Реставрираха Мариинското евангелие от ХІ век за пръв път
Старобългарският ръкопис, който от съвсем два века е в Русия, е бил в ръцете на реставраторите две години
Мариинското евангелие - глаголически илюстрован ръкопис, основан през ХІ век в югозападните български земи, което е част от фондовете на Руската държавна библиотека, бе показано в реставриран тип за пръв път, откогато е пренесено през 1845 година от Атон, оповестява изданието „ Арт новости ".
Тази книга е един от единайсетте съхранени ръкописа на глаголица. През 1845 година съветският славист Виктор Григорович го открива в скита „ Света Дева Мария " в Атон и го отнася в Русия. След гибелта му то попада в Румянцевския музей, който по-късно прераства в Руска държавна библиотека.
Дмитрий Чудинов, който управлява отдела за ръкописи в библиотеката, споделя пред „ Арт новости ":
„ Това, да го кажем по този начин, не е единственият елмаз в нашата съкровищница, само че е един от най-важните. Получихме евангелието в жалък тип - въпреки всичко то е на повече от 1000 години и те са му се отразили. Някои страници бяха деформирани, други бяха накапани с восък. Независимо, че е написана на глаголица, тази книга е била четена и по-късно. В нея има и отметки от XIII-XIV век на кирилица, има прибавена страница. В манастира в Атон са се опитвали да я приспособят за богослуженията. "
Според Александър Сошнин, който дава отговор за запазване на фондовете в Руската държавна библиотека, това е най-старият ръкопис, реставриран там. Най-трудно е било с реставрацията на рисунките, защото част от миниатюрите са били нарисувани с бои, съдържащи мед.
„ При несъмнено влияние от вода и други фактори медта отрицателно въздейства върху основата, като я разгражда. Затова там, където миниатюрите са били изписани с мед, пергаментът е бил безусловно разяден ", прецизира Сошнин.
За решение на казуса е употребена специфична методика - уврежданията са били възстановявани благодарение на японска реставрационна хартия. Запазили са се единствено три от миниатюрите - изображения на евангелистите Марко, Лука и Йоан. Отдавна е изгубена четвъртата - явно с изображение на Матея.
Всички към 170 листа от евангелието са минали през очистителен развой, в това число и от масленото покритие. То е било главното, което е провокирало учудване измежду реставраторите. Сошнин акцентира, че в последна сметка множеството листове на ръкописа са били навлажнени, изправени и почистени, защото са се съхранили задоволително добре. Реставраторите са решили да не възвръщат изгубената облицовка на ръкописа, защото нямат никаква концепция по какъв начин е изглеждала. Направена е „ екзообшивка ", която ще поддържа съшития блок от пергаменти в устойчиво положение, без да претендира за достоверна възстановка на оригинала.
Според специалистите от библиотеката не са направени нови научни открития при реставрацията на Мариинското евангелие, защото то от дълго време е известно и добре проучено.
„ Към него се демонстрира непрестанен интерес, тъй като е исторически монумент от международно значение - акцентира Дмитрий Чудинов. - Неотдавна българите се интересуваха и желаеха да дойдат за изследвания. В процеса на реституция въпреки всичко е извлечена информация за метода, по който е бил съхраняван ръкописът във времето, както и някои други аспекти от дългото му битие. "
Старобългарското четириевангелие от началото на ХІ в. съдържа 173 листа пергамент, писани с обла глаголица, по 30 реда на страница. Началото и краят на ръкописа са изгубени - липсва текстът от Матей 1, I-5,23. В средата липсват лист 134 (Йоан 1:1-5:23), на мястото на който по-късно е вметнат лист с кирилско писмо, и лист 167 (Йоан 18:13-18:29), сменен с текст от Зографското евангелие. Паметникът произлиза от югозападната българска глаголическа традиция. Първоначалното съмнение на В. Ягич във връзка със западна сърбо-хърватска езикова област през днешния ден няма поддръжници. Най-вероятно ръкописът е писан някъде в югозападна българска говорна област, Мариинското евангелие демонстрира подчертана архаичност в региона на морфологията; фонетиката му отразява по-късна фаза от развиването на старобългарския език, а в лексикално отношение следва първичния Кирило-Методиев евангелски превод. Два листа от ръкописа, известни като Михановичеви листа, се съхраняват във Виенската национална библиотека (Cod. Slav. 146).
Мариинското евангелие - глаголически илюстрован ръкопис, основан през ХІ век в югозападните български земи, което е част от фондовете на Руската държавна библиотека, бе показано в реставриран тип за пръв път, откогато е пренесено през 1845 година от Атон, оповестява изданието „ Арт новости ".
Тази книга е един от единайсетте съхранени ръкописа на глаголица. През 1845 година съветският славист Виктор Григорович го открива в скита „ Света Дева Мария " в Атон и го отнася в Русия. След гибелта му то попада в Румянцевския музей, който по-късно прераства в Руска държавна библиотека.
Дмитрий Чудинов, който управлява отдела за ръкописи в библиотеката, споделя пред „ Арт новости ":
„ Това, да го кажем по този начин, не е единственият елмаз в нашата съкровищница, само че е един от най-важните. Получихме евангелието в жалък тип - въпреки всичко то е на повече от 1000 години и те са му се отразили. Някои страници бяха деформирани, други бяха накапани с восък. Независимо, че е написана на глаголица, тази книга е била четена и по-късно. В нея има и отметки от XIII-XIV век на кирилица, има прибавена страница. В манастира в Атон са се опитвали да я приспособят за богослуженията. "
Според Александър Сошнин, който дава отговор за запазване на фондовете в Руската държавна библиотека, това е най-старият ръкопис, реставриран там. Най-трудно е било с реставрацията на рисунките, защото част от миниатюрите са били нарисувани с бои, съдържащи мед.
„ При несъмнено влияние от вода и други фактори медта отрицателно въздейства върху основата, като я разгражда. Затова там, където миниатюрите са били изписани с мед, пергаментът е бил безусловно разяден ", прецизира Сошнин.
За решение на казуса е употребена специфична методика - уврежданията са били възстановявани благодарение на японска реставрационна хартия. Запазили са се единствено три от миниатюрите - изображения на евангелистите Марко, Лука и Йоан. Отдавна е изгубена четвъртата - явно с изображение на Матея.
Всички към 170 листа от евангелието са минали през очистителен развой, в това число и от масленото покритие. То е било главното, което е провокирало учудване измежду реставраторите. Сошнин акцентира, че в последна сметка множеството листове на ръкописа са били навлажнени, изправени и почистени, защото са се съхранили задоволително добре. Реставраторите са решили да не възвръщат изгубената облицовка на ръкописа, защото нямат никаква концепция по какъв начин е изглеждала. Направена е „ екзообшивка ", която ще поддържа съшития блок от пергаменти в устойчиво положение, без да претендира за достоверна възстановка на оригинала.
Според специалистите от библиотеката не са направени нови научни открития при реставрацията на Мариинското евангелие, защото то от дълго време е известно и добре проучено.
„ Към него се демонстрира непрестанен интерес, тъй като е исторически монумент от международно значение - акцентира Дмитрий Чудинов. - Неотдавна българите се интересуваха и желаеха да дойдат за изследвания. В процеса на реституция въпреки всичко е извлечена информация за метода, по който е бил съхраняван ръкописът във времето, както и някои други аспекти от дългото му битие. "
Старобългарското четириевангелие от началото на ХІ в. съдържа 173 листа пергамент, писани с обла глаголица, по 30 реда на страница. Началото и краят на ръкописа са изгубени - липсва текстът от Матей 1, I-5,23. В средата липсват лист 134 (Йоан 1:1-5:23), на мястото на който по-късно е вметнат лист с кирилско писмо, и лист 167 (Йоан 18:13-18:29), сменен с текст от Зографското евангелие. Паметникът произлиза от югозападната българска глаголическа традиция. Първоначалното съмнение на В. Ягич във връзка със западна сърбо-хърватска езикова област през днешния ден няма поддръжници. Най-вероятно ръкописът е писан някъде в югозападна българска говорна област, Мариинското евангелие демонстрира подчертана архаичност в региона на морфологията; фонетиката му отразява по-късна фаза от развиването на старобългарския език, а в лексикално отношение следва първичния Кирило-Методиев евангелски превод. Два листа от ръкописа, известни като Михановичеви листа, се съхраняват във Виенската национална библиотека (Cod. Slav. 146).
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ