Стартира нова инициатива за намаляване на употребата на райски газ,

Стартира нова самодейност за понижаване на използването на божествен газ, дизайнерска дрога и вейпове измежду децата. Чрез поредност видеоклипове лекари описват за вредите от използването на тези вещества на наличен език. Даниела Лазарова, клиничен психолог и психотерапевт от ВМА, описа пред за казуса с използването на наркотични субстанции от подрастващи.

„ Във ВМА работя от 18 години, от 10 се занимавам съществено с този проблем. Той не касае единствено децата, а и по-възрастните хора. Този проблем може да се прояви и в по-късна възраст. Голяма част от пациентите, които влизат в кабинета ми, са отключили някакви психологични положения в резултат на приложимост на опиати, когато са били деца. Тоест, даже и проблемите да бъдат краткосрочни, в дълготраен проект те се изявяват доста съществено в по-зряла възраст. Проблемът е огромен и необятен “, споделя тя.

„ Обикновено аргументите са три. Първо, любознание – желаеме да сме като другите, да се интегрираме, да не сме разнообразни, да сме част от групата. Второ, ние сме ядосани на родителите ни, гневни сме им, те са хиперпротективни и изискващи или пък хладни и дистанцирани. Търсим и резултати – да вземем за пример желаеме да подтикваме мозъка си, с цел да учим по-добре. Има субстанция, при чиято приложимост мозъкът става като че ли по-услужлив, по-лесно запаметяваш, само че това е краткосрочно, а дълготрайно стартира да се нарушават паметта, концентрацията, вниманието “, добави Лазарова.

По думите ѝ лекуването е постепенно, зависи и какви са последствията. Някои са необратими. За образец дава пациент, който на 17 години получава инсулт от психоактивно вещество, а през днешния ден, на 45 години, е неработоспособен поради неверни избори в младостта.

„ За някои млади едни опиати са въпрос на престиж; демонстрират равнище, класа, благоприятни условия. Други опиати са за по-други съсловия, които не са финансово постоянни “, посочи още тя.

Лазарова поучава децата: „ Винаги, когато взимат такива вещества, да се питат: „ Какво ми дава това? “, „ Какво ме кара да желая да взимам? “, „ Какво пробвам да церя в себе си? “. Нека да се извърнат към психолози, всевъзможни лекари, родители или някой възрастен, с който могат да приказват за това, което претърпяват. “

По тематиката работиха Галя Георгиева и Цветелина Кирилова