Прецедент! Без свръхсмъртност в ЕС от пандемията насам, България отчита отрицателни стойности
Статистиката за смъртност в Европа се обърна! За първи път от февруари 2020 година, интервала преди разпространението на COVID-19, няма записана свръхсмъртност в границите на съюза. Показателят е стигнал до -2,3% под междинния брой смъртни случаи за същия интервал преди пандемията, сочат данни на Eurostat.
Прочетете още
Свръхсмъртността се отнася до броя на настъпили леталните случаи, измерени по време на рецесия, без значение от повода за тях. Коефициентът мери процентът на умрелите хора, надхвърлящи броя на смъртност, която може да се следи при „ естествени “ условия.
За съпоставяне, свръхсмъртността през февруари предходната година е била 8% , при 39 000 спомагателни смъртни случая. За същия месец на 2021 пък са регистрирани 26 000 повече умряли души от междинното равнище, което възлиза на 6% свръхсмъртност. През февруари 2020 година показателят е бил -3% , което значи че сме възстановили динамичността, замерване преди удара на пандемията.
Припомняме, че коефициентът на свръхсмъртност остана висок през последното тримесечие на 2022 година, достигайки 12% през октомври, 9% през ноември и 19% през декември, което е и най-високата записана стойност за 2022 година През януари тази година бе регистриран забележителен спад – до 3% от предходния месец. Кривата продължи да пада, достигайки до негативната стойност за пръв път от 3 години насам.
През февруари 2023 година две трети от страните от Европейски Съюз не са записали смъртни случаи над нормалните. Има обаче и страни, които са записали позитивни стойности. От тях Гърция и Кипър са замерили най-високи равнища на свръхсмъртност (и двете с 12% над националната междинна месечна стойност за 2016-19 г.). Процентът им е следван от Португалия (6%), Холандия и Франция (с 4%), Малта (2%) и Италия, Ирландия и Австрия (с 1%).
Как се разви обстановката в България?
В страната ни кривата на свръхсмъртост е извънредно контрастна. Най-сериозният пик е бил замерен пред ноември 2020г., когато са регистрирани 94%. На този декор тогава в Европа е имало 40% спомагателни смъртни случаи. Последвал е спад през януари 2021г., когато на фона на 17% за Европа, България е отчела стойност от 0,1% свръхсмъртност. Броят ѝ обаче се е покачил още веднъж три месеца по-късно при новия пик на COVID-19, достигайки до 76,9%, съпоставено с 20,9% за Европейски Съюз.
Март месец на 2022г. е регистриран последният интервал, в който България е отчитала стойности по-високи от междинните за Европа. След това наклонността се обръща.
От началото на 2023г. страната ни мери извънредно ниски стойности на спомагателни умирания на фона на съюза. Докато в Европа е имало показател от 2,9%, в България той е бил негативна стойност – -13,4%. Прави усещане, че на фона на прецедентния спад за цяла Европа през февруари, в страната ни е регистрирано леко повишаване на смъртността. За втория месец от 2023г. се регистрират -10,8%.
Допълнителна смъртност в България и в Европейски Съюз за интервала януари 2020г. - февруари 2023г.
Прочетете още
Свръхсмъртността се отнася до броя на настъпили леталните случаи, измерени по време на рецесия, без значение от повода за тях. Коефициентът мери процентът на умрелите хора, надхвърлящи броя на смъртност, която може да се следи при „ естествени “ условия.
За съпоставяне, свръхсмъртността през февруари предходната година е била 8% , при 39 000 спомагателни смъртни случая. За същия месец на 2021 пък са регистрирани 26 000 повече умряли души от междинното равнище, което възлиза на 6% свръхсмъртност. През февруари 2020 година показателят е бил -3% , което значи че сме възстановили динамичността, замерване преди удара на пандемията.
Припомняме, че коефициентът на свръхсмъртност остана висок през последното тримесечие на 2022 година, достигайки 12% през октомври, 9% през ноември и 19% през декември, което е и най-високата записана стойност за 2022 година През януари тази година бе регистриран забележителен спад – до 3% от предходния месец. Кривата продължи да пада, достигайки до негативната стойност за пръв път от 3 години насам.
През февруари 2023 година две трети от страните от Европейски Съюз не са записали смъртни случаи над нормалните. Има обаче и страни, които са записали позитивни стойности. От тях Гърция и Кипър са замерили най-високи равнища на свръхсмъртност (и двете с 12% над националната междинна месечна стойност за 2016-19 г.). Процентът им е следван от Португалия (6%), Холандия и Франция (с 4%), Малта (2%) и Италия, Ирландия и Австрия (с 1%).
Как се разви обстановката в България?
В страната ни кривата на свръхсмъртост е извънредно контрастна. Най-сериозният пик е бил замерен пред ноември 2020г., когато са регистрирани 94%. На този декор тогава в Европа е имало 40% спомагателни смъртни случаи. Последвал е спад през януари 2021г., когато на фона на 17% за Европа, България е отчела стойност от 0,1% свръхсмъртност. Броят ѝ обаче се е покачил още веднъж три месеца по-късно при новия пик на COVID-19, достигайки до 76,9%, съпоставено с 20,9% за Европейски Съюз.
Март месец на 2022г. е регистриран последният интервал, в който България е отчитала стойности по-високи от междинните за Европа. След това наклонността се обръща.
От началото на 2023г. страната ни мери извънредно ниски стойности на спомагателни умирания на фона на съюза. Докато в Европа е имало показател от 2,9%, в България той е бил негативна стойност – -13,4%. Прави усещане, че на фона на прецедентния спад за цяла Европа през февруари, в страната ни е регистрирано леко повишаване на смъртността. За втория месец от 2023г. се регистрират -10,8%.
Допълнителна смъртност в България и в Европейски Съюз за интервала януари 2020г. - февруари 2023г.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ