Старо и ново не могат да си поделят ул. Поп Манол
Старото и новото време се мъчат да си поделят дребна уличка в „ Кършияка ”. Първо модерните години лишили от дворовете на вехтите къщи, с цел да се прокара асфалт. После пристигнали нови притежатели на парцели и почнали да „ отхапват ” по малко от терените на съседите, с цел да подвигат нови кооперации. Докато спорят кому какво се поставя, и двете страни пропущат друго - кой е поп Манол, на който е кръстена уличката. В предишното съратникът на Левски, който е служил 45 година в близката черква „ Св. Иван Рилски ”, е живял на директната, която през днешния ден потегля от бул. „ Васил Левски ” и излиза на „ Брезовска ”. Погребан е зад олтара в храма. На днешния ден се закръглят 100 година от гибелта му, а на следващия ден в черквата ще се отслужи панихида в памет на духовника. Така инж. Румяна Иванова, която е измежду последните правнуци на отеца, отдава своята респект към него.
Освен нея, единствено Станислав, Данка и Цанка са паметта на улица „ Поп Манол ” измежду новодошлите с съвременни коли и жилища. Пряката потегля от огромния бул. с къща като повехнала красавица от остарялото време и след нея незабавно се подреждат модерните „ буржоазки ” с кокетни фасади в топли цветове и парапети от ковано желязо - център за йога, студио за хубост, постройка с жилища чартърен, компания за разчистване, частни къщи на заможни хора.
А в миналото беше селска уличка с калдъръм, споделя 87-годишният Станислав Ганчев. Заедно с камънака си отишъл и духът на мястото, където в предишното комшулукът живеел заедно и постоянно се събирал на сладки приказки. Сега всякой гледа да се прибере, хората даже не се познават, споделя Станислав. Сред новите му съседи е арабин, който опитал да го придума да му даде парцела си, с цел да вдигне огромна постройка, пък след това да го възнагради с един апартамент в нея. Дядо Станьо не дал да се издума, въпреки към този момент да му е мъчно да поддържа самичък къщата. От година е вдовец, едната му щерка е директорка на гимназия в Бургас, другата се омъжила в Доспат. Докато ги чака на тротоара да дойдат за помен на майка им, мъжът не стопира да се коси какви ги правят новодошлите. Като наливали бетона за постройката на арабина, тежките машини унищожили бордюра на тротоара. Чужденецът заречен след това да поправи всичко. Спазил думата, но единствено пред своя парцел. Нататък тротоарът и платното останаха равни, при дъжд се събира вода и майките с колички би трябвало да слизат на улицата, разказва Станислав. Жалвал се в кметството, 6 месеца няма отговор.
От едната страна на металурга с 32 година стаж в КЦМ се извисява нова къща, от другата - две. Зад тях се е сгушила постройката, в която в миналото е живял поп Манол. Единствената му обитателка през днешния ден е 80-годишната Цветана Душева - вдовицата на внука му Душко. „ Оттука поп Манол е ходел с бастун да служи в църквата. Само че бастунът му не е бил закривен, а прав - в него е била скрита сабята му. Сега оръжието е в музея ”, споделя каквото е чула от фамилията баба Цвета.
Насън да я бутнат, може да каже датата, на която е пристигнала да живее в дома на свещеника - 17 април 1950. Преди нея имало друга, която срутило земетресението през 1928 година Сегашната постройка духовникът вдигнал за щерка си. " Пътеката тогава беше необятна 2,40. На сутринта след венчавката ме изведоха там да покажа зная ли по какъв начин се мете и меси самун - спомня си дамата, облегната на чешмата. - Аз си знаех - на 14 година съм останала без майка. А каквото не съм научила от нея, свекървата ми сподели. Добри хора бяха ”.
От тая, същата пътека, през днешния ден са останали две педи, окрайчени с есенни минзухари - едвам стигне до островърхата сграда. Като почнали да строят в близост, заграбили и пътеката. Щом отишла Цветана да се жалва, рекли: „ 60 години си минавала през непознат парцел ”. Стигнало се до съд. Едната страна довела очевидец, че потомците на поп Манол са влизали вкъщи откъм другата улица. Пратеното от съда експерт открило, че такава улица изобщо не е прокарана. Планирано било да свърже две учебни заведения в квартала, само че си останала единствено на хартия. Така в последна сметка отсъдили, че пътеката не е на баба Цвета, само че пък в случай че я вземат, не може да си влезе вкъщи.
„ Крамоли единствено! Едно време за свободата са умирали, пък ние без нищо ще се изпотрепем! ”, махва с ръка дамата от къщата на поп Манол.
Анкета: На кого е кръстена вашата улица?
Илиян Иванов, търговец, 37 година
От 9 месеца пребивавам тук, само че не знам кой е поп Манол. Не съм се сетил да попитам. Сега слушам, че той самият е живял на тази улица. Ако има принос за града или историята, в реда на нещата е да има негов монумент или най-малко плоча.
Христо Христов, 60 година
Преди беше друго името на тази улица. Прекръстена е, само че не знам за какво и на кого.
Никола Попов, 54 година, охранител
Поп Манол е бил сподвижник на Васил Левски. Историята ми е забавна и съм се интересувал.
Кой е той?
Манол Коларов е роден на 20.10.1843 година с. Мурсалково, Чирпанско, в будно семейство и получава солидно за времето обучение. Тази година се навършват 175 година от рождението на свещеника - сподвижник на Левски, ръководител на революционен комитет в Мурсалково. Той е участник в Старозагорското въстание от 1875 година, одрински изгнаник. Освободен след Априлското въстание, се връща пеш през опожарените родопски села и се укрива в хана на братя Търневи в Пловдив. През Руско-турската война скрито посещава родното си село и с неколцина правилни съселяни се насочат за Стара Загора, към този момент завзета от съветската войска. Там открива старозагореца Илия Куртев, избягал от турската тюрма, доброволец във войната. Мурсалковци се борят против нахлуващите откъм Чирпан башибозушки орди. Успяват да се спасят от обречения град. Минават Балкана и поп Манол става за малко духовник в търновското село Михилци. Когато руснаците подхващат контраофанзивата против армията на Сюлейман паша, отец Манол оказва помощ да се транспортират съветските оръдия. Щом камбаните на „ Света Богородица ” известяват, че Пловдив е завзет от руснаците, духовник Манол се включва в благодарствения молебен.
Радостта е попарена от Берлинския контракт, а в Пловдив поражда БТЦРК „ Единство ”. Свещеникът е измежду създателите му. Познава се с Димитър Матевски и архимандрит Методий Кусев. Съратник е на Стефан Стамболов и Иван Андонов. Той е от малцината, на които е приближен текстът на Възванието на Българската опълченска тайфа за въстание за присъединение на Македония и Източна Румелия към Княжеството. В последвалите битки отецът не взе участие, само че е съпричастен и оплаква жертвите в двете Балкански и Първата международна война.
Наричали го Народен овчар. На надгробната му плоча написа: „ Будил в тъмното иго националния дух за култура. Учител. Страдалец. Ратник на националната независимост. 45 година служи на Бога с живо слово. Прославяше неговите истини и истина ".
Преди 25 година във връзка на 150 година от рождението му ул. " Малуша " в Пловдив е преименувана на него.
Освен нея, единствено Станислав, Данка и Цанка са паметта на улица „ Поп Манол ” измежду новодошлите с съвременни коли и жилища. Пряката потегля от огромния бул. с къща като повехнала красавица от остарялото време и след нея незабавно се подреждат модерните „ буржоазки ” с кокетни фасади в топли цветове и парапети от ковано желязо - център за йога, студио за хубост, постройка с жилища чартърен, компания за разчистване, частни къщи на заможни хора.
А в миналото беше селска уличка с калдъръм, споделя 87-годишният Станислав Ганчев. Заедно с камънака си отишъл и духът на мястото, където в предишното комшулукът живеел заедно и постоянно се събирал на сладки приказки. Сега всякой гледа да се прибере, хората даже не се познават, споделя Станислав. Сред новите му съседи е арабин, който опитал да го придума да му даде парцела си, с цел да вдигне огромна постройка, пък след това да го възнагради с един апартамент в нея. Дядо Станьо не дал да се издума, въпреки към този момент да му е мъчно да поддържа самичък къщата. От година е вдовец, едната му щерка е директорка на гимназия в Бургас, другата се омъжила в Доспат. Докато ги чака на тротоара да дойдат за помен на майка им, мъжът не стопира да се коси какви ги правят новодошлите. Като наливали бетона за постройката на арабина, тежките машини унищожили бордюра на тротоара. Чужденецът заречен след това да поправи всичко. Спазил думата, но единствено пред своя парцел. Нататък тротоарът и платното останаха равни, при дъжд се събира вода и майките с колички би трябвало да слизат на улицата, разказва Станислав. Жалвал се в кметството, 6 месеца няма отговор.
От едната страна на металурга с 32 година стаж в КЦМ се извисява нова къща, от другата - две. Зад тях се е сгушила постройката, в която в миналото е живял поп Манол. Единствената му обитателка през днешния ден е 80-годишната Цветана Душева - вдовицата на внука му Душко. „ Оттука поп Манол е ходел с бастун да служи в църквата. Само че бастунът му не е бил закривен, а прав - в него е била скрита сабята му. Сега оръжието е в музея ”, споделя каквото е чула от фамилията баба Цвета.
Насън да я бутнат, може да каже датата, на която е пристигнала да живее в дома на свещеника - 17 април 1950. Преди нея имало друга, която срутило земетресението през 1928 година Сегашната постройка духовникът вдигнал за щерка си. " Пътеката тогава беше необятна 2,40. На сутринта след венчавката ме изведоха там да покажа зная ли по какъв начин се мете и меси самун - спомня си дамата, облегната на чешмата. - Аз си знаех - на 14 година съм останала без майка. А каквото не съм научила от нея, свекървата ми сподели. Добри хора бяха ”.
От тая, същата пътека, през днешния ден са останали две педи, окрайчени с есенни минзухари - едвам стигне до островърхата сграда. Като почнали да строят в близост, заграбили и пътеката. Щом отишла Цветана да се жалва, рекли: „ 60 години си минавала през непознат парцел ”. Стигнало се до съд. Едната страна довела очевидец, че потомците на поп Манол са влизали вкъщи откъм другата улица. Пратеното от съда експерт открило, че такава улица изобщо не е прокарана. Планирано било да свърже две учебни заведения в квартала, само че си останала единствено на хартия. Така в последна сметка отсъдили, че пътеката не е на баба Цвета, само че пък в случай че я вземат, не може да си влезе вкъщи.
„ Крамоли единствено! Едно време за свободата са умирали, пък ние без нищо ще се изпотрепем! ”, махва с ръка дамата от къщата на поп Манол.
Анкета: На кого е кръстена вашата улица?
Илиян Иванов, търговец, 37 година
От 9 месеца пребивавам тук, само че не знам кой е поп Манол. Не съм се сетил да попитам. Сега слушам, че той самият е живял на тази улица. Ако има принос за града или историята, в реда на нещата е да има негов монумент или най-малко плоча.
Христо Христов, 60 година
Преди беше друго името на тази улица. Прекръстена е, само че не знам за какво и на кого.
Никола Попов, 54 година, охранител
Поп Манол е бил сподвижник на Васил Левски. Историята ми е забавна и съм се интересувал.
Кой е той?
Манол Коларов е роден на 20.10.1843 година с. Мурсалково, Чирпанско, в будно семейство и получава солидно за времето обучение. Тази година се навършват 175 година от рождението на свещеника - сподвижник на Левски, ръководител на революционен комитет в Мурсалково. Той е участник в Старозагорското въстание от 1875 година, одрински изгнаник. Освободен след Априлското въстание, се връща пеш през опожарените родопски села и се укрива в хана на братя Търневи в Пловдив. През Руско-турската война скрито посещава родното си село и с неколцина правилни съселяни се насочат за Стара Загора, към този момент завзета от съветската войска. Там открива старозагореца Илия Куртев, избягал от турската тюрма, доброволец във войната. Мурсалковци се борят против нахлуващите откъм Чирпан башибозушки орди. Успяват да се спасят от обречения град. Минават Балкана и поп Манол става за малко духовник в търновското село Михилци. Когато руснаците подхващат контраофанзивата против армията на Сюлейман паша, отец Манол оказва помощ да се транспортират съветските оръдия. Щом камбаните на „ Света Богородица ” известяват, че Пловдив е завзет от руснаците, духовник Манол се включва в благодарствения молебен.
Радостта е попарена от Берлинския контракт, а в Пловдив поражда БТЦРК „ Единство ”. Свещеникът е измежду създателите му. Познава се с Димитър Матевски и архимандрит Методий Кусев. Съратник е на Стефан Стамболов и Иван Андонов. Той е от малцината, на които е приближен текстът на Възванието на Българската опълченска тайфа за въстание за присъединение на Македония и Източна Румелия към Княжеството. В последвалите битки отецът не взе участие, само че е съпричастен и оплаква жертвите в двете Балкански и Първата международна война.
Наричали го Народен овчар. На надгробната му плоча написа: „ Будил в тъмното иго националния дух за култура. Учител. Страдалец. Ратник на националната независимост. 45 година служи на Бога с живо слово. Прославяше неговите истини и истина ".
Преди 25 година във връзка на 150 година от рождението му ул. " Малуша " в Пловдив е преименувана на него.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ