Станислав Георгиев: Добре е държавата да е мажоритарен собственик в

...
Станислав Георгиев: Добре е държавата да е мажоритарен собственик в
Коментари Харесай

Станислав Георгиев: Добре е държавата да е мажоритарен собственик в АЕЦ „Белене”

Станислав Георгиев: Добре е страната да е мажоритарен притежател в АЕЦ „ Белене ”
Ще бъде огромна неточност България да даде на непозната компания да експлоатира и прибира облагата от бъдещата централа в Белене.

Това съобщи в изявление за БГНЕС изпълнителният секретар на "Булатом" Станислав Георгиев.

Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с специалиста:

БГНЕС: Г-н Георгиев, измина съвсем година откакто Виенският институт показа разбор за АЕЦ „ Белене “, изработен по поръчка на БУЛАТОМ. Как наподобява обстановката към плана и към момента ли се удостоверява наклонността, че България има потребност от тази мощ?

Станислав Георгиев: Да, за жалост времето си върви и към момента нищо действително не се е случило с плана. Имаме решение на Парламента, имаме решение на Правителството, Министерството на енергетиката работи по поставените му задания, и като си помислим, че оборудването по първи силует за двата блока беше платено в края на 2016 и същото беше доставено в България при започване на 2017 година, а в този момент сме в края на 2018 година, времето в действителност лети. Сигурно нещата могат да се случват и по-бързо, само че въпреки всичко това е по-добре в сравнение с огромното нищо, което се правеше с този план в интервала 2012-2016 година Колкото до нуждата от такава мощ с горест ми се ще да припомня обстановката със прекъсването на 1-4 блок в АЕЦ „ Козлодуй “.

Европа стартира да приказва за прекъсването на тези блокове още преди 1990 год. В последна сметка това се случи и през 2001 година България спря блокове 1 и 2, а през 2006 година блокове 3 и 4 в АЕЦ „ Козлодуй “. В този интервал се похарчиха над 300 млн. евро за модернизацията на тези блокове и особено блокове 3 и 4 станаха едно малко техническо украшение. Шестнайсет години се вършиха какви ли не опити от политиците, с цел да се избегне прекъсването на тези блокове – резултатът беше нулев – най-малко по този начин ни се споделяше. В интервала 2006 – 2010 към момента гореше някаква вяра, че блокове 3 и 4 ще проработят още веднъж – нищо не се случи. Тогава никой не говореше какво ще вършат работещите в тези блокове, с времето всеки откри своето място в новата обстановка в Козлодуй. Правеха се оценки на загубите на страната от прекъсването им – цифрите варираха от 800 милиона до 18 милиарда лв. – според от това кой правеше съответното изследване. И какво? За политиците тези обстоятелства в последна сметка нямаха никакво значение. Решението беше взето и осъществено, а в това време сходни блокове останаха да работят в Унгария, Финландия, да не приказваме за Русия.

Сега става нещо сходно с термичните централи в комплекса Марица Изток. Европа ни споделя, че тези уреди следва да бъдат спрени – главната причина е замърсяването. Можем да избираме: да си плащаме замърсяването и оборудванията да работят или да ги спрем. И вместо да се вземе поука от това, което стана в Козлодуй, политиците повтарят същите неточности – ще желаеме отсрочване на прекъсването на тези блокове, ще сплотяваме централите от МИ с АЕЦ „ Козлодуй “, ще вършим нови уреди за очистка – всевъзможни разновидности, само че в последна сметка тези блокове ще бъдат спрени. Снощи бе публикувано заключението на Международната комисия за оценка на положението на климата на нашата планета: Първо умозаключение – съвсем нищо не е направено след конференцията в Париж от 2015 година Второ умозаключение – повишение на температурата на атмосферата върви с бързи темпове, към този момент има данни за повишение на температурата с 1.5 градуса.

Ясно е, че без драконови ограничения за понижаване на замърсяванията на атмосферата някак да се реши този проблем и те ще се осъществят – въпрос на време е. Ето за какво ние считаме, че построяването на 1 и 2 блок в АЕЦ „ Белене “ е наложително, както и започване на процедурата за създаване на два нови блока в АЕЦ „ Козлодуй “, в случай че не желаеме в един миг нашата страна от експортьор на ел. сила да се трансформира във вносител на такава, само че при напълно разнообразни цени.

БГНЕС: Наближава краят на октомври, когато МЕ би трябвало да показа изискванията на търга за установяване на стратегически вложител в АЕЦ „ Белене “ и с това упованията нарастват. Най-вече поради това, че подобен търг ще покаже до каква степен има инвеститорски интерес към този план. Какви са Вашите упования за инвеститорския интерес?

Станислав Георгиев: Всички ние се осланяме на информацията, която ни се дава от пресата и Министерството на енергетиката, а тя е, че досега открит интерес са показали две компании – съветската „ Росатом “ и китайската CNNC. Френската компания Фраматом също се включи в процеса, само че тя ясно съобщи, че може да взе участие в плана с осъществяването на избран размер услуги, само че не като вложител. Прокрадна се и известие за интерес към плана и на корейска акция.

Какво ще бъде действителното присъединяване в бъдещия търг, ще забележим доста скоро, а това в огромна степен ще зависи от изискванията, включени в тръжната процедура.

Руската „ Росатом “ посредством своя първи заместник-генерален шеф Кирил Комаров ясно съобщи, че без присъединяване на страната, този развой няма по какъв начин да приключи сполучливо. В нашия отчет, направен от Виенския институт, ние също ясно съветваме българското държавно управление, че построена нуклеарна централа без присъединяване на съответната страна към момента няма.

БГНЕС: Ако в последна сметка се окаже, че китайската CNNC е единствената, която дава отговор на изискванията, това ще е добре или зле за плана? Няма ли да станем заложници на една компания и да сме длъжни да се съобразяваме с нейните условия, каквито и да са те?

Станислав Георгиев Да, това е един от вероятните разновидности, само че в неговото извънредно осъществяване има още доста подварианти. Всичко ще зависи от това:

- Какви условия ще бъдат включени в тръжната документи за намиране на инвеститор;

- Как ще се развият договарянията с евентуалния инвеститор;

- Как ще се развият договарянията сред евентуалния вложител и съветската страна, в случай че съветската страна не взе участие в търга;

- Какво решение ще вземе българското държавно управление за присъединяване на България в този проект;

Неизвестните са доста и е рано да се плашим с такива въпроси. Всичко отново е в ръцете на нашите политици и се надяваме те да защитят ползите на нашата страна.

Отново се връщам към отчета на БУЛАТОМ. Един от предложените разновидности за осъществяване на плана беше той да бъде най-малко с 51% присъединяване на българската страна. Ако планът се осъществя, ще имаме една базова мощ от 2000 МВт на българска територия, която ще работи на пазарен принцип, ще обезпечава благонадежден базов източник на сила и ще пази стратегическите ползи на българската страна.

БГНЕС: В случай, че останем единствено с един претендент, не е ли по-добре страната да се заеме напълно с реализацията на плана?

Станислав Георгиев: За нас нуклеарната енергетика е една сигурна дълготрайна инвестиция, която в последна сметка се изплаща на притежателя неколкократно. Това е потвърдено от съвсем всички работещи нуклеарни централи в света.

В цялостна мощ това се отнася и за АЕЦ „ Козлодуй ”. Не инцидентно сега се разиграва сюжета за обединяване на атомната централа с комплекса Марица Изток. „ Козлодуй “ става все по-апетитна хапка, откакто централата през последваща година ще си изплати всички задължения, свързани с нейната рационализация в интервала 2001-2006 година Това ще стане и с централата в Белене, още повече, че по план тя ще работи най-малко 60 години. Огледайте се какво става към нас – неизбежно цените на енергоносителите, а оттова и на крайните артикули от тях порастват. България би трябвало да откри метод да задържи младежите тук, а това при всички случаи минава през повишение на приходите на работещите. Това е детайл, който ще рефлектира върху цялата финансова конструкция на обществото. В това число и върху цените на електрическата енергия. Вярно, това ще стане факт след избран интервал от време, когато днешните политици няма да ги има. Но нали те би трябвало да мислят за добруването на бъдещите генерации. Нека си вдигнат главите и опитат да погледнат зад хълма – всичко е толкоз ясно. Ще бъде огромна неточност още веднъж България да даде на външна непозната компания да експлоатира и прибира облагата от едно толкоз печелившо и надеждно дружество като бъдещата централа в Белене.

Нека още веднъж си напомним образец от близкото ни минало – приватизира се разпределителната мрежа ниско напрежение в България и откакто минаха малко повече от 10 години страната изиска да си върне собствеността, само че това към този момент няма по какъв начин да стане, а тези предприятия бяха печеливши. Затова дано да вървим напред, само че да се оглеждаме и в предишното и да си вършим съответните заключения.

БГНЕС: Какви биха били изгодите от това АЕЦ „ Белене “ да се осъществя като 100% държавна благосъстоятелност?

Станислав Георгиев: АЕЦ „ Белене “ е въпрос на стратегическа сигурност; опция за потребление на цялостния потенциал на бъдещата централа съгласно потребностите на нашата страна, като базова мощност; опция за експорт на електроенергия; опция за асимилиране от страната на облагата от бъдещата АЕЦ; носене на отговорността за работа на централата от страна на държавата; решение на значими въпроси, свързани с употребата на централата от страна на страната съгласно нейните ползи. Например установяване на доставчика на свежо гориво за бъдещите блокове; решение на въпросите, свързани с отработеното гориво и снемане от употреба на централата от страната съгласно нейните интереси; опция за включване на българската промишленост в построяването на централата в оптималната степен.

Сигурно има и други прерогативи. Сега сме в очакване на идващите стъпки на българското държавно управление, свързани с реализирането на плана „ Белене “. /БГНЕС
Източник: bgnes.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР