Историята на синьото лъвче е като учебник за партиите на промяната
Стар другар публицист бил дежурен през един уикенд в далечната 1990 година и се случило по този начин, че трябвало да отразява един след различен манифестации на Съюз на демократичните сили и на Българска социалистическа партия. За да се впише в демократичната маса хора, си поставя като кокарда на шапката една седесарска значка. После обаче отива на митинга на Българска социалистическа партия, изцяло не запомнил за значката и насмалко да отнесе пердах.
Такива случки от митингите има безчет и единствено поколението, претърпяло възторга от рухването на еднопартийната система, може да знае що за риск се поема при акумулирането на всеки един екстаз.
Днес той е от Промяната, само че тогава беше от фокусирал очакванията ни да заемем почтено място в Европа. Дали сме съумели и до каква степен - това надалеч не е заслуга или виновност на една партия или на шепа водачи, а на нас като общество. Защото ентусиазмът в никакъв случай не е задоволителен, изключително в случай че е лишен от сериозна мисъл и трезви прагматични дейности.
Съюз на демократичните сили на 32 години! Честит празник, седесари!
Ръководството на Съюза на демократичните сили популяризира декларация по случай 32 години от основаването на партията. " " На 7 декември...
Съюз на демократичните сили концентрира публичната сила в посока Европейски съюз и НАТО по същия метод, по който през днешния ден партиите на смяната обраха благосклонностите на хората с антикорупционните си хрумвания. И отново ще е същото след години - в случай че тези хрумвания бъдат осъществени или пък не бъдат, заслугата или виновността няма да е единствено на партиите, а на настоящето потомство управленци и водачи на публично мнение. Просто всички предходни са към този момент в историята, а някои към този момент можем да загатваме по християнски - единствено с положително.
Годишнината от основаването на Съюз на демократичните сили мина толкоз незабележимо, че единствено пламенните последователи на синята концепция се сетиха да си честитят. Впрочем, в своя зародиш синята концепция беше зелена, тъй като и Екогласност, и Клубът за поддръжка на гласността и преустройството бяха ангажирани със зелени дела. Да, в тези времена беше огромна храброст да се бориш за чист въздух. Не че борейки се в този момент нещо реализираме, само че най-малко не ни арестуват, до момента в който подскачаме на митингите " Бетономорие ".
Минал през, през форматите на коалиция и на партия, през днешния ден Съюз на демократичните сили е много надалеч от това, което беше преди 32, че и преди 22 години. съюзът завоюва единствено един актив и куп негативи. Активът е, че не е придатък на ляв политически индивид и постоянно е срещу Българска социалистическа партия. Негативите са повече - смаляване на политическото наличие, съвсем цялостно неявяване на въздействие в обществото и най-много - коалирането с партията на Бойко Борисов, тъй като, видите ли, била член на ЕНП.
Каква ти е изгодата да не се коалираш с потомците на Бай Тошо, а с неговия телохранител, знаят единствено сключилите тази договорка. Това обаче не е единствено вътрешнопартиен въпрос, тъй като редовите десни хора потърсиха други организации с синьото лъвче през днешния ден буди най-вече носталгия. Не тъй като когато един лъв остарее, става за смях на кучетата - концепциите не остаряват. Но тъй като са направени прекалено много отстъпления в името на, а тези отстъпления са довели до смаляване. Добрата вест обаче е, че Съюзът на демократичните сили е жив. В доста малко страни от някогашния соцлагер политическите сили, съборили комунизма, към момента съществуват. Живи са и уроците, които дясномислещата част от българското общество получи. Те са значими не поради това какво е било, а какво следва.
През призмата на всичко, което се е случило със Съюз на демократичните сили, може да се преглежда всяка новосъздадена политическа мощ. Първо трябват имена - потвърдени в своята област престижи, харизматични водачи, специалисти. После - хора отвън София, които да задействат локални структури. После - и тяхното членоразделно артикулиране пред обществото. И приказката свършва тук, тъй като когато стигнем до " яли, пили и се веселили ", сред до момента познатите ни дотук управлявали партии не се откриват никакви основни разлики.
Още един глас от НИС на Съюз на демократичните сили за овакантяване на обединението с ГЕРБ
Костадин Костадинов, който е ръководител на Общински съвет - Дупница, даде изявление за районна медия, в което сподели, че е подкрепил ид...
През призмата на Съюз на демократичните сили ще забележим неприятната смешка, която могат да изиграят персоналните лидерски упоритости върху развиването на една партия. Ще забележим и отрицателните последствия от неправилни стопански решения или даже неналичието на решения в някои сфери. Ще си напомним, че е елементарно да се завоюва доверието на хората, само че е доста мъчно да се задържи.
Последното е основен урок за всеки, който желае да ръководи.
Затова новите ръководещи е добре детайлно да прегледат. Даже и да им звучи като " Имало едно време ", прочитът може да бъде много отрезвяващ. Най-вече от позиция на това, че още веднъж имаме идея, подкрепена от прекомерно необятен набор партии - леви, десни, центристки. Имаме и всеобщ екстаз. Имаме и хора с харизма, просълзяващи лелките във всяко кътче на Родината.
И в случай че желаеме историята да не се повтори като фарс, днешната огромна коалиция би трябвало да бъде друга и напълно прагматична. Да не се съюзява със съмнителни обединения и да се старае повече за вярното целеполагане, с цел да имаме сполучливо целепостигане, както споделяше един пълководец. Защото, въпреки че времето продължава да си е наше, 32 години гол възторг стигат.
Автор: Евелина Гечева
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Такива случки от митингите има безчет и единствено поколението, претърпяло възторга от рухването на еднопартийната система, може да знае що за риск се поема при акумулирането на всеки един екстаз.
Днес той е от Промяната, само че тогава беше от фокусирал очакванията ни да заемем почтено място в Европа. Дали сме съумели и до каква степен - това надалеч не е заслуга или виновност на една партия или на шепа водачи, а на нас като общество. Защото ентусиазмът в никакъв случай не е задоволителен, изключително в случай че е лишен от сериозна мисъл и трезви прагматични дейности.
Съюз на демократичните сили на 32 години! Честит празник, седесари!
Ръководството на Съюза на демократичните сили популяризира декларация по случай 32 години от основаването на партията. " " На 7 декември...
Съюз на демократичните сили концентрира публичната сила в посока Европейски съюз и НАТО по същия метод, по който през днешния ден партиите на смяната обраха благосклонностите на хората с антикорупционните си хрумвания. И отново ще е същото след години - в случай че тези хрумвания бъдат осъществени или пък не бъдат, заслугата или виновността няма да е единствено на партиите, а на настоящето потомство управленци и водачи на публично мнение. Просто всички предходни са към този момент в историята, а някои към този момент можем да загатваме по християнски - единствено с положително.
Годишнината от основаването на Съюз на демократичните сили мина толкоз незабележимо, че единствено пламенните последователи на синята концепция се сетиха да си честитят. Впрочем, в своя зародиш синята концепция беше зелена, тъй като и Екогласност, и Клубът за поддръжка на гласността и преустройството бяха ангажирани със зелени дела. Да, в тези времена беше огромна храброст да се бориш за чист въздух. Не че борейки се в този момент нещо реализираме, само че най-малко не ни арестуват, до момента в който подскачаме на митингите " Бетономорие ".
Минал през, през форматите на коалиция и на партия, през днешния ден Съюз на демократичните сили е много надалеч от това, което беше преди 32, че и преди 22 години. съюзът завоюва единствено един актив и куп негативи. Активът е, че не е придатък на ляв политически индивид и постоянно е срещу Българска социалистическа партия. Негативите са повече - смаляване на политическото наличие, съвсем цялостно неявяване на въздействие в обществото и най-много - коалирането с партията на Бойко Борисов, тъй като, видите ли, била член на ЕНП.
Каква ти е изгодата да не се коалираш с потомците на Бай Тошо, а с неговия телохранител, знаят единствено сключилите тази договорка. Това обаче не е единствено вътрешнопартиен въпрос, тъй като редовите десни хора потърсиха други организации с синьото лъвче през днешния ден буди най-вече носталгия. Не тъй като когато един лъв остарее, става за смях на кучетата - концепциите не остаряват. Но тъй като са направени прекалено много отстъпления в името на, а тези отстъпления са довели до смаляване. Добрата вест обаче е, че Съюзът на демократичните сили е жив. В доста малко страни от някогашния соцлагер политическите сили, съборили комунизма, към момента съществуват. Живи са и уроците, които дясномислещата част от българското общество получи. Те са значими не поради това какво е било, а какво следва.
През призмата на всичко, което се е случило със Съюз на демократичните сили, може да се преглежда всяка новосъздадена политическа мощ. Първо трябват имена - потвърдени в своята област престижи, харизматични водачи, специалисти. После - хора отвън София, които да задействат локални структури. После - и тяхното членоразделно артикулиране пред обществото. И приказката свършва тук, тъй като когато стигнем до " яли, пили и се веселили ", сред до момента познатите ни дотук управлявали партии не се откриват никакви основни разлики.
Още един глас от НИС на Съюз на демократичните сили за овакантяване на обединението с ГЕРБ
Костадин Костадинов, който е ръководител на Общински съвет - Дупница, даде изявление за районна медия, в което сподели, че е подкрепил ид...
През призмата на Съюз на демократичните сили ще забележим неприятната смешка, която могат да изиграят персоналните лидерски упоритости върху развиването на една партия. Ще забележим и отрицателните последствия от неправилни стопански решения или даже неналичието на решения в някои сфери. Ще си напомним, че е елементарно да се завоюва доверието на хората, само че е доста мъчно да се задържи.
Последното е основен урок за всеки, който желае да ръководи.
Затова новите ръководещи е добре детайлно да прегледат. Даже и да им звучи като " Имало едно време ", прочитът може да бъде много отрезвяващ. Най-вече от позиция на това, че още веднъж имаме идея, подкрепена от прекомерно необятен набор партии - леви, десни, центристки. Имаме и всеобщ екстаз. Имаме и хора с харизма, просълзяващи лелките във всяко кътче на Родината.
И в случай че желаеме историята да не се повтори като фарс, днешната огромна коалиция би трябвало да бъде друга и напълно прагматична. Да не се съюзява със съмнителни обединения и да се старае повече за вярното целеполагане, с цел да имаме сполучливо целепостигане, както споделяше един пълководец. Защото, въпреки че времето продължава да си е наше, 32 години гол възторг стигат.
Автор: Евелина Гечева
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ