Есперти пред Фрог: Политическа дъвка ли е темата с РСМ и какви гаранции дава френското предложение
Станислав Балабанов от Има Такъв Народ през вчерашния ден пита в пленарна зала ръководещите за какво предлагането било " френско ", а не " българско " и загатна, че София ще остане излъгана поради " гаранция-Франция ". Историци обаче показват, че предлагането в действителност е направено с общителното подпомагане и на български специалисти от Европейската комисия.
" Информацията на Министерството на външните работи демонстрира, че има интензивно българско присъединяване, че има разисквания със Скопие и тяхното Министерство на външните работи. Предложението в действителност е крачка напред и то доста сериозна крачка напред ", уточни проф. Пламен Павлов пред ФрогНюз.
Той обаче добави - това не значи страната ни да одобри всичко на 100%.
" Трябва да се дадат български причини в поддръжка на една или друга позиция, изразена в самото предложение, да се доразвият някои неща - и за човешките права, историческата част е много фрагментарна ", уточни Павлов.
Френското предложение - какво съдържа и къде са подводните камъни? Анна Кочева изяснява:
Френското предложение е същият документ от 5 ноември 2020 година и в него са направени някои публицистични промени и са включени спомагателни текстове.
Първият е обвързван с настоящата политическа конюнктура в Европа и военната експанзия на Русия в Украйна. Заявено е упованието Западните Балкани да се ангажират с европейските полезности. Това се акцентира категорично. След това има един абзац, който е нов, във връзка с специфичното внимание, което би трябвало да се отдели на отбраната и недискриминационното отнасяне на жители, които принадлежат към малцинствата или общностите.
Тук изпитвам съществени терзания. Българските жители в РСМ не са малцинство. Това е просто част от българския народ, която по силата на исторически условия просто живее там. Ние нямаме малцинствени проблеми с РСМ - нито тук имаме македонско малцинство, нито там има българско. За мен това е текст, който би трябвало да се дообработи и доуреди , с цел да стане ясно тъкмо това - че българските жители не са малцинство и да няма по-късно проблеми.
След това има една т. 11, в която се появява нов текст, който безусловно гласи, че преводът на правата и отговорностите, свързани с Европейски Съюз и институционалната рамка ще се направи откакто България и РСМ дадат едностранни заявления по отношение на македонският език. Това е записано безусловно. Лично аз смятам, че може би това значи, че ще има някъде под линия спогодба, че българската страна преглежда формалната норма на РСМ като писмена районна норма на българския език или нещо такова. Сигурно ще има и македонска трактовка. Езиковият спор ми се коства неизпълним най-малко към този момент, само че не трябва да се води от политици, а напълно в полето на науката . Това не е юридически проблем, който би трябвало да се урежда с контракт. Няма страна по света, която да го е направила. Но по този начин или другояче да се знае и да се напише, че българската позиция е безапелационна и за мен би било подходящо да се подчертава върху днешната процедура за формалните езици на двете страни според Конституция. Тази дефиниция показва почитание към езиковата норма там в нейното правно качество.
Научно-езиковата същина не е предмет на разглеждане и би трябвало да се остави на филолозите. Основата на формалната норма и методът, по който тя е наложена и квалифицирана изкуствено пред 1944 година не й дават статут на обособен език, а по-скоро на вид. Това не й пречи тя да извършва функционалността на държавен език - на образованието, литературата… Ние нямаме никакви искания във връзка с днешното съществуване на тази норма. Имаме искания във връзка с историята на тази норма, която е българска.
След това в документа се акцентира категорично, че Северна Македония би трябвало да има ангажимент към добросъседски връзки , по-тясно районно съдействие - нещо, заложено в Преспанското съглашение с Гърция и в нашия Договор за добросъседство. Специално се реферира към тези два документа и те се загатват.
Има част, която се назовава “Преговорни процедури”, където има акцент върху обстоятелството, че РСМ ще одобри проект за деяние, отдаден на отбрана на правата на лицата, принадлежащи към малцинства и общности. Това се появява още веднъж и дублирам, че би трябвало да бъде диференцирано.
Но се приказва за битка с езика на омразата, за основаване на ефикасни ограничения, механизми за докладване и идентифициране на съответните виновни институции. Тоест всички тези актове, които произтичат от езика на омразата и се трансформират в държание на омразата, на които сме очевидци, би следвало да бъдат глобени.
Всички тези елементи са едно положително начало , върху което би трябвало да се работи доста поредно и методично. Това, което намирам за позитивно е, че противоречивите въпроси се изместват от нашето двустранно поле в посока Северна Македония - Европейски съюз.
Въпросът: Колко сериозен поръчител може да бъде френското предложение и допустимо ли е Брюксел да ни излъже в бъдеще и да има взаимни отстъпки?
" Аз самата си задавам въпроса дали Франция може да стане дълготраен поръчител за извършване на тези условия и не мога да намеря отговора ", счита Кочева.
" Точно поради това е целесъобразно да се работи за реализиране на доста съответни периоди в сделката и ясна пътна карта с написани благоприятни условия за наказания. Естествено е, че във всеки един документ се уреждат правата и отговорностите на договаряща страна. Естествено, че теоретично съюзът е в положение да приключи даже договарянията. Не споделям, че това би трябвало да се случи с РСМ, дано първо да стартира договаряния и да забележим по какъв начин протичат те.
Възможността за ясно написани наказания би трябвало да се отвоюва от страна на България. Считам, че по някакъв метод Европейски Съюз застава по-категорично зад страната-членка - стъпка, която доста от дълго време трябваше да се предприеме. Създаде се усещането, че до неотдавна Европейски Съюз по-скоро толерира страната-кандидатка и извива нашите ръце. Много ми се ще да смятам, че точно по-категорично държание от страна на България и по-твърдо отстояване на ползите са довели до тази промяна, която четем в документа.
Без да бъда политик, откакто е направена една стъпка напред, тя би трябвало да се отстоява. А не да се вършат две обратно.
Има двустранен протокол, който не е подписан сред Скопие и София. Той би трябвало доста ясно да отразява и Договорът за добросъседство, и Рамковата позиция. Ангажиментите би трябвало да се разпишат оптимално изчерпателно, с цел да няма опасения, че след това ще се прибавят нови условия. Там има диференцирани дейности, които да бъдат подхванати преди първата междуправителствена конференция на съюза и Северна Македония. Има тематики като “говор на омразата”, “реабилитация на жертвите на комунистическия режим”, “история”. Този двустранен протокол би трябвало да е във Външната комисия ", добавя още тя.
Джесика Вълчева
" Информацията на Министерството на външните работи демонстрира, че има интензивно българско присъединяване, че има разисквания със Скопие и тяхното Министерство на външните работи. Предложението в действителност е крачка напред и то доста сериозна крачка напред ", уточни проф. Пламен Павлов пред ФрогНюз.
Той обаче добави - това не значи страната ни да одобри всичко на 100%.
" Трябва да се дадат български причини в поддръжка на една или друга позиция, изразена в самото предложение, да се доразвият някои неща - и за човешките права, историческата част е много фрагментарна ", уточни Павлов.
Френското предложение - какво съдържа и къде са подводните камъни? Анна Кочева изяснява:
Френското предложение е същият документ от 5 ноември 2020 година и в него са направени някои публицистични промени и са включени спомагателни текстове.
Първият е обвързван с настоящата политическа конюнктура в Европа и военната експанзия на Русия в Украйна. Заявено е упованието Западните Балкани да се ангажират с европейските полезности. Това се акцентира категорично. След това има един абзац, който е нов, във връзка с специфичното внимание, което би трябвало да се отдели на отбраната и недискриминационното отнасяне на жители, които принадлежат към малцинствата или общностите.
Тук изпитвам съществени терзания. Българските жители в РСМ не са малцинство. Това е просто част от българския народ, която по силата на исторически условия просто живее там. Ние нямаме малцинствени проблеми с РСМ - нито тук имаме македонско малцинство, нито там има българско. За мен това е текст, който би трябвало да се дообработи и доуреди , с цел да стане ясно тъкмо това - че българските жители не са малцинство и да няма по-късно проблеми.
След това има една т. 11, в която се появява нов текст, който безусловно гласи, че преводът на правата и отговорностите, свързани с Европейски Съюз и институционалната рамка ще се направи откакто България и РСМ дадат едностранни заявления по отношение на македонският език. Това е записано безусловно. Лично аз смятам, че може би това значи, че ще има някъде под линия спогодба, че българската страна преглежда формалната норма на РСМ като писмена районна норма на българския език или нещо такова. Сигурно ще има и македонска трактовка. Езиковият спор ми се коства неизпълним най-малко към този момент, само че не трябва да се води от политици, а напълно в полето на науката . Това не е юридически проблем, който би трябвало да се урежда с контракт. Няма страна по света, която да го е направила. Но по този начин или другояче да се знае и да се напише, че българската позиция е безапелационна и за мен би било подходящо да се подчертава върху днешната процедура за формалните езици на двете страни според Конституция. Тази дефиниция показва почитание към езиковата норма там в нейното правно качество.
Научно-езиковата същина не е предмет на разглеждане и би трябвало да се остави на филолозите. Основата на формалната норма и методът, по който тя е наложена и квалифицирана изкуствено пред 1944 година не й дават статут на обособен език, а по-скоро на вид. Това не й пречи тя да извършва функционалността на държавен език - на образованието, литературата… Ние нямаме никакви искания във връзка с днешното съществуване на тази норма. Имаме искания във връзка с историята на тази норма, която е българска.
След това в документа се акцентира категорично, че Северна Македония би трябвало да има ангажимент към добросъседски връзки , по-тясно районно съдействие - нещо, заложено в Преспанското съглашение с Гърция и в нашия Договор за добросъседство. Специално се реферира към тези два документа и те се загатват.
Има част, която се назовава “Преговорни процедури”, където има акцент върху обстоятелството, че РСМ ще одобри проект за деяние, отдаден на отбрана на правата на лицата, принадлежащи към малцинства и общности. Това се появява още веднъж и дублирам, че би трябвало да бъде диференцирано.
Но се приказва за битка с езика на омразата, за основаване на ефикасни ограничения, механизми за докладване и идентифициране на съответните виновни институции. Тоест всички тези актове, които произтичат от езика на омразата и се трансформират в държание на омразата, на които сме очевидци, би следвало да бъдат глобени.
Всички тези елементи са едно положително начало , върху което би трябвало да се работи доста поредно и методично. Това, което намирам за позитивно е, че противоречивите въпроси се изместват от нашето двустранно поле в посока Северна Македония - Европейски съюз.
Въпросът: Колко сериозен поръчител може да бъде френското предложение и допустимо ли е Брюксел да ни излъже в бъдеще и да има взаимни отстъпки?
" Аз самата си задавам въпроса дали Франция може да стане дълготраен поръчител за извършване на тези условия и не мога да намеря отговора ", счита Кочева.
" Точно поради това е целесъобразно да се работи за реализиране на доста съответни периоди в сделката и ясна пътна карта с написани благоприятни условия за наказания. Естествено е, че във всеки един документ се уреждат правата и отговорностите на договаряща страна. Естествено, че теоретично съюзът е в положение да приключи даже договарянията. Не споделям, че това би трябвало да се случи с РСМ, дано първо да стартира договаряния и да забележим по какъв начин протичат те.
Възможността за ясно написани наказания би трябвало да се отвоюва от страна на България. Считам, че по някакъв метод Европейски Съюз застава по-категорично зад страната-членка - стъпка, която доста от дълго време трябваше да се предприеме. Създаде се усещането, че до неотдавна Европейски Съюз по-скоро толерира страната-кандидатка и извива нашите ръце. Много ми се ще да смятам, че точно по-категорично държание от страна на България и по-твърдо отстояване на ползите са довели до тази промяна, която четем в документа.
Без да бъда политик, откакто е направена една стъпка напред, тя би трябвало да се отстоява. А не да се вършат две обратно.
Има двустранен протокол, който не е подписан сред Скопие и София. Той би трябвало доста ясно да отразява и Договорът за добросъседство, и Рамковата позиция. Ангажиментите би трябвало да се разпишат оптимално изчерпателно, с цел да няма опасения, че след това ще се прибавят нови условия. Там има диференцирани дейности, които да бъдат подхванати преди първата междуправителствена конференция на съюза и Северна Македония. Има тематики като “говор на омразата”, “реабилитация на жертвите на комунистическия режим”, “история”. Този двустранен протокол би трябвало да е във Външната комисия ", добавя още тя.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ