Люлката на човечеството
Статията е оповестена в брой 2/2019 година на Списание 8
ЛЮЛКАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Човешката еволюция е протекла в Африка. Точка. До наскоро това се приемаше като аксиома. Спореше се за това кой е първият представител на еволюционната линия, довела до индивида. И за това по какъв начин е изглеждал той. Но не и къде се е появил за първи път. Така беше до май 2017 година, когато в интернационалното научно списание PlosOne се появяват две публикации, след които точката става голям загадъчен знак. Защото публикациите поставят на масата нова теза – че люлка на човечеството е Източното Средиземноморие и че причини за това има на Балканите.
Като всяка нова и революционна теза и тази има яростни съперници. Няма по какъв начин да е иначе – за последните 100 години за разкопки в Африка са хвърлени прекалено много старания, време и пари и са събрани доста доказателства за това, че този континент е родината на човешкият жанр и тип.
ГРЪЦКАТА „ МАЙМУНА “
Проф. Николай Спасов, зоолог, палеонтолог и палеоантрополог, шеф на Националния природонаучен музей при Българска академия на науките (и един от двамата ръководители на екипа, подготвил статиите), в съдействие с учени от няколко страни обаче открива, че преди към 7,2 млн. години по нашите земи (днешна България и Гърция) е живяло съществото, от което най-вероятно потегля еволюционната линия, довела до индивида.
То е първи братовчед на шимпанзето, а двата типа имат общ предходник, живял може би преди към 8 млн. година
Според проф. Спасов това създание е първият хоминин (виж речника). Наречено е грекопитек (гръцка маймуна), тъй като за първи път негови изкопаеми остатъци са открити в Гърция. Как тъкмо е изглеждало то, е мъчно да се каже, тъй като фосилите от него са извънредно малко. Но с огромна степен на меродавност може да се допусна, че мъжките са били към 40 кг, а женските – много по-дребни. По негово време естествената среда на Балканите е била доста близка до днешната савана в Африка – обширни открити пространства и редки гори. Затова се позволява, че грекопитекът се е движил на два крайници или най-малко постоянно се е изправял. Разглеждането на негов зъб под електронен микроскоп демонстрира дребни драскотини по емайла, което приказва, че по храната му са полепвали фини песъчинки. Други следи демонстрират, че най-вероятно се е хранил с изключение на с плодове и с коренища, треви и друга растителна храна, която се намира на земята. Но надали се е отказвал и от яйца, гущери, змии и мишки,
в случай че му попаднат. Ако съдим по сегашните човекоподобни маймуни, и грекопитеците би трябвало да са живели на групи, включващи един доминантен самец и неговия харем от няколко женски дружно с тяхното поколение и може би обособени подчинени мъжки.
Но в случай че всичко това е правилно, по какъв начин става по този начин, че идващите типове в еволюционната линия, довела до индивида, са живели в Африка? Обяснението е в миграцията – грекопитекът или тези, които произлизат от него, са се придвижили натам по сухопътния мост, който тогава е свързвал Балканите с Анатолия, предна Азия и Източна Африка. Допълнителен мотив за такова разселване е и откриването на остров Крит на двуного създание, живяло малко по-късно – преди съвсем 6 милиона години. Тази находка е значима, тъй като е междинна частица във веригата - и във времето, и в пространството – сред балканския грекопитек и африканските му наследници. „ Това двуного е живяло малко по-късно от нашата находка и преди появяването на австралопитеците в Африка. Показва, че във времето, когато в Африка се появяват първите същински предчовеци, тук някъде по Източното Средиземноморие към този момент е крачило двуного създание “, акцентира проф. Спасов.
Грекопитекът (Graecopithecus freybergi) е живял преди 7,2 млн. год. в саванни условия. Вляво - аспект на палеосредата, в която е живял, съгласно мястото на намиране на долната челюст (Пиргос Василисис край Атина). В далечината се виждат и през днешния ден съществуващите възвишения Химетос и Ликабетос. Представени са саванните типове животни, открити съгласно откритите фосили. Възстановка на Велизар Симеоновски (Чикагски музей по естествена история) под научното управление на проф. Николай Спасов и проф. Мадлен Бьоме.
КЪМ АФРИКА
Споменатият сухопътен мост е налице поради страховито засушаване. То стартира още преди повече от 7 млн. година и е изключително мощно сред 6 и 5 млн. години, когато равнището на Световния океан спада, Средиземно море се оказва изолирано от Атлантическия океан и се свива фрапантно като повърхност. Така сред Европа, Предна Азия и Африка се образува солидна суша.
„ Не единствено грекопитекът, само че и цялата саванна фауна, известна през днешния ден, по генезис е обвързвана с нашите земи. Например жирафите и белият африкански носорог (в по-ранни „ версии “, несъмнено – бел. ред.) са живели на първо време тук и след това са мигрирали към Африка. В проучванията ни на наша територия открихме за първи път и растителност, типична за африканската савана - пригодена да съществува при доста мощно осветяване и жега без чадъра на дърветата. Ние откриваме, че тя се развивала на първо време тук преди 7,4-7,2 млн. година Че тези типове са живели на Балканите, преди да се появят в Източна Африка, откриваме в палеонтологични залежи в Гърция и на наша територия по Струма “, споделя проф. Спасов.
ОТКРИТИЕТО
Но по какъв начин се стига до откриването на грекопитека в България? Това е история за науката като премеждие, в което екшънът и вълнението от находката подвигат адреналина. А предвкусването на огромното изобретение е съпроводено със подозрения, многократни инспекции, очакване на резултатите от сравненията и паники за финансирането, които гонят съня. За да се стигне досега, когато откривателят си отдъхва и с страхливо задоволство си споделя: „ Да, в действителност е това, което наподобява. Прав съм! “. Професор Николай Спасов не употребява тези думи, с цел да опише прекарванията си към находката, само че тези страсти прозират от сладкодумния му роман.
Както доста постоянно се случва, и това изобретение идва ненадейно, въпреки и да е умишлено търсено.
През 2007 г. проф. Николай Спасов и дългогодишният му сътрудник и другар Дьони Жераадс (французин, професор в естественоисторическия музей в Париж) се връщат от Република Македония, където търсят изкопаема фауна от късния миоцен (това е интервалът от съвсем 11 млн. година допреди 5,3 млн. г.). Учените се интересуват особено от отрязъка сред 9 и 8 млн. година, когато е живял уранопитекът – по това време считан за най-късния европейски хоминид, който съгласно проучвания може да има връзка с еволюцията на индивида. Спасов и Жераадс търсят неговите следи и в Македония, и у нас, защото в Северна Гърция единствено на към 90 км от нашите залежи с сходна възраст са открити негови остатъци. Щом ги има толкоз покрай нашата територия, за какво да ги няма и тук, споделят си учените.
Горният предкътник от местността Азмака край Чирпан, отвеян към грекопитека (Graecopithecus freybergi), с възраст 7,24 млн. год., която прави грекопитека по-стар от досегашния най-древен евентуален предчовек – сахелантропа от Чад (6-7 млн. г.). От: Fuss J., Spassov N., Begun D. Böhme M. 2017. Potential hominin affinities of Graecopithecus from the Late Miocene of Europe. PLOS ONE 2017, 12 e0177127
ЗЪБ НА ПРИМАТ
На връщане от Македония двамата откриватели вземат решение да посетят един колекционер на фосили, чиято концепция е да сътвори частен палеонтологичен музей – Петър Попдимитров от Чирпан, някогашен кмет на града. Отиват в дома му и той стартира да вади своите съкровища.
„ Ние ахкахме и охкахме, тъй като си давахме сметката, че животинските кости, които той е намерил в недалечната кариера, са в действителност от времето, което ни интересува - късния миоцен. По едно време той извади една кутийка и сподели: „ Абе, тук има едно зъбче, което може би е забавно, тъй като моят шурей е ортодонт и ми сподели, че му приличало на човешко “. Като погледнахме в кутийката, двамата с Дьони аха да скочим от горната страна є, само че единствено се спогледахме. Защото незабавно забелязахме, че този зъб е на представител на хоминидите. Това беше зъб на примат! Попитах мога ли да взема това зъбче за проучване, само че домакинът отклони въпроса... “, споделя проф. Спасов.
Така двамата откриватели си потеглят с празни ръце, само че с цялостни с въпроси глави. Цяла вечер разискват видяното. Жераадс е доста обезкуражен от обстоятелството, че завладяващият зъб е в частна сбирка. Смята, че в никакъв случай няма да го получат за проучване. Но професор Спасов не мирясва. Изчаква известно време и отново се свързва с Попдимитров с молба още един път да прегледа сбирката му. Този път диалогът стартира издалече. След един час и една гарафа бяло вино към този момент държи зъба в ръката си. Прави фотоси. И тъй като се е подготвял усърдно, носи със себе си отливки на челюсти, открити в Турция и Гърция, които принадлежат на уранопитек и анкарапитек от почти същото време. Зъбът пасва идеално в горната челюст.
ЗЪБ В ДЖОБА
„ И двамата бяхме вцепенени. И му споделям: в случай че този зъб остане просто по този начин при тебе, нито ти, нито аз ще знаем защо става въпрос. Моля те, дай да го проучвам, ще ти го върна и това ще има значение и за твоята сбирка, и за мен като академик, а и за антропологичната просвета “, споделя проф. Спасов. Но Попдимитров се колебае. Тогава се намесва жена му, която декларира, че имат вяра на професора и по тази причина може да вземе зъба. Така той се озовава в джоба му и в продължение на 6 месеца ученият му прави какви ли не проучвания в парижкия музей и най-много в солунския, където е цялата сбирка от фосили на уранопитек. Това му дава опция напълно тъкмо да дефинира зъба – четвърти горен предкътник.
Това обаче не внася изясненост за епохата, през която е живяло съществото. Проф. Спасов си дава сметка, че за задачата би трябвало да се направи геоложко и палеонтоложко изследване на кариерата в местността Азмака край Чирпан, в която е открит зъбът. Обаче няма пари за това... Благодарение на разбирането, проявено от тогавашния ръководител на Българска академия на науките акад. Иван Юхновски, се намират първите 5000 лева, а малко по-късно още средства от Българска академия на науките по квалифициран план, с които работата да стартира. След няколко години теренна работа учените най-сетне са подготвени за обява и през 2012 година в „ Джърнал ъв хюмън еволюшън “ – едно от водещите международни списания в региона на еволюцията на индивида, излиза публикацията им за най-късните хоминиди на Европа отпреди към 7 млн. години. Проф. Спасов и сътрудниците му са извънредно горди освен с това, че и България към този момент си има собствен хоминид, само че и че той е най-късният в Европа.
ПИРГОС ВАСИЛИСИС
Постепенно, до момента в който прави сравненията, проф. Спасов си дава сметка, че зъбът може би има връзка и с грекопитека, за който по това време се знае доста малко. Открит е по време на Втората международна война край Атина, край дребното населено място Пиргос Василисис (Кулата на царицата) от немския геолог Фон Фрайберг, който управлява строително-инженерни работи за окопаване на немската войска на юг от Атина. Докато строи погреби за артилерията, вижда, че от земята излизат кости. Първата му находка е челюст. Сърцето му на геолог не му дава откритото да се затрие и макар че е във война, събира фосилите, прави геоложки и стратиграфски описания и след войната разгласява къса публикация за фауната на Пиргос Василисис. Понеже не е палеонтолог, дава изкопаемите кости за разбор на палеонтолог от Берлин, който му връща лист с избраните по тях типове. Фон Фрайберг включва този лист в публикацията си. Там челюстта е разказана като принадлежаща на маймуната мезопитек, тъй като за този тип се е знаело по това време от известното находище Пикерми, също край Атина. Години по-късно го посещава именитият палеонтолог и палеоантрополог Фон Кьонигсвалд (откривателят на гигантопитека – най-голямата човекоподобна маймуна, съществувала някога). Като вижда челюстта, Фон Кьонигсвалд незабавно схваща, че не е на маймуна, а на хоминид – представител на човешкото семейство. Именува съществото, на което принадлежи, „ грекопитекус фрайберги “ - на Гърция, където е открита челюстта, и на името на откривателя є. Ето по какъв начин бива открит и наречен типът, към който проф. Спасов позволява, че може да бъде отвеян и зъбът от Азмака.
ИЗСЛЕДВАНЕТО
В края на 80-те години челюстта на грекопитека изчезва. Открива я проф. Мадлен Бьоме от Тюбингенския университет. Проф. Бьоме е родена в Пловдив и приказва български. Тя работи с проф. Спасов от дълго време и, подтиквана от догатките му, преравя куп немски музейни складове. Двамата с проф. Спасов оглавяват проучването на челюстта и зъба, за което събират екип от международни експерти в другите области. В него взе участие още един български откривател - доктор Латинка Христова, също от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките.
ЧОВЕШКАТА ЛИНИЯ
В съдействие с гръцки палеонтолози съумяват да открият, че грекопитекът е живял много по-късно от уранопитека, и да дефинират по кое време тъкмо е било това - преди към 7,2 млн. години плюс/минус няколко хиляди години – до момента такава геоложка акуратност в никакъв случай не е била постигана. Успяват с помощта на композиция от разнообразни способи. Узнават доста и за естествената конюнктура, в която е живял грекопитекът. Така се стига до излизането на двете публикации в научното списание PlosOne, с което стартира този роман. В тях учените преописват челюстта, открита от Фон Фрайберг, много по-подробно - с помощта на модерни способи като компютърната томография, съумяват да научат доста повече за нея. Зъбите са изпочупени, само че техните корени са си в челюстта и точно по тези на предкътниците откривателите откриват белезите, присъщи за хоминините.
Същите тези белези са присъщи и за зъба от Чирпан. „ Така успяхме да установим, първо, че в действителност тези две находки би трябвало да принадлежат на създание от един и същи тип и че това е грекопитекът на Фрайберг. Второ, разбрахме, че той носи белези, присъщи за човешката линия. Трето, че е живял в полуоткрита, саванна конюнктура, за която се счита, че е главната причина за изправянето на човечеството на два крайници “, обобщава проф. Спасов….
РЕЧНИК:
Според зоологичната просвета ние, индивидите, също сме представители на животинския свят и сме класифицирани в фамилията на хората.
• ХОМИНИН е систематичната група на предчовеците, към която спадат индивидът и всички негови директни прародители, в това число австралопитеците.
• ХОМИНИД значи представител на човешкото семейство. Според систематиката фамилията на хоминидите включва с изключение на хоминините (предчовеците и човека) и висшите човекоподобни маймуни – орангутана, горилата и шимпанзето (което е най-близкият до индивида вид), както и античните прародители на тези човекоподобни маймуни.
Статията е оповестена в брой 2/2019 година на Списание 8
Купи броя от
ЛЮЛКАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Първият хоминин - грекопитек, е живял в земите на днешна България. Може би е ходел изправен, мигрирал е към Африка дружно с жирафи и носорози
Човешката еволюция е протекла в Африка. Точка. До наскоро това се приемаше като аксиома. Спореше се за това кой е първият представител на еволюционната линия, довела до индивида. И за това по какъв начин е изглеждал той. Но не и къде се е появил за първи път. Така беше до май 2017 година, когато в интернационалното научно списание PlosOne се появяват две публикации, след които точката става голям загадъчен знак. Защото публикациите поставят на масата нова теза – че люлка на човечеството е Източното Средиземноморие и че причини за това има на Балканите.
Като всяка нова и революционна теза и тази има яростни съперници. Няма по какъв начин да е иначе – за последните 100 години за разкопки в Африка са хвърлени прекалено много старания, време и пари и са събрани доста доказателства за това, че този континент е родината на човешкият жанр и тип.
ГРЪЦКАТА „ МАЙМУНА “
Проф. Николай Спасов, зоолог, палеонтолог и палеоантрополог, шеф на Националния природонаучен музей при Българска академия на науките (и един от двамата ръководители на екипа, подготвил статиите), в съдействие с учени от няколко страни обаче открива, че преди към 7,2 млн. години по нашите земи (днешна България и Гърция) е живяло съществото, от което най-вероятно потегля еволюционната линия, довела до индивида.
То е първи братовчед на шимпанзето, а двата типа имат общ предходник, живял може би преди към 8 млн. година
Според проф. Спасов това създание е първият хоминин (виж речника). Наречено е грекопитек (гръцка маймуна), тъй като за първи път негови изкопаеми остатъци са открити в Гърция. Как тъкмо е изглеждало то, е мъчно да се каже, тъй като фосилите от него са извънредно малко. Но с огромна степен на меродавност може да се допусна, че мъжките са били към 40 кг, а женските – много по-дребни. По негово време естествената среда на Балканите е била доста близка до днешната савана в Африка – обширни открити пространства и редки гори. Затова се позволява, че грекопитекът се е движил на два крайници или най-малко постоянно се е изправял. Разглеждането на негов зъб под електронен микроскоп демонстрира дребни драскотини по емайла, което приказва, че по храната му са полепвали фини песъчинки. Други следи демонстрират, че най-вероятно се е хранил с изключение на с плодове и с коренища, треви и друга растителна храна, която се намира на земята. Но надали се е отказвал и от яйца, гущери, змии и мишки,
в случай че му попаднат. Ако съдим по сегашните човекоподобни маймуни, и грекопитеците би трябвало да са живели на групи, включващи един доминантен самец и неговия харем от няколко женски дружно с тяхното поколение и може би обособени подчинени мъжки.
Но в случай че всичко това е правилно, по какъв начин става по този начин, че идващите типове в еволюционната линия, довела до индивида, са живели в Африка? Обяснението е в миграцията – грекопитекът или тези, които произлизат от него, са се придвижили натам по сухопътния мост, който тогава е свързвал Балканите с Анатолия, предна Азия и Източна Африка. Допълнителен мотив за такова разселване е и откриването на остров Крит на двуного създание, живяло малко по-късно – преди съвсем 6 милиона години. Тази находка е значима, тъй като е междинна частица във веригата - и във времето, и в пространството – сред балканския грекопитек и африканските му наследници. „ Това двуного е живяло малко по-късно от нашата находка и преди появяването на австралопитеците в Африка. Показва, че във времето, когато в Африка се появяват първите същински предчовеци, тук някъде по Източното Средиземноморие към този момент е крачило двуного създание “, акцентира проф. Спасов.
Грекопитекът (Graecopithecus freybergi) е живял преди 7,2 млн. год. в саванни условия. Вляво - аспект на палеосредата, в която е живял, съгласно мястото на намиране на долната челюст (Пиргос Василисис край Атина). В далечината се виждат и през днешния ден съществуващите възвишения Химетос и Ликабетос. Представени са саванните типове животни, открити съгласно откритите фосили. Възстановка на Велизар Симеоновски (Чикагски музей по естествена история) под научното управление на проф. Николай Спасов и проф. Мадлен Бьоме.
КЪМ АФРИКА
Споменатият сухопътен мост е налице поради страховито засушаване. То стартира още преди повече от 7 млн. година и е изключително мощно сред 6 и 5 млн. години, когато равнището на Световния океан спада, Средиземно море се оказва изолирано от Атлантическия океан и се свива фрапантно като повърхност. Така сред Европа, Предна Азия и Африка се образува солидна суша.
„ Не единствено грекопитекът, само че и цялата саванна фауна, известна през днешния ден, по генезис е обвързвана с нашите земи. Например жирафите и белият африкански носорог (в по-ранни „ версии “, несъмнено – бел. ред.) са живели на първо време тук и след това са мигрирали към Африка. В проучванията ни на наша територия открихме за първи път и растителност, типична за африканската савана - пригодена да съществува при доста мощно осветяване и жега без чадъра на дърветата. Ние откриваме, че тя се развивала на първо време тук преди 7,4-7,2 млн. година Че тези типове са живели на Балканите, преди да се появят в Източна Африка, откриваме в палеонтологични залежи в Гърция и на наша територия по Струма “, споделя проф. Спасов.
ОТКРИТИЕТО
Но по какъв начин се стига до откриването на грекопитека в България? Това е история за науката като премеждие, в което екшънът и вълнението от находката подвигат адреналина. А предвкусването на огромното изобретение е съпроводено със подозрения, многократни инспекции, очакване на резултатите от сравненията и паники за финансирането, които гонят съня. За да се стигне досега, когато откривателят си отдъхва и с страхливо задоволство си споделя: „ Да, в действителност е това, което наподобява. Прав съм! “. Професор Николай Спасов не употребява тези думи, с цел да опише прекарванията си към находката, само че тези страсти прозират от сладкодумния му роман.
Както доста постоянно се случва, и това изобретение идва ненадейно, въпреки и да е умишлено търсено.
През 2007 г. проф. Николай Спасов и дългогодишният му сътрудник и другар Дьони Жераадс (французин, професор в естественоисторическия музей в Париж) се връщат от Република Македония, където търсят изкопаема фауна от късния миоцен (това е интервалът от съвсем 11 млн. година допреди 5,3 млн. г.). Учените се интересуват особено от отрязъка сред 9 и 8 млн. година, когато е живял уранопитекът – по това време считан за най-късния европейски хоминид, който съгласно проучвания може да има връзка с еволюцията на индивида. Спасов и Жераадс търсят неговите следи и в Македония, и у нас, защото в Северна Гърция единствено на към 90 км от нашите залежи с сходна възраст са открити негови остатъци. Щом ги има толкоз покрай нашата територия, за какво да ги няма и тук, споделят си учените.
Горният предкътник от местността Азмака край Чирпан, отвеян към грекопитека (Graecopithecus freybergi), с възраст 7,24 млн. год., която прави грекопитека по-стар от досегашния най-древен евентуален предчовек – сахелантропа от Чад (6-7 млн. г.). От: Fuss J., Spassov N., Begun D. Böhme M. 2017. Potential hominin affinities of Graecopithecus from the Late Miocene of Europe. PLOS ONE 2017, 12 e0177127 ЗЪБ НА ПРИМАТ
На връщане от Македония двамата откриватели вземат решение да посетят един колекционер на фосили, чиято концепция е да сътвори частен палеонтологичен музей – Петър Попдимитров от Чирпан, някогашен кмет на града. Отиват в дома му и той стартира да вади своите съкровища.
„ Ние ахкахме и охкахме, тъй като си давахме сметката, че животинските кости, които той е намерил в недалечната кариера, са в действителност от времето, което ни интересува - късния миоцен. По едно време той извади една кутийка и сподели: „ Абе, тук има едно зъбче, което може би е забавно, тъй като моят шурей е ортодонт и ми сподели, че му приличало на човешко “. Като погледнахме в кутийката, двамата с Дьони аха да скочим от горната страна є, само че единствено се спогледахме. Защото незабавно забелязахме, че този зъб е на представител на хоминидите. Това беше зъб на примат! Попитах мога ли да взема това зъбче за проучване, само че домакинът отклони въпроса... “, споделя проф. Спасов.
Така двамата откриватели си потеглят с празни ръце, само че с цялостни с въпроси глави. Цяла вечер разискват видяното. Жераадс е доста обезкуражен от обстоятелството, че завладяващият зъб е в частна сбирка. Смята, че в никакъв случай няма да го получат за проучване. Но професор Спасов не мирясва. Изчаква известно време и отново се свързва с Попдимитров с молба още един път да прегледа сбирката му. Този път диалогът стартира издалече. След един час и една гарафа бяло вино към този момент държи зъба в ръката си. Прави фотоси. И тъй като се е подготвял усърдно, носи със себе си отливки на челюсти, открити в Турция и Гърция, които принадлежат на уранопитек и анкарапитек от почти същото време. Зъбът пасва идеално в горната челюст.
ЗЪБ В ДЖОБА
„ И двамата бяхме вцепенени. И му споделям: в случай че този зъб остане просто по този начин при тебе, нито ти, нито аз ще знаем защо става въпрос. Моля те, дай да го проучвам, ще ти го върна и това ще има значение и за твоята сбирка, и за мен като академик, а и за антропологичната просвета “, споделя проф. Спасов. Но Попдимитров се колебае. Тогава се намесва жена му, която декларира, че имат вяра на професора и по тази причина може да вземе зъба. Така той се озовава в джоба му и в продължение на 6 месеца ученият му прави какви ли не проучвания в парижкия музей и най-много в солунския, където е цялата сбирка от фосили на уранопитек. Това му дава опция напълно тъкмо да дефинира зъба – четвърти горен предкътник.
Това обаче не внася изясненост за епохата, през която е живяло съществото. Проф. Спасов си дава сметка, че за задачата би трябвало да се направи геоложко и палеонтоложко изследване на кариерата в местността Азмака край Чирпан, в която е открит зъбът. Обаче няма пари за това... Благодарение на разбирането, проявено от тогавашния ръководител на Българска академия на науките акад. Иван Юхновски, се намират първите 5000 лева, а малко по-късно още средства от Българска академия на науките по квалифициран план, с които работата да стартира. След няколко години теренна работа учените най-сетне са подготвени за обява и през 2012 година в „ Джърнал ъв хюмън еволюшън “ – едно от водещите международни списания в региона на еволюцията на индивида, излиза публикацията им за най-късните хоминиди на Европа отпреди към 7 млн. години. Проф. Спасов и сътрудниците му са извънредно горди освен с това, че и България към този момент си има собствен хоминид, само че и че той е най-късният в Европа.
ПИРГОС ВАСИЛИСИС
Постепенно, до момента в който прави сравненията, проф. Спасов си дава сметка, че зъбът може би има връзка и с грекопитека, за който по това време се знае доста малко. Открит е по време на Втората международна война край Атина, край дребното населено място Пиргос Василисис (Кулата на царицата) от немския геолог Фон Фрайберг, който управлява строително-инженерни работи за окопаване на немската войска на юг от Атина. Докато строи погреби за артилерията, вижда, че от земята излизат кости. Първата му находка е челюст. Сърцето му на геолог не му дава откритото да се затрие и макар че е във война, събира фосилите, прави геоложки и стратиграфски описания и след войната разгласява къса публикация за фауната на Пиргос Василисис. Понеже не е палеонтолог, дава изкопаемите кости за разбор на палеонтолог от Берлин, който му връща лист с избраните по тях типове. Фон Фрайберг включва този лист в публикацията си. Там челюстта е разказана като принадлежаща на маймуната мезопитек, тъй като за този тип се е знаело по това време от известното находище Пикерми, също край Атина. Години по-късно го посещава именитият палеонтолог и палеоантрополог Фон Кьонигсвалд (откривателят на гигантопитека – най-голямата човекоподобна маймуна, съществувала някога). Като вижда челюстта, Фон Кьонигсвалд незабавно схваща, че не е на маймуна, а на хоминид – представител на човешкото семейство. Именува съществото, на което принадлежи, „ грекопитекус фрайберги “ - на Гърция, където е открита челюстта, и на името на откривателя є. Ето по какъв начин бива открит и наречен типът, към който проф. Спасов позволява, че може да бъде отвеян и зъбът от Азмака.
ИЗСЛЕДВАНЕТО
В края на 80-те години челюстта на грекопитека изчезва. Открива я проф. Мадлен Бьоме от Тюбингенския университет. Проф. Бьоме е родена в Пловдив и приказва български. Тя работи с проф. Спасов от дълго време и, подтиквана от догатките му, преравя куп немски музейни складове. Двамата с проф. Спасов оглавяват проучването на челюстта и зъба, за което събират екип от международни експерти в другите области. В него взе участие още един български откривател - доктор Латинка Христова, също от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките.
ЧОВЕШКАТА ЛИНИЯ
В съдействие с гръцки палеонтолози съумяват да открият, че грекопитекът е живял много по-късно от уранопитека, и да дефинират по кое време тъкмо е било това - преди към 7,2 млн. години плюс/минус няколко хиляди години – до момента такава геоложка акуратност в никакъв случай не е била постигана. Успяват с помощта на композиция от разнообразни способи. Узнават доста и за естествената конюнктура, в която е живял грекопитекът. Така се стига до излизането на двете публикации в научното списание PlosOne, с което стартира този роман. В тях учените преописват челюстта, открита от Фон Фрайберг, много по-подробно - с помощта на модерни способи като компютърната томография, съумяват да научат доста повече за нея. Зъбите са изпочупени, само че техните корени са си в челюстта и точно по тези на предкътниците откривателите откриват белезите, присъщи за хоминините.
Същите тези белези са присъщи и за зъба от Чирпан. „ Така успяхме да установим, първо, че в действителност тези две находки би трябвало да принадлежат на създание от един и същи тип и че това е грекопитекът на Фрайберг. Второ, разбрахме, че той носи белези, присъщи за човешката линия. Трето, че е живял в полуоткрита, саванна конюнктура, за която се счита, че е главната причина за изправянето на човечеството на два крайници “, обобщава проф. Спасов….
РЕЧНИК:
Според зоологичната просвета ние, индивидите, също сме представители на животинския свят и сме класифицирани в фамилията на хората.
• ХОМИНИН е систематичната група на предчовеците, към която спадат индивидът и всички негови директни прародители, в това число австралопитеците.
• ХОМИНИД значи представител на човешкото семейство. Според систематиката фамилията на хоминидите включва с изключение на хоминините (предчовеците и човека) и висшите човекоподобни маймуни – орангутана, горилата и шимпанзето (което е най-близкият до индивида вид), както и античните прародители на тези човекоподобни маймуни.
Статията е оповестена в брой 2/2019 година на Списание 8
Купи броя от
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ