198 години от рождението на родолюбеца Станислав Доспевски
Станислав Доспевски умира през 1878 година в пандиза Мехтерхане, ден преди освобождението на град Пазарджик, в една ера, когато „ хората заплащаха за родолюбието си с цената на своя живот” и ни завещаваха фантазиите си.
Зимата на 1823 година, Самоков, Димитър Зограф ще запише на първата страница на своята Ерминия: „ 1823 родися отрок Зафир декемвриа 3, в понеделник на седем часов у нощ у здравие да буде ему”. След време първородният наследник ще смени името си от Зафир на славянското - Станислав, а Доспевски на родното село на дядо му – село Доспей. И тази смяна, ще е знак за поемането по нов път, само че и респект към корените, по този начин както в името му на едно ще участва историята на зографите, само че и на този, който пръв ще извоюва званието – художник.
А началото е още там, в Ерминията, където е вписано неговото рождение, не върху страниците на някоя друга книга или бележник, а точно в това управление по иконопиство, съдържащо античните правила на черковната живопис. Те ще му бъдат предадени от татко му, както на него са били предадени от неговия татко – Христо Димитров, основоположника на Самоковската иконописна школа. Доспевски ще попие тези познания, с гений и труд ще ги развие, и ще се утвърди като занаятчия на икони и фрески. А след това…, по-късно ще тръгне по неутъпкания път, фантазията на чичо му Захари Зограф да „ усъвършенстува своето художество” като отиде да учи в Русия.
Историята на образованието му в чужбина ще премине през Московското учебно заведение по живопис и статуя, и ще приключи през 1856 година с диплом и орден от Императорската художествена академия в Санкт Петербург.
Получил званието художник, Доспевски ще побърза да се прибере „ в благото наше отечество”,
ще се ожени за Мариола Коюмджиева, за която е благоприятен още преди заминаването си и ще се откри в Пазарджик. Ще сътвори своите портрети и ще направи крачката от иконописното към светското изкуство, ще продължи да изписва икони и ще взе участие в „ народоплезни дела”. Има изречения характеризиращи времето си – „ народополезни дела”, фразеология, което и Доспевски използва в свои писма, и имащо необикновен смисъл в тези сложни за българския народ години. Национално-освободително придвижване, дописки…, само че и една фантазия – да се разкрият учебни заведения, в които да се учи изкуство, въпреки истината да е, че малко на брой в оня миг са проявявали интерес към изобразителното изкуство.
1858 година, Пазарджик, Доспевски споделя в писмо до Найден Геров, за едно свое предпочитание, което няма да реализира, само че ще завещае, като основа на една друга бъдеща история… историята на Рисувалното учебно заведение, което ще бъде намерено през 1896 година, на учебните заведения, в които ще се учи изобразително изкуство,… на нашата изложба – Художествена изложба „ Станислав Доспевски”. Но в тази година, всичко това към момента е една фантазия: „ …Вам е известно и да Ви бъде по-известно моето предпочитание, със цел с цел да можа да пренеса изгода на народността ни, и начало от моето знание на Изкуството, в животоописанието или първичното рисование, което може да принесе голема изгода на нашето Болгарсково Юношество и на двата пола, което е руководител на сичките Искуства рукоделие и ремесла, на секой клас народа е потребно да вкуси от това изкуство с цел да приучи зрението си към изящното на Света, това е нужно да се вкара в две три учебни заведения в Болгарията…”
Станислав Доспевски умира през 1878 година в пандиза Мехтерхане, ден преди освобождението на град Пазарджик, в една ера, когато „ хората заплащаха за родолюбието си с цената на своя живот” и ни завещаваха фантазиите си.
, Използвани източници: „ Станислав Доспевски” – Васил Захариев, София, 1971 г.
Зимата на 1823 година, Самоков, Димитър Зограф ще запише на първата страница на своята Ерминия: „ 1823 родися отрок Зафир декемвриа 3, в понеделник на седем часов у нощ у здравие да буде ему”. След време първородният наследник ще смени името си от Зафир на славянското - Станислав, а Доспевски на родното село на дядо му – село Доспей. И тази смяна, ще е знак за поемането по нов път, само че и респект към корените, по този начин както в името му на едно ще участва историята на зографите, само че и на този, който пръв ще извоюва званието – художник.
А началото е още там, в Ерминията, където е вписано неговото рождение, не върху страниците на някоя друга книга или бележник, а точно в това управление по иконопиство, съдържащо античните правила на черковната живопис. Те ще му бъдат предадени от татко му, както на него са били предадени от неговия татко – Христо Димитров, основоположника на Самоковската иконописна школа. Доспевски ще попие тези познания, с гений и труд ще ги развие, и ще се утвърди като занаятчия на икони и фрески. А след това…, по-късно ще тръгне по неутъпкания път, фантазията на чичо му Захари Зограф да „ усъвършенстува своето художество” като отиде да учи в Русия.
Историята на образованието му в чужбина ще премине през Московското учебно заведение по живопис и статуя, и ще приключи през 1856 година с диплом и орден от Императорската художествена академия в Санкт Петербург.
Получил званието художник, Доспевски ще побърза да се прибере „ в благото наше отечество”,
ще се ожени за Мариола Коюмджиева, за която е благоприятен още преди заминаването си и ще се откри в Пазарджик. Ще сътвори своите портрети и ще направи крачката от иконописното към светското изкуство, ще продължи да изписва икони и ще взе участие в „ народоплезни дела”. Има изречения характеризиращи времето си – „ народополезни дела”, фразеология, което и Доспевски използва в свои писма, и имащо необикновен смисъл в тези сложни за българския народ години. Национално-освободително придвижване, дописки…, само че и една фантазия – да се разкрият учебни заведения, в които да се учи изкуство, въпреки истината да е, че малко на брой в оня миг са проявявали интерес към изобразителното изкуство.
1858 година, Пазарджик, Доспевски споделя в писмо до Найден Геров, за едно свое предпочитание, което няма да реализира, само че ще завещае, като основа на една друга бъдеща история… историята на Рисувалното учебно заведение, което ще бъде намерено през 1896 година, на учебните заведения, в които ще се учи изобразително изкуство,… на нашата изложба – Художествена изложба „ Станислав Доспевски”. Но в тази година, всичко това към момента е една фантазия: „ …Вам е известно и да Ви бъде по-известно моето предпочитание, със цел с цел да можа да пренеса изгода на народността ни, и начало от моето знание на Изкуството, в животоописанието или първичното рисование, което може да принесе голема изгода на нашето Болгарсково Юношество и на двата пола, което е руководител на сичките Искуства рукоделие и ремесла, на секой клас народа е потребно да вкуси от това изкуство с цел да приучи зрението си към изящното на Света, това е нужно да се вкара в две три учебни заведения в Болгарията…”
Станислав Доспевски умира през 1878 година в пандиза Мехтерхане, ден преди освобождението на град Пазарджик, в една ера, когато „ хората заплащаха за родолюбието си с цената на своя живот” и ни завещаваха фантазиите си.
, Използвани източници: „ Станислав Доспевски” – Васил Захариев, София, 1971 г.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ