Русия и Иран грешно подцениха спокойствието в Сирия
Станислав Бачев
Събитията в Сирия и Близкия изток не би трябвало да се преглеждат като независими гърмежи. Те са част от общия модел на опълчване, част от общия Близкоизточен/Ирански фронт.
Допускат се няколко неточности, в това число от съветска страна. Предвидливият съперник удря там, където врагът усеща успокоение. Русия и Иран неверно подцениха спокойствието в Сирия от последните няколко години.
Има няколко равнища, които са свързани. Първото равнище е районното - Турция и Израел.
За Израел основаването и поддържането на разделяне в границите на арабския свят е стратегическа задача, която приема разнообразни форми и способи за реализация. С една част от страните това се случва посредством стопански и логистични планове, а с друга става посредством методите на актуалната война - хибридни, диверсионни, спящи кафези и така нататък
Възобновяване на гореща точка в Сирия значи отместване на вниманието от Ливан и Газа, само че и развъждане на обществен облик за вътрешноарабските проблеми, а и като цяло казуса за цивилизационното обединяване на мюсюлманския свят.
От позиция на Турция, Сирия попада в нейната близка териториална зона, където въздействието е директно и непосредствено. Турската войска е на процедура вътре в Сирия през последните 9 години. Те по едно и също време работят по кюрдския въпрос, само че и основават условия за усилване на турското въздействие измежду етносите в северната част на Сирия. Това от своя страна във времето напред ще даде своите плодове и в стопански аспект, посредством преодоляването на търговски и логистични направления.
Заслужава отбелязване, че през последните дни има директни конфликти сред турски и съветски военни елементи. В същото време двете страни приказват за стратегическо партньорство, а Турция съумя да извлече максимума за себе си в ролята на медиатор сред Русия и Европейския съюз на икономическо равнище през последните две години. Да не се пропуща и базата " Инджирлик ", където се складират американските нуклеарни оръжия.
Освен това територията на Турция може и би била употребена за дислоциране на спомагателна американска военна техника и сили при положение на в допълнение изостряне на напрежението сред Израел/САЩ и Иран.
В съответния съживен спор би трябвало да се търси другия източник на надзор. Има една сицилианска сентенция: " Не се опасявайте от Рим, змията е скрита в Неапол. " Тя може да бъде употребена като метафора.
Тук идва идващото равнище - политиката на Съединени американски щати.
Трябва да се повтори - външната политика на Съединени американски щати е надпрезидентска и надпартийна. Има разлика в методите и механизмите за нейното използване, само че целеполагането е константа.
След изборите в Съединени американски щати и успеха на Доналд Тръмп започнаха поетапно да се възобновяват практики и външнополитически линии от времето на първия мандат на Тръмп. Сирия е една от тези линии. Когато се гледат дейностите на Турция, погледът би трябвало да бъде ориентиран към Съединени американски щати. Когато се гледат дейностите на Израел, погледът би трябвало да бъде ориентиран към Съединени американски щати.
Заслужава внимание въпросът: бяха ли подведени хората, които защитаваха тезата, че Тръмп ще спре войната? Идва ли време да се смъкват розовите очила и за какво беше нужно да се подвежда обществото?
Фронтът на Близкия Изток няма по какъв начин да бъде разграничен от Украинския фронт. Те са скачени съдове. От позиция на Иран и Русия.
Иран и Турция имат няколко точки, в които се сблъскват ползите на двете страни. Едната точка е Кавказ - Армения, Азербайджан, Зангезурския кулоар, вектора " Север-Юг ", въздействието измежду тюркските нации.
Втората точка е Сирия, Ирак и Ливан. Двойствената роля и игра на Турция в даден миг ще докара до заплащане на цената Ердоган да бъде свален и този път да не бъде избавен от руснаците, а в противен случай - самите те да го смъкват. Русия позволи грешката да има вяра прекалено много на Турция. След 13 водени войни през последните 4 века.
Тук е ролята на България и опциите, които ние имаме.
Както по отношение на Иран, който може да бъде в интерес на България като контрапункт на турското въздействие.
Но също по този начин и по отношение на Русия. Руснаците сами си отгледаха фалшив български хайлайф, който след това ги съобщи. Ще би трябвало да си научат урока, че е по-добре да имаш против себе си човек, който те гледа в очите и пази своя народен интерес, който в избрани точки може да бъде общ.
Играта става още по-интересна, а най-малко за мен - изцяло предстояща. Ескалацията занапред следва и на двата фронта.
Падането на " режима " е реалност
Дахер Ламот
Стана съвсем стремително и безкръвно - без пердах, държавната войска просто отстъпваше. Още преди няколко дни доста мои познати в Сирия споделяха едно и също: армията на всички места беше получила заповед за оттегляне и разпускане. Оставаха единствено локалните милиции, като да вземем за пример християнските милиции в моя град, където управляващите ги посъветваха да договарят с " бунтовниците " и за безкръвно предаване на градовете.
Проблемите занапред предстоят. Градовете са в гробовно безмълвие, като се събират дребни групи на централните площади за пиар празненства. В действителността обаче всичко е в ужас и безмълвие.
Въпросите, които прорязва студената нощ и се спускат стремително като мразовит, вцепеняващ дъжд, тропат като барабан на повърхността.
Какво ще стане занапред нататък? Кой ще поеме властта?
Кой ще заплаща заплатите на хората, какво ще се случи с всички държавни чиновници, какво ще стане с християните, с друзите, с алауитите, с кюрдите, кой ще обезпечи ред и успокоение откакто бунтовниците освободиха всички пандизчии?
В последна сметка лидерът и лицето на този прелом е Джолани, някогашен член на " Ал-Кайда ", който Съединени американски щати бе оповестила за терорист и бе дала премия за главата му.
Всъщност, в случай че върнем лентата 13 години обратно, тъкмо това бе казусът. Бунтовниците започнаха да преследват малцинствата, ислямизираха се и настроиха доста по-голямата част от популацията против себе си. Това направи множеството от хората съперници на тези ислямисти.
Сега пред Сирия има три пътя - единият е превръщането й в ислямистка дупка по афганистански вид. Другият е делене на страната на части. Третият - по някакво знамение Съединени американски щати и Европа да изгонят ислямистите и да сложат всемирски управници.
Асад го няма. Възстановяването на
Османската империя е в ход
Зорница Илиева
Жалко, че турците нямат бит да пият шампанско. Сега формалните управляващи в Анкара имат мотив за почерпка. Асад напуснал Дамаск, не се знае къде е отишъл, само че не това е значимо. Просто го няма и възобновяване на Османската империя е в ход.
Няколко години им трябваше да стегнат обръча към съпротивляващия се Асад и го прикриваха с „ оферти за среща Асад/Ердоган “. Уж имаше развой Астана, сякаш Ердоган наричаше Путин „ скъпи приятелю ”, но Турция си е над всичко. Ще се разбере с Тръмп, тъй като след Сирия Анкара е оня състезател, с който в Близкия изток ще се преценяват. Руснаците са наврени в ъгъла, а това е мотив за шампанско на Запад. Ама тези били ислямистки терористи, но щели да избиват християни и да разрушават паметниците им, били наследници на " Ал Кайда " и ИДИЛ, няма значение. Важното е там да не е Русия. И тръбопроводи и газови залежи да са на който би трябвало т.е. на вярната страна. И съветските военни бази в Латакия, Тарсус и на други места в Сирия да бъдат принудени съветските сили да ги изоставен. Русия да покаже на целия свят, че не е в положение да води война на два фронта…
Или Москва разменя Сирия за Украйна? Пък след това каквото сабя покаже? В Либия Анкара владее и има въздействие върху огромна част от страната, Ирак е порутен, а в Иракски Кюрдистан конците се дърпат в действителност от турците и спецчастите им. В Афганистан талибаните връщат законите на исляма като публична политика, а светските страни в Близкия изток свършиха.
Ливан няма нищо общо с „ френския Близък изток ”, а Бейрут бе „ дребният Париж ”. Но това към този момент е единствено минало забравимо. В Лондон подмолно са искрено повече от удовлетворени. Старият и безконечен другар, Анкара, води в играта. Йордания и Египет са отказали помощ на Асад. Значи всичко е било авансово контрактувано и в съгласие. Тръмп очевидно ще пие шампанско. Тел Авив потрива ръце и се кани да сготви Иран.
Той пък се чуди по какъв начин да опази остатъците на " Хизбула " и несъмнено ще жертва " Хамас " и така наречен палестинска идея. Нашите атлантици също са задействани. Бой по Русия до последно и ура за свалянето на Асад, тъй като бил „ съветски сътрудник ”. Ами да почнат да учат турски, че на Ердоган е видно, че игрите му се получават. Просто го може.
„ Орешник ” и за Анкара? Е, няма по какъв начин. Ще се схванат, по имперски. А вие мислете. Революциите не са ни в кръвта. Помагалият за обесването на Левски е основател на Търновската конституция. Това сме.
Мненията са от Фейсбук
Събитията в Сирия и Близкия изток не би трябвало да се преглеждат като независими гърмежи. Те са част от общия модел на опълчване, част от общия Близкоизточен/Ирански фронт.
Допускат се няколко неточности, в това число от съветска страна. Предвидливият съперник удря там, където врагът усеща успокоение. Русия и Иран неверно подцениха спокойствието в Сирия от последните няколко години.
Има няколко равнища, които са свързани. Първото равнище е районното - Турция и Израел.
За Израел основаването и поддържането на разделяне в границите на арабския свят е стратегическа задача, която приема разнообразни форми и способи за реализация. С една част от страните това се случва посредством стопански и логистични планове, а с друга става посредством методите на актуалната война - хибридни, диверсионни, спящи кафези и така нататък
Възобновяване на гореща точка в Сирия значи отместване на вниманието от Ливан и Газа, само че и развъждане на обществен облик за вътрешноарабските проблеми, а и като цяло казуса за цивилизационното обединяване на мюсюлманския свят.
От позиция на Турция, Сирия попада в нейната близка териториална зона, където въздействието е директно и непосредствено. Турската войска е на процедура вътре в Сирия през последните 9 години. Те по едно и също време работят по кюрдския въпрос, само че и основават условия за усилване на турското въздействие измежду етносите в северната част на Сирия. Това от своя страна във времето напред ще даде своите плодове и в стопански аспект, посредством преодоляването на търговски и логистични направления.
Заслужава отбелязване, че през последните дни има директни конфликти сред турски и съветски военни елементи. В същото време двете страни приказват за стратегическо партньорство, а Турция съумя да извлече максимума за себе си в ролята на медиатор сред Русия и Европейския съюз на икономическо равнище през последните две години. Да не се пропуща и базата " Инджирлик ", където се складират американските нуклеарни оръжия.
Освен това територията на Турция може и би била употребена за дислоциране на спомагателна американска военна техника и сили при положение на в допълнение изостряне на напрежението сред Израел/САЩ и Иран.
В съответния съживен спор би трябвало да се търси другия източник на надзор. Има една сицилианска сентенция: " Не се опасявайте от Рим, змията е скрита в Неапол. " Тя може да бъде употребена като метафора.
Тук идва идващото равнище - политиката на Съединени американски щати.
Трябва да се повтори - външната политика на Съединени американски щати е надпрезидентска и надпартийна. Има разлика в методите и механизмите за нейното използване, само че целеполагането е константа.
След изборите в Съединени американски щати и успеха на Доналд Тръмп започнаха поетапно да се възобновяват практики и външнополитически линии от времето на първия мандат на Тръмп. Сирия е една от тези линии. Когато се гледат дейностите на Турция, погледът би трябвало да бъде ориентиран към Съединени американски щати. Когато се гледат дейностите на Израел, погледът би трябвало да бъде ориентиран към Съединени американски щати.
Заслужава внимание въпросът: бяха ли подведени хората, които защитаваха тезата, че Тръмп ще спре войната? Идва ли време да се смъкват розовите очила и за какво беше нужно да се подвежда обществото?
Фронтът на Близкия Изток няма по какъв начин да бъде разграничен от Украинския фронт. Те са скачени съдове. От позиция на Иран и Русия.
Иран и Турция имат няколко точки, в които се сблъскват ползите на двете страни. Едната точка е Кавказ - Армения, Азербайджан, Зангезурския кулоар, вектора " Север-Юг ", въздействието измежду тюркските нации.
Втората точка е Сирия, Ирак и Ливан. Двойствената роля и игра на Турция в даден миг ще докара до заплащане на цената Ердоган да бъде свален и този път да не бъде избавен от руснаците, а в противен случай - самите те да го смъкват. Русия позволи грешката да има вяра прекалено много на Турция. След 13 водени войни през последните 4 века.
Тук е ролята на България и опциите, които ние имаме.
Както по отношение на Иран, който може да бъде в интерес на България като контрапункт на турското въздействие.
Но също по този начин и по отношение на Русия. Руснаците сами си отгледаха фалшив български хайлайф, който след това ги съобщи. Ще би трябвало да си научат урока, че е по-добре да имаш против себе си човек, който те гледа в очите и пази своя народен интерес, който в избрани точки може да бъде общ.
Играта става още по-интересна, а най-малко за мен - изцяло предстояща. Ескалацията занапред следва и на двата фронта.
Падането на " режима " е реалност
Дахер Ламот
Стана съвсем стремително и безкръвно - без пердах, държавната войска просто отстъпваше. Още преди няколко дни доста мои познати в Сирия споделяха едно и също: армията на всички места беше получила заповед за оттегляне и разпускане. Оставаха единствено локалните милиции, като да вземем за пример християнските милиции в моя град, където управляващите ги посъветваха да договарят с " бунтовниците " и за безкръвно предаване на градовете.
Проблемите занапред предстоят. Градовете са в гробовно безмълвие, като се събират дребни групи на централните площади за пиар празненства. В действителността обаче всичко е в ужас и безмълвие.
Въпросите, които прорязва студената нощ и се спускат стремително като мразовит, вцепеняващ дъжд, тропат като барабан на повърхността.
Какво ще стане занапред нататък? Кой ще поеме властта?
Кой ще заплаща заплатите на хората, какво ще се случи с всички държавни чиновници, какво ще стане с християните, с друзите, с алауитите, с кюрдите, кой ще обезпечи ред и успокоение откакто бунтовниците освободиха всички пандизчии?
В последна сметка лидерът и лицето на този прелом е Джолани, някогашен член на " Ал-Кайда ", който Съединени американски щати бе оповестила за терорист и бе дала премия за главата му.
Всъщност, в случай че върнем лентата 13 години обратно, тъкмо това бе казусът. Бунтовниците започнаха да преследват малцинствата, ислямизираха се и настроиха доста по-голямата част от популацията против себе си. Това направи множеството от хората съперници на тези ислямисти.
Сега пред Сирия има три пътя - единият е превръщането й в ислямистка дупка по афганистански вид. Другият е делене на страната на части. Третият - по някакво знамение Съединени американски щати и Европа да изгонят ислямистите и да сложат всемирски управници.
Асад го няма. Възстановяването на
Османската империя е в ход
Зорница Илиева
Жалко, че турците нямат бит да пият шампанско. Сега формалните управляващи в Анкара имат мотив за почерпка. Асад напуснал Дамаск, не се знае къде е отишъл, само че не това е значимо. Просто го няма и възобновяване на Османската империя е в ход.
Няколко години им трябваше да стегнат обръча към съпротивляващия се Асад и го прикриваха с „ оферти за среща Асад/Ердоган “. Уж имаше развой Астана, сякаш Ердоган наричаше Путин „ скъпи приятелю ”, но Турция си е над всичко. Ще се разбере с Тръмп, тъй като след Сирия Анкара е оня състезател, с който в Близкия изток ще се преценяват. Руснаците са наврени в ъгъла, а това е мотив за шампанско на Запад. Ама тези били ислямистки терористи, но щели да избиват християни и да разрушават паметниците им, били наследници на " Ал Кайда " и ИДИЛ, няма значение. Важното е там да не е Русия. И тръбопроводи и газови залежи да са на който би трябвало т.е. на вярната страна. И съветските военни бази в Латакия, Тарсус и на други места в Сирия да бъдат принудени съветските сили да ги изоставен. Русия да покаже на целия свят, че не е в положение да води война на два фронта…
Или Москва разменя Сирия за Украйна? Пък след това каквото сабя покаже? В Либия Анкара владее и има въздействие върху огромна част от страната, Ирак е порутен, а в Иракски Кюрдистан конците се дърпат в действителност от турците и спецчастите им. В Афганистан талибаните връщат законите на исляма като публична политика, а светските страни в Близкия изток свършиха.
Ливан няма нищо общо с „ френския Близък изток ”, а Бейрут бе „ дребният Париж ”. Но това към този момент е единствено минало забравимо. В Лондон подмолно са искрено повече от удовлетворени. Старият и безконечен другар, Анкара, води в играта. Йордания и Египет са отказали помощ на Асад. Значи всичко е било авансово контрактувано и в съгласие. Тръмп очевидно ще пие шампанско. Тел Авив потрива ръце и се кани да сготви Иран.
Той пък се чуди по какъв начин да опази остатъците на " Хизбула " и несъмнено ще жертва " Хамас " и така наречен палестинска идея. Нашите атлантици също са задействани. Бой по Русия до последно и ура за свалянето на Асад, тъй като бил „ съветски сътрудник ”. Ами да почнат да учат турски, че на Ердоган е видно, че игрите му се получават. Просто го може.
„ Орешник ” и за Анкара? Е, няма по какъв начин. Ще се схванат, по имперски. А вие мислете. Революциите не са ни в кръвта. Помагалият за обесването на Левски е основател на Търновската конституция. Това сме.
Мненията са от Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ