МВФ и Световната банка започват пролетните си срещи на фона на продължаваща несигурност около войната в Близкия изток
Станалите проблеми с доставките на енергийни запаси, торове и други значими за международното произвеждане артикули, както и внезапното увеличение на цените им, ще бъдат главната тематика на диалозите на финансовите експерти и централни банкери от 191 страни, които ще се съберат във Вашингтон до 18 април.
Директорът на МВФ Кристалина Георгиева предизвести, че спорът в района ще остави дълготрайни последствия за световната стопанска система, ще докара до по-висока инфлация и по-бавен стопански напредък от първичните прогнози.
При представянето на прогнозите за международната стопанска система на следващия ден, 14 април, се чака фондът да предложи разнообразни сюжети за бъдещото развиване, само че „ даже най-позитивният сюжет планува понижаване на растежа поради разрушенията на инфраструктурата, усложненията в доставките, загубата на доверие и други трайни резултати “, съгласно Георгиева.
МВФ предвиждаше едва покачване на прогнозата за световния стопански напредък – до 3,3 % за 2026 година و 3,2 % за 2027 година, показа ръководителят на фонда по-рано.
„ Но в този момент даже и най-положителният ни сюжет допуска намаление на прогнозите за растежа. В най-хубавия случай не можем да чакаме безпрепятствено и безпроблемно възобновяване до предходното равнище “, добави тя.
МВФ оцени удара върху стопанската система като „ световен “, само че „ несъразмерен “ – с друго въздействие върху експортьорите и вносителите на енергийни запаси, като най-силно потърпевши са бедните страни. Фондът предизвести, че в случай че спорът продължи, спомагателни 45 милиона души могат да бъдат изложени на риск от апетит, поради нарушаванията в доставките на торове, които сега са сериозно значими. Според оценките, потребностите от краткосрочно финансиране за страни с ниски приходи и вносители на енергийни запаси са сред 20 и 50 милиарда $, до момента в който Световната банка разгласи, че може да обезпечи към 25 милиарда $ в отговор на рецесията, с опция сумата да доближи 70 милиарда $ за шест месеца, при нужда.
МВФ прикани за краткотрайни и целеви ограничения против високите цени, предвид на лимитираните фискални благоприятни условия и към този момент забележителните равнища на дълг, които, съгласно Георгиева, в този момент са доста по-високи спрямо преди 20 години, в това число в доста страни от Г-20. Правителствата ще би трябвало да намерят сложен баланс сред ценовата инфлация и риска от икономическо закъснение, както и да работят за основаване на нови работни места и повишение на продуктивността в дълготраен проект.
Очаква се също деликатно да бъдат оценени изводите от Доклада за международната финансова непоклатимост, който ще бъде показан на следващия ден.
Георгиева прикани централните банки да се приготвят за стягане на паричната политика, с цел да избегнат инфлационни спирали, в случай че ценовият потрес от войната се окаже дългогодишен, само че в същото време да наблюдават за вероятно намаляване на търсенето. В случай, че оповестеното двуседмично помирение продължи, а шокът в цените на петрола е временен, централните банки биха могли да запазят лихвените си ставки, означи тя.
Конфликтът, който стартира на 28 март, докара до съвсем 50-процентно нарастване в цените на петрола, блокира Ормузкия пролив – основна артерия за доставки на енергийни запаси, торове и други първични материали за международните пазари, и провокира съществени вреди на инфраструктурата в Близкия изток. Икономисти акцентират значимостта на това дали примирието ще се резервира, дали Ормузкият пролив ще бъде отворен и по кое време, както и обсега на нанесените вреди.
