Станимира Петров: Най-голямата болест на 21 век е затлъстяването
Станимира Петров е следващият посетител в рубриката на сътрудниците от Gong.bg “Спортувай интензивно “. Боксьорката ни към този момент взе участие на три олимпиади. Тя е международна и европейска шампионка.
- Защо един човек би трябвало да спортува?
- За мен спортът е нещо неповторимо и бих споделила наложително за индивида, тъй като в действителност това е здраве. Професионалният спорт не съм сигурна дали е доста здраве, само че за феновете го предлагам. За мен е доста значимо на децата да им създадем противоречива просвета, да обичат спорта, тъй като държи във форма, метаболизмът ти става по-бърз, ти си по-подвижен. Според мен най-голямата болест на 21 век е затлъстяването, което може да го променим със спорт.
- Какъв съвет бихте дала на подрастващите и на каква възраст е уместно да стартират да упражняват?
- Аз започнах на 8 години. Но примерно за бойните спортове супер, боксът е по-късно. За мен едно дете още в детската градина е хубаво да стартира. Във всички детски градини има занималня. Там има повече игри, само че това отново е придвижване и за мен е хубаво това.
- Какво носи спортът и като цяло придвижването на тялото?
- Носи усмивка, носи наслада и въодушевление. Много по-ползотворен си в всекидневието, когато спортуваш, имаш доста повече сила. Докато всеки един, който даже по празниците се е залежавал малко повече и е от маса, на маса и на дивана и вижда по какъв начин тялото му е без сила и няма предпочитание за нищо, а спортът прави тъкмо противоположното.
- Колко оказва помощ сънят за възобновяване?
- За мен сънят е най-хубавият допинг. Аз доста обичам да дремя. Лягам си рано и ставам много рано, само че това е най-хубавото възобновяване, изключително нощният сън.
- Кои храни би трябвало да се лимитират до най-малко съгласно вас, с цел да живеем здравословно?
- Чак пък до най-малко. Според мен би трябвало да се храним уравновесено. От всичко имаме потребност. Разбира се, аз вечер виждам да заобикалям въглехидратите. Мисля, че е добре. Но аз съм срещу тези другите крайности, които... напълно да спрем въглехидратите. Да, тогава може да сваляш килограми бързо, само че след това като почнеш, те се връщат двойно. Затова съгласно мен би трябвало да е уравновесено и както доста пъти съм казвала, за мен е най-важно количеството. Защото ние сме привикнали... българинът е привикнал трапезата му да е с първо, второ, трето, пък и в допълнение да си сипе и в действителност количеството, което изяждаме, е извънредно голямо, а нашето тяло не се нуждае от това. За мен е значимо да следим количеството и да не преяждаме.
- Вие самата какъв хранителен режим спазвате?
- В момента никакъв. Сега си почивам още душевен от олимпиадата, само че изключително като упражнявам, виждам вечер да не хапвам въглехидрати, на обяд някакъв въглехидрат и общо взето колкото може захарта да я понижа, изключително, когато би трябвало да смъквам килограми, само че и като цяло захарта съм я понижила.
- Колко нездравословен е алкохолът за тялото?
- Според мен е доста нездравословен. Аз алкохол не пия, в никакъв случай не съм обичала да пия, въобще и фамилията ми не обича и може би за това като не съм виждала на масата всяка вечер да се пие, то и аз не пия. Но това са ужасно доста калории. Те споделят една чашка вино е потребно за сърцето, другото е потребно за бъбреците. Може би в действителност е по този начин, само че за мен, в случай че стане това всяка вечер, да е всекидневие, не мисля, че е добре.
- Какво бихте споделила на хората, които не упражняват? С какво бихте ги стимулирала?
- Бих им споделила, че в случай че стартират... доста е мъчно да стартират, само че стартират ли, те ще се усещат по-добре и ще имат потребност от това. Вече въпросът е да си изберат спорт. Хубаво е да вървят на групови занимания, тъй като по този начин намират другари, социалност и по този метод ще се задържат повече време, до момента в който в случай че си самичък, е доста мъчно. Дори и аз като имам цел, когато съм сама, ми е мъчно да упражнявам. Така че просто да си изберат спорта, да си намерят средата и да упражняват най-малко три пъти в седмицата.
- Колко постоянно вие самата упражнявате? Колко дълга е една ваша подготовка и какви съставни елементи включва тя?
- Зависи от интервала. Когато сме пред някакво огромно съревнование или в базисен интервал, тренировките са разнообразни. Тогава упражняваме двуразово. Реално два пъти в седмицата имаме по една подготовка, от време на време неделя е отмора, от време на време и в неделя имаме подготовка за килограмите, а отвън този интервал – предсъстезателния упражнявам по веднъж дневно, неделя си почивам. Гледам да упражнявам 6 пъти в седмицата и да варирам. Едни път ще направя бокс, различен път ще ида да направя крос, след това кондиционна подготовка. Гледам да варирам и на мен да ми е забавно.
- Как се съчетават тренировките със обществения живот?
- Много мъчно. За професионалния състезател в действителност е мъчно. Това е най-трудното. Това е единственото нещо, което ти взима спортът. Всичко останало съгласно мен единствено ти дава. Еми, не ти остава време. Както към този момент казахме сънят е доста значим, дисциплината, постоянството и от всичкото това нещо не ти остава време за другари, за семейство.
- Имало ли е миг, в който сте била на лимита на силите си?
- Да, в тийнейджърските години. Тогава беше най-трудно и в този момент виждам, че доста гении, които ги виждам стопират тъкмо в този интервал. Аз имах вечерен час от родителите ми - 9 или 10 часа, не си припомням тъкмо. И тогава тренирахме таекуондо, само че вечер. И аз, до момента в който се прибера, до момента в който се изкъпя и то вечерният час е пристигнал. И не излизам. И към този момент ми беше писнало и бях решила, че спирам, тъй като аз желаех да излизам на кафета, желая да излизам с другари, за мен това е значимо. Но пък тогава бяхме домакини на международното състезание за юноши, девойки и ветерани в София. И ме взеха в националния тим и от този момент в действителност към този момент се възпламених и започнах професионално.
- Спортува ли интензивно Станимира Петрова?
- Да, спортът е моят живот.
