Стартираха археологически разкопки в античната крепост Каста Мартис
Стартираха археологическите разкопки на античната цитадела Каста Мартис в граничния град Кула. След спиране на изследванията за близо половин век, последните разкопки на обекта са правени през 1972 г, през днешния ден за втора поредна година археолозите разкриват 7 пласта от културните напластявания под крепостта от 1 до 6 век. Това заяви ръководителят на разкопките доцент доктор Здравко Димитров, от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН).
Разкопките, още веднъж се финансират от община Кула в размер на 18 000 лева На този археологически обект е работени преди 52 години от археологът Йорданка Атанасова, само че тя е проучвала единствено кула едно и кула две, източната крепостна стена на кастела.
Тази година екипът се състои от трима археолози и 12 служащия, които ще работят в продължение на три седмици, и ще изследват южната страна на крепостта, която като изцяло непокътната във височина и е единствена в Северозапада. По време на археологическите изследвания на Каста Мартис предходната година, една от най-големите и най-запазените в достоверния си тип антични замъци в България, бяха осъществени 6 сондажа и достигнахме до дълбочина от 3,50-4 метра. Изградена през 4 век след Хр., по времето на император Константин I Велики, тя е един доста забавен археологически обект, напомни Димитров.
Археологът добави, че при изследването са минали през всички културни пластове, върху които е ситуиран римският кастел Каста Мартис в граничния град Кула.
На обекта проучвахме Кулите номер 1 и 2, и цялата източна стена на крепостта. Стигнахме до стените на Квадрибурга (квадратна цитадела до кастела), което за нас археолозите бе ненадейно, добави Димитров. Установихме хронологията и
стратиграфията на по огромната от двете замъци на Кастра Мартис, по този начин наречената стена Квадрибург, която е част от цялото пространство от Кастела, ситуиран под целият актуален център на настоящия град Кула, с обща повърхност близо 15 дка. И там проучвахме кула номер 1 и 2, и цялата източна стена. Откритите 7 пласта, датирани от 1 до 6 века, от културните напластявания на Кастра Мартис. Знаем, че крепостта е построена в 4 век по времето на император Константин, съществува и през 5 век и е унищожена след варварските нашествия. Археолозите са открили, че преди да е
построена античната цитадела, преди нея на това място е имало населено място. Нашата цел, продължи Димитров, бе да разкрием в дълбочина тези ранни остатъци и да установим на каква дълбочина и на къде се развиват. За да можем през днешния ден да имаме ясна визия, къде да насочим изследванията си. Направените от нас открития за мащабите на римската цитадела Каста Мартис са съизмерими с тези на другите антични замъци във Видинско – Бонония и Рациария. Така Каста Мартис се подрежда на трето място по величина измежду разкритите антични замъци в района. По време на изследването предходната година нашият екип откри близо 50 находки, доста монети от разнообразни интервали, фибули, разнообразни украшения и доста огромно количество керамика от всички видове на римската керамика.
Местоположението на античната цитадела Каста Мартис в идеалния център награничния град Кула, огромната й непокътнатост във вековете -тя се издига 20 метра над земята и се е съхранила в достоверния си тип близо 1600 години, е сериозна причина и опция за цялостната и реституция и социализация. Особено и след разкриването на непокътнатите структури на източната стена на кула номер 2 и на южната стена на Кастра Мартис, добави доктор Димитров.
Целият археологически обект се намира на общински и частни имоти, някои от които са изоставени. Община Кула има желание да изкупи частните имоти, с цел да може да продължат в идващите години археологическите разкопки, до цялостното откриване на античната цитадела и превръщането на обекта в огромен археологически парк. Това е и нова опция освен за проучвания в научната проблематика само че и за развиването туризъм в района, добави доц.д-р Здравко Димитров.
Тази година екипът работи и изследва южната страна на крепостта и упованията за откриване на скъпи непокътнати структури на обекта и разкриване на доста археологически артефакти.
Разкопките, още веднъж се финансират от община Кула в размер на 18 000 лева На този археологически обект е работени преди 52 години от археологът Йорданка Атанасова, само че тя е проучвала единствено кула едно и кула две, източната крепостна стена на кастела.
Тази година екипът се състои от трима археолози и 12 служащия, които ще работят в продължение на три седмици, и ще изследват южната страна на крепостта, която като изцяло непокътната във височина и е единствена в Северозапада. По време на археологическите изследвания на Каста Мартис предходната година, една от най-големите и най-запазените в достоверния си тип антични замъци в България, бяха осъществени 6 сондажа и достигнахме до дълбочина от 3,50-4 метра. Изградена през 4 век след Хр., по времето на император Константин I Велики, тя е един доста забавен археологически обект, напомни Димитров.
Археологът добави, че при изследването са минали през всички културни пластове, върху които е ситуиран римският кастел Каста Мартис в граничния град Кула.
На обекта проучвахме Кулите номер 1 и 2, и цялата източна стена на крепостта. Стигнахме до стените на Квадрибурга (квадратна цитадела до кастела), което за нас археолозите бе ненадейно, добави Димитров. Установихме хронологията и
стратиграфията на по огромната от двете замъци на Кастра Мартис, по този начин наречената стена Квадрибург, която е част от цялото пространство от Кастела, ситуиран под целият актуален център на настоящия град Кула, с обща повърхност близо 15 дка. И там проучвахме кула номер 1 и 2, и цялата източна стена. Откритите 7 пласта, датирани от 1 до 6 века, от културните напластявания на Кастра Мартис. Знаем, че крепостта е построена в 4 век по времето на император Константин, съществува и през 5 век и е унищожена след варварските нашествия. Археолозите са открили, че преди да е
построена античната цитадела, преди нея на това място е имало населено място. Нашата цел, продължи Димитров, бе да разкрием в дълбочина тези ранни остатъци и да установим на каква дълбочина и на къде се развиват. За да можем през днешния ден да имаме ясна визия, къде да насочим изследванията си. Направените от нас открития за мащабите на римската цитадела Каста Мартис са съизмерими с тези на другите антични замъци във Видинско – Бонония и Рациария. Така Каста Мартис се подрежда на трето място по величина измежду разкритите антични замъци в района. По време на изследването предходната година нашият екип откри близо 50 находки, доста монети от разнообразни интервали, фибули, разнообразни украшения и доста огромно количество керамика от всички видове на римската керамика.
Местоположението на античната цитадела Каста Мартис в идеалния център награничния град Кула, огромната й непокътнатост във вековете -тя се издига 20 метра над земята и се е съхранила в достоверния си тип близо 1600 години, е сериозна причина и опция за цялостната и реституция и социализация. Особено и след разкриването на непокътнатите структури на източната стена на кула номер 2 и на южната стена на Кастра Мартис, добави доктор Димитров.
Целият археологически обект се намира на общински и частни имоти, някои от които са изоставени. Община Кула има желание да изкупи частните имоти, с цел да може да продължат в идващите години археологическите разкопки, до цялостното откриване на античната цитадела и превръщането на обекта в огромен археологически парк. Това е и нова опция освен за проучвания в научната проблематика само че и за развиването туризъм в района, добави доц.д-р Здравко Димитров.
Тази година екипът работи и изследва южната страна на крепостта и упованията за откриване на скъпи непокътнати структури на обекта и разкриване на доста археологически артефакти.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ