Европа се събуди, но идва ли край на пагубната неолиберална политика
Старият континент през днешния ден прилична на разграден двор, в който се изливат фекалиите от целия свят, а ръководещите я служители интензивно спомагат за нейната съсипия
Европейските медии обезпокоеното тръбят, че след изборите за Европейски парламент, континентът е залят от крайнодясна вълна. И в този момент, за злощастие, тези тъмни сили щели да блокират европейските политики в доста области, измежду които толкоз предпочитаните за бюрократите и неолибералите в Съюза - миграция и битката с климатичните промени.
Някои публицисти стигат по-далеч, като дори питат по какъв начин по този начин Европейски Съюз, който в основата си е построен върху успеха над нацистите, е позволил подобен позор. Дори по-обективните коментатори употребяват думата популисти за партиите, победили на последните избори за Екологичен потенциал.
За следващ път се показва и че фокусът върху националните ползи, които са на напред във времето за така наречен от множеството анализатори и медии „ крайнодесни ”, е нездравословен и затруднява общоевропейските ползи. Които ползи, очевидно касаят най-вече непознатите жители, пристигнали тук.
Кои са огромните спечелили от изборите в неделя?
Национално обединяване (Rassemblement national) във Франция, Fratelli d’Italia („ Братята на Италия ”) на италианския министър-председател Джорджия Мелони, Алтернатива за Германия (Alternative für Deutschland – AfD), партия „ Фидес ” (Fidesz – Magyar Polgári Szövetség) на унгарския министър-председател Виктор Орбан, както и полската партия „ Конфедерация Свобода и Независимост “ (Konfederacja). Интересното е, че някои задгранични коментатори слагат и „ Възраждане ” в групата на крайнодесните, въпреки у нас партията да бъде припознавана по-скоро от левите гласоподаватели, като такава е определяна и от множеството родни анализатори.
Във Франция, след тоталния провал на партията си, френският президент Еманюел Макрон привиква предварителни избори, които ще се проведат в края на месеца, като прикани и за либерален съюз против " крайните " политически сили. И едвам в този момент, след толкоз години, в които хората всеобщо показваха недоволството си от политиката, водена от него, той призна, че е позволил доста неточности, като дори даде обещание, че в случай че бъде подсилен, ще бъде по-твърд по въпросите, касаещи имиграцията и сигурността.
Белгийският министър председател Александер Де Кро подаде оставка, откакто демократичната му партия " Открити демократични демократи и фламандци " също загуби поддръжка, за сметка на фламандските националистически партии, които взеха превес на провелите се в страната избори 3в1 - европейски, парламентарни и локални. Дясната " Вламс беланг ", която също се афишира против безконтролния банкет на мигранти, е победител. Интересен миг е, че напълно до неотдавна, тази групировка беше анатемосана от съвсем всички други в страната, поради „ радикалните ѝ ” – съгласно тях, възгледи. Включително беше застрашена от изключване от политическия живот.
В Германия опозицията пък желае предварителни избори. Макар в Брюксел най-вече депутати да изпраща Консервативният блок Християндемократически съюз / Християнсоциален съюз, на второ място – изненадващо за мнозина, е „ Алтернатива за Германия ", която печели вота на най-младите, които за пръв път гласоподаваха след измененията в закона – 16 годишните.
В Италия и Австрия ситуацията е сходно, а мненията на медиите са сходни – пробват се да поддържат от дълго време заложения от тях и неолибералните кръгове и политици, които обслужват, разказ, че сходни резултати ще са пагубни за Европа. Нещо повече – приказват за прелом.
Какво им е толкоз ужасно на набедените за крайнодесни?
За да дадем отговор на този въпрос, първо би трябвало да отговорим кои са огромните губещи на изборите за Екологичен потенциал (а и не само) – партии като извънредно демократичните " Обнови Европа " и " Зелените ", както и сходните във вижданията си обединения.
Това са партии, които сполучливо подържаха политиките на Европейски Съюз в последните години, измежду които така наречен „ Зелена договорка ”, пагубната имиграционна политика, както и квотите по пол, поддържането на мултикултурализма и впрочем. Всъщност точно това е антиевропейската политика, която убиваше стопанската система на страните, променяше образа на християнска Европа, заселвайки я с орди нападателни друговерци, за които законите са врата у поле, а нашите културни порядки – демонстрация на необузданост, която може да се лекува единствено с ножа.
И ето, тук се появяват толкоз неприятните и редовно анатемосвани през последното десетилетие консервативни партии, наричани от менстрийм медиите – крайнодесни, радикални, даже фашистки. А в действителност зад това общо наименование, се крият обединения, обединени от едно главно – стабилизирането на Европа, връщането в естествените и обичайни рамки, превръщане към добруването на коренните поданици, загърбването на безумните обществени политики, които са съществена причина на Стария континент да се изсипат милиони кандидат-храненици, които с изключение на всичко друго намерено проповядват коренен ислям, провеждат атентати, самокапсулират се в гета.
Днешната Европа прилична на разграден двор, в който се изливат фекалиите от целия свят, а ръководещите я служители, комфортно приседнали в креслата си и устойчиво финансово подтиквани от разнообразни неправителствени организации и неолиберални глобалисти, интензивно спомагат за нейната съсипия. Но това среща все по-голяма опозиция от страна на европееца, който работи, заплаща налози, спомага за развиването на страната си и на целия континент. Много от партиите, които в този момент заеха челните места на изборите за Екологичен потенциал, са подкрепени най-вече от младежи, които са образовани, четящи, мислещи. И които осъзнават, че са нужни радикални ограничения, с цел да спре погрома, реализиран над жителите на континента.
Европа би трябвало да се разсъни, другояче ще се погуби
Анатемосаните като крайнодесни в действителност желаят няколко неща, кое от кое по-разумни – въпреки и с някои разлики в стратегиите им, ги сплотява мисълта за страните им – преди всичко. Именно тези обединения оферират завръщане към обичайното, към националното, към усилване на стопанските системи на обособените страни, към фокусиране върху вътрешните проблеми, към прекъсване на безконтролния приток на фанатизирани млади мъже от Африка и Близкия Изток. С мисъл първо за жителите на техните страни, тъй като с цел да е добре Европа, всяка страна, която е част от нея, би трябвало първо да е разрешила вътрешните си проблеми, едвам по-късно да позволява тези на останалия свят.
Евроскептицизмът не набира сили, тъй като „ крайнодесните ” изкуствено го разпалват, а вирее все по-активно, тъй като неолибералите, ръководещи Европа, играят против личните си жители и страни, налагайки извънредно нездравословни антиевропейски политики. Няма нищо коренно в това първо да мислиш за благоденствието на личната си страна, на Европа, а вероятно след това и за това на разнообразни културни и религиозни общности, страни и даже цели континенти.
Запазването на националната еднаквост, чрез одобрените през вековете културни и обичайни правила, които са в основата на образа на Европа – такава, каквато до неотдавна я познавахме, са основни за съхраняването на континента. Ограничаването на мигрантската вълна, слагането на нужните граници на пагубния мултикултурализъм, значи и отговорност по отношение на бъдещите генерации, по отношение на нашите деца. А популисти или не, крайни или радикални даже, партиите, които ни оферират опция на настоящето пагубно за всички ни статукво, са точно така наречен набедени за крайнодесни.
Европейските медии обезпокоеното тръбят, че след изборите за Европейски парламент, континентът е залят от крайнодясна вълна. И в този момент, за злощастие, тези тъмни сили щели да блокират европейските политики в доста области, измежду които толкоз предпочитаните за бюрократите и неолибералите в Съюза - миграция и битката с климатичните промени.
Някои публицисти стигат по-далеч, като дори питат по какъв начин по този начин Европейски Съюз, който в основата си е построен върху успеха над нацистите, е позволил подобен позор. Дори по-обективните коментатори употребяват думата популисти за партиите, победили на последните избори за Екологичен потенциал.
За следващ път се показва и че фокусът върху националните ползи, които са на напред във времето за така наречен от множеството анализатори и медии „ крайнодесни ”, е нездравословен и затруднява общоевропейските ползи. Които ползи, очевидно касаят най-вече непознатите жители, пристигнали тук.
Кои са огромните спечелили от изборите в неделя?
Национално обединяване (Rassemblement national) във Франция, Fratelli d’Italia („ Братята на Италия ”) на италианския министър-председател Джорджия Мелони, Алтернатива за Германия (Alternative für Deutschland – AfD), партия „ Фидес ” (Fidesz – Magyar Polgári Szövetség) на унгарския министър-председател Виктор Орбан, както и полската партия „ Конфедерация Свобода и Независимост “ (Konfederacja). Интересното е, че някои задгранични коментатори слагат и „ Възраждане ” в групата на крайнодесните, въпреки у нас партията да бъде припознавана по-скоро от левите гласоподаватели, като такава е определяна и от множеството родни анализатори.
Във Франция, след тоталния провал на партията си, френският президент Еманюел Макрон привиква предварителни избори, които ще се проведат в края на месеца, като прикани и за либерален съюз против " крайните " политически сили. И едвам в този момент, след толкоз години, в които хората всеобщо показваха недоволството си от политиката, водена от него, той призна, че е позволил доста неточности, като дори даде обещание, че в случай че бъде подсилен, ще бъде по-твърд по въпросите, касаещи имиграцията и сигурността.
Белгийският министър председател Александер Де Кро подаде оставка, откакто демократичната му партия " Открити демократични демократи и фламандци " също загуби поддръжка, за сметка на фламандските националистически партии, които взеха превес на провелите се в страната избори 3в1 - европейски, парламентарни и локални. Дясната " Вламс беланг ", която също се афишира против безконтролния банкет на мигранти, е победител. Интересен миг е, че напълно до неотдавна, тази групировка беше анатемосана от съвсем всички други в страната, поради „ радикалните ѝ ” – съгласно тях, възгледи. Включително беше застрашена от изключване от политическия живот.
В Германия опозицията пък желае предварителни избори. Макар в Брюксел най-вече депутати да изпраща Консервативният блок Християндемократически съюз / Християнсоциален съюз, на второ място – изненадващо за мнозина, е „ Алтернатива за Германия ", която печели вота на най-младите, които за пръв път гласоподаваха след измененията в закона – 16 годишните.
В Италия и Австрия ситуацията е сходно, а мненията на медиите са сходни – пробват се да поддържат от дълго време заложения от тях и неолибералните кръгове и политици, които обслужват, разказ, че сходни резултати ще са пагубни за Европа. Нещо повече – приказват за прелом.
Какво им е толкоз ужасно на набедените за крайнодесни?
За да дадем отговор на този въпрос, първо би трябвало да отговорим кои са огромните губещи на изборите за Екологичен потенциал (а и не само) – партии като извънредно демократичните " Обнови Европа " и " Зелените ", както и сходните във вижданията си обединения.
Това са партии, които сполучливо подържаха политиките на Европейски Съюз в последните години, измежду които така наречен „ Зелена договорка ”, пагубната имиграционна политика, както и квотите по пол, поддържането на мултикултурализма и впрочем. Всъщност точно това е антиевропейската политика, която убиваше стопанската система на страните, променяше образа на християнска Европа, заселвайки я с орди нападателни друговерци, за които законите са врата у поле, а нашите културни порядки – демонстрация на необузданост, която може да се лекува единствено с ножа.
И ето, тук се появяват толкоз неприятните и редовно анатемосвани през последното десетилетие консервативни партии, наричани от менстрийм медиите – крайнодесни, радикални, даже фашистки. А в действителност зад това общо наименование, се крият обединения, обединени от едно главно – стабилизирането на Европа, връщането в естествените и обичайни рамки, превръщане към добруването на коренните поданици, загърбването на безумните обществени политики, които са съществена причина на Стария континент да се изсипат милиони кандидат-храненици, които с изключение на всичко друго намерено проповядват коренен ислям, провеждат атентати, самокапсулират се в гета.
Днешната Европа прилична на разграден двор, в който се изливат фекалиите от целия свят, а ръководещите я служители, комфортно приседнали в креслата си и устойчиво финансово подтиквани от разнообразни неправителствени организации и неолиберални глобалисти, интензивно спомагат за нейната съсипия. Но това среща все по-голяма опозиция от страна на европееца, който работи, заплаща налози, спомага за развиването на страната си и на целия континент. Много от партиите, които в този момент заеха челните места на изборите за Екологичен потенциал, са подкрепени най-вече от младежи, които са образовани, четящи, мислещи. И които осъзнават, че са нужни радикални ограничения, с цел да спре погрома, реализиран над жителите на континента.
Европа би трябвало да се разсъни, другояче ще се погуби
Анатемосаните като крайнодесни в действителност желаят няколко неща, кое от кое по-разумни – въпреки и с някои разлики в стратегиите им, ги сплотява мисълта за страните им – преди всичко. Именно тези обединения оферират завръщане към обичайното, към националното, към усилване на стопанските системи на обособените страни, към фокусиране върху вътрешните проблеми, към прекъсване на безконтролния приток на фанатизирани млади мъже от Африка и Близкия Изток. С мисъл първо за жителите на техните страни, тъй като с цел да е добре Европа, всяка страна, която е част от нея, би трябвало първо да е разрешила вътрешните си проблеми, едвам по-късно да позволява тези на останалия свят.
Евроскептицизмът не набира сили, тъй като „ крайнодесните ” изкуствено го разпалват, а вирее все по-активно, тъй като неолибералите, ръководещи Европа, играят против личните си жители и страни, налагайки извънредно нездравословни антиевропейски политики. Няма нищо коренно в това първо да мислиш за благоденствието на личната си страна, на Европа, а вероятно след това и за това на разнообразни културни и религиозни общности, страни и даже цели континенти.
Запазването на националната еднаквост, чрез одобрените през вековете културни и обичайни правила, които са в основата на образа на Европа – такава, каквато до неотдавна я познавахме, са основни за съхраняването на континента. Ограничаването на мигрантската вълна, слагането на нужните граници на пагубния мултикултурализъм, значи и отговорност по отношение на бъдещите генерации, по отношение на нашите деца. А популисти или не, крайни или радикални даже, партиите, които ни оферират опция на настоящето пагубно за всички ни статукво, са точно така наречен набедени за крайнодесни.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ