Дори и при най-консервативните сценарии е изгодно да построим АЕЦ „Белене“
Станислав Георгиев е изпълнителен секретар на БУЛАТОМ. С него беседваме за АЕЦ „ Белене “, за която скоро се чакат резултатите от технико-икономическия разбор за атомната централа, който държавното управление разпореди на Българска академия на науките.
- Г-н Георгиев, в последно време все по-актуална става тематиката за АЕЦ „ Белене “. От днешна позиция нужна ли е на България нова нуклеарна централа?
- Отговорът на този въпрос може да се даде минимум по две линии – от политическа и от софтуерна и финансова позиция.
По първата линия има кой да приказва, тъй че аз няма да преглеждам поставения въпрос от тази позиция. Само ще отбележа, че се нагледахме на нелогични, прибързани и не защитаващи ползите на страната ни политически решения в региона на нуклеарната енергетика през последните 20 години. Нека единствено си напомним прекъсването на 1-4 блок в АЕЦ „ Козлодуй “, закъснение стартирането на проучванията за блокове 5 и 6 в АЕЦ „ Козлодуй “ за удължение на ресурса им и най-после прекратяването на АЕЦ „ Белене “ с аргумента, че планът е стопански неблагоприятен. Говорим за план, който щеше да изразходи в най-тежкия стопански вид към 11 милиарда евро, само че с създадената електрическа енергия тези пари щях да се възстановят на страната, а последните 20 години блоковете щяха да работят на цялостна облага - както това се случва с блокове 5 и 6 в АЕЦ „ Козлодуй “ сега. А какво се наложи да създадат няколко български държавни управления през това време, след прекъсването на плана:
- Най-напред се взеха спомагателни заеми в размер на към 16 милиарда лв. – да, несъмнено тези пари бяха нужни, тъй като те се вложиха във значими сфери. Но коментарът ми е, че в нито един от плановете, в които те се употребяват (здравеопазване, военно – индустриален комплекс и др.) тези пари няма да се върнат на страната.
- По същия метод стои въпроса и за към този момент изразходените към 1 милиард лева за саниране – да, безспорно това е добра концепция и е потребна за хората, само че страната няма да си върне тези средства.
Дано нашите политици са си взели поука от тези обстоятелства, тъй като икономическата просвета се отнася към цифрите без страст и пристрастия.
- А от софтуерна и икономическа позиция, по какъв начин стои плана АЕЦ „ Белене “ в днешните условия?
- Ще ми се да припомня няколко неща преди да направя и умозаключение. Периодът 2006-2012 година планът „ Белене “ вървеше с цялостна мощ. Една от дилемите на главния съветник по проeкта – компания „ Парсънс “, бе да направи икономическа аргументация на нуждата от строителство на нова нуклеарна мощ. Такава бе направена във разновидности и тя несъмнено потвърждава тази нужда, както и финансовата целенасоченост на плана. 2011-2012 държавното управление на България нае HSBC да направи вариантен стопански разбор на плана „ Белене “. Дори и най-негативният вид в този разбор отново показваше, че централата би трябвало да се построи и ще се откупи във времето.
Междувременно България беше наказана от Международния трибунал и в края на 2016 година заплати 600 млн. евро, за поръчаните два комплекта съоръжение за първи силует, от които вторият комплект се чака всеки миг да дойде в България.
- Добре, само че към момента не разбирам, би трябвало ли България да построи АЕЦ „ Белене “?
- Зимата на 2016 година беше изключително студена. За да бъде затрупан върховият товар на системата, който беше към 8000 МВ, и с цел да няма режима на тока, беше спрян износа на електрическа енергия. Бяха пуснати в употреба всички вероятни налични генериращи централи, в случай, че на хартия системата ни разполага с над 12 000 МВ конфигурирани мощности. За избран интервал от време даже ПАВЕЦ „ Чаира “ се употребява като генерираща мощ. Е, няма да приказваме за неналичния запас от мощности или за това какво щеше да стане в случай че някоя от настоящите централи беше аварирала. Просто тази зима имахме шанс, само че за идващите никой не може да подсигурява сходно нещо. Интересен е и въпросът с какви централи въпреки всичко този товар беше гарантиран. Така наречените ВЕИ-та тогава просто ги нямаше, само че със своите съвсем 5000 МВ те влизат в посочените нагоре над 12 000 МВ.
Тази година държавното управление поръча на Българска академия на науките да направи разбор за нуждата от строителство на нова нуклеарна мощ в България. Надявам се същият да види бял свят до края на октомври 2017 година Това е следващият разбор за „ Белене “ и съм сигурен, че той, както и предходните ще покажат първо нуждата от създаване на централата и второ – че тя ще е стопански преференциална като план.
- Г-н Георгиев, все по настойчиво се приказва за това, че поради Парижкото съглашение за климата на България ще се наложи да затваря ТЕЦ-ове. Как стои един план като АЕЦ „ Белене “ в този подтекст?
- Да, истина е, че Европейска комисия ни сюрпризира и с още едно неизгодно за страната ни решение – до 4 години – т.е. до 2021 година въглищните ТЕЦ-ве в страните на Европейската Общност следва да прекратят своята работа. Решението е обвързвано с ограниченията за ограничение на замърсяването и стоплянето на климата. България беше срещу. Може би ще получим отстъпка с някакъв период, в който би трябвало да спазим взетото решение, само че въпреки всичко, България като член на Общността ще би трябвало да се съобрази и да го извърши. Буквално преди няколко седмици, първоначално КЕВР, а в следствие и ЧЕЗ ни осведомиха, че на блоковете в Топлоелектрическа централа „ Варна “ към този момент няма да може да се разчита, даже и като леден запас, тъй като има позволение за извеждането им от употреба. Тази обстановка с наличните базови мощности би трябвало кардинално да трансформира позицията на българската страна във връзка с нейното присъединяване в строителството на нови такива, само че още веднъж наблягам, че това е политически въпрос и той е от компетенцията на нашето държавно управление. А всичко това от ден на ден демонстрира нуждата от централа като АЕЦ „ Белене “.
- Г-н Георгиев, в последно време все по-актуална става тематиката за АЕЦ „ Белене “. От днешна позиция нужна ли е на България нова нуклеарна централа?
- Отговорът на този въпрос може да се даде минимум по две линии – от политическа и от софтуерна и финансова позиция.
По първата линия има кой да приказва, тъй че аз няма да преглеждам поставения въпрос от тази позиция. Само ще отбележа, че се нагледахме на нелогични, прибързани и не защитаващи ползите на страната ни политически решения в региона на нуклеарната енергетика през последните 20 години. Нека единствено си напомним прекъсването на 1-4 блок в АЕЦ „ Козлодуй “, закъснение стартирането на проучванията за блокове 5 и 6 в АЕЦ „ Козлодуй “ за удължение на ресурса им и най-после прекратяването на АЕЦ „ Белене “ с аргумента, че планът е стопански неблагоприятен. Говорим за план, който щеше да изразходи в най-тежкия стопански вид към 11 милиарда евро, само че с създадената електрическа енергия тези пари щях да се възстановят на страната, а последните 20 години блоковете щяха да работят на цялостна облага - както това се случва с блокове 5 и 6 в АЕЦ „ Козлодуй “ сега. А какво се наложи да създадат няколко български държавни управления през това време, след прекъсването на плана:
- Най-напред се взеха спомагателни заеми в размер на към 16 милиарда лв. – да, несъмнено тези пари бяха нужни, тъй като те се вложиха във значими сфери. Но коментарът ми е, че в нито един от плановете, в които те се употребяват (здравеопазване, военно – индустриален комплекс и др.) тези пари няма да се върнат на страната.
- По същия метод стои въпроса и за към този момент изразходените към 1 милиард лева за саниране – да, безспорно това е добра концепция и е потребна за хората, само че страната няма да си върне тези средства.
Дано нашите политици са си взели поука от тези обстоятелства, тъй като икономическата просвета се отнася към цифрите без страст и пристрастия.
- А от софтуерна и икономическа позиция, по какъв начин стои плана АЕЦ „ Белене “ в днешните условия?
- Ще ми се да припомня няколко неща преди да направя и умозаключение. Периодът 2006-2012 година планът „ Белене “ вървеше с цялостна мощ. Една от дилемите на главния съветник по проeкта – компания „ Парсънс “, бе да направи икономическа аргументация на нуждата от строителство на нова нуклеарна мощ. Такава бе направена във разновидности и тя несъмнено потвърждава тази нужда, както и финансовата целенасоченост на плана. 2011-2012 държавното управление на България нае HSBC да направи вариантен стопански разбор на плана „ Белене “. Дори и най-негативният вид в този разбор отново показваше, че централата би трябвало да се построи и ще се откупи във времето.
Междувременно България беше наказана от Международния трибунал и в края на 2016 година заплати 600 млн. евро, за поръчаните два комплекта съоръжение за първи силует, от които вторият комплект се чака всеки миг да дойде в България.
- Добре, само че към момента не разбирам, би трябвало ли България да построи АЕЦ „ Белене “?
- Зимата на 2016 година беше изключително студена. За да бъде затрупан върховият товар на системата, който беше към 8000 МВ, и с цел да няма режима на тока, беше спрян износа на електрическа енергия. Бяха пуснати в употреба всички вероятни налични генериращи централи, в случай, че на хартия системата ни разполага с над 12 000 МВ конфигурирани мощности. За избран интервал от време даже ПАВЕЦ „ Чаира “ се употребява като генерираща мощ. Е, няма да приказваме за неналичния запас от мощности или за това какво щеше да стане в случай че някоя от настоящите централи беше аварирала. Просто тази зима имахме шанс, само че за идващите никой не може да подсигурява сходно нещо. Интересен е и въпросът с какви централи въпреки всичко този товар беше гарантиран. Така наречените ВЕИ-та тогава просто ги нямаше, само че със своите съвсем 5000 МВ те влизат в посочените нагоре над 12 000 МВ.
Тази година държавното управление поръча на Българска академия на науките да направи разбор за нуждата от строителство на нова нуклеарна мощ в България. Надявам се същият да види бял свят до края на октомври 2017 година Това е следващият разбор за „ Белене “ и съм сигурен, че той, както и предходните ще покажат първо нуждата от създаване на централата и второ – че тя ще е стопански преференциална като план.
- Г-н Георгиев, все по настойчиво се приказва за това, че поради Парижкото съглашение за климата на България ще се наложи да затваря ТЕЦ-ове. Как стои един план като АЕЦ „ Белене “ в този подтекст?
- Да, истина е, че Европейска комисия ни сюрпризира и с още едно неизгодно за страната ни решение – до 4 години – т.е. до 2021 година въглищните ТЕЦ-ве в страните на Европейската Общност следва да прекратят своята работа. Решението е обвързвано с ограниченията за ограничение на замърсяването и стоплянето на климата. България беше срещу. Може би ще получим отстъпка с някакъв период, в който би трябвало да спазим взетото решение, само че въпреки всичко, България като член на Общността ще би трябвало да се съобрази и да го извърши. Буквално преди няколко седмици, първоначално КЕВР, а в следствие и ЧЕЗ ни осведомиха, че на блоковете в Топлоелектрическа централа „ Варна “ към този момент няма да може да се разчита, даже и като леден запас, тъй като има позволение за извеждането им от употреба. Тази обстановка с наличните базови мощности би трябвало кардинално да трансформира позицията на българската страна във връзка с нейното присъединяване в строителството на нови такива, само че още веднъж наблягам, че това е политически въпрос и той е от компетенцията на нашето държавно управление. А всичко това от ден на ден демонстрира нуждата от централа като АЕЦ „ Белене “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ