Коронованият ангел
Статията е оповестена в брой 6/2015 на Списание 8
Коронованият ангел
Тя е незаслужено забравена, а на тази ренесансова персона България постоянно би трябвало да дължи памет, дълбока респект и непресекваща благодарност. Вековната традиция на нашата държавност не помни различен случай, в който до рамото на българския цар да е седяла толкоз почтена жена, заслужила с делата си освен възхищението на цяла Европа, само че и правото да носи като фамилия името на своя народ – кралица Елеонора Българска.
Като втора брачна половинка на овдовелия Фердинанд всичко, което се очаквало от нея, било да се грижи за децата му, родени от починалата Мария Луиза Пармска – престолонаследника княз Борис, княз Кирил, княгините Евдокия и Надежда – и посредством персонален образец да приучи младото българско общество към съчувствие, състрадание и дарителство.
За брачен подарък на новата владетелка българският народ събира солидната сума от 150 000 лв.. Министерският съвет ги дава на младоженката, само че още идната година тя ги влага в създаване на санаториума за белодробно заболели деца край Варна, издигнат по нейно гледище в народен български жанр.
СЪСТРАДАНИЕ
Ако е истина, че името на индивида направлява живота му, царицата е прекарала целия си живот в мир със ориста – „ елеос “ на старогръцки значи съчувствие. За 9 години в България от мащеха на царските сираци Елеонора се трансформира в Майката на отечеството.
Немската принцеса Елеонора декор Ройс-Кьостриц е първата владетелка през трите ни царства, която, омъжвайки се за монарха, не носи на България зестра – земи, градове, кервани със злато, сребро и коприна, само че и не води със себе си тълмачи (преводачи), родственици, компаньонки, шпиони, съветници, изповедник. Пристига без прислуга и с елементарен пътнически транспортен съд, с цел да посвети живота си на България.
През февруари 1908 година тази царствена 47-годишна жена слиза на русенския бряг, водена на разположение от августейшия си брачен партньор, предшествана от благородната популярност на милостива и милосърдна жена, с която я награждава международната преса поради себеотрицанието в грижата й като здравна сестра през Руско-японската война за ранените бойци и от двете страни на фронта. Граф Де Бурбулон, консултант и другар на Фердинанд, написа: „ Тя е висока, стройна, кестенява, със мощен глас. Знае всички езици и познава цяла Европа. Говори свободно съветски и е с безусловно интернационален нрав. Произлиза от честен традиционен жанр и няма стотинка. Разполага с 2000 марки лихва, отличава се с елементарност, няма уязвимост към лукса, обича хигиената, голите стени и отворените прозорци. “Тя има единствено името си, съветския медал „ Света Ана “ (равняващ се на кръст за смелост за цивилни), няколко сандъка с персонални движимости и превъзходен роял, чиито чисти тонове и през днешния ден могат да се чуят в двореца „ Евксиноград “. И, несъмнено, махагонова кутия със старинните фамилни бижута на рода Ройс, които скоро ще изчезнат от персоналния й сейф, дадени за благородни дела...
ОМЪЖЕНА ЗА БЪЛГАРИЯ„ Фердинанд се дами за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България “ – провиденчески декларира в деня на венчавката съветската княгиня Мария Павловна. А единствено няколко години по-рано майката на Фердинанд – принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, пророкува: „ Благословен оня, комуто се удаде да заслужи ръката и сърцето на Милосърдната. “
Принцесата идва в България, с цел да служи на велика хуманна идея: положителното на близък. Посрещат я по този начин тържествено, като че идва самият Бисмарк, само че без бурните аплодисменти и всенародния възторг, с които е била посрещната преди години княгиня Мария Луиза, първата владетелка на свободна България.„ Да си кралица, е работа като всяка друга: служител във външното министерство, шеф на пожарната команда или педагог на деца с повредено зрение. Пък и царицата е такава единствено в двореца “ – споделя Елеонора пред публицисти.
На персоналния й герб е написано: „ Вярност и неизменност “, а цветовете й на владетелка са бяло и алено – бялата звезда и алената лента на първия български медал „ Александър “, както и на знамето на Червения кръст, чиито хрумвания тя самоотвержено ползва и пази до последния си мирис.
От ранна младост ориста на немската принцеса е обвързвана с България. Едва седемнайсетгодишна тя се сгодява за съветския граф Марк Александрович Оспени, адютант на нейния полубрат, командира на хусарския полк княз Алберт Алтенбург, само че още на другия ден след годежа граф Марк е извикан да се върне в Русия, тъй като полкът му се придвижва към Кишинев. Започва Руско-турската, освободителна за нас, война. Не съумяват да дефинират деня на сватбата. „ Моята женитба мина без мене “ – ще каже по-късно Елеонора. В боевете при с. Телиш край Плевен граф Оспени е ранен, след време издъхва от раните си. Скръбната избраница разменя топовете коприна и дантела, предопределени за чеиза й, за бяло платно, което изпраща на баронеса Юлия Вревская в нейната болница край русенското село Бяла. Следващата година Елеонора приключва курс за милосърдни сестри и обрича самотния си живот на самарянство и щедрост.
ДИВА И БЛАГОДАТНА СТРАНАПрез 1879 година, когато Европа търси княз за престола на България, един от претендентите – Хайнрих ХХV Ройс, първи братовчед на Елеонора, я пита дали, в случай че се наложи, би го последвала в онази дива и плодородна страна (по традиция наследниците на двата клона на династията се женят посред си), където да се занимава с щедрост. Но Великите сили избират Батенберг.
През 1903 година, до момента в който в Южна България бушува Илинденското въстание, Елеонора и сестра й Елисавета Ройс се намират в Лондон и дружно с голямата навалица, събрала се пред „ Свети Павел “, крещят „ Маседония! “. „ Там някъде страдат мъченици, които имат потребност от помощ и вместо да съм при тях аз довечера, ще чувам Мелба в „ Ковънт Гардън “ – споделя Елеонора със сестра си. Четири години по-късно България се оказва осъществен идеал на тази благородна мечтателка.
Нейната честност, невзискателност и жертвоготовност граничат със святост. Тя не е познала любовта на плътта (според историци бракът й с Фердинанд не е бил консумиран), само че е имала любовта на човечеството. За да не утежнява с непотребни разноски своята част от цивилната листа, Елеонора се отхвърля от услугите на преподавател по български – учи езика сама през съветския и в диалози. При визитите си в лечебни заведения, санаториуми, съвещания на Българския червен кръст и благотворителни организации тя се явява облечена в униформата на милосърдна сестра или китела на полковник от подчинения й 24-и пехотен Черноморски полк – когато участва на негови празници и маневри. А в това време обилно подарява обилни суми от персоналния си фонд на Дружеството за битка с туберкулозата, на Съюза за щедрост по време на война, на сдружението „ Самарянка “. По волята и с финансовата й помощ се основава благотворителен фонд „ Елеонора “, откриват се лечебни заведения, сестрински учебни заведения, сиропиталища и ясли, безвъзмездни училищен и детски трапезарии, както и пансион за слепи и глухонеми деца, за чието учредяване тя подарява 30 000 лв..
СИЯНИЕ НА БИСЕРЖълтите европейски вестници я афишират за владетелката с най-скромен дрешник. „ За една кралица е неприемливо да се гизди! “ – отвръща тя. Но в европейските дворове по време на височайши визити при короновани особи нейно величество очарова положителното общество с мекото зарево на бисер: елегантна, деликатна, с изключителна осведоменост и съвършени жестове, тя е „ двама остарели дипломати, взети дружно “ – по думите на самия Фердинанд.
На кралица Елеонора България постоянно ще дължи Боянската черква – нашия влог в европейския Предренесанс. През пролетта на 1912 година жителите на софийското село вземат решение да съборят остарелия храм с фреските „ от времето на царете Асеневи “ и на негово място да повдигнат нов.„ Е па пораснааме откъм население, Ваше величество, та черковата ни се сторва дребна, най-много по празниците “ – оправдава се кметът. „ А какъв брой би могло до коства издигането на нов храм? “ – пита царицата. „ Е па я мислим, дека едни педесе-шеесе иляди требе да стигнат “ – осведомява я занаятчия Гьоре. И тя освен купува с персонални средства и подарява на боянчани имот за нов храм, само че и довежда от Европа образописец.
ПЕПЕЛ ОТ РОЗА
И тъй като гласуваният от Народното събрание неин персонален бюджет е прекомерно непретенциозен, кралица Елеонора скрито продава едно от най-ценните си фамилни бижута – триредово перлено колие с цвят пепел от рози, принадлежало в миналото на самата Жюли Полиняк, приятелката на Мария Антоанета, и харизано на Елеонора от баба й по майчина линия – френската херцогиня Гаспарина Роан... Така една благородна чужденка избавя Боянската черква, с цел да я подари на поколенията, а самата тя да остане забравена.
Елеонора Българска е по едно и също време царицата самарянка, само че и царицата боец. През ранната есен на 1912 година в България избухва въодушевената и трагична национална идея: Балканската война. Народът ликува. Синове и татковци се стичат под бойните знамена; прегърнати годеници отиват да се венчаят посредством гибелта и подвига; майки следват полковете на децата си – „ там, дето мрат моите синове и моите волове, там ще мра и аз… “
Плаче единствено кралица Елеонора. Тя, която със личните си ръце е избродирала знамето на Македоно-одринското опълчение… Дали тъй като персонално е претърпяла войната – „ страшилище канибал “, дали тъй като от многото милиони боен бюджет за лекарства са отделени едвам 60 000 лева… „ О, тези господа не знаят цената на кръвта!... “ Или заради тревожните интуиции на една милосърдна и всеотдайна душа…
Войната не просто се води и върви, тя шества блестящо и победоносно. В София и Пловдив, (а през 1913 година и в Кюстендил) са ситуирани лечебните заведения, издържани с персонални средства на царицата – 400 кревати и 200 души обслужващ личен състав при най-модерно съоръжение (там потъват фамилните скъпоценности на династията Ройс). До фронтовата линия са настанени краткотрайни лазарети, по спирки и гари са ситуирани питателни пунктове за идващите с влака ранени. А тя е на всички места: до последния ден на войната се намира на първа линия с риск да бъде пленена; непрекъснато персонално обезпечава спасяването освен на ранени, само че и на заболели от холера и петнист тиф.
МАЙКО...
Сестрата самарянка Мария Хаканова написа: „ Тя си беше спечелила обичта на всички бойци. А те, бедните, лежаха в дълги редици, със счупени ръце, крайници, с разнебитени тела, ослепели, оглушали от патроните, шрапнелите и адския звук на войната. Имаше и неми. На тях царицата даваше парче книга, да си напишат желанието. Защото нямаше боец, който да е изказал някакво предпочитание на царицата майка – те й споделяха „ майко “ – и да не бъде то изпълнено. Те й пишеха ежедневно писма: един искаше дървен крайник, различен се съветваше с нея, трети я известяваше, че му се е родил син… А когато научиха, че е болна от неизцерима болест, героите на Одрин, Чорлу, Люлебургас, Булаир и Тутракан й пишеха групови писма, подписани саморъчно. За всички тя жалеше и за всички страдаше. Които живеят със сърцата си, те не живеят дълго. “
Ранените са хиляди, медикаментите не стигат, някои от задграничните задачи не одобряват осакатени, с цел да не им изцапат помещенията… Царицата страда и се топи. Молят я да се върне в София и да си почине. „ Аз единствено извършвам дълга си, както и всеки в тази страна го извършва. “И така до борбата за Чаталджа. Тогава за пръв път Елеонора усеща, че силите й отпадат, само че не разрешава на хората край нея да разясняват положението й. А ракът към този момент е пълзял из отпадналото тяло. Никой, даже персоналният й доктор, не знае диагнозата. А когато истината към този момент проличава, той предлага лекуване в немска клиника, само че вместо в Германия, основната милосърдна сестра отпътува на фронта край Кюстендил. И когато гърците настъпват в Кресненското дефиле и ситуацията наподобява неудържимо, в българския щаб идва височайша заповед за оттегляне. Болницата на царицата със 170 ранени трябвало да бъде изоставена на милостта на врага.
И тогава – за пръв път в живота си на коронована брачна половинка – кралица Елеонора си разрешава да употребява правата на своя сан: тя заповядва на артилериста полковник Атанасов да й обезпечи заграден огън, до момента в който ранените бъдат измъкнати от болничното заведение и избавени. И след това персонално поема следствията от гнева на Фердинанд, а също и кръста за смелост IV степен. Както и имената, дадени й от народа – „ майка на фронтоваците “, и от европейската преса – „ коронования ангел на България “.
ОТВЪД ОКЕАНА
През същата 1913-а името на кралица Елеонора, а посредством нея и това на страната ни, гърми по света. Нейният интернационален зов за помощ на унизената й страна и на бежанците от Македония и Тракия трогва хиляди хора. Европа се прекланя пред делото на царицата боец и самарянка. В Париж и Виена се прожектират филми за войната, за България и Елеонора. Достолепни професори стават на крайници и крият сълзите си в батистени кърпички.
Трепва сърцето даже на Америка. Президентът Рузвелт се обръща към нацията: „ Да се притечем на помощ на един заслужен за внимание и почитание народ, какъвто е българският. На другия завършек на света през един океан и континент се намира един почернен и унищожен от войната народ. Един дребен народ, който даде 44 000 от най-храбрите си синове жертва на бойните полета и 100 000 ранени и безпомощни в лечебните заведения. Един миролюбив народ, който през вековете е устоял на мохамеданските огнени талази, през днешния ден е обезлюден от усилните си битки. Това е България. Нейната кралица и народ молят към американците да им се притекат на помощ. Европа бе избавена за повторно от тоя дребен народ. Борбата беше сполучлива, само че нанесе ужасни жертви. Да помогнем на тоя народ, който се бори против общия зложелател на християнската цивилизация, жертвайки се да задържи мохамеданските орди в Мала Азия. “ (New York American, 21 януари 1914 г.)
фотография: lostbulgaria
СЕМЕНА ОТ ЗДРАВЕЦБългарските колонии събират и изпращат помощи. Младата цигуларка Недялка Симеонова дава благотворителни концерти в помощ на сираците от войните. В Чикаго дами от дамския комитет изпращат депеша: „ Елате, ваше величество. Чакаме ви с отворени прегръдки. Донесете ни великата добрина на сърцето си и семена от здравец. “
През 1915 година кралица Елеонора е поканена от президента Уилсън да посети Съединените щати. За пръв път коронована персона от Стария континент е почетена с сходно внимание. Царицата към този момент е болна и презокеанското пътешестване, както и огромните дистанции в Новия свят могат да й костват живота. „ Не ме е боязън. Нося си цялостна торбичка с обезболяващи хапчета – споделя тя на сестра си. – Длъжна съм да направя това за моята България. Америка е новата международна мощ. И тя демонстрира интерес към нас. Точно в този момент, когато европейските сили ни считат за агресор… когато сме разгромени и комплицирани. Повярвай ми, Зизи, човек би трябвало да живее поради това, което може да вземе със себе си на оня свят… “На път за Хамбург, откъдето трябвало да вземе парахода за Ню Йорк, кралица Елеонора усеща утежняване на положението си и постъпва в клиника. След три интервенции – оказали се изцяло безсмислени – тя се взема решение на четвърта. Но към този момент е написала наследството си. През лятото на 1917 година царицата се връща в България, с цел да издъхне на 12 септември в килия в манастира „ Свети Димитър “ край двореца „ Евксиноград “.
Всичките финансови средства, с които е разполагала българската владетелка, тя завещава на лечебни заведения, санаториуми, небогати фамилии и инвалиди. Последното й предпочитание е да бъде заровена непретенциозно – „ като елементарен боец! “ – до стената на обичаната й Боянска черква.
НЕГОВО Е БЪДЕЩЕТО
В наше време малко на брой знаят името и делото на тази изключителна жена, наричала България „ родината на душата ми “ и „ сбъднатата задача на моя живот “. Тя казвала: „ Нашият народ е доблестен, съчувствен и деятелен и негово е бъдещето. “
С името на кралица Елеонора през днешния ден е обозначена къса пресечка в столичен квартал, а централна софийска улица е наречена на друга българска владетелка – „ Княгиня Мария Луиза “. Едната е майка на царя, другата е припозната от народа като майка на Отечеството. Но кой ти слуша народа. В България той в никакъв случай не е бил болшинство...
Статията е оповестена в брой 6/2015 на Списание 8
Купете броя от тук
Коронованият ангел
Царица Елеонора, втората брачна половинка на Фердинанд, избавя хиляди бежанци през войните и опазва от опустошение скъпата Боянска черква
Тя е незаслужено забравена, а на тази ренесансова персона България постоянно би трябвало да дължи памет, дълбока респект и непресекваща благодарност. Вековната традиция на нашата държавност не помни различен случай, в който до рамото на българския цар да е седяла толкоз почтена жена, заслужила с делата си освен възхищението на цяла Европа, само че и правото да носи като фамилия името на своя народ – кралица Елеонора Българска.
Като втора брачна половинка на овдовелия Фердинанд всичко, което се очаквало от нея, било да се грижи за децата му, родени от починалата Мария Луиза Пармска – престолонаследника княз Борис, княз Кирил, княгините Евдокия и Надежда – и посредством персонален образец да приучи младото българско общество към съчувствие, състрадание и дарителство.
За брачен подарък на новата владетелка българският народ събира солидната сума от 150 000 лв.. Министерският съвет ги дава на младоженката, само че още идната година тя ги влага в създаване на санаториума за белодробно заболели деца край Варна, издигнат по нейно гледище в народен български жанр.
СЪСТРАДАНИЕ
Ако е истина, че името на индивида направлява живота му, царицата е прекарала целия си живот в мир със ориста – „ елеос “ на старогръцки значи съчувствие. За 9 години в България от мащеха на царските сираци Елеонора се трансформира в Майката на отечеството.
Немската принцеса Елеонора декор Ройс-Кьостриц е първата владетелка през трите ни царства, която, омъжвайки се за монарха, не носи на България зестра – земи, градове, кервани със злато, сребро и коприна, само че и не води със себе си тълмачи (преводачи), родственици, компаньонки, шпиони, съветници, изповедник. Пристига без прислуга и с елементарен пътнически транспортен съд, с цел да посвети живота си на България.
През февруари 1908 година тази царствена 47-годишна жена слиза на русенския бряг, водена на разположение от августейшия си брачен партньор, предшествана от благородната популярност на милостива и милосърдна жена, с която я награждава международната преса поради себеотрицанието в грижата й като здравна сестра през Руско-японската война за ранените бойци и от двете страни на фронта. Граф Де Бурбулон, консултант и другар на Фердинанд, написа: „ Тя е висока, стройна, кестенява, със мощен глас. Знае всички езици и познава цяла Европа. Говори свободно съветски и е с безусловно интернационален нрав. Произлиза от честен традиционен жанр и няма стотинка. Разполага с 2000 марки лихва, отличава се с елементарност, няма уязвимост към лукса, обича хигиената, голите стени и отворените прозорци. “Тя има единствено името си, съветския медал „ Света Ана “ (равняващ се на кръст за смелост за цивилни), няколко сандъка с персонални движимости и превъзходен роял, чиито чисти тонове и през днешния ден могат да се чуят в двореца „ Евксиноград “. И, несъмнено, махагонова кутия със старинните фамилни бижута на рода Ройс, които скоро ще изчезнат от персоналния й сейф, дадени за благородни дела...
ОМЪЖЕНА ЗА БЪЛГАРИЯ„ Фердинанд се дами за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България “ – провиденчески декларира в деня на венчавката съветската княгиня Мария Павловна. А единствено няколко години по-рано майката на Фердинанд – принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, пророкува: „ Благословен оня, комуто се удаде да заслужи ръката и сърцето на Милосърдната. “
Принцесата идва в България, с цел да служи на велика хуманна идея: положителното на близък. Посрещат я по този начин тържествено, като че идва самият Бисмарк, само че без бурните аплодисменти и всенародния възторг, с които е била посрещната преди години княгиня Мария Луиза, първата владетелка на свободна България.„ Да си кралица, е работа като всяка друга: служител във външното министерство, шеф на пожарната команда или педагог на деца с повредено зрение. Пък и царицата е такава единствено в двореца “ – споделя Елеонора пред публицисти.
На персоналния й герб е написано: „ Вярност и неизменност “, а цветовете й на владетелка са бяло и алено – бялата звезда и алената лента на първия български медал „ Александър “, както и на знамето на Червения кръст, чиито хрумвания тя самоотвержено ползва и пази до последния си мирис.
От ранна младост ориста на немската принцеса е обвързвана с България. Едва седемнайсетгодишна тя се сгодява за съветския граф Марк Александрович Оспени, адютант на нейния полубрат, командира на хусарския полк княз Алберт Алтенбург, само че още на другия ден след годежа граф Марк е извикан да се върне в Русия, тъй като полкът му се придвижва към Кишинев. Започва Руско-турската, освободителна за нас, война. Не съумяват да дефинират деня на сватбата. „ Моята женитба мина без мене “ – ще каже по-късно Елеонора. В боевете при с. Телиш край Плевен граф Оспени е ранен, след време издъхва от раните си. Скръбната избраница разменя топовете коприна и дантела, предопределени за чеиза й, за бяло платно, което изпраща на баронеса Юлия Вревская в нейната болница край русенското село Бяла. Следващата година Елеонора приключва курс за милосърдни сестри и обрича самотния си живот на самарянство и щедрост.
ДИВА И БЛАГОДАТНА СТРАНАПрез 1879 година, когато Европа търси княз за престола на България, един от претендентите – Хайнрих ХХV Ройс, първи братовчед на Елеонора, я пита дали, в случай че се наложи, би го последвала в онази дива и плодородна страна (по традиция наследниците на двата клона на династията се женят посред си), където да се занимава с щедрост. Но Великите сили избират Батенберг.
През 1903 година, до момента в който в Южна България бушува Илинденското въстание, Елеонора и сестра й Елисавета Ройс се намират в Лондон и дружно с голямата навалица, събрала се пред „ Свети Павел “, крещят „ Маседония! “. „ Там някъде страдат мъченици, които имат потребност от помощ и вместо да съм при тях аз довечера, ще чувам Мелба в „ Ковънт Гардън “ – споделя Елеонора със сестра си. Четири години по-късно България се оказва осъществен идеал на тази благородна мечтателка.
Нейната честност, невзискателност и жертвоготовност граничат със святост. Тя не е познала любовта на плътта (според историци бракът й с Фердинанд не е бил консумиран), само че е имала любовта на човечеството. За да не утежнява с непотребни разноски своята част от цивилната листа, Елеонора се отхвърля от услугите на преподавател по български – учи езика сама през съветския и в диалози. При визитите си в лечебни заведения, санаториуми, съвещания на Българския червен кръст и благотворителни организации тя се явява облечена в униформата на милосърдна сестра или китела на полковник от подчинения й 24-и пехотен Черноморски полк – когато участва на негови празници и маневри. А в това време обилно подарява обилни суми от персоналния си фонд на Дружеството за битка с туберкулозата, на Съюза за щедрост по време на война, на сдружението „ Самарянка “. По волята и с финансовата й помощ се основава благотворителен фонд „ Елеонора “, откриват се лечебни заведения, сестрински учебни заведения, сиропиталища и ясли, безвъзмездни училищен и детски трапезарии, както и пансион за слепи и глухонеми деца, за чието учредяване тя подарява 30 000 лв..
СИЯНИЕ НА БИСЕРЖълтите европейски вестници я афишират за владетелката с най-скромен дрешник. „ За една кралица е неприемливо да се гизди! “ – отвръща тя. Но в европейските дворове по време на височайши визити при короновани особи нейно величество очарова положителното общество с мекото зарево на бисер: елегантна, деликатна, с изключителна осведоменост и съвършени жестове, тя е „ двама остарели дипломати, взети дружно “ – по думите на самия Фердинанд.
На кралица Елеонора България постоянно ще дължи Боянската черква – нашия влог в европейския Предренесанс. През пролетта на 1912 година жителите на софийското село вземат решение да съборят остарелия храм с фреските „ от времето на царете Асеневи “ и на негово място да повдигнат нов.„ Е па пораснааме откъм население, Ваше величество, та черковата ни се сторва дребна, най-много по празниците “ – оправдава се кметът. „ А какъв брой би могло до коства издигането на нов храм? “ – пита царицата. „ Е па я мислим, дека едни педесе-шеесе иляди требе да стигнат “ – осведомява я занаятчия Гьоре. И тя освен купува с персонални средства и подарява на боянчани имот за нов храм, само че и довежда от Европа образописец.
ПЕПЕЛ ОТ РОЗА
И тъй като гласуваният от Народното събрание неин персонален бюджет е прекомерно непретенциозен, кралица Елеонора скрито продава едно от най-ценните си фамилни бижута – триредово перлено колие с цвят пепел от рози, принадлежало в миналото на самата Жюли Полиняк, приятелката на Мария Антоанета, и харизано на Елеонора от баба й по майчина линия – френската херцогиня Гаспарина Роан... Така една благородна чужденка избавя Боянската черква, с цел да я подари на поколенията, а самата тя да остане забравена.
Елеонора Българска е по едно и също време царицата самарянка, само че и царицата боец. През ранната есен на 1912 година в България избухва въодушевената и трагична национална идея: Балканската война. Народът ликува. Синове и татковци се стичат под бойните знамена; прегърнати годеници отиват да се венчаят посредством гибелта и подвига; майки следват полковете на децата си – „ там, дето мрат моите синове и моите волове, там ще мра и аз… “
Плаче единствено кралица Елеонора. Тя, която със личните си ръце е избродирала знамето на Македоно-одринското опълчение… Дали тъй като персонално е претърпяла войната – „ страшилище канибал “, дали тъй като от многото милиони боен бюджет за лекарства са отделени едвам 60 000 лева… „ О, тези господа не знаят цената на кръвта!... “ Или заради тревожните интуиции на една милосърдна и всеотдайна душа…
Войната не просто се води и върви, тя шества блестящо и победоносно. В София и Пловдив, (а през 1913 година и в Кюстендил) са ситуирани лечебните заведения, издържани с персонални средства на царицата – 400 кревати и 200 души обслужващ личен състав при най-модерно съоръжение (там потъват фамилните скъпоценности на династията Ройс). До фронтовата линия са настанени краткотрайни лазарети, по спирки и гари са ситуирани питателни пунктове за идващите с влака ранени. А тя е на всички места: до последния ден на войната се намира на първа линия с риск да бъде пленена; непрекъснато персонално обезпечава спасяването освен на ранени, само че и на заболели от холера и петнист тиф.
МАЙКО...
Сестрата самарянка Мария Хаканова написа: „ Тя си беше спечелила обичта на всички бойци. А те, бедните, лежаха в дълги редици, със счупени ръце, крайници, с разнебитени тела, ослепели, оглушали от патроните, шрапнелите и адския звук на войната. Имаше и неми. На тях царицата даваше парче книга, да си напишат желанието. Защото нямаше боец, който да е изказал някакво предпочитание на царицата майка – те й споделяха „ майко “ – и да не бъде то изпълнено. Те й пишеха ежедневно писма: един искаше дървен крайник, различен се съветваше с нея, трети я известяваше, че му се е родил син… А когато научиха, че е болна от неизцерима болест, героите на Одрин, Чорлу, Люлебургас, Булаир и Тутракан й пишеха групови писма, подписани саморъчно. За всички тя жалеше и за всички страдаше. Които живеят със сърцата си, те не живеят дълго. “
Ранените са хиляди, медикаментите не стигат, някои от задграничните задачи не одобряват осакатени, с цел да не им изцапат помещенията… Царицата страда и се топи. Молят я да се върне в София и да си почине. „ Аз единствено извършвам дълга си, както и всеки в тази страна го извършва. “И така до борбата за Чаталджа. Тогава за пръв път Елеонора усеща, че силите й отпадат, само че не разрешава на хората край нея да разясняват положението й. А ракът към този момент е пълзял из отпадналото тяло. Никой, даже персоналният й доктор, не знае диагнозата. А когато истината към този момент проличава, той предлага лекуване в немска клиника, само че вместо в Германия, основната милосърдна сестра отпътува на фронта край Кюстендил. И когато гърците настъпват в Кресненското дефиле и ситуацията наподобява неудържимо, в българския щаб идва височайша заповед за оттегляне. Болницата на царицата със 170 ранени трябвало да бъде изоставена на милостта на врага.
И тогава – за пръв път в живота си на коронована брачна половинка – кралица Елеонора си разрешава да употребява правата на своя сан: тя заповядва на артилериста полковник Атанасов да й обезпечи заграден огън, до момента в който ранените бъдат измъкнати от болничното заведение и избавени. И след това персонално поема следствията от гнева на Фердинанд, а също и кръста за смелост IV степен. Както и имената, дадени й от народа – „ майка на фронтоваците “, и от европейската преса – „ коронования ангел на България “.
ОТВЪД ОКЕАНА
През същата 1913-а името на кралица Елеонора, а посредством нея и това на страната ни, гърми по света. Нейният интернационален зов за помощ на унизената й страна и на бежанците от Македония и Тракия трогва хиляди хора. Европа се прекланя пред делото на царицата боец и самарянка. В Париж и Виена се прожектират филми за войната, за България и Елеонора. Достолепни професори стават на крайници и крият сълзите си в батистени кърпички.
Трепва сърцето даже на Америка. Президентът Рузвелт се обръща към нацията: „ Да се притечем на помощ на един заслужен за внимание и почитание народ, какъвто е българският. На другия завършек на света през един океан и континент се намира един почернен и унищожен от войната народ. Един дребен народ, който даде 44 000 от най-храбрите си синове жертва на бойните полета и 100 000 ранени и безпомощни в лечебните заведения. Един миролюбив народ, който през вековете е устоял на мохамеданските огнени талази, през днешния ден е обезлюден от усилните си битки. Това е България. Нейната кралица и народ молят към американците да им се притекат на помощ. Европа бе избавена за повторно от тоя дребен народ. Борбата беше сполучлива, само че нанесе ужасни жертви. Да помогнем на тоя народ, който се бори против общия зложелател на християнската цивилизация, жертвайки се да задържи мохамеданските орди в Мала Азия. “ (New York American, 21 януари 1914 г.)
фотография: lostbulgaria
СЕМЕНА ОТ ЗДРАВЕЦБългарските колонии събират и изпращат помощи. Младата цигуларка Недялка Симеонова дава благотворителни концерти в помощ на сираците от войните. В Чикаго дами от дамския комитет изпращат депеша: „ Елате, ваше величество. Чакаме ви с отворени прегръдки. Донесете ни великата добрина на сърцето си и семена от здравец. “
През 1915 година кралица Елеонора е поканена от президента Уилсън да посети Съединените щати. За пръв път коронована персона от Стария континент е почетена с сходно внимание. Царицата към този момент е болна и презокеанското пътешестване, както и огромните дистанции в Новия свят могат да й костват живота. „ Не ме е боязън. Нося си цялостна торбичка с обезболяващи хапчета – споделя тя на сестра си. – Длъжна съм да направя това за моята България. Америка е новата международна мощ. И тя демонстрира интерес към нас. Точно в този момент, когато европейските сили ни считат за агресор… когато сме разгромени и комплицирани. Повярвай ми, Зизи, човек би трябвало да живее поради това, което може да вземе със себе си на оня свят… “На път за Хамбург, откъдето трябвало да вземе парахода за Ню Йорк, кралица Елеонора усеща утежняване на положението си и постъпва в клиника. След три интервенции – оказали се изцяло безсмислени – тя се взема решение на четвърта. Но към този момент е написала наследството си. През лятото на 1917 година царицата се връща в България, с цел да издъхне на 12 септември в килия в манастира „ Свети Димитър “ край двореца „ Евксиноград “.
Всичките финансови средства, с които е разполагала българската владетелка, тя завещава на лечебни заведения, санаториуми, небогати фамилии и инвалиди. Последното й предпочитание е да бъде заровена непретенциозно – „ като елементарен боец! “ – до стената на обичаната й Боянска черква.
НЕГОВО Е БЪДЕЩЕТО
В наше време малко на брой знаят името и делото на тази изключителна жена, наричала България „ родината на душата ми “ и „ сбъднатата задача на моя живот “. Тя казвала: „ Нашият народ е доблестен, съчувствен и деятелен и негово е бъдещето. “
С името на кралица Елеонора през днешния ден е обозначена къса пресечка в столичен квартал, а централна софийска улица е наречена на друга българска владетелка – „ Княгиня Мария Луиза “. Едната е майка на царя, другата е припозната от народа като майка на Отечеството. Но кой ти слуша народа. В България той в никакъв случай не е бил болшинство...
Статията е оповестена в брой 6/2015 на Списание 8
Купете броя от тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ