Глупостта е движещата сила на историята ❤ Станислав Лем
Станиислав Лем е полски публицист, творил в областите научна фантастика, философия и ирония. Носител е на Ордена на Белия орел, най-високото отличие за заслуги на Полша. Книгите му са преведени на 41 езика и са продадени в над 27 милиона екземпляра. Най-известното му произведение евентуално е романът „ Соларис “, публикуван през 1961, който е екранизиран в киното общо три пъти. През 1976 Теодор Стърджън декларира, че Лем е най-четеният писател-фантаст в света.
Произведенията на Лем засягат разнообразни метафизичен тематики: размисли върху технологиите, естеството на интелекта, пречките в общуването и взаимното схващане, безнадеждността в рестриктивните мерки на човешката натура и мястото на човечеството във Вселената. Някои от тези творби са под формата на фантастика, само че други имат образа на есета и метафизичен книги. Преводите на непознати езици са затруднени от пасажите с сложно словообразуване, включените стихове на извънземни и роботи и употребяваните каламбури.
В негова чест, дано си напомним едни от най-хубавите му мисли:
Закон на професор Тарантога: Никой нищо не чете; в случай че чете, нищо не разбира; в случай че схваща, незабавно не помни.
Ако пъкълът съществува, той абсолютно е компютризиран.
Ако, каквото и да е, от атома до астероида, може да бъде употребявано като оръжие, то и по този начин ще бъде употребявано, като оръжие.
Бъдещето постоянно наподобява пó другояче, в сравнение с можем да си го представим.
Глупостта е движещата мощ на историята.
Доброто и злото са асиметрични величини. Доброто не се базира на злото, с цел да удостовери своята справедливост, а злото постоянно акцентира за опрощение едно или друго положително.
За да научиш нещо, би трябвало към този момент да знаеш нещо.
Колкото е по-пълно заличаването, толкоз по-секретно се охранява.
Масовата просвета е обезболяващо средство — аналгетик, а не опиат.
Нито една вяра не може да направи нещо за човечеството, тъй като тя не познание учредено на опита. Разбира се, тя понижава «болезнеността от битието» за индивидите, а пътем усилва сбора от несгоди, измъчващи всеки, точно заради своята беззащитност и безучастие по отношение на всеобщите проблеми. Така че не би трябвало да я пазиме, като потребно средство даже и от прагматична позиция, тъй като това средство е неприятно и безпомощно пред проблемите на човечеството.
Пътят към звездите минава през дълголетен престой в затворено помещение. Астронавтиката намирисва на затвор.
Светът би трябвало да се трансформира, другояче той неконтролируемо ще промени нас.
Съвременната цивилизация е продан в името на удобството.
Хората не желаят да живеят постоянно. Те просто не желаят да умират.
