Варненското езеро е замърсено 10 пъти над нормата, установиха учените
Старото гробище на потънали кораби е една от главните аргументи за положението на езерото.
Варненско-Белославското езеро е нечисто тук-там 10 пъти над общоприетите правила. Това демонстрира огромно проучване на варненски учени. Във фокуса на проучванията бе химическият състав на тинята в езерото, какъвто не е юридически през последните 20 години, съобщи " ".
Проучванията не престават 21 месеца, като в тях взимат присъединяване 15 експерти и специалисти, водени от проф. Тодор Ганчев от Техническия университет във Варна. Водолази взимат 140 проби от тинята през 200 м разстояние и на дълбочина 40 см. Тъй като няма български държавен стандарт за замърсяванията с тежки метали и нефтопродукти, са употребени референтни стойности от Нидерландия. На тази база са регистрирани точкови замърсявания с мед и олово на няколко места в езерото, заяви за Дарик проф. Ганчев.
Оказва се, че старото гробище на потънали кораби е една от главните аргументи за положението на езерото. Те стоят на дъното повече от 30 години и в секторите, където се намират, замърсяването е най-сериозно.
Учените са извели положителни практики, които се употребяват по света, за пречистване на езерото и неговите води. Драгирането е един от вероятните способи, само че не е ясно до каква степен е екологично целесъобразно.
Друг вид е пречистването да се направи с минерали от Родопите, които се пускат на дъното и го пречистват, поглъщайки тежките метали. Става дума за зеолит, добиван в Родопите, изясни геологът от Техническия университет във Варна доктор Ивалена Георгиева. Тя посочи, че са изследвани и са потвърдени качествата на зеолита да пречиства.
Методът е прилаган в други страни. Направените дънни проучвания в езера и заливи демонстрират, че 70 дни след слагане на зеолит към половината замърсители са отстранени. В Източните Родопи има задоволително огромни ресурси от минерала, итъкна доктор Георгиева.
Друга вид е засаждане на повече от типичната за крайбрежията на езерото тръстика, която употребява тежките метали като хранителни субстанции. Тополата също извлича тези детайли. Трябва обаче доста деликатно да се подхожда към методите на разчистване, защото Варненското езеро е предпазена територия, предизвести геологът.
Данните от изследването за замърсяване на Варненското езеро са предоставени на Басейнова дирекция за Черноморски регион и на Морска администрация, известена е и локалната власт. Според специалистите, в случай че бъдат взети ограничения в точния момент, след няколко години обстановката ще бъде качествено друга. Трябва обаче да се ограничи и замърсяването, с цел да има резултат от почистването. Ако в този момент не бъдат взети ограничения, до 5-10 години има сериозна заплаха нещата да деградират и да се стигне до най-неприятния вид – езерото да стане неизползваемо.
Варненско-Белославското езеро е нечисто тук-там 10 пъти над общоприетите правила. Това демонстрира огромно проучване на варненски учени. Във фокуса на проучванията бе химическият състав на тинята в езерото, какъвто не е юридически през последните 20 години, съобщи " ".
Проучванията не престават 21 месеца, като в тях взимат присъединяване 15 експерти и специалисти, водени от проф. Тодор Ганчев от Техническия университет във Варна. Водолази взимат 140 проби от тинята през 200 м разстояние и на дълбочина 40 см. Тъй като няма български държавен стандарт за замърсяванията с тежки метали и нефтопродукти, са употребени референтни стойности от Нидерландия. На тази база са регистрирани точкови замърсявания с мед и олово на няколко места в езерото, заяви за Дарик проф. Ганчев.
Оказва се, че старото гробище на потънали кораби е една от главните аргументи за положението на езерото. Те стоят на дъното повече от 30 години и в секторите, където се намират, замърсяването е най-сериозно.
Учените са извели положителни практики, които се употребяват по света, за пречистване на езерото и неговите води. Драгирането е един от вероятните способи, само че не е ясно до каква степен е екологично целесъобразно.
Друг вид е пречистването да се направи с минерали от Родопите, които се пускат на дъното и го пречистват, поглъщайки тежките метали. Става дума за зеолит, добиван в Родопите, изясни геологът от Техническия университет във Варна доктор Ивалена Георгиева. Тя посочи, че са изследвани и са потвърдени качествата на зеолита да пречиства.
Методът е прилаган в други страни. Направените дънни проучвания в езера и заливи демонстрират, че 70 дни след слагане на зеолит към половината замърсители са отстранени. В Източните Родопи има задоволително огромни ресурси от минерала, итъкна доктор Георгиева.
Друга вид е засаждане на повече от типичната за крайбрежията на езерото тръстика, която употребява тежките метали като хранителни субстанции. Тополата също извлича тези детайли. Трябва обаче доста деликатно да се подхожда към методите на разчистване, защото Варненското езеро е предпазена територия, предизвести геологът.
Данните от изследването за замърсяване на Варненското езеро са предоставени на Басейнова дирекция за Черноморски регион и на Морска администрация, известена е и локалната власт. Според специалистите, в случай че бъдат взети ограничения в точния момент, след няколко години обстановката ще бъде качествено друга. Трябва обаче да се ограничи и замърсяването, с цел да има резултат от почистването. Ако в този момент не бъдат взети ограничения, до 5-10 години има сериозна заплаха нещата да деградират и да се стигне до най-неприятния вид – езерото да стане неизползваемо.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ