Упражнения при болки в кръста
Статистиката демонстрира, че до 80% от популацията най-малко един път в живота са имали изострен миг на лумбална болежка, която е довела до ограничение на придвижването, потребност от лекуване – без значение дали медикаментозно (най-често нестероидни противовъзпалителни) или мануална терапия, физиотерапия.
Засилването на коремните мускули има значение за поддържане на торса и надлежно попречване на болките в кръста. Но тяхното осъществяване има редица ограничавания, с цел да доведат до верен резултат, защото прекомерното усилване на коремните мускули може да има противоположен резултат със усилване на лумбалните болки.
Правият коремен мускул не е стабилизатор на ядрото – на основата на торса, а е регулатор на позицията на таза. Може да работи до размер 30-35 градуса, а при по-голям размер (тоест по-голямо стесняване на главата към колената) функционалността му се поема от други мускули. Така при интензивно правене на коремни преси се пренатоварват мускулите илиопсоас и правият бедрен мускул, което от своя страна води до смяна в позицията бедро/таз – надлежно и с всички последици за гръбначния дирек.
Интензивното и погрешно правене на коремни преси, с изключение на съкращаване на вършиме коремни мускули, води и до съкращаване на системата илиопсоас/ прав бедрен мускул. Това трансформира позицията на таза, тазобедрените и коленните стави, а резултатът е болки в долната част на гърба, както и в региона на тазобедрените стави.
Тъй като всички мускули работят в една обща верига, то измененията, които се внасят в региона на коремните мускули неизбежно засягат и останалите равнини. Затова коремните преси са положително упражнение, само че не изолирано, то би трябвало да се комбинира и с други, които да резервират останалите свързани мускули по веригата в ненапрегнато положение (и то получено по второстепенен път).
В случай, че не можем да се възползваме от треньор, който да балансира упражненията ни, то е уместно да заместим в огромна степен коремните преси с планк.
При осъществяване на планк е налице по-добър баланс на мускулите начело, в профил и откъм гърба на тялото (антериорни, латерални и постериорни вериги).
Дишането също има основно значение, по този начин при правенето на коремни преси значимо е придвижването на диафрагмата.
Когато коремните преси се извършват със свити крайници, то по този метод активираме екстензорите или разгъвачите на тазобедрената става, като по този метод се изключват и флексорите (сгъвачите), които както стана ясно се задействат след надолнище на тялото над 30-35 градуса при осъществяването на пресата.
Важно е да се обърне внимание, че би трябвало да се заложи на вярното осъществяване и комбиниране на извършения, а не да отхвърлим напълно коремните преси и още повече да не се обръща внимание на усилването на коремните мускули. Тъй като прекаленото отпускане на коремните мускули също носи своите последици – образец е пъпната херния. Също по този начин измененията в останалите мускули по веригата – илиопсоас, да вземем за пример, могат да доведат до влечение към образуване на хернии в лумбалната област.
Мускул илиопсоас води до усилване на лумбалната екстензия и работи постоянно в синергия с квадратус лумборум, като хипертонусът на илиопсоас води до увеличение на лумбална лордоза. Съответно това също може да докара до лумбални болки като резултат.
Човешкото тяло като една тенсегрална система, основана на миофасциални линии, се трансформира непрекъснато, като главната цел е да се поддържа мускулния тонус с оптимално малко употребена сила – по най-енергоефективния метод. Така при основаване на условия за разбалансиране на системата, тя се пробва да се нагоди към новите условия, а това в някои случаи стига и до миг на отключване на признаци, заради дисхармонията в мускулните вериги и смяна на целия опорно-двигателен уред, изяснява Puls.bg. Тъй като костните структури са в директна взаимозависимост от мускулите и връзките, защото костите са пасивна конструкция.
Засилването на коремните мускули има значение за поддържане на торса и надлежно попречване на болките в кръста. Но тяхното осъществяване има редица ограничавания, с цел да доведат до верен резултат, защото прекомерното усилване на коремните мускули може да има противоположен резултат със усилване на лумбалните болки.
Правият коремен мускул не е стабилизатор на ядрото – на основата на торса, а е регулатор на позицията на таза. Може да работи до размер 30-35 градуса, а при по-голям размер (тоест по-голямо стесняване на главата към колената) функционалността му се поема от други мускули. Така при интензивно правене на коремни преси се пренатоварват мускулите илиопсоас и правият бедрен мускул, което от своя страна води до смяна в позицията бедро/таз – надлежно и с всички последици за гръбначния дирек.
Интензивното и погрешно правене на коремни преси, с изключение на съкращаване на вършиме коремни мускули, води и до съкращаване на системата илиопсоас/ прав бедрен мускул. Това трансформира позицията на таза, тазобедрените и коленните стави, а резултатът е болки в долната част на гърба, както и в региона на тазобедрените стави.
Тъй като всички мускули работят в една обща верига, то измененията, които се внасят в региона на коремните мускули неизбежно засягат и останалите равнини. Затова коремните преси са положително упражнение, само че не изолирано, то би трябвало да се комбинира и с други, които да резервират останалите свързани мускули по веригата в ненапрегнато положение (и то получено по второстепенен път).
В случай, че не можем да се възползваме от треньор, който да балансира упражненията ни, то е уместно да заместим в огромна степен коремните преси с планк.
При осъществяване на планк е налице по-добър баланс на мускулите начело, в профил и откъм гърба на тялото (антериорни, латерални и постериорни вериги).
Дишането също има основно значение, по този начин при правенето на коремни преси значимо е придвижването на диафрагмата.
Когато коремните преси се извършват със свити крайници, то по този метод активираме екстензорите или разгъвачите на тазобедрената става, като по този метод се изключват и флексорите (сгъвачите), които както стана ясно се задействат след надолнище на тялото над 30-35 градуса при осъществяването на пресата.
Важно е да се обърне внимание, че би трябвало да се заложи на вярното осъществяване и комбиниране на извършения, а не да отхвърлим напълно коремните преси и още повече да не се обръща внимание на усилването на коремните мускули. Тъй като прекаленото отпускане на коремните мускули също носи своите последици – образец е пъпната херния. Също по този начин измененията в останалите мускули по веригата – илиопсоас, да вземем за пример, могат да доведат до влечение към образуване на хернии в лумбалната област.
Мускул илиопсоас води до усилване на лумбалната екстензия и работи постоянно в синергия с квадратус лумборум, като хипертонусът на илиопсоас води до увеличение на лумбална лордоза. Съответно това също може да докара до лумбални болки като резултат.
Човешкото тяло като една тенсегрална система, основана на миофасциални линии, се трансформира непрекъснато, като главната цел е да се поддържа мускулния тонус с оптимално малко употребена сила – по най-енергоефективния метод. Така при основаване на условия за разбалансиране на системата, тя се пробва да се нагоди към новите условия, а това в някои случаи стига и до миг на отключване на признаци, заради дисхармонията в мускулните вериги и смяна на целия опорно-двигателен уред, изяснява Puls.bg. Тъй като костните структури са в директна взаимозависимост от мускулите и връзките, защото костите са пасивна конструкция.
Източник: varna24.bg


КОМЕНТАРИ