Статистиката показва, че все по-млади хора избират да сменят града

Статистиката демонстрира, че все по-млади хора избират да сменят града с по-спокойно място. За 2021 година от градовете в селата са се заселили 32 000 души.

Масово се избират села наоколо до огромните градове. Затова и най-голямото село в България е софийското Лозен, в което в този момент живеят над 6000 души.



„ Последните данни на националната ни статистика какво демонстрират, че селската, т.е., че градската миграция към селата, че съвсем настига и с всеки изминат миг, ще изпревари миграцията, която е от селата към градовете съвсем разликата е от няколко стотин души за последната година 2021г. “, съобщи доцент Пламен Патарчанов - учител по социално-икономическа география, СУ " Св. Климент Охридски ".

Възрастта на по този начин наречените градски мигранти понижава.

„ Вече има възраст от порядъка сред 30 и 40 години, което към този момент демонстрира, че това са хора в трудоспособна възраст с съзнателен избор с това избиране на руралната среда за живот освен за " спалня ", както се споделяше в предишното “, изясни Патарчанов.



В това число е и семейство Асенови, които избират да живеят в село Каменица, вместо в столицата.

„ По стичане на събитията започнахме ремонт в нашето жилище в София, след което в един миг апартаментът стана неспособен за живеене заради ремонта и дойдохме краткотрайно тук. Вече година и нещо още сме си на село “, споделя Александър Асенов, който е художник.

Развиващата се дигитализацията на обществото разрешава на доста хора да работят от разстояние.



„ Продължаваме да работим това, което си работихме и преди. Не сме си трансформирали попрището. Аз съм проектант, а Александър е художник. Работата ни разрешава да работим отдалечено, дори в действителност на него повече му оказва помощ, в сравнение с му пречи “, изясни Нина Асенова – проектант.

А ентусиазъм за работата си получават от цялата атмосфера на самата околност.

„ Хората, мястото, колкото повече опознавам района, толкоз повече ме притегля това място. А пък аз се изричам с изкуството по мой друг метод, което просто си е моя метод, което може би е хубаво и е хубаво за мен, без да мога да приказвам, тъй като дар-словото не ми е най-силната част “, споделя Александър.



„ Хубавото е, че където и да отидеш, това те зарежда. Аз персонално като ми писне, си пипвам кучето и се разхождам за час и с нови сили се връща да си довърша “, изясни Нина.

Както в градската джунгла, по този начин и тук се срещат компликации и дефекти.

„ Къщата е доста остаряла и си носи духа на Възрожденската архитектура, страхотна е, в миналото са били ансабълни, само че с годините са паднали. Това е може би най-тъжното в селата, че доста такива ансамбълни композиции и здания са унищожени с времето “, изяснява архитектът.

За младите най-голямо терзание остава образованието на децата

„ Много хора считат, че с деца е мъчно на село, само че самото образование е напълно друго. Аз имам наблюдаване над едни хора тук, които се занимават със земеделие. Те имат една дребна принцеса, която може да скрие шапките на много дечица “, споделя Александър.



„ Редица образци, които демонстрират, че в този интервал фамилиите стартират да усещат нуждата от градската среда, учебни заведения, които им дават по-добро образование, добави извънкласни действия, които в руралната среда не могат да го получат, само че те получават друго. Те получават до момента до природата, връщат се към това, което огромна част от нашето потомство са изгубили “, съобщи доцент Патарчанов.

Потокът от млади, образовани хора в селата ще съживи изоставените селски региони. Тенденцията да се търси живот в екологична среда, каквато липсва в огромните градове, ще се резервира и в бъдеще, предвиждат специалистите.