Ще пропилее ли България еврошанса за енергийна трансформация
Стари енергийни и екологични проблеми може да остави зад тила си България. И от сегашните приблизително 30 до 50-годишни въглищни централи, да превключи на новаторски технологии посредством финансирането по Зелената договорка на Европейския съюз. За да стане това обаче, енергийното министерство, общинските управляващи, бизнес и неправителствени организации, както и елементарните жители би трябвало да обединят старания, с цел да изработят допустимо най-хубавите проекти за енергиен преход и трансформацията на цели райони в страната.
При липса на такива проекти с съответно заложени планове в тях, България няма да може да се възползва от отпуснатите ѝ 678 млн. евро по Фонда за обективен преход на Европейска комисия плюс обезпечения от Брюксел достъп до частни вложения и заеми, достигащи милиарди евро, за по-екологична енергетика, по-чист превоз и зелена стопанска система като цяло.
В края на март 2020 година държавното управление реши, че Министерството на енергетиката за обективен преход, по отношение на реализацията на вложенията от така наречен Европейска зелена договорка.
Засега България е договорила 3 района, само че желае да са повече
Към момента обаче България е съумяла да контракти с Европейска комисия единствено три района, за които да се изработят такива проекти. Това са така наречен въглищни райони – на Стара Загора, Кюстендил и Перник. През май 2020 година зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков сподели, че ведомството му работи за структуриране на 11 такива района, които са въглеродно интензивни. Станков даде за образец регионите на Хасково, Димитровград, Бургаско, Варна, Ловеч и други, като подчертава върху това, че приоритет ще са ограниченията, свързани с ангажирането на работна ръка в дребни и междинни компании, основаването на стартъпи, развойна активност, инфраструктура и възобновими енергийни източници (ВЕИ), както и за основаване на затворени енергийни системи в предприятия и енергийни общности, които да създават ток да вземем за пример посредством покривни съоръжения.
При липса на такива проекти с съответно заложени планове в тях, България няма да може да се възползва от отпуснатите ѝ 678 млн. евро по Фонда за обективен преход на Европейска комисия плюс обезпечения от Брюксел достъп до частни вложения и заеми, достигащи милиарди евро, за по-екологична енергетика, по-чист превоз и зелена стопанска система като цяло.
В края на март 2020 година държавното управление реши, че Министерството на енергетиката за обективен преход, по отношение на реализацията на вложенията от така наречен Европейска зелена договорка.
Засега България е договорила 3 района, само че желае да са повече
Към момента обаче България е съумяла да контракти с Европейска комисия единствено три района, за които да се изработят такива проекти. Това са така наречен въглищни райони – на Стара Загора, Кюстендил и Перник. През май 2020 година зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков сподели, че ведомството му работи за структуриране на 11 такива района, които са въглеродно интензивни. Станков даде за образец регионите на Хасково, Димитровград, Бургаско, Варна, Ловеч и други, като подчертава върху това, че приоритет ще са ограниченията, свързани с ангажирането на работна ръка в дребни и междинни компании, основаването на стартъпи, развойна активност, инфраструктура и възобновими енергийни източници (ВЕИ), както и за основаване на затворени енергийни системи в предприятия и енергийни общности, които да създават ток да вземем за пример посредством покривни съоръжения.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ