Елисавета Белобрадова: КЗП да спре да делегира правомощията си на частни фирми
Становище на Елисавета Белобрадова, депутат от ПГ на „ Продължаваме Промяната - Демократична България ", по отношение на оповестената на 10.04.2025 година " Позиция на ръководителя на КЗП Мария Филипова във връзка голям брой изказвания на народния представител Елисавета Белобрадова в обществените мрежи и електронни медии, твърдящи за незаконосъобразни дейности от страна на Комисията. "
В средата на месец февруари тази година, в качеството си на депутат, получих сигнал по отношение на случай, в който при инспекция Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) изисква от притежател на фитнес център документ, издаван от частна компания „ Мобил Лаб " ООД на стойност 1000 лева и слага фитнес центъра в риск от затваряне заради неналичието му.
Преглед на българското и европейското законодателство ясно сподели, че документът, който КЗП изисква, не е наложителен нормативен документ, а има целесъобразен темперамент.
Съгласно получено публично мнение от Българската работа за акредитация (БСА) в страната не съществува упълномощен орган или компания, която да издава документ, гарантиращ сходство със стандарт БДС EN 17229:2019. Представената информация сподели, че изискваните документи в действителност са налице, само че все пак бизнесът е пред риск от затваряне заради условие за съответен непринуден документ с целесъобразен темперамент.
Възникна въпросът на какво съображение КЗП приема за годен документ, публикуван от частно сдружение без акредитация, както и по какъв начин комисията удостоверява, че услугата не дава отговор на БДС, в случай че не разполага със лични упълномощени механизми за такава инспекция.
Друг въпрос, който се открои в тази ситуация, бе насочването към съответната частна компания като издаваща документа и дали това съставлява обективно административно условие. След подаден сигнал от засегнатата страна, компанията „ Мобил Лаб " ООД (гр. Русе) е прекратила издаването на такива документи, което слага под въпрос законността на практиката и опцията за непозволено влияние от страна на КЗП.
Не на последно място, Комисията за отбрана на потребителите има задължението да ревизира всички документи, удостоверяващи сигурността на обекта, само че вместо това, КЗП делегира активността си на частна компания и в следствие незаконосъобразно изисква заплатен документ от частна компания със цената на ‘`сертификат правилна фирма``.
Повдигнах тези въпроси в четири претенции за информация към КЗП в качеството си на депутат, според член 139 от ПОДНС. Както е разказано в позицията на госпожа Филипова, получих отговори, които както и мнението ѝ от 10.04.2025 година, се базират на член 70 и 71 от Закон за отбрана на потребителите.
Член 71 от Закон за защита на потребителя гласи, че стоката или услугата се счита за безвредна, когато дава отговор на българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски. Тъй като за финтес центровете такива липсват, КЗП се базира на алинея 3, т.1 от Закон за защита на потребителя, където е посочено, че при липса на български стандарти, хармонизирани с европейските, сходството на стоката или услугата с общите условия за сигурност се прави оценка съгласно българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, разнообразни от гореописаните.
Сългасно ал.1, т.2 от Допълнителни разпореждания на Закон за националната стандартизация, " Български стандарт " е стандарт, който е създаден, признат и утвърден от БИС и е публичен. Стъпвайки на тази формулировка, чл.71 от Закон за защита на потребителя не дава отговор на въпроса за какво от притежателите на фитнес центрове се изисква да дават непринуден документ, публикуван от частна компания. Той регламентира приложимостта на стандартите - а не това кои страни могат да удостоверяват съгласуемост с тях.
В своето мнение, ориентирано към мен, Мария Филипова твърди, че според член 71 от Закон за защита на потребителя, тьй като за стандарт БДС EN 17229:2019 няма оповестени данни в " Официален вестник " на Европейския съюз, ‘`няма нормативно условие органът, който прави действия по оценяване за сходство на услугата с този стандарт, да бъде упълномощен от ИА Българска работа за акредитация``.
Това нейно изказване е в прорез с европейското законодателство и служи за поддръжка на тази незаконосъобразна процедура.
Европейската комисия категорично предизвестява за рисковете от по този начин наречените „ доброволни документи ", които не са законово приети доказателства за сходство. В публично мнение на европейската комисия се показва следното:
„ Само нотифицирани органи според правото на Европейски Съюз могат да издават документи за сходство за хармонизирани артикули и единствено в региона, за която са нотифицирани. За страдание някои сертифициращи органи издават документи в области отвън тяхната подготвеност и ги назовават ‘доброволни сертификати`. Тази процедура е подвеждаща, защото сходни документи не са законно приети за доказване на сходство. "
В допълнение, горепосочената компания не попада в листата с нотифицирани организации, избрани от страните от Европейски Съюз да правят оценка сходството на избрани артикули и услуги, наличен на уеб страницата на осведомителната система NANDO.
Въпреки експлицитното мнение на Европейската комисия, госпожа Филипова твърди, че в тази ситуация на затворените заради липса на непринуден документ за сходство, публикуван от ‘`Мобил Лаб`` ООД фитнеси е използвана алинея 1 от член 88 на Закон за защита на потребителя - а точно, че когато ‘`контролен орган откри, че избрана стока, услуга или партида артикули, пусната на пазара, съставлява или е евентуално да съставлява заплаха за здравето и сигурността на потребителите, той е задължен, като вземе поради изискванията за произвеждане или търговия на стоката или услугата, да разпореди краткотрайно прекъсване доставянето на стоката или даването на услугата на пазара за интервала, нужен за осъществяването на надзор, инспекция и оценка на безопасността``.
Въз основа на гореизложените позиции на Европейската комисия срещу доброволните документи, по този начин и на Българската работа за акредитация (БСА), че в страната не съществува упълномощен орган или компания, която да издава документ, гарантиращ сходство със стандарт БДС EN 17229:2019, излиза наяве, че няма съображение за затваряне на фитнес обектите по отношение на чл.88 на Закон за защита на потребителя.
След серията от разменени писма сред мен и КЗП, стана ясно, че Комисията отхвърля да схване написаното в законовите разпореждания, както и разпореденото от Европейската комисия - заради което насочих писмо към Комисията, в което желаех тя да изиска тълкувание от Министъра на стопанската система и промишлеността по формалния ред.
В тълкуванието на министъра, изпратено към госпожа Филипова и предоставено в следствие на мен в качеството ми на депутат, категорично се показва, че Българската работа за акредитация е единственият орган в Република България, който има право да прави акредитация на органи за оценяване на сходството. Тълкуванието ясно заключва, че ‘`Когато даден документ е непринуден, контролните органи не могат да изискват от икономическите оператори да показват документ за сходство с този стандарт``.
След приемането на това категорично и недвусмислено тълкувание, разгласих текста му в обществените мрежи, за то да бъде употребявано от други притежатели на фитнес центрове, ако са били обект на същата недобросъвестна процедура от страна на КЗП. Апелирах други наранени от тази процедура да се свържат с мен и получих голям брой сигнали, че това не е индивидуален случай, а систематичен метод от страна на Комисията за отбрана на потребителите - в това число и за случай, в който макар съществуването на документ от горепосочената компания, КЗП е наложила наказателни ограничения против притежателя, защото документът не е възложен в условия от Комисията ‘`най-кратък срок``.
Последното, на което ще обърна внимание, е делото, на което госпожа Филипова се базира в мнението си, а точно Решение № 6236 от 12.06.2023 година на Върховния административен съд на Република България по оспорена заповед от 2022 година на ръководителя на КЗП. Това дело е не е съответстващо към случая.
От материалите по цитираното дело се открива, че инспекцията от страна на КЗП е осъществена след потребителски сигнал за непозволено осъществени транзакции, както и подозрения по отношение на сигурността на предлаганите услуги. При инспекцията на място от Регионална дирекция - Пловдив към КЗП се установи, че фитнес клубът е оборудван с голям брой уреди без съпътстващи указания за сигурност, маркировка или писмени инструкции, налични за потребителите.
Това са условия, които се разграничават радикално от случаите, обект на това мнение, в което единствената причина за налагане на административни ограничения от страна на КЗП е точно неналичието на непринуден документ за сходство със стандарт БДС EN 17229:2019, а всички законови условия за сигурност са били спазени.
Цялата изложена дотук информация удостоверява тезата ми, че практиката на КЗП да постанова административни наказателни ограничения само заради неналичието на този документ е незаконосъобразна - теза, подкрепена от мнения на Европейската комисия, ИА Българска работа по акредитация и тълкувателно решение на Министерство на стопанската система.
Оттук насетне чакаме от Комисията за отбрана на потребителите да не делегират пълномощията си на частни компании и да не се занимават с замесване на лицата, проверявани от тях в нерегламентирани разноски.
Искам да благодаря на бизнесите, които не се уплашиха и се свързаха с мен. Призовавам всички, против които са осъществени дейности за обогатяване на трети страни или на самата държавна институция, да се свържат с мен.
В средата на месец февруари тази година, в качеството си на депутат, получих сигнал по отношение на случай, в който при инспекция Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) изисква от притежател на фитнес център документ, издаван от частна компания „ Мобил Лаб " ООД на стойност 1000 лева и слага фитнес центъра в риск от затваряне заради неналичието му.
Преглед на българското и европейското законодателство ясно сподели, че документът, който КЗП изисква, не е наложителен нормативен документ, а има целесъобразен темперамент.
Съгласно получено публично мнение от Българската работа за акредитация (БСА) в страната не съществува упълномощен орган или компания, която да издава документ, гарантиращ сходство със стандарт БДС EN 17229:2019. Представената информация сподели, че изискваните документи в действителност са налице, само че все пак бизнесът е пред риск от затваряне заради условие за съответен непринуден документ с целесъобразен темперамент.
Възникна въпросът на какво съображение КЗП приема за годен документ, публикуван от частно сдружение без акредитация, както и по какъв начин комисията удостоверява, че услугата не дава отговор на БДС, в случай че не разполага със лични упълномощени механизми за такава инспекция.
Друг въпрос, който се открои в тази ситуация, бе насочването към съответната частна компания като издаваща документа и дали това съставлява обективно административно условие. След подаден сигнал от засегнатата страна, компанията „ Мобил Лаб " ООД (гр. Русе) е прекратила издаването на такива документи, което слага под въпрос законността на практиката и опцията за непозволено влияние от страна на КЗП.
Не на последно място, Комисията за отбрана на потребителите има задължението да ревизира всички документи, удостоверяващи сигурността на обекта, само че вместо това, КЗП делегира активността си на частна компания и в следствие незаконосъобразно изисква заплатен документ от частна компания със цената на ‘`сертификат правилна фирма``.
Повдигнах тези въпроси в четири претенции за информация към КЗП в качеството си на депутат, според член 139 от ПОДНС. Както е разказано в позицията на госпожа Филипова, получих отговори, които както и мнението ѝ от 10.04.2025 година, се базират на член 70 и 71 от Закон за отбрана на потребителите.
Член 71 от Закон за защита на потребителя гласи, че стоката или услугата се счита за безвредна, когато дава отговор на българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски. Тъй като за финтес центровете такива липсват, КЗП се базира на алинея 3, т.1 от Закон за защита на потребителя, където е посочено, че при липса на български стандарти, хармонизирани с европейските, сходството на стоката или услугата с общите условия за сигурност се прави оценка съгласно българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, разнообразни от гореописаните.
Сългасно ал.1, т.2 от Допълнителни разпореждания на Закон за националната стандартизация, " Български стандарт " е стандарт, който е създаден, признат и утвърден от БИС и е публичен. Стъпвайки на тази формулировка, чл.71 от Закон за защита на потребителя не дава отговор на въпроса за какво от притежателите на фитнес центрове се изисква да дават непринуден документ, публикуван от частна компания. Той регламентира приложимостта на стандартите - а не това кои страни могат да удостоверяват съгласуемост с тях.
В своето мнение, ориентирано към мен, Мария Филипова твърди, че според член 71 от Закон за защита на потребителя, тьй като за стандарт БДС EN 17229:2019 няма оповестени данни в " Официален вестник " на Европейския съюз, ‘`няма нормативно условие органът, който прави действия по оценяване за сходство на услугата с този стандарт, да бъде упълномощен от ИА Българска работа за акредитация``.
Това нейно изказване е в прорез с европейското законодателство и служи за поддръжка на тази незаконосъобразна процедура.
Европейската комисия категорично предизвестява за рисковете от по този начин наречените „ доброволни документи ", които не са законово приети доказателства за сходство. В публично мнение на европейската комисия се показва следното:
„ Само нотифицирани органи според правото на Европейски Съюз могат да издават документи за сходство за хармонизирани артикули и единствено в региона, за която са нотифицирани. За страдание някои сертифициращи органи издават документи в области отвън тяхната подготвеност и ги назовават ‘доброволни сертификати`. Тази процедура е подвеждаща, защото сходни документи не са законно приети за доказване на сходство. "
В допълнение, горепосочената компания не попада в листата с нотифицирани организации, избрани от страните от Европейски Съюз да правят оценка сходството на избрани артикули и услуги, наличен на уеб страницата на осведомителната система NANDO.
Въпреки експлицитното мнение на Европейската комисия, госпожа Филипова твърди, че в тази ситуация на затворените заради липса на непринуден документ за сходство, публикуван от ‘`Мобил Лаб`` ООД фитнеси е използвана алинея 1 от член 88 на Закон за защита на потребителя - а точно, че когато ‘`контролен орган откри, че избрана стока, услуга или партида артикули, пусната на пазара, съставлява или е евентуално да съставлява заплаха за здравето и сигурността на потребителите, той е задължен, като вземе поради изискванията за произвеждане или търговия на стоката или услугата, да разпореди краткотрайно прекъсване доставянето на стоката или даването на услугата на пазара за интервала, нужен за осъществяването на надзор, инспекция и оценка на безопасността``.
Въз основа на гореизложените позиции на Европейската комисия срещу доброволните документи, по този начин и на Българската работа за акредитация (БСА), че в страната не съществува упълномощен орган или компания, която да издава документ, гарантиращ сходство със стандарт БДС EN 17229:2019, излиза наяве, че няма съображение за затваряне на фитнес обектите по отношение на чл.88 на Закон за защита на потребителя.
След серията от разменени писма сред мен и КЗП, стана ясно, че Комисията отхвърля да схване написаното в законовите разпореждания, както и разпореденото от Европейската комисия - заради което насочих писмо към Комисията, в което желаех тя да изиска тълкувание от Министъра на стопанската система и промишлеността по формалния ред.
В тълкуванието на министъра, изпратено към госпожа Филипова и предоставено в следствие на мен в качеството ми на депутат, категорично се показва, че Българската работа за акредитация е единственият орган в Република България, който има право да прави акредитация на органи за оценяване на сходството. Тълкуванието ясно заключва, че ‘`Когато даден документ е непринуден, контролните органи не могат да изискват от икономическите оператори да показват документ за сходство с този стандарт``.
След приемането на това категорично и недвусмислено тълкувание, разгласих текста му в обществените мрежи, за то да бъде употребявано от други притежатели на фитнес центрове, ако са били обект на същата недобросъвестна процедура от страна на КЗП. Апелирах други наранени от тази процедура да се свържат с мен и получих голям брой сигнали, че това не е индивидуален случай, а систематичен метод от страна на Комисията за отбрана на потребителите - в това число и за случай, в който макар съществуването на документ от горепосочената компания, КЗП е наложила наказателни ограничения против притежателя, защото документът не е възложен в условия от Комисията ‘`най-кратък срок``.
Последното, на което ще обърна внимание, е делото, на което госпожа Филипова се базира в мнението си, а точно Решение № 6236 от 12.06.2023 година на Върховния административен съд на Република България по оспорена заповед от 2022 година на ръководителя на КЗП. Това дело е не е съответстващо към случая.
От материалите по цитираното дело се открива, че инспекцията от страна на КЗП е осъществена след потребителски сигнал за непозволено осъществени транзакции, както и подозрения по отношение на сигурността на предлаганите услуги. При инспекцията на място от Регионална дирекция - Пловдив към КЗП се установи, че фитнес клубът е оборудван с голям брой уреди без съпътстващи указания за сигурност, маркировка или писмени инструкции, налични за потребителите.
Това са условия, които се разграничават радикално от случаите, обект на това мнение, в което единствената причина за налагане на административни ограничения от страна на КЗП е точно неналичието на непринуден документ за сходство със стандарт БДС EN 17229:2019, а всички законови условия за сигурност са били спазени.
Цялата изложена дотук информация удостоверява тезата ми, че практиката на КЗП да постанова административни наказателни ограничения само заради неналичието на този документ е незаконосъобразна - теза, подкрепена от мнения на Европейската комисия, ИА Българска работа по акредитация и тълкувателно решение на Министерство на стопанската система.
Оттук насетне чакаме от Комисията за отбрана на потребителите да не делегират пълномощията си на частни компании и да не се занимават с замесване на лицата, проверявани от тях в нерегламентирани разноски.
Искам да благодаря на бизнесите, които не се уплашиха и се свързаха с мен. Призовавам всички, против които са осъществени дейности за обогатяване на трети страни или на самата държавна институция, да се свържат с мен.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ