Статията дискутира алтернативите и възможностите за борба с климатичните промени

Статията дискутира другите възможности и опциите за битка с климатичните промени и техните последици, дефинирани и експериментирани от модела на кръговата стопанска система. Сравнителният разбор на циклите на живот на пластмасата, респективно в линейни и кръгови стопански модели, акцентира няколко съществени изводи и обрисува нови вероятности за стабилно икономическо развиване, съобразени по едно и също време със всички аспекти – обществен, стопански и запазване на околната среда.

Моделът на кръговата стопанска система е все по-често назоваван, по едно и също време от политици, университетски среди, бизнес, професионални и цивилен организации, като най-адекватен и най-ефикасен модел на икономическо действие, който може да предложи съответни отговори и решения на провокациите пред които актуалните общества са изправени през днешния ден. Предизвикателства като климатичните промени и техните последици, и отрицателни резултати върху околната среда (изчерпване, замърсяване, заличаване на естествените запаси, загуба на биоразнообразието), за които са виновни човешките действия структурирани съгласно логиката на преобладаващия линеен стопански модел. През 2015 година Европейският съюз одобри План за деяние за кръговата стопанска система ( Circular Economy Action Plan)  с упоритостта да подтиква и обезпечи условия, улесняващи последователното трансформиране на икономическите връзки от линейни към кръгови модели. На национално ниво  Нидерландия, Дания, Швеция, Финландия, Канада, Индонезия и редица други страни, формулираха дълготрайни тактики за преход към кръгова стопанска система на обособени браншове и сфери на действия. Тенденцията се следи и на локално, и градско равнище. Амстердам, Копенхаген, Лондон, Малмо, Ню Йорк са към този момент измежду най-често цитираните образци на градове, които одобряват все по-амбициозни проекти за превръщането им в кръгови. Други, като шотландското градче Дънбар, което през 2008 година, вкара огромен проект за прекосяване към модел „ град с нулев боклук “, и към този момент се обявява като подобен. Кръгова промяна плануват, и/или към този момент са инициирали съответни планове, и няколко от огромните международни компании като Дел, Патагония, Филипс, ИКЕА, Данон и други.

Първата приложимост на термина „ кръгова стопанска система “ най-често се асоциира с името на Уолтър Р. Стахел, швейцарски проектант, през днешния ден началник на Product-Life Institute. През 1982 година, в отчет до Европейската комисия, Уолтър Стахел и Женевиев Редай теоризират модел на   стопанска система в кръгови цикли и изследват тяхното влияние върху основаването на работни места, икономическата конкурентоспособност, спестяването на запаси и попречване на отпадъците. През 2007 година, след обявата на изследването на организацията McKinsey, терминът и концепцията за кръговата стопанска система става известна и се проучва като вероятен различен стопански модел, осигуряващ по едно и също време стабилно икономическо развиване и понижаване на нездравословните резултати на човешката активност върху климата и околната среда. През 2009 година Елън Макартър (известна британска мореплавателка) основава Фондация “Елън Макартър ” (EMF), която напълно фокусирана върху образованието на тематика кръгова стопанска система в целия свят.

Публикуваното през 2019 година, проучване на Фондация “Елън Макартър ” прави доста прецизен и съответен прочит на капацитета на кръговата стопанска система в битката с климатичните промени и техните последици. Както знаем, в световен мащаб, 55% от нездравословните излъчвания виновни за стоплянето на атмосферата, са генерирани от производството и консумирането на сила. Факт, който разумно обоснована фокусирането на напъните, най-малко до момента, върху енергийната успеваемост и възобновимата сила. Безспорно, това е от решаващо значение и напълно дава отговор на логиката на кръговата стопанска система, само че тези ограничения остават отвън спектъра останалите 45% нездравословни излъчвания, които идват от производството на коли, облекла, храна и други артикули, които използваме всеки ден. 

Кръговата стопанска система може, редом, да способства за понижаване на излъчванията посредством трансформиране на метода, по който произвеждаме и използваме продуктите и материалите . 

За да илюстрира този капацитет, проучването показва по какъв начин използването на тактики за кръгова стопанска система единствено в пет основни области (цимент, алуминий, стомана, пластмаси и храни) могат да отстранен съвсем половината от излъчванията генерирани от производството на артикули – 9,3 милиарда тона CO2e през 2050 година, което е еквивалентно на понижаване на настоящите излъчвания от целия превоз до нула.

Съществуват разнообразни дефиниции на термина „ кръгова стопанска система “, които взаимно се допълват. Тази на   Фондация “Елън Макартър ”  е измежду най-често цитираните и тя дефинира кръговата стопанска система като модел на структуриране на социално-икономическите връзки и действия, който преплита три съществени правилото (фиг. 2):

1. Първоначален дизайн и основаване на материали, артикули и услуги, които включват разбор на целия им витален цикъл за да се отстрани отпадъка и замърсяването, 
2. Създаване на материали, артикули, услуги и бизнес модели, които разрешават и подтикват по-дългата приложимост и опазване на стойност, 
3. Регенерация на околната среда.

Какво е кръгова стопанска система?

Независимо от формулировката, моделът и логиката на кръговата стопанска система (closing the loop), оферират доста ясна и използвана визия за цялостното структуриране на социално-икономическите връзки по метод, по който икономическите действия не са опасност за природата и хората, а се трансформират в неразлъчен, положителен детайл от цялата екосистема като основават условия за регенеративно действие и генерират изгоди за обществото, бизнеса и околната среда.

Линейна пластмасата

Сравнителният разбор на циклите на живот на пластмасата, респективно в линейния и кръговия стопански модел, илюстрира по доста съответен метод казаното нагоре и способства за по-доброто схващане.

Днес най-разпространените типове пластмаси съставляват необятна гама от синтетични или полусинтетични материали, които употребяват полимери, като съществена съставна част. Физическите и химическите характерности на пластмасата я вършат доста адаптивен, лек, елементарен за произвеждане и, най-много, на ниска цена материал. Съществуват доста разнообразни видове пластмаса, категоризирани съгласно техните съществени свойства и качества, които на собствен ред дефинират вероятните приложения и използва. Двете съществени огромни категории, термопластика и термореактора (или термосет), са употребявани за характеризиране на полимери според от държанието им, когато са подложени на топлота. Основната разлика сред термопластика и термореактора е, че термопластиката може да се разтопи във всякаква форма и да се употребява наново, до момента в който терморегулаторите имат непрекъсната форма и не могат да бъдат рециклирани в нови форми от пластмаса. 

Пластмасата влиза във фаза на всеобщо произвеждане и необятна приложимост от края на 50–те години, когато произвеждане е към 1,5 милиона тона на година. Оттогава международната реколта непрестанно пораства и доближава 380 милиона тона за 2018   година Повече от половината от годишната продукция на пластмаса се употребява за пакетиране, пакетиране и произвеждане на пластмасови предмети за еднократна приложимост, т.е. с най-къс живот, и затова, генериращи доста и бързо боклуци. (Пакетиране и пакетиране – 39,9%, Строителство – 19,8%, други (различни апарати, устройства, инсталация и т.н.) – 16,7%, Автомобили – 9,9%).

Днес пластмасата е на всички места, като краен артикул или като съставка и съставен елемент на различен материал. Намираме я в текстила, в строителните материали и в съвсем всички предмети за ежедневна приложимост. 

До 80-те години преработването и изгарянето на пластмаса не е общоприета процедура и затова, всички излезли от приложимост пластмасовите материали и артикули просто са изхвърляни. Процесът на разграждане на пластмасата лишава към 400 години, т.е. цялото количество пластмаса, създадено от края на 50-те години, е към момента някъде към нас. Днес на международно равнище, единствено към 9% от създадената пластмаса се рециклира, 12% се изгаря, а останалите 79% попадат непосредствено в почвата, водата, живите организми и, разумно, най-после в нашите чинии и организми.

Описаните дотук обстоятелства подсказват, че на всеки един обособен стадий от живота си, в модела на линейната стопанска система, пластмасата създава отрицателни резултати върху климата, околната среда и здравето на хората. Цикълът на живот на пластмасата стартира с добива на нужните запаси за нейното произвеждане, което включва нефтохимикали получени от изкопаеми горива като природен газ и петрол. Производството на материала пластмаса е развой, който употребява доста сила и отделя доста нездравословни излъчвания в атмосферата. Превръщането на пластмасата в артикул също изисква сила, вода и генерира боклуци. Според Ocean Conservancy, всяка година, 8 милиона тона пластмаса приключват живота си в океаните и се причисляват към към този момент наличните 150 милиона тона отпадък.

Замърсяването с пластмаса е екологична злополука

Петте плаващи „ пластмасови континента “ са единствено забележима част на айсберга. Ефектите в дълготраен проект върху екосистемата на микро и нано пластмасите към момента не са добре познати и се изследват, само че все пак, към този момент има доста резултати и данни, които разрешават да се твърди, че пластмасата е проникнала трайно хранителната верига.

Микропластмаса е открита във 60% от всички типове птици, които живеят към вода и се хранят от водните обекти, а за рибите и другите жители на водния свят, процентът е още по-висок. 

Транспортът, потреблението и замърсяването на околната среда след приложимост на пластмасовите артикули и материали, превърнати в отпадък, изхвърлян или изгарян, удължават листата на отрицателните последици. Пластмасата за еднократна приложимост е образецът, който работи безотказно и акцентира слабите места на модела на линейната стопанска система. Свръхпроизводството, свръхупотребата и свръх бързата приложимост на пластмаса, само че без добре преценено, приспособено и внедрено ръководство на етапа от живот на пластмасата, когато тя към този момент е излязла от приложимост, е обречена поради вредите, които нанася на околната среда и на хората. 

Социалният аспект от следствията от замърсяването с пластмаса добавя общата картина. Най-потърпевши са най-слабо развитите страни и най-уязвимите обществени прослойки. Търговията с отпадък на международно равнище, легална и/или незаконна, прави най-неподготвените и най-бедните страни последна дестинация на големи количества пластмасов боклук, който най-често е просто изхвърлен на открити сметища, а отрицателните санитарни, здравословни, обществени и екологични последици от тази централизация на нездравословни боклуци, към този момент не е належащо да се показват или потвърждават.

Пластмасата акцентира по доста явен метод вътрешните несъгласия на линейния модел и обективната неспособност той да продължава да действа. Комбиниран с логиката на непрекъснат напредък, от ден на ден произвеждане и от ден на ден консумация, довежда на генериране на от ден на ден замърсяващ отпадък и други нездравословни резултати, които, в един избран миг, стартират да имат отрицателни резултати върху тези, които ги създават.

Пластмасата в кръговата икономика 

Противоположно на линейната стопанска система, в кръговия модел окончателното елиминиране на типовете пластмаси, които не могат редовно и ефикасно да се рециклират, е последна цел. Това значи, че етапа на в началото основаване, тази на теоретичния и прототипния дизайн на един материал, артикул или услуга, така наречен „ upstream innovation “, е фундаментална. Тази първична фаза на идея би трябвало да включва разбор и акуратен избор на ресурсите, които са нужни, съгласно характерни критерии, които обобщават добре известния към този момент израз “рециклирай-употреби пак-поправи ”, („ reuse-recycle-repair “):

1. да могат да бъдат ефикасно рециклирани, т.е. без никакъв боклук, да не замърсяват и да не употребяват доста енергия;
2. да разрешават „ втора ръка “, без значение дали в първичната си функционалност или превърнати в различен артикул или материал;
3. да основават условия за регенериране на околната среда.

Елиминирането напълно от индустриалния развой на пластмасите, които не могат да се рециклират, ще даде съответно положително отражение върху напъните за справяне с пластмасовия отпадък и замърсяването на околната среда. Употребата на материали, които са рециклируеми и/или биоразградими, ще понижи потребността от нови естествени запаси, и по този начин ще отговори, даже и отчасти, на серия от проблеми, свързани с техния рандеман и техните запаси, все по-малки, с нездравословните излъчвания, генерирани от тяхната обработка и преправка в артикули, превоз, консумация и най-после – превърнати в отпадък. Паралелно, всички тези процеси ще основават удобни условия за устойчива регенерацията на природата. На всеки стадий от живота на пластмасата, в модела на кръговата стопанска система, тя ще създава сензитивно по-малко нездравословни излъчвания, а нездравословен отпадък просто няма да има, защото употребяваните един път материали и артикули ще се връщат в запаси. 

Цитираният отчет предлага и малко показване на 110 образеца на сполучливи решения и функциониращи кръгови бизнес модели, които ползват „ upstream innovation “ в областта на пластмасовите артикули и опаковки. Според анализаторите, бизнес и новаторският капацитет в тази сфера е толкоз огромен, че към този момент приказваме за „ нова стопанска система на пластмасата “ (New Plastic economy).

С други думи, само посредством редовно и интегрално внедряване на модел, който включва прелиминарен разбор на целия витален цикъл на материалите, продуктите и услугите, каквото предлага кръговата стопанска система, може да промени траекторията на унищожителните стопански практики на линейния модел.

Борбата с климатичните промени и техните последици изисква радикална смяна

Подобни сравнителни разбори, приложени на други сфери на действия и промишлености (текстил, превоз, строителство, земеделие и т.н.) стигат до същите заключенията. Линейният стопански модел и логичност на действие, или  business as usual, към този момент не са работещи модели и не дават отговор на условията на световния подтекст, в който се намираме. Без ефикасни политики за битка с климатичните промени и техните последици, без огромни тактики за опазване и регенерация на ресурсите, силите, почвата и, световно запазване на околната среда, задънената улица, в която води линейният стопански модел, към този момент от дълго време не е единствено теоретична догадка. Ако в действителност желаеме да дадем късмет на записаните общи цели в Парижкото съглашение за ограничение на покачването на междинната температура на повърхността на Земята до 2°C, а по опция и до 1,5°C до 2050 година, би трябвало радикална смяна. Внедряването на кръговата стопанска система и превръщането ѝ в резистентен и преобладаващ модел на обществени и стопански връзки, не е единствено въпрос на инфраструктура и пренаписване на „ разпоредбите на играта “. Необходима е радикална смяна в метода на мислене и държание, както на самостоятелно, по този начин и на групово равнище, във всяка една сфера на човешките действия. Единствено повсеместен метод, интегриращ трите съществени аспекта на устойчивото развиване – обществен, стопански и запазване на околната среда, може ефикасно да се оправи с провокациите на актуалната действителност. 

Автор: Румяна Мишонова / Климатека

Румяна Мишонова е лекар по социология и специалист в региона на кръговата стопанска система и устойчивото развиване и климатичните промени. Дипломирана от Университета в Нант (Франция), през днешния ден Румяна е старши съветник по европейски планове. 

В обявата са употребявани материали от : 

1. Румяна Мишонова,  Икономическо развиване и климатични промени ,23 март 2021, https://www.climateka.bg/ikonomichesko-razvitie-i-klimatichni-promeni/
2. European Union’s Circular Economy Action Plan, 2015, https://ec.europa.eu/environment/circular-economy/pdf/new_circular_economy_action_plan.pdf
3. Circulars, Local Governments for sustainability, https://circulars.iclei.org/?fbclid=IwAR1W7U9OCrpd53xDJGyqbHu8XQmqijtko7XRbUUGVLT_0yi8gp4LU4YEUFo
4. Cradle to Cradle – The Product-Life Institute , Product-life.org. 2012-11-14. Retrieved 2013-11-20,  http://www.product-life.org/en/cradle-to-cradle
5. Completing the Picture: How the Circular Economy Tackles Climate Change, Ellen MacArthur Foundation, 2019, https://www.ellenmacarthurfoundation.org/publications/completing-the-picture-climate-change
6.  Plastics facts, https://www.plasticsfacts.com/new-page-1
7. World Plastics Production 1950-2015, https://committee.iso.org/files/live/sites/tc61/files/The%20Plastic%20Industry%20Berlin%20Aug%202016%20-%20Copy.pdf
8. Plastics the facts – 2019, https://www.plasticseurope.org/application/files/9715/7129/9584/FINAL_web_version_Plastics_the_facts2019_14102019.pdf
9. UNEP, https://www.unep.org/interactive/beat-plastic-pollution/
10. Ocean conservancy, https://oceanconservancy.org/trash-free-seas/plastics-in-the-ocean/
11. Microplastics in fish and fishmeal: an emerging environmental challenge?, 21 януари 2021, https://www.nature.com/articles/s41598-021-81499-8
12. Upstream innovation. A guide to packaging solutions, Ellen MacArthur Foundation, 2020, https://plastics.ellenmacarthurfoundation.org/upstream
13. New Plastic economy, https://www.newplasticseconomy.org/
14. Николай Петков,  Битката за 1,5°C и какви ще са последствията за света при такова стопляне , 29 март, 2021, https://www.climateka.bg/15c-zatoplyana-posleditsi/?fbclid=IwAR2dxQhpPhWjhiBuEHA9OWdBKV1Rz-GjmSM1LOKFfcS-JteteJvjtoVxzv8
15. Атлас на пластмасата 2020, https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2020/07/Plastic_Atlas_2020_ZaZemiata_BG-web.pdf