Седмицата: Стани да седна… пак на четвъртития
Станахме от „ великата “ (великденската, де) трапеза – коя успокоително с агнешко, коя заплашително със свински пържоли. Време (ли) е да се огледаме къде да седнем. Не, бе – не става въпрос просто по кое време отново ще запразним. Примерно на минимума - от публично, и той почивния, 1 май (петък) до публично неработния Гергьовден на 6 май (сряда), като си впишем отпускарски работните 4 и 5 май. Може и на макс – чааак до 10 май (неделя), единствено да се пишем „ болнични “ на 7 и 8 май. Преди тази „ предстояща “ почивка обаче иде напълно друго сядане – в действителност приставане посредством гласоподаване за нечия „ трапеза “ на следващите нередовни избори на 19 април т.г. – веднага.
То „ трапеза “ в българския всекидневен език значи софра, маса с храна и пиянство, постоянно изобилна и в огромна компания. Произлиза от турски език и в началото е обозначавала ниска кръгла маса за хранене – дребна такава. Ама в този момент – ехееей, какви софри има – еле пък политпартийните. Особено, в случай че софрата е кьор трапеза: гратис ястие и пиянство, обстановка, при която не се заплаща – облага е. Ама никак и да не се надяват ни гласуващите, ни негласуващите идната неделя. Не така наречен гласоподаватели са поканените на софрата. Даже и на табуретка да поседнат – ей по този начин, в профил, не им се поставя „ по протокол “. Но пък отново и отново са надълбоко поканени да седнат… на „ четвъртития “.
Внимание! Дори и AI (ИИ-то) с интелекта си предизвестява: „ Важно! Това е извънредно просторечна (просташка) и вулгарна дума “ от уличния диалект. Като въпреки всичко изяснява (питал си го, няма да си трае я изкуственякът): „ Терминът „ четвъртит “ (често употребен като „ четвъртития “) в българския диалект, изключително в уличното и вулгарното говорене, се отнася до: Описание на мъжкия (все пак) сексуален орган - нагледно казано по най-неприятна груба форма. Използва се като метафора за нещо извънредно жестоко, нежелано или заплашително “. При това не просто в полов проект, а и въобще, и изобщо. В случая въпреки всичко в полов, само че сексуално-политически, а от там и непосредствено в „ секса на властта “. Както сме си привикнали в последно време все по този начин да сядаме непрекъснато предизборно-изборно-следизборно садомазохистично.
Какво е особеното въпреки всичко този път с присядането. Едното е, че единствено 4-5, по този начин да се каже - единствено „ четвъртитите пентаграми “, най-малко социологически сядат на парламентарната кьор трапеза след 19 април. Останалите към момента са под масата „ на пердах с писък “ за възможни огризки. Другото е, че този път има ярка четвъртитост – има не просто сядане, а „ стани да седна “. Под формата на „ президентска “ партия, на която юмрукът й към този момент не е просто овален, а от изборно натопорчване някак си е станал четвъртит.
Е, баш „ партията му “ „ Прогресивна (или хич) България “ на все по-бившия президент с оставка Радев четвъртито настанява партиеца Румен на софрата. То и по тази причина са толкова доста под масата, а някои едвам се държат със зъби и нокти на заветната софра.
Най-четвъртито обаче занапред следва, но въобще няма да се бави – веднага, след изборите ще е. Понеже, в случай че някой даже единствено за милимунда си е помислил - по какъв начин тия дето ще додрапат парламентарно, ще вземат пък да седнат към някаква кръгла трапеза (или най-малко да се опитат да й изгладят ръбовете) за бъдещето на страната, ръководството й въпреки всичко – просто да спрат да се хабят с мислене.
По-четвъртита трапеза дори и не сме сънували, не просто „ мислили “. Така де, както е казано „ опцията да общуваш с някого не зависи от това какво ще му кажеш, а какво ще се въздържиш да му кажеш “. А то настоящото (не)казване, еле пък за настоящия ни политпартиен „ живот “, още повече с навлизането „ на напредъка “ в него, освен е „ непрогресивно “, а е „ деконструктивно “ – изцяло разрушително.
По-просто казано, всяка маса за договаряния, дори ей по този начин – за диалози вид „ лаф да става “, авансово е на тресчици. Само се чака да се види по кое време тъкмо ще се пали печката на идващите нередовни парламентарни избори. Когато обаче и „ напредъкът “ на към този момент напълно партиецът и по име, и по фамилия Румен Радев, няма да е в позицията „ стани да седна “, а ще се е тръшнал и той на четвъртития.
То „ трапеза “ в българския всекидневен език значи софра, маса с храна и пиянство, постоянно изобилна и в огромна компания. Произлиза от турски език и в началото е обозначавала ниска кръгла маса за хранене – дребна такава. Ама в този момент – ехееей, какви софри има – еле пък политпартийните. Особено, в случай че софрата е кьор трапеза: гратис ястие и пиянство, обстановка, при която не се заплаща – облага е. Ама никак и да не се надяват ни гласуващите, ни негласуващите идната неделя. Не така наречен гласоподаватели са поканените на софрата. Даже и на табуретка да поседнат – ей по този начин, в профил, не им се поставя „ по протокол “. Но пък отново и отново са надълбоко поканени да седнат… на „ четвъртития “.
Внимание! Дори и AI (ИИ-то) с интелекта си предизвестява: „ Важно! Това е извънредно просторечна (просташка) и вулгарна дума “ от уличния диалект. Като въпреки всичко изяснява (питал си го, няма да си трае я изкуственякът): „ Терминът „ четвъртит “ (често употребен като „ четвъртития “) в българския диалект, изключително в уличното и вулгарното говорене, се отнася до: Описание на мъжкия (все пак) сексуален орган - нагледно казано по най-неприятна груба форма. Използва се като метафора за нещо извънредно жестоко, нежелано или заплашително “. При това не просто в полов проект, а и въобще, и изобщо. В случая въпреки всичко в полов, само че сексуално-политически, а от там и непосредствено в „ секса на властта “. Както сме си привикнали в последно време все по този начин да сядаме непрекъснато предизборно-изборно-следизборно садомазохистично.
Какво е особеното въпреки всичко този път с присядането. Едното е, че единствено 4-5, по този начин да се каже - единствено „ четвъртитите пентаграми “, най-малко социологически сядат на парламентарната кьор трапеза след 19 април. Останалите към момента са под масата „ на пердах с писък “ за възможни огризки. Другото е, че този път има ярка четвъртитост – има не просто сядане, а „ стани да седна “. Под формата на „ президентска “ партия, на която юмрукът й към този момент не е просто овален, а от изборно натопорчване някак си е станал четвъртит.
Е, баш „ партията му “ „ Прогресивна (или хич) България “ на все по-бившия президент с оставка Радев четвъртито настанява партиеца Румен на софрата. То и по тази причина са толкова доста под масата, а някои едвам се държат със зъби и нокти на заветната софра.
Най-четвъртито обаче занапред следва, но въобще няма да се бави – веднага, след изборите ще е. Понеже, в случай че някой даже единствено за милимунда си е помислил - по какъв начин тия дето ще додрапат парламентарно, ще вземат пък да седнат към някаква кръгла трапеза (или най-малко да се опитат да й изгладят ръбовете) за бъдещето на страната, ръководството й въпреки всичко – просто да спрат да се хабят с мислене.
По-четвъртита трапеза дори и не сме сънували, не просто „ мислили “. Така де, както е казано „ опцията да общуваш с някого не зависи от това какво ще му кажеш, а какво ще се въздържиш да му кажеш “. А то настоящото (не)казване, еле пък за настоящия ни политпартиен „ живот “, още повече с навлизането „ на напредъка “ в него, освен е „ непрогресивно “, а е „ деконструктивно “ – изцяло разрушително.
По-просто казано, всяка маса за договаряния, дори ей по този начин – за диалози вид „ лаф да става “, авансово е на тресчици. Само се чака да се види по кое време тъкмо ще се пали печката на идващите нередовни парламентарни избори. Когато обаче и „ напредъкът “ на към този момент напълно партиецът и по име, и по фамилия Румен Радев, няма да е в позицията „ стани да седна “, а ще се е тръшнал и той на четвъртития.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ