позитивните резултати от ограниченията за енергийна успеваемост и декарбонизация. Тази данни подреждат строителството и употребата на сградния фонд на едно от трите челни места на най-големите замърсители дружно с превоза (23%) и другите промишлености (32%).
С други думи, подобряването на енергийната и ресурсна успеваемост в използването, поддържането, обновяването и разрушаването на съществуващия сграден фонд, както и методите на строителство (техники и употребявани материали) ще играят основна роля за постигането на амбициозната цел за въглеродна индиферентност до 2050 година, заложена в Европейския зелен контракт и Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации.
Енергийна успеваемост на постройките
Според проучванията към 75% от сградния фонд в Европейски Съюз е енергийно неефикасен, т.е. недобре изолиран, което води и до огромни загуби на сила. 75% от общо употребяваната сила от сградния фонд е за отопление и изстудяване и 25% за топла вода, електричество и уреди.
Енергийната успеваемост на една постройка съставлява баланс сред разхода на сила и обезпечаването на комфорт на жителите (отопление, изстудяване, осветяване и т.н.), съгласно особеностите на строителната структура, наличните механически средства и методите на потребление на постройката.
Потреблението на силата от потреблението на постройките се е покачило с 37% от 1970 година заради увеличението на жилищното строителство (+41% за 30 години) и заради нарастването от потребностите за отопление, осветяване, изстудяване, потребление на домашен уреди. Например до 2030 година се чака броят на употребяваните климатици да се утрои. Жизненият цикъл на постройките варира от 50 до 100 година и подобряването на съществуващия сграден фонд може да бъде главен източник за енергийни спестявания и понижаване на генерираните нездравословни газове. Използването на добре изпитани и ефикасни ограничения и технологии може да разреши да се спестят от 70 до 90% от енергийното ползване.
Паралелно, съгласно Европейската обсерватория за енергийна беднотия (The EU Energy Poverty Observatory / EPOV), съвсем 50 милиона европейски жители са наранени от енергийна беднотия. 100 милиона не могат да поддържат домовете си хладни през лятото и/или топли през зимата, а 7 милиона души получават вести за спиране на доставката на електричество всяка година заради моментни или продължителни компликации да заплащат електрическите си сметките. За 2018 година да вземем за пример 33,7% от българските граждани са заявили, че имат усложнения да поддържат съответно топло жилище и 30% да покриват енергийните си разноски.
До сегашния миг тези трендове дефинират и преобладаващите политики на Европейски Съюз, които подчертават върху тактиките за енергийна успеваемост на постройките: нулеви (или съвсем нулеви) енергийни здания, целящи намаляването на потреблението на сила, която е употребена за обезпечаване на комфорт на жителите им. Множеството наставления, закони и финансови принадлежности са основани за да улеснят и подтикват дейностите, позволяващи постигането на по-добра енергийна успеваемост на сградния фонд – последната, от които е самодейността на Европейската комисия да започва нова „ вълна за възобновяване “ като част от Европейската зелена договорка.
Според графиката нагоре, регистрираните въглеродни излъчвания се равняват на 39%, което е общ брой от две разнообразни категории излъчвания съгласно вида на дейностите, които ги генерират:
1. 28% от тях са така наречен операционни или експлоатационни излъчвания. Те са резултат от използването на сградите;
2. Другите 11% са т. нар. „ въплътени излъчвания “, създадени от добива, превоза, обработването и произвеждането на другите материали употребявани в строителния развой.
Тоест, вградените въглеродни излъчвания от строителни материали и строителство съставляват забележителна част от световните излъчвания. Например бетонът, желязото и стоманата сами създават към 9% от годишните излъчвания на парникови газове.
Въплътен или вграден въглерод (embodied carbon) е въглеродният отпечатък на материалите. Той е знак за общото влияние на всички въглеродни излъчвания, преписвани на материалите през целия им витален цикъл (извличане от земята, произвеждане, превоз, обработка, строителство, поддръжка и завършек на живота/изхвърляне. За разлика от така наречен експлоатационни излъчвания, въплътеният или вграденият въглерод (или енергия) не може да бъде усъвършенстван или по-ефикасно употребен във всеки един миг от живота на постройката, да вземем за пример посредством използване на редица ограничения за енергийна успеваемост. Засега „ въплътените излъчвания “ не са обект на характерни национални и/или интернационалните регулации.
Тези данни акцентират още един път, че с цел да се направи най-пълна и най-достоверна оценка на енергийната успеваемост на постройките и строителството, е належащо да се вземе поради целия витален цикъл на постройките и употребяваните за тяхното строителство материали.
Ресурсна успеваемост
Енергийната успеваемост и нездравословните излъчвания, генерирани от добива, производството, превоза на строителни материали, както и самият развой на строителството, са едни от главните и значимите въпроси на дневен ред в битката с климатичните промени и техните резултати. Но ефикасното и рационалното потребление на естествените запаси и ръководството на отпадъците от строителния бранш, са също толкоз настоящ и мъчителен проблем. Строителството е една от най-ресурсоемките действия. Използваните в строителната промишленост първични материали и материали са най-различни, най-вече желязо, алуминий, мед, глина, пясък, трошляк, варовик, дърво и камък, като някои от тях са нищожни и/или невъзобновяеми.
В Европа жилищният фонд употребява сред 30% до 50% от всички създадени материали, като да вземем за пример бетонът съставлява 42% от всичките материали. Бетонът е формиран от 2/3 пясък, което изяснява за какво през последните 30 година търсенето на пясък се е нараснало с 360%.
Отпадъците от строителство и разрушаването на сградния фонд съставляват повече от 1/3 от всички боклуци, генерирани в Европейски Съюз. Въпреки това равнището на преработване и повторната приложимост на употребяваните разнообразни материали и съставни елементи в строителство не е добре развито. Традиционно строителните боклуци и тези от разрушение се изхвърлят на сметищата, като това създава доста мощно негативно влияние върху природата, замърсявайки подземните води, почвите и въздуха. Държавите от Европейски Съюз ползват разнообразни дефиниции за боклуци от строителство и от разрушение на здания, което в допълнение затруднява сравненията сред другите страни. Строителната промишленост към момента не е задоволително устойчива и не употребява цялостния капацитет на преработването и повторната приложимост на материалите.
На първо място, икономическите изгоди от преработването на строителни материали са понижаване на разноските (изхвърляне, превозване и т.н.). Повторното потребление на материали редуцира търсенето на нови запаси, което разрешава понижаване на разноските за тяхното закупуване, превозване и обработка. Добрата репутацията и имидж в една мощно конкурентна среда също е значим мотив. Строителните компании, които рециклират материали, имат конкурентно преимущество заради възходящото значение на зеленото строителство и опазването на околната среда.
Рециклирането на строителни материали има два съществени положителни резултата за околната среда: пести сила и понижава депата за боклуци.
Рециклирането икономисва огромни количества сила и като цяло понижава потреблението на естествени запаси за произвеждане на нови материали.
Всички тези действителности са в основата на концепцията за основаване на пазар за вторични и/или рециклирани материали, който би разрешил да се понижи натискът върху естествените запаси, и затова генерираният „ въплътен въглерод “. Но също така би разрешило да се основат и доста нови стопански вероятности и благоприятни условия за развиване.
Какви са евентуалните решения и тактики, които строителният бранш може да внедри, с цел да се оправи с провокациите и да понижи потреблението на сила и запаси и обвързваните с тях нездравословни излъчвания?
Направените проучвания и калкулации демонстрират, че все по-системно внедряване на правилата на кръговата стопанска система за образуване и структуриране на индустриалните процесите в строителството, освен ще разреши да се понижи потреблението на запаси и въглеродния отпечатък, само че и ще даде съответни и съответни отговори на казуса със строителните отпадъците. Например при дейно енергийно ръководство и прилагане на постройките, въглеродните излъчвания, създавани от постройките по време на виталния им цикъл, могат да бъдат понижени с 44% до 2050 г.
По-ефективно, рационално и съответно планиране на употребяваните естествени запаси в строителството, ще разреши да се понижат разноските и количеството на употребяваните материали. Днес по-голямата част от застроената среда в началото е въображаема и осъществена съгласно линейните визия и метод – „ вземи-направи-консумирай-изхвърли “. Този модел би трябвало да се замести с подобен, който разрешава постройките да бъдат проектирани по този начин, че да могат да се демонтират и рециклират в края на живота им, което допуска, че първичният дизайн би трябвало да планува опцията за ефикасно демонтиране, подбиране и делене на съставящите материали и съставни елементи.
Според научните изявления и проучвания реновирането на съществуващи здания и тяхното повторното потребление, вместо градежа на нови, би трябвало да бъде в основата на тактиката на Европейски Съюз.
Други забавни и сполучливи образци идват от така наречен зелено строителство и зелени здания. Тук методологията изследва и взима поради целия витален цикъл на постройките и материалите, които се употребяват за тяхното осъществяване, и по този метод разрешава да се понижат или напълно да се отстраняват негативните въздействия върху климата, естествената среда и ресурсите, и даже може да сътвори позитивни резултати.
Сред главните характерности на „ зелените здания “ са:
- Ефективно потребление на сила, вода и всички други употребявани ресурси;
- Приоритетно потребление на възобновима енергия;
- Мерки за понижаване на отпадъците и замърсяването, както и опция за повторна приложимост и преработване на употребяваните материали и ресурси;
- Добро качество на въздуха в помещенията;
- Използване на материали, които са нетоксични, етични и устойчиви;
- Съобразяване с околната среда при проектирането, градежа и експлоатация;
- Съобразяване с качеството на живот на жителите при планиране, създаване и експлоатация;
- Дизайн, който разрешава адаптиране към изменящата се среда.
Какви са изгодите от зеленото строителство и зелените здания?
Основните преимущества и изгоди от „ зеленото строителство и зелените здания “ най-лесно могат да се опишат, следвайки логиката на трите съществени категории на устойчивото развиване: икономическа, обществена и околна среда.
Ефективно запазване на околната среда и естествените запаси:
Зелените здания и строителство имат изрично позитивен резултат върху климата и околната среда. Те способстват освен за намаляването и елиминирането на негативното влияние върху околната среда като употребяват по-малко запаси (вода, сила, естествени ресурси), само че могат – в доста случаи – да окажат позитивно екологично влияние (в постройката или града), като генерират своя лична сила, основават и/или оказват помощ за запазването на биологичното многообразие.
Икономически преимущества:
„ Зелените “ здания имат редица стопански и финансови изгоди, които могат да варират според от страните и социално-икономическите условия на живот, само че във всички обстановки те разрешават:
- икономисване на разноски за битови сметки (чрез енергийна и водна ефективност);
- по-ниски строителни разходи;
- по-висока стойност на парцела за строителните бизнесмени и притежателите.
Паралелно с това развиването на „ зеления “ строителен бранш основава нови работни места, нови пълномощия и квалификации и оказва помощ за световното икономическо развиване на локално, национално и международно равнище.
Социален напредък:
Освен екологични и стопански изгоди, зеленото строителство и зелените здания носят и доста позитивни обществени резултати, най-много свързани със здравето и благосъстоянието на хората, които живеят и работят в зелени домове и офиси. Освен към този момент добре познатите преимущества, свързани с по-доброто качеството на изискванията на живот – по-чист въздух, по-малко замърсители и токсични субстанции, няколко изводи от разнообразни проучвания демонстрират, че хората, работещи в „ зелени “, добре проветриви офиси означават 101% нарастване на когнитивните функционалности и резултати “. По-доброто качество на въздуха в пространствата (ниски концентрации на CO2 и замърсители) могат да доведат до усъвършенствания в успеваемостта на хората до 8%, а работещите в здания с добра естествена светлина приблизително спят с 46 минути повече на нощ.
В умозаключение, строителният бранш и всички участници по веригата би трябвало поемат своята отговорност и да подхващат дейности за интензивно присъединяване в тактиките, с цел да се отговори на провокациите, свързани с изменението на климата, замърсяването на околната среда и ефикасното потребление на естествените първични материали и запаси. Моделът на кръговата стопанска система предлага методология и съответни решения (организационни, бизнес модели и т.н.), а насъбраните познания и технологическите нововъведения оказват помощ да се внедряват към този момент изпитани способи и парадигми. Разбира се, с цел да се реализира сполучлив краен резултат е належащо също и присъединяване както на държавните институции и инстанции, по този начин и на всички консуматори.
Автор: Румяна Мишонова / Климатека
Румяна Мишонова е лекар по социология и специалист в региона на кръговата стопанска система и устойчивото развиване и климатичните промени. Дипломирана от Университета в Нант (Франция), през днешния ден Румяна е старши съветник по европейски планове.
В обявата са употребявани материали от:
- Why European policy must tackle Whole Life Carbon in the built environment, https://www.euractiv.com/section/energy-environment/opinion/why-european-policy-must-tackle-whole-life-carbon-in-the-built-environment/?fbclid=IwAR11DXBJ3JwDvKjlMsxjR19D3vDyOxeDXVLEfpBvc8Oveu5AdF1OFL8iF90
- World Green Building Council, https://www.worldgbc.org/about-green-building
- European Commission, Sustainable Products in a Circular Economy – Towards an EU Product Policy Framework contributing to the Circular Economy.
- Global Alliance for Buildings and construction, GlobalABC Roadmap for Buildings and
Construction 2020-2050.Towards a zero-emission, efficient, and resilient buildings and construction sector - EU Energy Poverty Observatory, https://www.energypoverty.eu/
- Changes in building and construction have great potential to slow global warming, https://www.unep.org/news-and-stories/story/changes-building-and-construction-have-great-potential-slow-global-warming
- Architecture 2030, https://architecture2030.org/buildings_problem_why/
- Putting the construction sector at the core of the climate change debate, https://www2.deloitte.com/ce/en/pages/real-estate/articles/putting-the-construction-sector-at-the-core-of-the-climate-change-debate.html
- Whole-life Carbon: Challenges and solutions for highly efficient and climate-neutral buildings, https://www.bpie.eu/publication/whole-life-carbon-challenges-and-solutions-for-highly-efficient-and-climate-neutral-buildings/
- Христо Панчев, Бетонът, главен конструктивен детайл и едно от най-разрушителните творения на цивилизацията, https://www.climateka.bg/betonut-gradiven-element-razrushitelno-tvorenie/
- Energy efficiency in buildings, https://ec.europa.eu/info/news/focus-energy-efficiency-buildings-2020-feb-17_en
- EU lawmakers call for targets to reduce raw material use, https://www.euractiv.com/section/energy-environment/news/eu-lawmakers-call-for-targets-to-reduce-raw-material-use/
- Decarbonisation of buildings: for climate, health and jobs, https://easac.eu/fileadmin/PDF_s/reports_statements/Decarb_of_Buildings/EASAC_Decarbonisation_of_Buildings_Web_publication030621.pdf
- Raw materials use to double by 2060 with severe environmental consequences, https://www.oecd.org/environment/raw-materials-use-to-double-by-2060-with-severe-environmental-consequences.htm
- Construction waste: The importance of recycling in construction, https://www.pbctoday.co.uk/news/planning-construction-news/recycling-in-construction/81538/
- Construction and demolition waste: challenges and opportunities for circular economy, https://www.eea.europa.eu/media/infographics/examples-of-circular-actions-that/view
